ПРОТОКОЛ
2019
година ГР.
ПЛЕВЕН
РАЙОНЕН
СЪД ОСМИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На
двадесет и трети декември две
хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ПОПОВ
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. А.Д.
2. Г.Д.
секретар:
ДАРИНА ДИМИТРОВА
прокурор:
ИВАЙЛО ТОДОРОВ
постави
за разглеждане докладваното от съдията
ЧАВДАР ПОПОВ
НОХД
№ 2476 по описа за 2019 година
На
именното повикване в 12.07 часа се явиха:
Р.П.– Ч.Б.– редовно призована,
представлява се от прокурор ИВАЙЛО ТОДОРОВ.
ПОДСЪДИМИЯТ И.Н.Б. – редовно
призован, явява се лично и с адвокат Ц.А..
ПОСТРАДАЛ ***– ***, чрез представител Д.П.Д.
– уведомен, не се явява представител.
Съдът ДОКЛАДВА постъпила молба за предявяване на граждански иск от
страна на пострадалото юридическо лице ***– ***, чрез представител Д.П.Д..
ПРОКУРОРЪТ – Своевременно е предявен гражданският иск и
следва да се приеме.
АДВ. А. – Не взима становище.
ПО ДАВАНЕ ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО
ЗАСЕДАНИЕ
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на
разпоредителното заседание.
АДВ.А. – Да се даде ход на
разпоредителното заседание.
ПОДСЪДИМИЯТ И.Б. – Да се даде ход на
разпоредителното заседание.
На основание § 114 от Преходните и
заключителните разпоредби
към закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс
съгласно който разпоредбите на параграфи 13, 15, 36 - 46, 62, 72, 76, 77 и 78
не се прилагат за неприключените до влизането в сила на този закон съдебни
производства, по които е започнато съдебното следствие, по настоящето НОХД
следва да бъде проведено разпоредително заседание с приложение на чл. 247 и чл.
248 от НПК, поради което
О
П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО В РАЗПОРЕДИТЕЛНО
ЗАСЕДАНИЕ
На основание чл. 248 от НПК следва да
бъде дадена възможност на страните да ангажират становище по въпросите посочени
към ал.1 на чл. 248 от т. 1 до т. 8,
поради което,
О П Р Е Д Е
Л И:
ДАВА възможност на
страните да ангажират становище по въпросите посочени в чл. 248 ал. 1 от т. 1 до т. 8 от НПК, а именно: т. 1- Подсъдно ли е делото на съда?; т. 2 -
Има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното производство?; т.
3 - Допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение
на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
подсъдимия, на пострадалия или на неговите наследници?; т. 4 - Налице ли са основания за разглеждане на
делото по реда на особените правила?; т. 5 - Разглеждането на делото при
закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател,
назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на
съдебни следствени действия по делегация?; т. 6 - Взетите мерки за процесуална
принуда.; т. 7 – Искания за събиране на нови доказателства.; т. 8 –
Насрочването на съдебното заседание и лицата, които следва да се призоват за
него.
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми
господин председател, уважаеми съдебни заседатели, считам, че са налице
положителните предпоставки на чл.248 за разглеждане на делото в
разпоредителното заседание, като по отношение на т.4 не мога да взема становище
преди изявлението на подсъдимия и неговия защитник. Считам, че не са налице
условията да се гледа при закрити врати, привличането на резервен съдия и
съдебен заседател и т.н. Така, че може да насрочите съдебното заседание, като
призовете и посочените в обвинителният акт свидетели.
АДВ. А. – Не са налице основания по т.4. По т.8 ви моля да
насрочите делото за разглеждане по общия ред.
ПОДСЪДИМИЯТ И.Б.
– Не взима становище.
Съдът, след като взе предвид становището
на страните счита, че са налице процесуалните предпоставки на чл.249, ал.1 вр.
чл.248, ал.5, т.1 вр. ал.1, т.3 от НПК. Безспорно, с внесения обвинителен акт
са допуснати значителен брой отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила, които са довели до ограничаване
на процесуалните права на обвиняемия, а и на неговия защитник и следва да се
прекрати съдебното производство и материалите по делото да се изпратят в Р.п.– Ч.б.
за последващи процесуални действия, поради следните съображения:
С решение от 25.07.2013г. на *** по ВНОХД
№ ***. делото е върнато делото на Р.п.– Ч.б. поради „допуснати пороци от
държавното обвинение, при изготвяне на обвинителния акт“, които са подробно
описани в решението на ***. Според настоящи състав, освен, че не е изпълнено
решението на Плевенския окръжен съд, което беше цитирано преди малко, са допуснати и значителен брой нови такива
пороци.
На първо място, следва прокурора да
посочи: Кой е подписал договора за наем, въз основа на който са възникнали
отношенията, за които са твърди, че са между подсъдимия и пострадалото лице?; От
чие име е подписан и между кои съконтрахенти? Този въпрос е основополагащ за
предмета на делото. Следва да се посочи и ясно – има ли съставен приемо-предавателен
протокол между тези съконтрахенти?; Има ли съставен опис за предадените вещи/движими
и недвижими/, които са предмет на договора за наем, както и съответно тяхното
състояние към момента на предаване владение на вещите? Към настоящия момент,
това не е направено.
На второ място, в обстоятелствената част
на обвинителния акт /на стр.3 / е
посочено, че „обвиняемия Б. е разпоредил
на *** да нареже метална цистерна с размери /по ОА/, като преди това я изкопае
от земята“. Следва прокурора да
посочи, дали в този случай брата на обвиняемия е съучастник в извършеното
престъпление. Прави впечатление, че в по-нататъшното изречение е записано, че „цистерната е била нарязана и предадена като
скрап“. Не ставна ясно, дали цистерната сама се е нарязала или някой е
извършил това действие. Следва да се посочи, ако го е извършил някой, кое е
това лице, което го е извършило.
На следващо място, в обвинителния акт е
посочено, че „обвиняемият е извикал група
***, които са започнали да свалят ламаринени листове от покрива на сглобяемия
навес“. Отново не става ясно кой е накарал въпросната група *** да започнат
да свалят ламаринените листове, ако това е обвиняемия Б., следва да се посочи.
Ако е друго лице, също така следва да се посочи, че е друго лице. Разбира се,
съществува и трета възможност, те по своя собствена воля, без намеса на Б., да са
свършили това, което също обаче трябва да е ясно посочено.
На следващо място, следва да се посочи лично
обвиняемия Б. ли е управлявал крана, който е посочен в обвинителния акт, с
който са извършвани действия, според прокурора. Следва да се отговори на
въпроса „С кого са товарени ламарините?“.
Как тези листове ламарина са били натоварени на товарен автомобил „***“. Отново
не е ясно, кой е извършил това действие.
На следващо място, следва да се отговори
на въпроса: Кой е натоварил фермите,
за които става въпрос в обвинителния акт, както е посочил прокурора. Няма
яснота и „Кой е откарал всички тези вещи
в ***и с каква цел“, така като е посочено в обвинителния акт.
На следващо място, трябва да има яснота
и по въпроса – На кого е разпоредил
обвиняемия Б. да се развалят стените в обекта? В тази връзка, следва
прокурора да отговори на въпроса има ли
извършено престъпление по чл.216 от НК?
На следващо място, следва да се отговори
на въпроса кой е складирал тухлите в
базата? На следващо място не става
ясно – кой е продал тухлите на ***? Това същите тухли ли са?
На следващо място, не става ясно – Как са продадени циглите?
На
следващо място е записано в обвинителния акт, че обвиняемия Б. е решил да
изреже дървета, не става ясно – лично той
ли ги е рязал или някой друг? Какъв дървесен вид са били дърветата? Не
става ясно - Кой ги е закарал в дома на
свидетеля ***в с. ***и с каква цел? Навсякъде и доста често в обстоятелствената
част на обвинителния акт се използват от прокурора минало свършено и несвършено
деятелно причастие. По този начин, не става ясно кой е извършил съответните
действия. Според настоящия съдебен
състав, този подход е абсолютно неприемлив, тъй като е безспорно, че
предметите, описани в ОА не могат сами да се откопават, товарят, събарят,
продават и т.н.. Следва да има яснота и конкретика кой извършва всяко едно
действие във връзка с отнемането или разпореждането на посочените вещи в
обвинителния акт.
Следва също така да се има предвид от
прокурора и Решение №***. по ВНХОД №***от 2019г., където съдебния състав е
забелязал, че на досъдебното производство обвиняемият Б. е бил привлечен за
период ***/л.120 от ДП/, докато в обвинителния
акт посочения период е ***
Следва да се посочи и обстоятелството,
че в обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено от прокурора, първо,
„че
през месец ноември 2010 година, Б. се е разпоредил като със свои и с други по –
дребни вещи – греди, дъски, летви,
седем броя противопожарни крана, пет броя метални врати“ . На първо място,
не става ясно как и по какъв начин се е
разпоредил с тези вещи като със свои. На второ място, /по-надолу в същата
страница/ са посочени в парична равностойност – самия дървен материал и металните
врати, но не и противопожарните кранове, които липсват. В диспозитива на обвинителния
акт противопожарните кранове се появяват, но вече в друг месец за отнемане –
месец август, вместо посочения по-горе – месец ноември.
На следващо място, в обстоятелствената
част на обвинителния акт присъстват 12 броя ферми, за които прокурора твърди,
че са били отнети от обвиняемия Б., те присъстват и в извършената оценителна
експертиза от досъдебното производство. Липсват обаче тези 12 броя ферми в края
на обстоятелствената част на обвинителния акт, както и в диспозитива на същия.
Отново има пълна неяснота и противоречие в обвинителния акт, което безспорно
води до нарушаване правото на защита на подсъдимия и на неговия защитник да
разберат какво точно и кога е извършил обвиняемия Б..
На следващо място, следва да се посочи,
че описаните суми в диспозитива на обвинителния акт са на обща стойност 57 935,50
лв., в експертизата от досъдебното производство е посочена сума 86 695,12
лв., а всъщност, при събиране с калкулатор на сумите, посочени от прокурора в
обстоятелствената част и в диспозитива, общата сума е 51 687,27 лв. Налице
е още едно сериозно противоречие в общата стойност на отнетите вещи.
Не
е ясно защо, макар самото вещо лице да е посочило в своята експертиза, че стойността
на отнетите вещи към 2010 година е в размер на 361,23 минимални работни
заплати, тоест 2,57 пъти повече от необходимото, съобразно Тълкувателно решение
№ 1 от 30.10.1998г. на ОСНК на ВКС, прокурора
е преценил, че е извършено престъплението, именно по ал. 3 на чл. 206 от НК, а
не по-тежко такова. В тази връзка, съдът счита, че следва да се посочи, че към
настоящия момент, безспорно е налице извършено престъпление по чл.206, ал.4 от НК, а не престъпление по чл.206, ал.3, поради следните съображения: За наличието на квалифициращия признак, „Особено
големи размери“ е необходимо и
достатъчно предметът на престъплението да надхвърля 140 пъти установената за
страната минималната работна заплата. Сам по себе си, такъв размер определя
деянието като „особено тежък случай“ на престъпление и тази тежест не би могла
да се елиминира, нито с липсата на „завишена степен на обществена опасност на
дееца“, нито с „фактическите данни относно начина на извършване на
престъплението“, каквито най-вероятно са били мотивите на прокурора да квалифицира
престъплението като такова по чл.206, ал.3 от НК. Цитираното е от Решение №3 от
15.06.2009г. на ВКС по Н.Д. №571/2008г. Трето наказателно отделение, с
докладчик съдия ***. В същия смисъл са и Решение №14/21.02.2019г. на ВКС по
Н.Д. № 9/2019г. Второ наказателно
отделение, със съдия-докладчик ***, където противозаконно присвоените чужди
движими вещи са на обща стойност 82 326,63лв. На второ място - Решение №
366 от 02.12.2014г. на ВКС по Н.Д. № 1001/2014г. Първо наказателно отделение
със съдия-докладчик ***, където общата стойност на щетите са в размер на
57 441,10 лв. На трето място – Решение № 39 от 18.02.2011г. на ВКС по
Н.Д.№791/2010г. Трето наказателно отделение – съдия ***, където стойността на
присвоеното е 62 000 лева. На четвърто място – Решение № 3 от 15.06.2009г.
на ВКС по Н.Д. №571/2008г. Трето наказателно отделение, дело „***“, където
щетите са на стойност 78 768 лв. На пето място – Решение № 499 от
13.01.2009г. на ВКС по Н.Д. №390/2008г. Второ наказателно отделение докладчик
съдия ***, където стойността на имуществото е 87 046 лв. Върховният съд
също приема, че е напълно възможно тези обстоятелства да съществуват заедно
само в „особено големия размер“ с оглед предмета на престъплението, съобразно
Решение №202/73г. Второ отделение и 178/76г. на Първо наказателно отделение.
От
друга страна, няма как да се приеме, че не са налице други обстоятелства,
които да насочват прокурора към правилната квалификация на деянието по ал. 4, а
не по ал.3 и това е бюлетина за осъждане на обв. Б., от който е видно, че
същият е многократно осъждан, и от там безспорно е на лице по - висока
обществен опасност на дееца. Този факт е безспорен.
Освен размера на предмета „посегателство“,
следва да се посочи и механизма на извършването на престъплението. Налице е
безспорно особена интензивна упоритост при осъществяване на престъпната
дейност. Тя е посочена от прокурора в извършване на отделните действия – при
условията на продължавано престъпление, при участие на други лица, които към момента
прокурорът не е преценил, че са извършили някакво престъпление, но според съда е
нужно да се изследва и този въпрос, и да бъде посочено точно и ясно от
прокурора, какво е точно участието на другите лица и дали и те са извършили
престъпление или не са извършили престъпление в съучастие с обвиняемия.
В
подкрепа на гореизложената теза, следва да се посочи и константата съдебна
практика по отношение на квалификацията „особено тежък случай“, макар и по
отношение на престъплението „измама“, логиката и мотивите на съдебната практика
в случая са абсолютно идентични с настоящия казус. Това са: 1.Постановление № 8
от 28.XII.1978 г. по н. д. № 5/78 г., Пленум на ВС, изм. и доп. с Постановление
№ 7 от 6.VII.1989 г.
2. Постановление № 3 от 25, 26,
27.06.1970 г. по н. д. № 3/70 г., Пленум на ВС.
3.Решение № 142 от 3.04.2014 г. на ВКС
по н. д. № 160/2014 г., I н. о., НК, докладчик съдията *** - чл. 212, ал. 5,
вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК – щета в размер на 222 457,60 лв.
4. Решение № 1 от 15.01.2009 г. на ВКС
по н. д. № 714/2008 г., I н. о., НК, докладчик съдията ***.
5. Решение N: 104 от 3.08.1987 г. по
н.д. N: 68/87 г., I н.о.
6 Решение № 3, постановено на 15.06.2009
година по н.д.№ 571/2008 година на ВКС на РБ-3-то н.о.
7. Решение от 2016 година, гр.***, ВОС,
на осемнадесети август през две хиляди и шестнадесета година по ВНОХД № 613 по
описа на ВОС за 2016 година, в което дело се казва, че е доказано, че
стойността на щетата е няколко пъти над тази, определяща наличието на „особено
големи размери“. Посочена е практика: Решение № 3, постановено на 15.06.2009
година по н.д.№ 571/2008 година на ВКС на РБ-3-то н.о. Продължава се с Решение
№193/14.05. 1991 г по н.д.№ 35/91 г на 1-во н.о.,докладчик Н.***, ВКС Р №
1/15.01.2009 г по н.д.№ 714/2008 г ,1-во н.о.,докладчик Б.***, Р №
362/05.01.2015 г по н.д.№ 1046/2014 г, Р
№ 12/21.01.2015г. по н.д. № 1180/2014 г.
Видно от посочената практика е, че нито
в теорията, нито в съдебната практика се изисква като задължителна предпоставка
да е налице предходно осъждане на дееца, за да се приеме, че е налице наличието
на „особено тежък случай“. Решенията на ВКС в обратен смисъл са многобройни и
крайния извод е ясен, но в настоящия случай имаме дори лице, което е осъждано и
то многократно.
На следващо място е Решение № 594 от
28.01.2011 г. на ВКС по н. д. № 588/2010 г., III н. о., НК докладчик съдията *** , Решение № 311 от 4.07.2013 г. на ВКС
по н. д. № 1027/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията ***, Решение № 4 от
6.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 2827/2011 г., I н. о., НК, докладчик
председателят ***, Решение № 269 от 4.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 865/2012 г.,
III н. о., НК, докладчик председателят ***, Решение № 158 от 7.04.2011 г. на
ВКС по н. д. № 69/2011 г., III н. о., НК, докладчик председателят ***, Решение
№ 216 от 13.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 134/2010 г., I н. о., НК, докладчик
съдията ***, Решение № 459 от 11.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 502/2009 г., I н.
о., НК, докладчик съдията ***, Решение № 154 от 30.03.2009 г. на ВКС по н. д. №
121/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията ***, Решение № 512 от 22.12.2008
г. на ВКС по к. д. № 429/2008 г., I н. о., НК, докладчик съдията ***.
Поради гореизложените съображения и
както бе споменато, с оглед процесуална икономия, съдът счете, че следва да се
посочи и обстоятелството, че следва прокурора, изготвил обвинителния акт да
прецени, предвид изброените съображения и съдебна практика, подробна и изчерпателна,
дали не следва да бъде изпратено делото по компетентност на Окръжна прокуратура
– Плевен.
Поради гореизложените съображения и на
основание чл.249, вр. чл.248, ал.5, т.1, вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК
настоящият съдебен състав,
О П Р
Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
съдебното производство по НОХД №
2476/2019г. по описа на Плевенски районен съд.
ВРЪЩА
делото на Р.п.– Ч.б. поради допуснати множество отстраними съществени нарушения
на процесуалните правила, които са довели до ограничаване на процесуалните
права на обвиняемия и неговия защитник.
Определението на съда подлежи на
обжалване и протест в седмодневен срок от днес.
Протоколът е написан в съдебно
заседание, което приключи в 12.45 часа.
СЕКРЕТАР: ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.