Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

06.01.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

04.12

Година

2019

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор Атанасов Мария Божкова

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

Росица Георгиева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

192

по описа за

2019

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от адв.С.К., действащ в качеството си на пълномощник на Ф.Р.А. от ***, против Решение № 35/11.04.2019 г., постановено по АНД № 276/2018 г. по описа на Районен съд – Момчилград. Сочи, че със обжалвания акт било потвърдено Наказателно постановление № 29-0000212/30.11.2018 г., издадено от началник ОО „АА“ гр.Кърджали, с което на Ф.Р.А. от ***, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. за извършено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 6, б. „б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.

Счита, че решението на Районен съд - Момчилград е постановено при допуснати съществени нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила.   

В тази връзка оспорва мотивите на първоинстанционния съд, с които е прието, че в случая се касаело за превишаване на максимално допустимата маса на ППС, което не е от рода на малките и случайни претоварвания на МПС, както и изложените от съдебния състав доводи във връзка с релевираните от защитата възражения за приложението на чл. 36 и чл. 37 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Твърди, че районния съд не е отчел обстоятелството, че АУАН и НП са съставени и издадени от служители на ИААА, а не от оправомощения орган Агенция „Пътна инфраструктура“. Излага подробни съображения в подкрепа на доводите си, че АУАН и НП са издадени от некомпетентни органи, които обосновава с нормите на чл. 36 и чл. 37 от Наредба № 11/03.07.2001 г., съгласно които контролът на извънгабаритните ППС се осъществявал от Агенция „Пътна инфраструктура“ със съдействието на съответната служба за контрол при МВР, а в ГКПП от Агенция „Митници“. Предвид това и с оглед разпоредбата на чл. 166 от ЗДвП сочи, че служителите на ИААА осъществяват контрол върху спазването на правилата за извършване на обществен превоз на товари и пътници, както и всички документи в тази връзка, но не са компетентни да извършват проверки и съответно да съставят актове за установяване на нарушения, свързани с разрешителното от администрацията, стопанисваща пътя, издадено в изпълнение на реда за движение на извънгабаритни ППС.

Въвежда доводи, че в АУАН и НП не била посочена нарушената правна норма, респ. кои условия не е изпълнил водачът при движение с по-тежко МПС. В този смисъл излага аргументи, че законът не забранявал изобщо движението на тежки ППС, т.е. такива с маса над допустимата, а уреждал условия, при които те могат да се движат с издадено разрешително за придвижване на такова МПС. Относимите условия били уредени в Раздел IV на Наредба № 11/03.07.2001 г., където бил регламентиран редът за издаване на разрешителни за движение на извънгабаритни МПС, като в АУАН и НП не било посочено дали Ф.Р.А. притежава или не притежава разрешително за движение по чл. 14 от Наредба № 11/03.07.2001 г.

Твърди, че в конкретния случай контролните органи не са извършили замерване на масата на управляваното от Р. МПС. Този пропуск се явявал от съществено значение, тъй като наредбата не допускала определяне на теглото на база товарителница или експедиционна бележка – чл. 35, ал. 3 от подзаконовия нормативен акт. Сочи, че съдът не бил взет предвид въведеното в жалбата възражение, че проверката е извършена в 13.00 часа, до който момент Ф.Р. бил работил непрекъснато с автомобила, считано от сутринта на процесната дата. Възразява относно изводът, че товарителницата отразявала масата на автомобила към момента на проверката, което аргументира с честата практика изпращачът на стоката да вписва в товарителницата натовареното количество на няколко курса.

Предвид изложеното, моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 35/11.04.2019 г., постановено по АНД № 276/2018 г. по описа на Районен съд – Момчилград, след което да постанови друго, с което да отмени Наказателно постановление № 29-0000212/30.11.2018 г., издадено от началник ОО „АА“ гр.Кърджали, с което на Ф.Р.А. от ***, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. за извършено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 6, б. „б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.

В съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация - началник ОО „АА“ гр.Кърджали, се явява лично. Оспорва изцяло касационната жалба като неоснователна и необоснована. Излага съображения, че решението на районния съд е законосъобразно и мотивирано, поради което моли същото да бъде оставено в сила.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Г. счита,  че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд - Момчилград да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че в конкретния случай административното нарушение е установено по безспорен начин.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон, неправилно тълкуване на фактите и доказателствата по делото, по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд - Момчилград е потвърдил Наказателно постановление № 29-0000212/30.11.2018 г., издадено от началник ОО АА“ гр.Кърджали, с което на Ф.Р.А. от ***, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. за извършено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 6, б. „б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.

Районният съд е приел, че административното нарушение е доказано по несъмнен начин, респ. налице е констатираното от АНО административно нарушение, изразяващо се в това, че на 01.11.2018 г. в *** часа на път *** в ***, изхода за ***, Ф.Р.А. е управлявал товарен автомобил „Волво ФМ“ с рег. № *** от категория N3 – собственост на превозвача и извършвал обществен превоз на товар/фракция/ от *** за ***, видно от пътен лист № *** за превоз на товари с товарителница № *** от *** г., който обществен превоз се извършвал с МПС с три оси с маса 37 600 кг., която надвишава нормите, установени от Министъра на регионалното развитие и благоустройство с 12 600 кг. Прието, че горното е нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 6, б. „б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.

Изложени са мотиви, че доводите на жалбоподателя за приложението на чл. 36 и чл. 37 от Наредба № 11/03.07.2001 г. са неоснователни, а наложеното наказание е правилно и законосъобразно, съобразено с всички обстоятелства относно наказаното лице.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на Ф.Р.А. от *** са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. В тази връзка като е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и нарушението е безспорно установено, районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон.

Съображенията на съда за неоснователност на въведените в касационната жалба доводи, са следните:

Видно от разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, а по силата на ал. 12 на посочената норма, наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.

Съгласно чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза.

Разпоредбата на чл. 166, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, регламентира правото на определените от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията служби, при изпълнение на функциите си по този закон, да ползват технически средства за измерване на размерите, масата или натоварването на ос и за проверка на техническата изправност на превозните средства, предназначени за обществен превоз или за превоз за собствена сметка на пътници и товари.

По аргумент от горецитираните норми, ИА "Автомобилна администрация" е оправомощена като служба за контрол по ЗДвП, относно спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза, поради което длъжностните лица на агенцията разполагат с правото да съставят АУАН. С оглед чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и делегираните му правомощия с т. I. 6 от Заповед № РД-08-249/15.05.2015 г. на министъра на транспортна, информационните технологии и съобщенията/л. 5 от делото/, началникът на ОО „АА“ гр. Кърджали се явява надлежно оправомощен, респ. е компетентен да издава наказателни постановления по ЗДвП.

Предвид горното съдът намира, че служителите на ИА "Автомобилна администрация" са компетентни да съставят АУАН за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, съответно да издават наказателни постановления, с които да налагат наказания на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП в случаите на извършено административно нарушение по цитирания текст.

В тази връзка касационният състав не споделя доводите на касатора, че длъжностни лице при ИААА не са компетентни да съставят АУАН съответно да издават НП за процесното нарушение. Квалифицирането на нарушението, вменено на жалбоподателя като такова по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 6, б. „б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ не води автоматично до приложението на чл. 36 и чл. 37 от Наредба № 11/03.07.2001 г.  С цитираният подзаконов нормативен се определят съгласно чл. 1: т. 1 - допустимите размери, маса и натоварване на ос на категориите пътни превозни средства и техните ремаркета съгласно чл. 139 от Закона за движението по пътищата, наричани за краткост „ППС“, които не представляват опасност за участниците в движението; т. 2 - условията и редът за движение на извънгабаритни и тежки ППС по пътищата, отворени за обществено ползване. Съгласно § 1, т.1 от ДР на наредбата, по смисъла на същата извънгабаритни ППС" се наричат извънгабаритните ППС по чл. 2 и/или тежките ППС по чл. 3. В конкретния случай жалбоподателят очевидно има предвид, че управляваното от Ф. Р. попада в хипотезата на чл. 3, т. 1 – „тежки ППС или състав от ППС са тези, които имат допустима максимална маса, по-голяма от стойностите по чл. 6“. Легалната дефиниция за допустима максимална маса е дадена в § 1, т. 11, а именно: „допустими максимални маси“ са максималните маси, използвани за ППС, посочени в чл. 6.

Наредба № 11/03.07.2001 г. е издадена на основание законовата делегация на чл. 139, ал. 3 от ЗДвП, съгласно която движението на ППС с размери, маса и натоварване на ос, надвишаващи нормите, определени по реда на ал. 1, т. 2 от чл. 139, както и движението на пътни превозни средства, превозващи опасни товари, се извършва по ред, определен от министъра на регионалното развитие и благоустройството, съгласувано с министъра на транспорта, министъра на околната среда и водите и министъра на вътрешните работи. Съпоставяйки цитираната норма и обсъдената по-горе разпоредба на чл. 1 от наредбата, обосновава извода, че законодателят не е делегирал възможност на съответния министър с подзаконов нормативен акт да определя органите, компетентни да извършват контрол. Законовата делегация обхваща само реда, по който се извършва движението на ППС с размери, маса и натоварване на ос, надвишаващи регламентираните норми, както и движението на ППС, превозващи опасни товари. Безспорно относно контрола на извънгабаритните и тежки ППС, въведената в Наредбата уредба/контролът се осъществява от Агенция „Пътна инфраструктура“ със съдействието на съответните служби за контрол при МВР, а на територията на ГПП контролният орган е Агенция Митници/, е различна от тази в чл. 166, ал. 1, т. 1  от ЗДвП - министърът на транспорта информационните технологии и съобщенията, чрез Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза.   

По аргумент от чл. 167, ал. 3, изр. 2 от ЗДвП Агенция „Пътна инфраструктура“ и Агенция „Митници“ в частност, осъществяват контрол в случаите, когато се охраняват обществени отношения свързани с правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване.  

 

 

 

 

Нормата на  чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, на което основание е наложено наказанието на жалбоподателя, регулира защитата на друг вид обществени отношения – безопасността на движението по пътищата и свързаната с нея необходимост от спазване на определена допустима маса на транспортните средства, движещи се без специално разрешение. Доколкото в конкретния случай се касае за осъществяване на обществен превоз на товари с МПС, чиято допустима максимална маса надвиша нормативно установените, то служителите на ОО „АА“ гр.Кърджали са компетентни да съставят АУАН, респ. началникът на областния отдел да издаде НП, с което да наложи съответното наказание по ЗДвП за така констатираното нарушение.

В заключение, дори и да се приеме, че е налице колизия между определените с Наредба № 11/03.07.2001 г. контролни органи и тези, посочени в ЗДвП, то на основание чл. 15, ал. 3 от ЗНА, се прилага уредбата, регламентирана в закона.

Неоснователни са и въведение в касационната жалба твърдения за недоказаност на административното нарушение. В тази връзка видно от приетите в производството пред районния съд Товарителница серия *** № ***/*** г. и Кантарна бележка № *** от *** г./л. 11 и л. 12/,управляваният от Ф.Р.А. товарен автомобил „Волво ФМ“ с рег. № *** от категория N3 – собственост на превозвача, е извършвал обществен превоз на товар/фракция с обща маса 37 600 kg. От кантарната бележка се установява, че автомобилът е напуснал мястото на претеглянето в 13:35:16 часа на 01.11.2018 г., т.е. около 20 минути преди извършената му проверка от служители на ОО„АА“ гр.Кърджали. Безспорно е налице превишаване на нормативно определената в чл. 6, ал. 1, т. 6, б. „б“ от Наредбата допустима максимална маса с 12 600 кг., тъй като установена с посочената разпоредба допустима максимална маса за МПС с три оси, каквото е и процесното е 25 t.  Представената и приета от първоинстанционния съд кантарна бележка се ползва с формална доказателствена сила, като същата не е надлежно оспорена във въззивното производство, поради което и взето в съвкупност с всички писмени и гласни доказателства, според съда установява в достатъчна степен релевантните обстоятелства, от които да се изведе изводът за наличието на процесното административно  нарушение. В този смисъл в съдебното производство от страна на АНО са представени доказателства за извършен метрологичен контрол на автовезната, респ. за съответствието й с нормативните изискванията, със срок на валидност до 05.2019 г./сервизен протокол № ***/*** г. и стикер- л. 20 и л. 22/. Следва да се отбележи, че при съставянето на АУАН не са въведени възражения от жалбоподателя, като по делото не се твърди и не се представят доказателства, че на датата на извършване на нарушението Ф.Р. е притежавал издадено разрешение по чл. 14 от Наредба № 11/03.07.2001 г.   

Наложеният размер на административното наказание „глоба“ – 500 лв., е съответен на минималния предвиден от законодателя в санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, поради което е в съответствие с обществената опасност на деянието и дееца.

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба за неоснователна, респ. обжалваното решение на Районен съд – Момчилград, като законосъобразно, постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63, ал. 1, предл. ІІ от ЗАНН, Административният съд

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 35/11.04.2019 г., постановено по АНД № 276/2018 г. по описа на Районен съд – Момчилград.

 Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.