Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 417
Стара Загора, 29.11.2023г.
В И М
Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският
административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на първи ноември
през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар П. Маринова и с
участието
на
прокурор като разгледа
докладваното
от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 159 по описа за 2023г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл.219, ал.1 във вр. с чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.
Образувано
е по жалба на ЕТ „Б.М.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.
Манолово, общ. Павел баня, обл. Стара Загора, представлявано от Б.Ш.М., против
Заповед № РД-14-22 от 07.03.2023г., издадена от Кмета на Община Павел баня, с
която заповед, на основание чл. 225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, е разпоредено премахването на „Стопанска сграда за отглеждане на животни (крави)“
– пристройка към съществуващо сервизно хале, изградена от метална конструкция с
РЗП 417кв.м, находяща се в с. Манолово с административен адрес: стопански двор
с. Манолово, ул. „Цар Калоян“ № 1 в кв. 47, урегулиран поземлен имот II – 419
по действащия план на с. Манолово.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за
постановяването на заповедта при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила; в противоречие и при неправилно
приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят
оспорва като необосновани обективираните в съставения констативен акт и в
постановената въз основа на него заповед фактически и правни изводи за
наличието на подлежащ на премахване незаконен строеж по см. на чл. 225, ал.2, т.1
и т.2 от ЗУТ. Поддържа, че доколкото разпореденият за премахване строеж се сочи
изграден през 2000г. - 2001г., без каквото и да е било фактическо и правно
основание е прието, че строежът е незаконен поради противоречието му с
предвижданията по Подробен устройствен план – План за застрояване, одобрен със
Заповед № 235 от 07.05.2008г. на Кмета на Община Павел баня. Твърди, че
неправилно, необосновано и незаконосъобразно решаващият административен орган е
приел, че строежът не представлява търпим строеж по см. на § 127 от ПЗР на ЗИД
на ЗУТ. Счита, че при неправилно приложение на закона строежът е квалифициран
като такъв от пета категория, по съображения, че постройката отговаря на
характеристиките на чл.137, ал.1, т.6 във вр. с чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ и
съответно представлява строеж шеста категория, за който не се е изисквало
одобряването на инвестиционен проект. Поддържа, че тъй като от доказателствата
по делото безспорно се установява, че на място е изградена единствено покривна
метална конструкция, като ограждащите стени на постройката са съществуващи
законно изградени стени на халето и ограда на имота, незаконосъобразно е
разпоредено премахването на цялата стопанска сграда за отглеждане на животни. По
подробно изложени в жалбата и в представеното от пълномощника на жалбоподателя
писмено становище съображения, вкл. за издаването на административния акт без
да са изяснени всички релевантни за случая факти и обстоятелства и без да е
индивидуализирано приетото като подлежащо на премахване незаконно строителство,
е направено искане за отмяна на оспорената заповед, като
незаконосъобразна.
Ответникът
по жалбата - Кмет на Община Павел баня, чрез
пълномощника си по делото, в съдебно заседание и в представените писмен отговор
по чл.163, ал.2 от АПК и писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна
и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че оспорената заповед е постановена в
съответствие и при правилно приложение на материалноправните разпоредби на ЗУТ
и при спазване на законово регламентираните процесуални правила и формални
изисквания. С подробно изложени съображения обосновава, че от доказателства безспорно
се установява наличието изграден в имота на жалбоподателя незаконен строеж по
см. на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, който не е в режим на търпимост, поради
което правилно и законосъобразно с обжалваната заповед, при упражняване на
правомощието по чл.225а, ал.1 от ЗУТ, е разпоредено премахването на строежа.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
Жалбоподателят в настоящото
производство – ЕТ „Б.М.“***, е собственик на недвижим имот – автобаза, находяща
се в с. Манолово, общ. Павел баня, представляваща земя – УПИ II – 419, кв. 47
по действащия ПУП на с. Манолово, заедно с построените в имота сгради и съоръжения,
съгласно Постановление № 94 от 23.03.2001г. на Окръжен съд – Стара Загора,
вписано в Служба по вписванията – Казанлък с вх. рег. № 1225/ 30.03.2001г., Акт
№ 135, том IІI.
От служители на
общинска администрация – Павел баня, определени като длъжностни лица по чл. 223
от ЗУТ със Заповед № РД-14-41/ 25.05.2021г. на Кмета на Община Павел баня, в
присъствието на Б.М., е извършена проверка на място на обект, представляващ:
„Стопанска сграда за отглеждане на животни (крави)“, пристроена към
съществуващо сервизно хале с РЗП 342кв.м /описано в Постановление № 94 от
23.03.2001г. на Старозагорския окръжен съд, вписано в Служба по вписванията с
вх. рег. № 1225/ 30.03.2001г. Акт № 135, том IІI/, находящо се в с. Манолово, с
административен адрес стопански двор на с. Манолово, ул. „Цар Калоян“ № 1, в
кв. 47, урегулиран поземлен имот II – 419 по действащия
план на с. Манолово, собственост на ЕТ „Б.М.“. За резултатите от проверката е
съставен и подписан Констативен акт № 1 от 25.01.2023г. /л.39 и сл. от делото/.
Съгласно констативната част на същия, по действащия подробен устройствен план
на с. Манолово, одобрен със Заповед № 2280/ 13.12.1985г., изм. със Заповед №
06/ 03.01.1995г. и Заповед № 235/ 07.05.2008г. на Кмета на Община Павел баня,
УПИ II – 419, кв. 47 е с предназначение за производствена и складова дейност,
при предвидено по ПЗ свободно основно застрояване с устройствена зона Пп –
предимно производствена зона, Кинт –1.2, плътност на застрояване 50 % и
характер на застрояване – малкоетажно. При
проверката е констатирано, че строежът не съответства на предвижданията на ПУП
– ПЗ, одобрен със Заповед № 235/
07.05.2008г. на Кмета на Община Павел баня, тъй като не е спазена
ограничителната линия на застрояване - 3.00м от южната регулация и 2.00м от
източната улична регулация. Установено е, че е извършено строителство на „Стопанска
сграда за отглеждане на животни (крави)“ –
пристройка към съществуващо сервизно хале, изградена от метална конструкция
между съществуваща масивна сграда (сервизно хале) и масивна ограда от юг и
изток, с размери 31.60м/ 23.30м, с височина Н=5.40м /откъм халето/ Н=2.80м
/откъм оградните зидове/, със ЗП 417.00кв.м, ситуирана в югоизточната част на
УПИ II – 419, кв.47 по плана на стопански двор с. Манолово. Не може да се
установи от коя дата функционира обектът, като към деня на проверката в халето
се намират около 60бр. крави и телета. В констативния акт подробно е описан
начинът, по който е изпълнено строителството – оградните стени на стопанската
сграда са стените на съществуващото сервизно хале и съществуваща масивна ограда
от тухлена зидария; под – бетон с улеи, върху който са монтирани метални колони
от заверени П-профили с размери 15см/18см и 35см/16см, с височина 4.00м.
Покривната конструкция е от метални ферми с кръгъл профил, покрита с ламарина;
дограмата по вратите – метална с пълнеж ламарина 2бр. с размери 1.90м/2.60м,
като над ламарината на едната врата на височина 2м на метална рамка е прозорец
с размери 0.60м/ 1.90м. Установено е, че за строежа няма одобрен инвестиционен
проект и издадено разрешение за строеж, както и че е изграден в несъответствие
с предвижданията на ПУП – ПЗ, с оглед на което същият е квалифициран като
незаконен строеж по см. на чл. 225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, изпълнен в
нарушение на чл.137, ал.3; чл.142, ал.1 и чл.148, ал.1 от ЗУТ. Съгласно
подписана от собственика на строежа декларация, строителството е извършено в
периода 2000г. – 2001г. Направена е служебна проверка за търпимостта на строежа
като е прието, че доколкото не съответства на предвижданията на ПУП-ПЗ – не е
спазена ограничителната линия за застрояване 3.00м от южната регулация и 2.00м
от източната улична регулация, строежът не е търпим. Към констативния акт е
приложена ръчно изготвена скица – ситуация на място на строежа, отразяваща
неговото разположение и начин на изпълнение. В заключение е посочено, че
констативният акт е основание за започване на административно производство по
реда на чл.225а от ЗУТ за премахване на строежа.
Срещу съставения Констативен акт №
1 от 25.01.2023г. в законово установения срок по чл.225а, ал.2 от ЗУТ, ЕТ „Б.М.“ е подал писмено възражение, с което
са оспорени фактическите констатации за извършено незаконно строителство, по
съображения, че изпълнените СМР са такива по реконструкция и възстановяване на
търпим строеж.
С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед №
РД-14-22 от 07.03.2023г., издадена от Кмета на Община Павел баня, на основание
чл. 225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, е разпоредено премахването
на „Стопанска сграда за отглеждане на животни (крави)“ – пристройка към
съществуващо сервизно хале, изградена от метална конструкция с РЗП 417кв.м,
находяща се в с. Манолово с административен адрес: стопански двор с. Манолово,
ул. „Цар Калоян“ № 1 в кв. 47, урегулиран поземлен имот II – 419 по действащия
план на с. Манолово. От фактическа страна обжалваният административен акт е
обоснован с констатациите, съдържащи се в съставения Констативния акт № 1/ 25.01.2023г.
и наличието на подлежащ на премахване незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.1 и т.2
от ЗУТ строеж, като изпълнен без одобрени строителни книжа и издадено
разрешение за строеж и несъответстващ на
предвижданията на ПУП – ПЗ. Обсъдено е и подаденото от ЕТ „Б.М.“ възражение,
като същото е прието за неоснователно, при изложени съображения за обосноваване
на извода, че строежът не е в режим на търпимост.
По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи
се в административната преписка по издаване на оспорената Заповед №
РД-14-22 от 07.03.2023г. на Кмета на Община Павел баня.
Допусната, назначена и изпълнена е
съдебно-техническа експертиза, по която са изготвени и представени основно и
допълнително заключение /л.147 и сл. и л. 188 и сл. по делото/. Съгласно
заключението на СТЕ процесната постройка представлява пристройка към
съществуващо сервизно хале, като ограждащите зидове на постройката са тухлени и
са елементи от законно изградени хале и огради. Покривът е едноскатен, като основната
носеща конструкция на покрива е метална – стоманени триъгълни ферми, покрити с
ламарина, подпрени на съществуващите ограждащи зидове и изградени средни стоманени колони. На скица
на постройката в план са представени параметрите на сградата, с обща ЗП
417.29кв.м. Вещите лица са констатирали, че процесната сграда е с
предназначение животновъден обект за отглеждане на крави, състояща се от две
части: североизточна част – навес за съхранение на сено, а южната част –
помещение за отглеждане на крави. Според функцията си сградата е основно
застрояване; с характер на застрояването – ниско с височина до 10м и начин на
застрояване – свързано в два имота към южната странична регулационна линия.
Според предназначението и начина на реално ползване сградата представлява
строеж пета категория, съгласно чл. 137, т.5, б. „б“ от ЗУТ и чл. 10, ал.2 от
Наредба № 1 за номенклатурата на видовете строежи. Сградата е разположена в
югоизточния ъгъл на УПИ II – 419, кв. 47 по плана на с. Манолово, като двете
ограждащи стени към регулационните линии представляват законно изградени огради
по границите на имота, а други две са зидове от съществуващо хале. Постройката
се разполага на източната улична и южната странична регулационни линии и заема
пространството между съществуващите в имота огради и хале. Постройката е
разположена на южната странична регулационна линия на УПИ II – 419, която
съвпада и през годините е съвпадала със строителната граница на населеното място
– с. Манолово, като от юг УПИ II – 419 граничи със земеделска територия – ПИ с
идентификатор 45101.54.455 по КККР с НТП – пасище, публична общинска
собственост. Освен процесната постройка, всички
останали сгради и съоръжения в УПИ II – 419 са отразени в действащия ПУП
на с. Манолово и представляват елемент от плана. В заключението подробно е
описан устройствения статут на имота от одобряването на първия подробен
градоустройствен план на с. Манолово през 1985г. – застроителен и регулационен
план, до последното изменение на ПУП – ПРЗ за имота, одобрено със Заповед № 235
от 07.05.2008г. на Кмета на Община Павел баня. В Плана за застрояване за УПИ II – 419 се
предвижда свободно нискоетажно застрояване в югоизточната част на имота с
ограничителни линии на застрояване на 4м от страничната регулационна линия; на
3м от южната регулационна линия и на 2м от източната регулационна линия, при
устройствени параметри в устройствена зона за предимно производствена дейност. Към
декларираната от собственика година на изграждане на постройката (2000г. –
2001г.), за имота е в сила Подробен градоустройствен план – застроителен и регулационен
план, одобрен със Заповед № 191 от 07.06.1995г., отреждащ парцел ІІ за
автобаза. Именно с оглед на предназначението на имота към 2000г. – 2001г. и произтичащото от това обвързване на всяко
бъдещо основно или допълващо застрояване с отреждането на имота „за автобаза“,
вещите лица са дали заключение, че предназначението на процесната сграда (за отглеждане
на животни в животновъден обект), не е било
допустимо съгласно действащия към 2001г. ПУП – ПЗ, като самото местоположение
на сградата в имота не е било допустимо по действащите правила и нормативи,
въвеждащи изискване основното застрояване да е на минимум 3м от границата на
населеното място – в случая постройката е разположена на южната странична
регулационна линия на УПИ II – 419, която съвпада със строителната граница на
с. Манолово. Съответно ако и съгласно сега действащия ПУП – ПРЗ (одобрен със
Заповед № 235 от 07.05.2008г. на Кмета на Община Павел баня), за имота да не е
отредено конкретно предназначение съотв. предназначението на сградата да се
явява допустимо съгласно чл.25, ал.1 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ, то нейното
разположение на южната и на източната регулационни линии е недопустимо от гл.т
на предвидените с ПЗ ограничителни линии на застрояване. В допълнителното заключение
е разгледана допустимостта на постройката по ПУП и съотв. по правилата и
нормативите, действали към 31.03.2021г., от гл. т на предназначението на
сградата към момента на нейното изграждане като „склад“ към съществуващо
сервизно хале, като според изпълнилите експертизата вещи лица, дори ако към
момента на изграждането на постройката да представлява такава на допълващото
застрояване, разполагането й на източната регулационна линия е недопустимо
както от гл.т на изискванията на чл.113, ал.1 от Наредба № 5 за правила и норми
по териториално и селищно устройство (отм.), така и по сега действащите правила
и нормативи, регламентирани в ЗУТ и в Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ.
По делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез
разпит в качеството на свидетели на лицата Д.Ш.Л. и О.О. Осман. Свидетелят Д.Л.заявява,
че някъде към средата на м. март 2001г. Б.М. му се обадил, че иска да се
направи един покрив за да разшири хале, което бил закупил. За 4-5 дена направили
металната конструкция тип покрив, която захванали към съществуващото хале.
Фермите легнали върху съществуваща тухлена ограда по границите на имота, като
по средата сложили три-четири колони, монтирали столиците и ламарината и се
получило нещо като склад. Свидетелят О.О. заявява, че през 2001г. е помагал за
направата на металния покрив в имота на Б.М., като общ работник – подавал
ламарините. Не са се правили оградни стени, само покрив, като докато бил на работа при М. /около 4-5 години/, на
мястото, където е бил сложен покрива, не са се гледали животни, а е имало хале,
което се е ползвало като склад.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168,
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено в
законово установения срок по чл.215, ал.4 от ЗУТ, от легитимирано лице с правен
интерес и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол
за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Заповед № РД-14-22 от 07.03.2023г. е
издадена от материално и териториално компетентния административен орган - Кмета на Община Павел баня, съобразно
законово регламентираните му правомощия по чл. 225а, ал.1 във вр. с чл.225,
ал.2 от ЗУТ.
Оспореният административен
акт е постановен в предвидената от закона форма и съдържа всички изискуеми
реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както правното основание за
упражненото от Кмета на Община Павел баня правомощие /чл.225а, ал.1 от ЗУТ/,
така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от
административния орган наличие на материалноправните предпоставки за
разпореденото премахване на строежа като незаконен такъв по см на чл.225, ал.2,
т.1 и т.2 от ЗУТ. В заповедта строежът е описан от гл.т на съществените му
характеристики - вид, предназначение, местонахождение, параметри и начин на
изпълнение на строителството, при посочване, че е изграден без изискуемите се
одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж, както и в
несъответствие с предвижданията на ПУП – ПЗ. С оглед на което съдът приема, че
е спазено изискването на закона за мотивировка на акта от фактическа и правна
страна.
Съдебният контрол
за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща
преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни
юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в
посочената като правно основание за неговото издаване норма, респ. следват ли
се разпоредените с акта правни последици. С оглед нормативното предписание на
чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2 от ЗУТ, съдът приема, че оспорената заповед
е издадена в съответствие и при правилно приложение на материалноправните
разпоредби на ЗУТ, като съображенията за това са следните:
Упражняването на правомощието по чл. 225а, ал.1 от ЗУТ
изисква кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1. Извършен строеж
и 2. Строежът или част от него да представлява незаконен такъв по см. на някоя
от хипотезите, регламентирани в чл.225, ал.2 от ЗУТ.
Първият спорен по делото въпрос е свързан с
това, дали разпоредената за премахване постройка представлява сграда на основно
или на допълващо застрояване, което обстоятелство е от значение за определяне
на приложимите към строежа правила, нормативи и изисквания за извършване на
строителството. Съгласно чл.41, ал.1 от ЗУТ допълващото застрояване в
урегулирани поземлени имоти се състои от спомагателни, обслужващи, стопански и
второстепенни постройки към сградите на основното застрояване. В чл.44, ал.1 от ЗУТ е предвидено, че в селата могат да се изграждат постройки на допълващо
застрояване със селскостопанско предназначение от всякакъв вид, като в ал.3 на
чл.44 от ЗУТ са регламентирани изискванията към изграждането на стопанските
постройки на допълващото застрояване за отглеждане на домашни животни. В случая обаче от събраните по делото
доказателства /в т.ч от заключението на изпълнената съдебно-техническа
експертиза/, безспорно се установява, че се касае за извършено строителство на
стопанска сграда за отглеждане на животни (крави), изпълнена като
пристройка към съществуващо сервизно хале, в която, към момента на направената
от служителите на общинска администрация Павел баня проверка, е имало около 60
броя крави и телета. От приложеното по преписката Удостоверение за регистрация
на животновъден обект № СЗ-ЗЖ-503 от 24.03.2021г., издадено от ОДБХ – Стара
Загора (л.51 по делото), без съмнение може да се направи извод, че постройката
е предназначена и е с капацитет за отглеждане на до 105 броя говеда /крави,
юници, телета/, съотв. че функционира като животновъден обект и фактически се
ползва за отглеждане на животни в животновъден обект. Предназначението на
сградата като животновъден обект изключва определянето на постройката според
функционалното й предназначение и използване като спомагателна, или като
обслужваща, или като второстепенна постройка към сграда на основното
застрояване или като стопанска постройка за отглеждане на домашни животни и
съотв. като сграда на допълващото застрояване. Очевидно се касае за сграда на
основното застрояване с производствено предназначение, която сграда правилно е
определена като строеж пета категория съгласно чл.137, ал.1, т.5, б. „б“ от ЗУТ. В този смисъл и доколкото разпоредената за премахване с обжалваната заповед постройка не представлява
елемент
на допълващото застрояване в УПИ II – 419, кв. 47 по
плана на с. Манолово, по отношение на нея не са приложими правилата,
нормативите и изискванията към постройките на допълващото застрояване.
По отношение на строителството на
сградите на основното застрояване, както уредбата по ЗТСУ /отм./ и ППЗТСУ
/отм./, така и сега действащата нормативна регламентация по ЗУТ, въвеждат
изискване за одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за
строеж. Дори и да се приеме за вярно твърдението на жалбоподателя, че към
момента на изграждането на постройката (м. март 2001г.), същата е била с
функционално предназначение на складово помещение към сграда на основното
застрояване (сервизно хале) и като такава представляваща постройка на
допълващото застрояване, то извършеното впоследствие при действието на ЗУТ
преустройване на сградата като животновъден обект т.е като сграда на основното
застрояване с производствено предназначение, представлява преустройство на съществуваща
сграда с промяна на предназначението по см. на §5, т.41 от ДР на ЗУТ и съотв.
строеж по см. на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който строеж не попада в законово установените изключения по чл.147 и по чл.151 от ЗУТ за строително-монтажни
работи, за които не е необходимо одобряването на инвестиционен проект и съотв.
издаването на строително разрешение. По делото е установено /а и този факт не се
оспорва от жалбоподателя/, че за изпълнения строеж „Стопанска сграда за отглеждане на
животни (крави)“, няма одобрени строителни книжа и издадено разрешение
за строеж. Това е основание за квалифицирането на строежа като
незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, с оглед на което това посочено фактическо
основание за издаване на заповедта, се установява по категоричен и безспорен
начин.
Материалната законосъобразност на Заповед № РД-14-22 от 07.03.2023г. на Кмета на Община Павел баня и на разпореденото със заповедта премахване на постройката като незаконен строеж, са обусловени не само от установяване и доказване наличието на изпълнен строеж без одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж, но и от липсата на пречки за прилагане на правните последици, с които законът свързва констатирането на незаконно строителство. Такива пречки спрямо премахването на незаконни строежи установява института на търпимостта. В случая съдът приема, че разпоредената за премахване постройка не може да се квалифицира като търпим строеж по см. на §16 от ПР на ЗУТ или на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и съответно не е налице предвиденото в закона обстоятелство, изключващо упражняването на административното правомощие по чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ за премахването на изграден без строителни книжа строеж. Съображенията за това са следните:
Съгласно нормата
на §127, ал.1, изр. първо от ПЗР на ЗИД на ЗУТ /на която разпоредба се позовава
жалбоподателят/ , строежи, изградени до 31 март 2001г., за които няма
строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето,
когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са
търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Въз основа
на посочената нормативна регламентация следва извода, че материалноправните
предпоставки за определяне на изпълнен без необходимите строителни книжа строеж
като търпим по смисъла на §127, ал.1, изр. първо от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и съотв.
като неподлежащ на премахване и на забрана за ползване, са следните: 1.
Строежът да е изграден до 31.03.2001г. и 2. Строежът да е бил допустим по
правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно
този закон, т.е по действащите разпоредби на ЗУТ.
На първо място съдът приема, че от събраните по делото доказателства не се
доказа по несъмнен начин, че строителството на постройката е извършено до
31.03.2001г. Свидетелят О.О. заявява, че мисли, че строителството е извършено
през 2001г. (без да уточнява през кой точно период на 2001г.). Свидетелят Д.Л.датира
строителството около средата на месец март 2001г., като сочи, че покривната
конструкция е изградена за около 4-5 дена. От друга страна Постановление №
94 от 23.03.2001г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което на ЕТ „Б.М.“, след
извършена публична продан, е възложен недвижим имот – автобаза, находяща се в
с. Манолово, представляваща земя – УПИ II – 419, кв. 47 по плана на с.
Манолово, заедно с построените в имота сгради и съоръжения, е влязло в законна
сила (след изтичането на срока за неговото обжалване), най-рано на дата
30.03.2021г., на която именно дата е и вписано в Служба по вписванията –
Казанлък (с вх. рег. № 1225/ 30.03.2001г., Акт № 135, том IІI). Съответно
датата 30.03.2001г. се явява и най-ранния момент, в който купувачът, на който е
възложен недвижимия имот - ЕТ „Б.М.“, е възможно да е бил въведен във владение
на имота. С оглед показанията на св. Д. Лалев, че
изграждането на покривната конструкция е извършено за около 4-5 дни, дори и да
се приеме, че строителството е започнало преди 31.03.2001г., то строежът е бил
изграден след тази дата. В този смисъл
съдът счита за недоказано по несъмнен начин наличието на първата
материалноправна предпоставка по §127, ал.1, изр. първо от ПЗР на ЗИД на ЗУТ за
определянето на строежа като търпим, а именно строежът да е изграден до
31.03.2021г.
Но дори и да се приеме, че постройката е била изградена до 31.03.2001г., не се установява наличието на втората предпоставка по §127, ал.1, изр. първо от ПЗР на ЗИД на ЗУТ - строежът да е бил допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно действащите разпоредби на ЗУТ. От доказателствата по делото /в т.ч от заключението на СТЕ/, се установява, че изпълненото строителство представлява пристройка към съществуващо сервизно хале, което се свързва с изграждането на едноскатен покрив с метална основна носеща конструкция (стоманени триъгълни ферми, покрити с ламарина, подпрени на съществуващите ограждащи зидове и изградени средни стоманени колони), като ограждащите зидове на постройката са тухлени и са елементи от законно изградени хале и огради. Постройката е разположена в югоизточния ъгъл на УПИ II – 419, кв. 47 по плана на с. Манолово - на източната улична и на южната странична регулационни линии и заема пространството между съществуващите в имота огради и хале, като южната странична регулационна линия на УПИ II – 419, на която е разположена постройката, съвпада и през годините е съвпадала със строителната граница на населеното място – с. Манолово. Ако се приеме за вярно твърдението, че строителството на пристройката към сервизното хале е извършено до 31.03.2001г., към момента на изграждането на постройката са действали правилата и нормативите по Закона за териториално и селищно устройство (отм.); Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство /отм./ и на Наредба №5 за правила и норми по териториално и селищно устройство /обн. ДВ бр. 48 от 1995г./. Съгласно показанията на свидетелите предназначението на изпълнената пристройка към халето е било за склад и с това предназначение постройката се е ползвала след нейното изграждане. Такова предназначение могат да имат както сградите на основното застрояване (сгради за складови дейности), така и постройките на допълващото застрояване (спомагателни стопански постройки, обслужващи сградите на основното застрояване). Независимо, дали постройката, твърдяна като изградена към 31.03.2001г. с предназначение „за склад“ ще се разглежда като сграда на основното или на допълващото застрояване, тя не е била допустима по правилата и нормативите, действали към момента на нейното построяване. Разполагането на постройка на основното застрояване на регулационна линия, съвпадаща със строителната граница на населеното място, е недопустимо, а в случая се установява, че процесната постройка е разположена на южната странична регулационна линия на УПИ II – 419, която съвпада и през годините е съвпадала със строителната граница на населеното място – с. Манолово. Ако се приеме, че строежът е изграден с функционално предназначение на постройка на допълващото застрояване, то разполагането й на регулационната линия на парцела, покриваща се със строителната граница на населеното място, би било допустимо, съгласно чл.114, т.2 от Наредба №5 за правила и норми по териториално и селищно устройство /обн. ДВ бр. 48 от 1995г./, но разполагането й на източната улична регулационна линия, е недопустимо, както съгласно чл. 113, ал.1 от Наредба № 5/1995г. (отм.), така и по действаща регламентация по чл.42, ал.2, изр. първо от ЗУТ. Следователно по начина, по който е изпълнено строителството на пристройката към съществуващото сервизно хале - на източната улична и на южната странична регулационни линии постройката се явява недопустима от гл.т на правилата и нормативите, действали по време на изграждането й и на сега действащите по ЗУТ такива.
И не на последно
място – в случая преценката дали процесният строеж е в режим на търпимост,
следва да се извършва не от гл.т на твърдените като изпълнени преди
31.03.2001г. СМР по изграждането на пристройка към съществуващо хале с предназначение
на склад, а от гл.т на впоследствие извършения строеж по см. на § 5, т.38 от ДР
на ЗУТ - преустройство с промяна на предназначението на пристройката, свързано
с изграждането на стопанска сграда за отглеждане на животни (крави) -
животновъден обект за отглеждане на крави. Без съмнение (вкл. въз основа на
твърденията на жалбоподателя за функционалното предназначение на първоначално
изградената пристройка), строежът - стопанска сграда за отглеждане на животни
(крави), е изпълнен след 31.03.2001г., като първите данни за съществуването на
животновъдния обект датират от 2010г. (Становище № 24069/ 21.06.2010г.
на Директора на РВМС – Стара Загора за въвеждане в
експлоатация на обект говедовъдна ферма и Удостоверение за регистрация на обект
за производство на храни от животински произход № 1 от 15.02.2010г. – л.144 и
л.145 по делото). Прилагането на режима
на търпимост на строежите по §127, ал.1, изр. първо от ПЗР на ЗИД на ЗУТ може
да се извърши само по отношение на съществуващи към датата на влизане в сила на
§127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ (обн. ДВ бр.82/ 2012г., в сила от 26.11.2012г.),
изградени до 31 март 2001г. строежи, за които няма строителни книжа, но са били
допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени,
или по действащите разпоредби. В случая очевидно строежът „стопанска сграда за
отглеждане на животни (крави)“, дори и да се приеме като изпълнен чрез
преустройство с промяна на предназначението на пристройка към съществуващо хале
в режим на търпимост, е извършен след 31.03.2001г. и следователно спрямо така
изпълнените СМР, представляващи строеж по см. на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, режимът
на търпимост по §127, ал.1, изр. първо от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, е неприложим. По
аргумент за противното, от законово регламентираната възможност търпимите
строежи, които нямат постоянен устройствен статут по действащ подробен
устройствен план (както е в случая), да се преустройват вътрешно, да се променя
предназначението им и да се ремонтират, единствено и само при спазване
изискванията на ЗУТ, следва извода, че при извършването на такива дейности
без да са спазени изискванията на ЗУТ, вкл. без одобрен инвестиционен проект и издадено
разрешение за строеж, тези дейности представляват незаконен строеж по см. на
чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, спрямо който режимът на търпимост е неприложим. Ето защо извършеното след 31.03.2001г. без одобрени строителни книжа и
издадено разрешение за строеж преустройство с промяна на предназначението на
търпим строеж, не представлява търпим строеж по см. на §16 от ПР на ЗУТ
или на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че разпоредената за премахване като
незаконен строеж, изпълнена без одобрени строителни книжа и издадено разрешение
за строеж „Стопанска сграда за отглеждане на животни (крави)“, представляваща пристройка
към съществуващо сервизно хале, не отговаря на законово регламентираните
изисквания за определянето й като търпим строеж по см. на §127, ал.1, изр.
първо от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и съотв. като строеж, неподлежащ на премахване.
От доказателствата по делото се установява и че изпълнената пристройка към
съществуващо сервизно хале, не е била предвидена в действалия към 2001г.
градоустройствен план на с. Манолово, нито е предвидена по сега действащия ПУП
– ПРЗ, с последно изменение, одобрено със Заповед № 235 от 07.05.2008г. на
Кмета на Община Павел баня, нито постройката е отразена в ПУП на с. Манолово и
съотв. не представлява елемент от плана. Съгласно заключението на изпълнената
по делото СТЕ в Плана за застрояване за УПИ II – 419 се предвижда свободно
нискоетажно застрояване в югоизточната част на имота с ограничителни линии на
застрояване на 4м от страничната регулационна линия; на 3м от южната
регулационна линия и на 2м от източната регулационна линия. В този смисъл
изграждането на процесната постройка на южната регулационна линия и на
източната улична регулационна линия, очевидно е несъответно на предвижданията
на ПУП, поради което доказано се явява наличието и на второто възприето
материалноправно основание за определянето на строежа като незаконен и по см.
на чл.225, ал.2, т.1 от ЗУТ.
Предвид така установените по
делото факти съдът намира, че кумулативно са налице юридическите факти –
елементи от правопораждащия фактически състав по чл.225а, ал.1 от ЗУТ, с които
правната норма свързва издаването на заповед за премахване на незаконен строеж.
Административният орган обосновано е приел, че е извършен незаконен строеж по
смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, като изпълнен без одобрен
инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж и в несъответствие с
предвижданията на ПУП - ПЗ, и доколкото строежът не е в режим на търпимост, са
налице законово регламентираните материалноправни предпоставки за
разпореждането на неговото премахване. С
оглед на което оспореният административен акт се явява постановен в
съответствие и при правилно приложение на материалния закон.
Заповед № РД-14-22 от 07.03.2013г. на Кмета на Община Павел
баня е издадена след надлежно проведена процедура, при спазване както на
регламентираните в ЗУТ специални процесуални изисквания и правила, така и на
общите такива по АПК. Административното производство е образувано на основание
Констативен акт № 1 от 25.01.2023г., съставен и подписан от длъжности лица, определени
с издадена на основание чл. 223, ал.2 от ЗУТ Заповед № РД 14-41 от 25.05.2021г.
на Кмета на Община Павел баня /л.117/ за осъществяване на контрол по
строителството. С констативния акт са установени и удостоверени релевантните
факти и обстоятелства, обосноваващи извод за наличие на материалноправно
основание за издаване на заповед за премахване като незаконен строеж на
посочения в акта обект. ЕТ „Б.М.“ е надлежно уведомен за започналата със
съставянето на констативния акт административна процедура и за възможността да
упражни правата, които има в качеството си на страна в административното
производство по чл.225а от ЗУТ, в т.ч. правото да направи възражения във връзка
с констатираните от длъжностните лица обстоятелства и направените фактически и
правни изводи. Противно на твърдяното от жалбоподателя, административният орган
е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК да издаде заповедта след като
обсъди всички факти и обстоятелства от значение за случая. Абсолютно бланкетно
е възражението, че в хода на проведеното производство по чл.225а от ЗУТ не са
установени точно вида, местонахождението и всички признаци за индивидуализация
на разпоредения за премахване строеж, както и че е налице несъответствие между описания
в оспорената заповед строеж и констатираният такъв от вещите лица при изпълнение
на СТЕ. Тъкмо обратното - със заключението на СТЕ се потвърждават изцяло
констатациите на административния орган относно параметрите на изпълненото
строителство; вида и предназначението на разпоредената за премахване пристройка
към съществуващо сервизно хале; вида, начина и характера на застояването и
разположението на постройката в УПИ II – 419, кв.47 по плана на с. Манолово. Както
в Констативен акт № 1 от 25.01.2023г., така и в издадената въз основа на него
Заповед № РД-14-22 от 07.03.2023г. на Кмета на Община Павел баня, извършеното
строителство на стопанска сграда за отглеждане на животни (крави),
представляваща пристройка към съществуващо сервизно хале, е описано като изграждане
на метална конструкция между съществуваща масивна сграда (сервизно хале) и
масивна ограда от юг и изток, ситуирана в югоизточната част на УПИ II – 419,
кв.47 по плана на стопански двор с. Манолово, като начинът, по който е описано изпълненото
строителството и конструктивните елементи на строежа, е идентичен с даденото в
заключението на СТЕ описание. Обстоятелството, че в обжалваната заповед не са
отразени констатираните от вещите лица две части на постройката - североизточна
– навес за съхранение на сено и южна – помещение за отглеждане на крави, не може
да обуслови незаконосъобразност на оспорения административен акт, тъй като
противно на твърдяното от жалбоподателя не се касае за два самостоятелни
строежа с различно предназначение и статут, а за части на един строеж - изрично
в съдебно заседание вещите лица заявиха, че разделянето на сградата на две
части, е условно, тъй като сградата е една, като различията в двете части са в
конструктивно отношение. Поради което наличието на две обособени части на
постройката не могат да обосноват различен от направения извод нито по отношение
незаконността на строежа по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, нито за липсата на
условията и предпоставките за определянето му като търпим.
С оглед на гореизложеното
съдът приема, че преди издаването на оспорената заповед са изяснени и преценени
всички релевантни за случая факти обстоятелства, като при формиране на
фактическите и правни изводи решаващият административен орган не е допуснал твърдените
от жалбоподателя нарушения на процесуалните правила и съответно не е налице
отменителното основание по чл. 146, т.3 от АПК.
Неоснователно е и
възражението на жалбоподателя, че е налице неяснота относно конкретния строеж,
разпореден за премахване. Формираната действителна воля на административния
орган относно подлежащия на премахване незаконен строеж еднозначно се извлича
както от обстоятелствената част на заповедта, така и от диспозитива на акта. С
разпореденото премахването на „стопанска сграда за отглеждане на животни
(крави) – пристройка към съществуващо сервизно хале, изградена от метална конструкция с РЗП 417кв.м, е очевидно, че
премахването на постройката не се свързва с премахване на ограждащите тухлени
зидове на същата, за които е прието, че са елементи от съществуващи и законно
изградени от тухлена зидария хале и масивна ограда. Предмет на разпореденото
премахване като незаконен строеж е единствено изградената в пространството
между съществуващите в имота огради и хале метална конструкция – метални (стоманени)
колони и покривна метална конструкция от метални ферми, покрити с ламарина,
като по този начин е съобразен и принципа на съразмерността по чл.6 от АПК –
административния акт не засяга права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава.
С оглед на изложеното
обжалваната заповед, като издадена от компетентен орган и в предвидената от
закона форма; постановена в съответствие с
материалноправните разпоредби на ЗУТ; при спазване на
административно-производствените правила и съобразно с целта на закона, е
законосъобразна. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде
отхвърлена.
Предвид изхода на
делото на основание чл.143, ал.3 от АПК, искането на ответника за присъждане на
направените разноски следва да бъде уважено, като ЕТ „Б.М.“***
следва да бъде осъден да заплати на Община Павел баня сумата от 2480 лева,
представляваща 730 лева внесени възнаграждения за вещи лица за изпълнената съдебно-техническа експертиза и 1 750 лева –договореното и
заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Б.М.“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Манолово, общ. Павел баня,
обл. Стара Загора, представлявано от Б.Ш.М., против Заповед № РД-14-22 от
07.03.2023г., издадена от Кмета на Община Павел баня, като неоснователна.
ОСЪЖДА
ЕТ „Б.М.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Манолово, общ.
Павел баня, обл. Стара Загора, да заплати на Община Павел баня сумата от
2 480лв. (две хиляди четиристотин и
осемдесет лева) – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: