Решение по дело №39/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6237
Дата: 21 август 2019 г.
Съдия: Любка Емилова Голакова
Дело: 20191100100039
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ ….

гр.София, 20.08.2019г.

В     И  М  Е  Т  О   Н А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,  І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24 състав, в публичното заседание на трети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                           

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ГОЛАКОВА       

при секретаря Александрина Пашова, разгледа докладваното от съдията гр. д. № 39 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са субективно съединени искове с правно основание §22 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за застраховането във връзка с чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./.

Ищците В.В.Х., чрез законния си представител Ц.М.Х. и М.К.М. твърдят, че на 11.11.2013г. в гр. Трявна, на ул.“Ангел Кънчев“ на пешеходна пътека тип „Зебра“, водачът на л.а. „УАЗ 452А“ с peг. № *******, не пропуска преминаващите пешеходци М.М. и В.Х. и предизвиква ПТП, като ги блъска. Твърдят, че вина за настъпване на процесното ПТП е на водача на описания автомобил. Посочват, че към датата на ПТП, относно този автомобил има застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, полица № 05113002014670 в „ЗК У.” АД, валидна за периода 12.08.2013г. - 11.08.2014г. Заявяват, че е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 11.11.2013г. по описа на РУП – Трявна. Вследствие на ПТП М.М. паднала на пътното платно и си ударила главата. Получила мозъчно сътресение и загубила за кратко съзнание. Получила охлузвания и натъртвания по цялото тяло. Петият пръст на лявата ръка имал значителен оток, установена била туловищна атаксия - изразяваща се в липса на равновесие и координация на волевите мускулни движения в различна степен. Наложило се да бъде приета в МБАЛ „Теодоси Витанов“ град Трявна, в неврологичното отделение, където престояла три дни. След изписването й от болницата, М.М. търпяла болки и страдания, изразяващи се в главоболие, както и болки по цялото тяло, вследствие на получените натъртвания, които продължили приблизително един месец. В резултат на ПТП, ищцата М. получила стрес от преживяното, уплаха, изразяващ се в затруднено пресичане на улици и при приближаване на превозни средства. Изключителни притеснения получила и в резултат на факта, че в същото ПТП, пострадало и нейното внуче - В.Х., за което родителите на В. й били гласували доверие да се грижи. От получения удар от л.а. „УАЗ 452А“ с per. № *******, В.Х. паднала на пътното платно и си ударила главата. Получила комоцио церебри и контузио капитис. Била приета в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ град Габрово, в отделението по хирургия, където престояла три дни. Изпитвала силно главоболие и световъртеж. Имала болки и натъртвания по тялото от удара. В резултат на ПТП, В.Х. получила изключително силен стрес от преживяното. След девет месеца детето било диагностицирано с диабет тип 1 и постъпило в болница - УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ гр. Плевен в изключително тежко състояние. Към момента на настъпилото ПТП, В. била здраво и жизнерадостно дете и не е имала симптоми на диабетно болен. Твърди се, че преживеният от детето сериозен стрес, отключило диабета. Заболяването при детето протича в тежка степен. След болницата в Плевен, където е стабилизирано състоянието, се налага ново постъпване в СБАЛ по детски болести „Проф. Иван Митев“ гр. София, където детето престоява още две седмици с цел да се подобри състоянието му. Заявяват, че ответното застрахователно дружество определило и изплатило обезщетения в размер на по 1000 лева за всяка от ищците. Молят да бъде постановено съдебно решение, с което се осъди ответникът да им заплати:

- на В.В.Х., чрез Ц.М.Х. - 1 250 лева, като част от общия размер на дължимото обезщетение от 54 000 лева – представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното ПТП, заедно със законната лихва от 11.11.2013г. до окончателното изплащане на сумата;

- на М.К.М., сумата от 1 250 лева, като част от общия размер на дължимото обезщетение от 4 000 лева – представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното ПТП, заедно със законната лихва от 11.11.2013г. до окончателното изплащане на сумата, както и  направените по делото разноски, както и на процесуалния им представител адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от закона за адвокатурата /ЗА/. В последното съдебно заседание по делото процесуалният представител на ищците е депозирал списък на претендираните разноски съгласно чл. 80 от ГПК /страница 19 от делото/. В определения от съда срок процесуалният представител на ответника е депозирал писмени бележки по делото.  

Ответникът – ЗК „У.” АД, в определения от закона срок е депозирал писмен отговор. В него признава настъпването на следните факти:

        - наличието на застрахователно правоотношение по договор застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите относно описания в исковата молба лек автомобил, със застраховател - ответното дружество, който договор е валиден към датата на настъпило застрахователно събитие – 11.11.2013г.;

        - заплатено обезщетение в размер на по 1000 лева за всяка от ищците.

        Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалите, като твърди, че същите са нарушили разпоредбата на чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП – преди навлизането на платното за движение не са се съобразили с приближаващото ППС. Оспорва се причиняването на следните увреждания на ищците: по отношение на М.М.- загуба на съзнание, наличие на охлузвания по цялото тяло, туловищна атаксия и съответно болки по цялото тяло и главоболие, както и описаните психически състояния, а по отношение на детето – няма данни за натъртвания по тялото, поради което счита, че това лице не е търпяло главоболие и болки по цялото тяло, както и психологичен стрес и връзка между процесното ПТП и установения по-късно диабет. Оспорва и акцесорната претенция, като навежда възражение за погасени по давност вземания. Моли да се постанови съдебно решение, с което се отхвърлят предявените искове. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение, за което е депозиран списък съгласно чл. 80 от ГПК в последното съдебно заседание /страница 20 от делото/.

В проведеното на 14.11.2018г. открито съдебно заседание по гр.д. № 15 729/2017г. по описа на СРС, 52 състав, съдът е допуснал увеличение на размера на предявените искове, както следва:

- на М.К.М. иск от 1 250 лева на 4 000 лева и

- на В.В.Х. иск от 1250 лева на 50 000 лева, като частичен иск, от иск в пълен размер от 54 000 лева.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:    

         Относно описаното в исковата молба ПТП е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица№ от 11.11.2013г. /страница 9-10 от делото/ от дежурен ПТП при ОД на МВР, РУП - Трявна.

         Относно описаните в исковата молба престой в болница след настъпване на процесното ПТП по делото е представена епикриза по ИЗ № 3064 на МБАЛ „Д-р Теодоси Витанов“ ЕООД. От същата се установява, че ищцата М. е постъпила в лечебното заведение на 11.11.2013г. с окончателна диагноза: мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма. На 13.11.2013г. е изписана от лечебното заведение с назначено медикаментозно лечение.

         По делото на лист 16 е приета Епикриза по ИЗ № 14986 на МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД, гр. Габрово, от която се установява, че В.В.Х. е постъпила в лечебното заведение на 11.11.2013г., където е констатиран хематом във фронталната област с размери 3 см. в диаметър, с окончателна диагноза: контузио капитис. Комоцио церебри. Детето е изписано на 13.11.2013г., като е отбелязано, че главоболието и световъртежите са намалели. 

         По делото са представени епикриза по ИЗ № 31084 на УМБАЛ „Д-р Георги Странски “ ЕАД, гр. Плевен, за периода 05.09.2014г. – 12.09.2014г. и епикриза по ИЗ № 4418/2014 на СБАЛДБ „Проф. Иван Митев“ ЕАД, гр. София за периода 23.09.2014г. – 03.10.2014г. В описаните медицински документи се установява, че на детето е поставена диагноза: Захарен диабет тип 1 и изписана инсулинова терапия.

         Безспорно е между страните, че към датата на процесното ПТП по отношение на процесния лек автомобил е бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти“, страна по който е ответното застрахователно дружество.

По делото е прието заключение на допуснатата по искане на ищците съдебно-медицинска експертиза,  което не е оспорено от страните и съдът кредитира, като компетентно, обективно изготвено и пълно. В него е посочено, че в резултат на процесното ПТП М.К.М. е получила следните увреждания: черепно-мозъчна травма изразяваща се в сътресение на главен мозък, като в медицинската документация липсват данни за охлузвания и натъртвания по цялото тяло. Относно констатираната туловищна атаксия вещото лице е посочило, че същото представлява неспецифична проява на увреда на централната нервна система, което при наличните данни следва да се приеме, че е било леко изявен, бързопреходен симптом и е възможно да бъде изява както на причинената лека черепно – мозъчна травма, така и да е болестно състояние от мозъчно – съдови промени възникнали на фона на заболяването артериална хипертония, установено при това лице. Вещото лице посочва, че в резултат на процесното ПТП са причинени на В.В.Х. - контузия с хематом в челната област на главата и мозъчно сътресение. Експертът посочва, че при двете пострадали са причинени мекотъканни увреждания, като и двете са изпитвали болки и са страдали, които са отшумели за около 2 седмици. По отношения на мозъчното сътресение и при двете пострадали, вещото лице е приело, че се касае за лекостепенни сътресения на главен мозък придружени само със степенна промяна на съзнанието. Описва, че подобни мозъчни сътресения са съпроводени с церебрастенна и вегетативна симптоматика /главоболие, световъртеж, гадене, светобоязън и др./, които персистират за около 20 – 25 дни след инцидента. Вещото лице сочи, че на В.Х. при постъпване в болница на 05.09.14 г. - 10 месеца след инцидента, е установено за първи път заболяване от инсулинозависим захарен диабет. Приема още, че е възможно именно инцидентът на 11.11.13 г. да се е оказал външен дразнител с преживян посттравматичен стрес довел до отключване на тази ювенилна форма на захарен диабет тип 1. След откриване на заболяването на 05.09.14 г. е стартирано лечение с инсулин, като след изписването на детето е дадена точна схема на препоръчаните дози и вид инсулинотерапия. В проведеното на 30.05.2018г. открито съдебно заседание вещото лице е обяснило, че диабет тип 1 има фамилна обремененост, но най-често има външен фактор, който предизвиква изявата на заболяването. Допълва, че липсата на проследяващо състояние на детето преди това, липсата на оплаквания свързани с диабета не дава възможност да се приеме по категоричен начин, че този инцидент е предизвикал диабета.

По искане на ищците е разпитан свидетелят Ц.М.Х. – майка на В.Х. и дъщеря на М.М.. Свидетелят посочва, че непосредствено след ПТП е уведомена и е постъпила заедно с детето в болница. Освен хематом на главата, са се появили и синини около очите. В. и до днес  има стрес от коли и пресичане. Около два месеца след ПТП детето се будело нощем и плакало. Пръстът на майка й бил оттекъл, но не бил счупен. Заявява, че в семейството им единствено баща й има диабет тип 2, предвид възрастта. Посочва, че месец преди да бъде диагностицирано детето с диабет тип 1 е получило симптомите, като в периода от процесното ПТП до тогава не е имало други инциденти около семейството. Свидетелят описва, че детето не е забравило за инцидента и минавайки покрай болницата се спомня за него. Съдът кредитира показанията на свидетелят, включително и след преценката им по реда на чл. 172 ГПК, тъй като неговите възприятия са лични, вътрешно непротиворечиви и не се опровергават от събраните по делото доказателства.

По искане на ответната страна са по реда на чл. 176 ГПК по делегация е извършен разпит на ищцата М.К.М.. На зададените й въпроси, същата заявява, че на 11.11.2013г., около 11:00 часа в гр. Трявна се движела по тротоара пред църквата, идвайки от пазара, като възнамерявала да пресича ул.“Ангел Кънчев“ на пешеходната пътека. С нея била и внучката й – В.Х.. Заявява, че спрели в началото на пешеходната пътека, огледали се, не видели коли и тръгнали да пресичат. Детето било от лявата й страна, като го държала за ръка. Посочва още, че пресякла едното платно и спряла на средата. Огледала се надясно и като установила, че не идва автомобил, тръгнала да пресича и другото платно. Минали повече от половината от второто платно, когато ги блъснал лекия автомобил. Детето много се уплашило и след няколко месеца се установило, че има диабет.

 По искане на ответника е допусната съдебно-автотехническа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и съдът кредитира като изготвено обективно и компетентно. В заключението е приет, следния механизъм на ПТП:  на 11.11.2013 год. в гр.Трявна на ул.“Ангел Кънчев“ в посока центъра, водачът на автомобил УАЗ 4452 с peг.№*******С.Н.С.не спира пред пешеходната пътека тип „Зебра" 8.1 .обозначена и със знак Д17, находяща се до търговски комплекс Чинар и блъска преминаващите по нея пешеходки В.Х. и М.М.. Прието е, че автомобилът удряйки М.М. я блъска върху В.Х.. В проведено на 03.10.2018г. открито съдебно заседание, вещото лице е допълнило, че участъкът е прав и има видимост отвсякъде.  

Пред настоящата съдебна инстанция е указано на вещото лице да допълни депозираното от него заключение на съдебно-автотехническата експертиза, което е представило пред районния съд по отношение натретия поставен въпрос от ответника. В проведеното открито съдебно заседание, вещото лице посочва, че пешеходната пътека пресичаща улицата, като от дясно на същата има лек завой със сграда, от там излиза лекия автомобил, като ищците са могли да го видят на разстояние не по-малко от 15-20 метра. Допълва, че  в момента, в който ищците са стъпили на пешеходната пътека, автомобилът е бил скрит от сградата, която е до завоя. Ищците са се движели със скорост от порядъка на 4-5 км/ч, което е около 3 м/сек. Пътеката е доста дълга от порядъка на 7-8 метра, и автомобилът, когато е дошъл в тяхната видимост е вече бил съвсем близо на около 10-15 м. от тях, тоест някъде към средата на пешеходната пътека. За да ги блъсне автомобилът е бил най-малко на 20-25 метра и за тези 3 секунди, при които е излизал от там, при скорост от 40 км., той вече е бил пред тях. Допълва още, че ударът настъпва във втория участък от пътното платно спрямо църквата, като автомобилът се е движил по това платно и в неговото платно става ударът. Към момента, когато тя е била на средата на пътното платно, където има обособен остров, е можела да види вече приближаващия се автомобил и да не продължи пресичането си. Автомобилът е доста шумен и е възможно, и да го е чула.

 

Относно предявените искове

Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ увреденият, спрямо който причинителят е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя на причинителя на вредите. За да се уважи така предявения иск в изпълнение на задължението си по чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът е указал на ищците, че тяхна е доказателствена тежест да установят настъпването на следните факти:

- механизъм на процесното ПТП,

- претърпени вреди от всеки от ищците – описани в исковата молба;

- причинна връзка между описаното ПТП и претърпените от ищците вреди;

- извършване на действия, с които е спряна или прекъсната давността по отношение на претенцията за лихва.

Безспорно се установи по делото настъпването на пътно¬транспортно произшествие на 11.11.2013г.  Съгласно приетата по делото и неоспорена от страните авто – техническа експертиза, водачът на лек автомобил УАЗ 452А, с рег. № ******* не спира на пешеходна пътека тип „Зебра“, обозначена със знак Д 17 и блъска преминаващите по нея пешеходци. 

         От представените по делото медицински документи, заключението на съдебно – медицинската експертиза се установяват причинените на ищците телесни увреждания и предприетите действия за възстановяването им.

         Предвид изложеното съдът приема, че ищците са доказали всички предпоставки, за да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по застраховка „гражданска отговорност” на участвалото превозно средство в процесното ПТП относно претърпените неимуществени вреди от ищците.

        

         Относно прекия иск предявен от М.К.М.:  

         Претърпените от ищцата М.К.М. неимуществени вреди от процесния деликт, които се установяват от събраните поделото доказателства са: черепно – мозъчна травма, изразяваща се в сътресение на главния мозък, туловищна атаксия, охлузвания по ръцете и краката и оток на един от пръстите. Съдът приема, че второто състояние е причинено именно в резултат на процесното ПТП, тъй като няма събрани по делото доказателства, от които да се установи, че придружаващото заболяване на ищеца има и такива прояви. От заключението на вещото лице се установява, че възстановителния период за тези увреждания е около 20 – 25 дни, като може да бъде съпроводено с болки и главоболие, както твърди ищеца. Не се установява от събраните доказателства по делото твърдяното от ищеца относно неговото емоционално състояние – стрес при пресичане на улици и съответно при приближаване на МПС. Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ във вр. с чл. 45 от ЗЗД се определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост. Това означава, че  съдът следва да съобрази всички установени факти по делото и съответната икономическа обстановка в страната. В конкретният случай, съдът съобрази възрастта на пострадалата към момента на произшествието – 61 г., характера на травмата-  черепно-мозъчна травма, изразяваща се в сътресение на главен мозък; продължителността на лечението и възстановителния период от около 20-25 дни, през който ищцата е търпяла болки и страдания. Съобразено бе и негативното отражение от реализирания деликт в психологически план, изразяващо се в притеснение относно пострадалото  дете, за което родителите на В. й гласували доверие да се грижи.  Причинените увреждания на ищцата М., горните  обстоятелства, ценени в тяхната съвкупност и при съобразяване с лимитите на ГО за релевирания период и икономическата конюнктура в страната към момента  на застрахователното събитие - 2013г.,  мотивират съдът да приеме, че сумата от 3 000 лв. представлява адекватно обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД  за репариране на тези вреди. Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди доколкото е възможно неблагоприятните последици, настъпили за ищцата в резултат на непозволеното увреждане.

 

         Относно прекия иск предявен от В.В.Х. :  

         Претърпените от ищцата В.В.Х. неимуществени вреди от процесния деликт са: контузия с хематом в челната област на главата и мозъчно сътресение, за което възстановителния период е 20 – 25 дни през които може да се наблюдават съобщените от ищеца състояние – гадене, световъртеж и главоболие. От събраните по делото доказателства не се установява на детето да са причинени и посочените в исковата молба натъртвания по тялото.

         От събраните свидетелски показания се установява, че този инцидент се е отразил и психически на детето – и до днес то има стрес от пресичане и коли, 2 месеца след случилото се е будило нощем.

         Спорно между страните е дали поставената диагноза на детето близо 10 месеца след индицента – диабет тип 1 в тежка форма, като съответно е изписана инсулинова терапия е отключено в резултат на преживяното ПТП. В депозираното заключение на съдебно – медицинската експертиза, което не е оспорено от страните, е прието, че този вид диабет се приема, че се предизвиква от външни дразнители, поради което е напълно възможно именно инцидента са е бил този външен дразнител с преживения постравматичен стрес. От събраните свидетелски показания се установява, че в периода от процесното ПТП до появата на симптомите на болестта – един месец преди поставяне на диагнозата в семейството и с детето не е имало други инциденти. Съдът като съобрази изложеното и установеното психическо въздействие на процесното ПТП върху детето, приема, че в конкретния случай доколкото не се установява влияние на никакъв друг външен фактор, който да е повлиял на възникване на това заболяване, че съществува причинно – следствена връзка между процесното ПТП е установеното почти десет месеца по-късно заболяване на детето – диабет тип 1.

Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ във вр. с чл. 45 от ЗЗД се определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост. Това означава, че  съдът следва да съобрази всички установени факти по делото и съответната икономическа обстановка в страната. Решаващия състав, отчита възрастта на ищцата към момента на настъпване на увреждането – 3 години,  характера, тежестта и последиците от получените от нея травматични увреждания, които се изразяват в контузия с хематом в челната област на главата и мозъчно сътресение, от което се е възтановила за около 20 – 25 дни и заболяване – диабет тип 1 в тежка форма с медикаментозно лечение – инсулин, както и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането – 2013г. Преценени в съвкупност, всички изброени обстоятелства, настоящият състав намира, че справедливо, по смисъла на чл. 52 ЗЗД, обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в случая се явява сумата 51 000 лв.

         От тези суми следва да се приспадне и доброволно платеното от ответника  застрахователно обезщетение за неимуществени от по 1000 лв. на всяка от ищците, като ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати на М.М.К. сумата от  2 000 лева, за който размер е основателен предявеният иск, като над тази сума до предявения размер от 4 000 лв. искът се отхвърли като недоказан и на В.В.Х. сумата от 50 000 лева.

 

Относно възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД

         За да е допустимо приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, приносът на пострадалия следва да бъде доказан при условията на пълно и главно доказване.

          Не е спорно между страните, че процесното ПТП е станало на пешеходна пътека.

         Съгласно ТР № 2/16 г. на ВКС, ОСНК "Наличието на пешеходна пътека сигнализира за възможна опасност на пътя, поради което появата на пешеходец върху нея не е непредвидимо събитие. При преминаване през пешеходна пътека водачът има задължение да намали скоростта или да спре. То възниква при наличието на две предпоставки – пешеходците да са стъпили или да преминават през нея”. В разглеждания случай от заключението на авто – техническата експертиза и дадените пояснения от вещото лице в съдебно заседание пред настоящата инстанция се установява, че процесното ПТП е настъпило на път с две платна, като по – конкретно във второто платно, след като ищците са пресекли първото вече и са навлезли в платното за движение на лекия автомобил. При така установения механизъм на ПТП не може да се приеме, че е налице съпричиняване от страна на ищците, тъй като те са предприели пресичане на пешеходна пътека тип „зебра” и са навлезли на пешеходната пътека преди да настъпи удара.

 

Относно претенцията за лихва

         Ищците, въпреки указаната им доказателствена тежест не са ангажирали никакви доказателства, от които да се установи, че преди датата на подаване на исковата молба са предприели действия за спиране или прекъсване на давността по отношение на претенцията за лихва. Съгласно разпоредбата на чл. 111б. "в" от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания, като началния момент съгласно чл. 114, ал. 3 от ЗЗД е процесното ПТП настъпило на 11.11.2013г.. В случая искът е предявен на 15.03.2017г. след повече от три години от началната дата на възникване на вземането за лихви – 11.11.2013г. Предвид описаното следва, че направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност относно претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху определените обезщетения за периода от 11.11.2013 г. до 14.03.2014г. е основателно и в тази част искането следва да бъде отхвърлено.

         Предвид  основателността на главните искове за посочените по-горе в мотивите суми, следва да се уважи и акцесорната претенция за законна лихва за забава върху тях, считано от 15.03.2014г. до окончателното й изплащане.

        

         Относно направените по делото разноски

Право на разноски имат и двете страни, като съгласно чл. 78 ГПК разноските се присъждат съразмерно на уважената/отхвърлена част на иска.

На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размера на адвокатските възнаграждения ответникът следва да бъде осъден да заплати на упълномощения представител на ищеца адв. Д.С.  адвокатско възнаграждение в размер на 2 400 лева, съразмерно на уважената част от исковете /370 лв. относно частта от уважения иск на ищеца М.К.М. и 2 030 лв. – относно уважения иск предявен от В.Х./.

Ищците в настоящото производство са направили разноски в общ размер на 500 лв., от които по 50 лв. – заплатена държавна такса пред СРС и по 200 лв. – депозит за допуснатата съдебно – медицинска експертиза. Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на В.В.Х. сумата от 250 лв. и на М.К.М. сумата от 125 лв.

Направените от ответника разноски са в размер на 300 лв. - депозит по допуснатата авто – техническа експертиза и 60 лв. – депозит за свидетел. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът М.М. следва да бъдат осъден да заплати на ответника  сумата 13, 33 лв., съставляваща съдебно-деловодни разноски, пропорционално на отхвърлената част от иска и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищеца от задължението за внасяне на държавна такса по делото съгласно чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК за сумите над 100 лв. /платените пред СРС държавни такси по двата иска по 50 лв./, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 1 980 лв.

С тези мотиви съдът

 

РЕШИ:

 

          ОСЪЖДА ЗК „У.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на В.В.Х., ЕГН – **********, чрез законния си представител Ц.М.Х., ЕГН – **********, със съдебен адрес: ***, офис 814 - чрез адвокат Д.С. на основание §22 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за застраховането във връзка с чл. 226, ал.1 от КЗ /отм/ сумата от  50 000 лв., /представляващ частичен иск от иск в пълен размер от 54 000 лв./ представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 11.11.2013г. в гр. Трявна, за което е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица от дежурен при ОД на МВР на РУП – Трявна,  ведно със законната лихва, считано от 15.03.2014г. до окончателното изплащане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 250 лева., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за присъждане на законна лихва върху определеното обезщетение, за периода  11.11.2013г. до 14.03.2014г., като погасена по давност.   

         ОСЪЖДА ЗК „У.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на М.К.М., ЕГН – **********, със съдебен адрес: ***, офис 814 - чрез адвокат Д.С. на основание §22 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за застраховането във връзка с чл. 226, ал.1 от КЗ /отм/ сумата от  2 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 11.11.2013г. в гр. Трявна, за което е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица от дежурен при ОД на МВР на РУП – Трявна,  ведно със законната лихва, считано от 15.03.2014г. до окончателното изплащане и и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 125 лева., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 2 000 лв.  до предявения размер от 4 000 лв., както и претенцията за присъждане на законна лихва върху определеното обезщетение, за периода  11.11.2013 г. до 14.03.2014г., като погасена по давност.

         ОСЪЖДА ЗК „У.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***  да заплати на адвокат Д.С.С., ЕГН – ********** от Софийска адвокатска колегия с адрес: гр. София, ул. „Ф.Ж.Кюри” № 20, ет.8, офис 814 на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА сумата от  2 400 лв.

         ОСЪЖДА М.К.М., ЕГН – ********** със съдебен адрес: ***, офис 814 - чрез адвокат Д.С.  да заплати на ЗК „У.“ АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 63, 33 лв.

         ОСЪЖДА ЗК „У.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***   да заплати на Софийски градски съд с адрес: гр. София, бул. Витоша №2 на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 1 980 лв.

           Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

 

                                                     СЪДИЯ: