№ 2080
гр. Пловдив, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Славка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20225330204008 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 50/14.06.2022 г. на
директор на Областна дирекция по безопасност на храните - Пловдив, с което
на Максима България ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, кв. Подуяне, бул. „Ботевградско шосе“, № 247, ет. 2,
представлявано от П. П., на основание чл. 128 ал.1, т. 1 от Закона за храните
/ЗХ/ и вр. с чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение по чл. 4, ал. 1 от
ЗХ.
Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, моли да се
отмени НП като неправилен и незаконосъобразен акт, тъй като били
допуснати съществени нарушения на процедурата, а именно не било
предложено на нарушителя да сключи споразумение с
административнонаказаващия орган, както и че е наложена неправилната
санкция, предвидена за физически лица. В съдебно заседание жалбоподателя
не изпраща представител по закон или пълномощие.
Въззиваемата страна ОДБХ Пловдив, чрез процесуалния си
представител, моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно,
като оспорва доводите за процесуални и материалноправни нарушения на
закона, изтъкнати от жалбоподателя.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано,
поради което се явява допустима, и следва да бъде разгледана по същество.
1
От събраните доказателства се установява следната фактическа
обстановка:
Максима България ЕООД е лице стопанисващо търговски обект:
супермаркет Т-маркет, находящ се в гр. Пловдив, ул. Шипка № 6.
В търговската зала на същия имало стелаж на който били изложени за
продажба и следните артикули:
9 броя стъклени бутилки по 1 л. „Messiniako kalamata р.о.о extra virgin
olive oil”, L 20065, със срок на годност „най - добър до: 30.09.2021 г.“ като
продукта бил бутилиран в Гърция, и дистрибутиран от „Диес Консулт“ ООД,
гр.Пловдив.
5 броя стъклени бутилки по 750 мл. оризово олио „ BASSO" L 9210, със
срок на годност „най добър до: 29.07.2021 г.“ и страна на произход Индия,
опакован от „Вasso fedele & figl”.
14 броя стъклени бутилки по 750 мл. оризово олио „BASSO” L 9315 със
срок на годност „най-добър до 11.11.2021 г.“ и страна на произход Индия,
опакован от „Вasso fedele & figl”.
10 броя стъклени бутилки по 750 мл. олио от гроздови семки L 9315, със
срок на годност „най-добър до 11.11.2021 г.“ и страна на произход Индия,
опакован от „Вasso fedele & figl”
2 броя стъклени бутилки по 750 мл. олио от гроздови семки L 9211, със
срок на годност „най-добър до 30.07.2021 г.“ и страна на произход Индия,
опакован от „Вasso fedele & figl”.
По сигнал на клиент, на 20.12.2021 г. в магазина била извършена
проверка от органите на ОДБХ Пловдив, като били установени като налични
и предлагани на клиентите за продажба гореописаните стоки, чийто срок на
годност към момента на проверката бил изтекъл.
Проверката била извършена в присъствието на П. К. пълномощник на
управителя на дружеството жалбоподател и завършила със съставянето на
констативен протокол, в който било описана фактическата обстановка. На
лицето В. С. – *** на стопанисвания обект, със задължение да предаде, била
връчена покана за съставяне на АУАН за 05.01.2022 г. на управителя на
жалбоподателя.
На същата дата се явил пълномощник на управителя П. П.,
упълномощен с пълномощно с рег. № 13236 от 29.12.2021 г. по описа на
нотариус М. К. с район на действие **, а именно П. К., като пред него бил
съставен АУАН № 0000281/05.01.2022 г., който получил екземпляр, но не
направил възражения.
На база на съставения АУАН на 14.06.2022 г. било съставено
атакуваното наказателно постановление.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св.
В. Т. – актосъставител, както и от приложените към
административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно
приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН №
000281/05.01.2022 г., Констативен протокол № 0007585/20.12.2021 г., обратна
разписка, покана за съставяне на АУАН, разпореждане за забрана № 0000806
от 20.12.2021 г.
2
Разпитана в съдебно заседание св. Т. потвърждава авторството на
АУАН и поддържа констатациите в него. В допълнение изяснява, че се касае
за магазин Т-Маркет в ж.к. Тракия и сигналът бил подаден именно за тези
стоки. Показанията й съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и
в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради
което им дава вяра. Същите съответстват на писмените доказателства –
предписания, протокол, АУАН, справка.
Фактическата обстановка впрочем не се оспорва и от жалбоподателя.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от
правна страна.
По спазването на процедурата:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не се
констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП,
които да са съществени и да опорочават административно-наказателното
производство, самите актове или да нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от
ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени
обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно
лице видно от чл. 472, ал.1 от ЗВМД и заповедта за назначаването му, и в
същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение.
Съдът не споделя довода на процесуалния представител на нарушителя,
че тъй като не било разяснено правото на нарушителя да сключи
споразумение с административнонаказващия орган му било нарушено
правото на защита. Това процесуално нарушение не е от категорията на
съществените такива доколкото касае единствено намаляване на санкцията и
преклудиране на възможността на нарушителя да постигне по-благоприятно
наказание.
В този смисъл възражение от такъв характер, направено в съдебното
производство по обжалването би могло да постигне ефекта на възобновяване
на тази възможност, но не и да доведе до отмяна на наказателното
постановление.
Такова изявление не беше направено от жалбоподателя и същият не
изрази желание за сключване на споразумение, поради което съдът намира, че
това не е съществено процесуално нарушение, което да влече
незаконосъобразност на АУАН и респ. на издаденото НП.
Правилно е описано и конкретното нарушение извършено от
санкционираното лице, а именно предлагане на хранителни стоки негодни за
консумация поради изтекъл срок на минимална трайност. В АУАН и НП
изчерпателно е посочено защо храната се счита негодна за консумация.
Всички релевантни нормативни норми са правилно посочени в
атакуваното постановление.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на
материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на
закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
3
От материалноправна страна:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
съдът е на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и
наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като
нарушение на чл. 4, ал. 1 от Закона за храните, която разпоредба гласи, че
храната трябва да е годна за консумация от хора по отношение на нейните
физични, химични, радиологични и микробиологични качества и състав,
както и да не представлява опасност за човешкото здраве. Предлаганите стоки
не са били годни за човешка консумация тъй като съгласно чл. 2, т. 2 буква
„С“ регламент (ЕС) № 1169/2011 г. от 25.10.2011 г. на ЕП и на съвета за
предоставянето на информация за храните на потребителите: „срок на
минимална трайност на храната“ означава срокът, в който при подходящо
съхранение храната запазва специфичните си свойства. В приложение Х на
същия регламент в т. 1, букви „а“ и „б“, се определя как се означава срокът на
минимална трайност а именно като датата се предхожда от думите:
— „Най-добър до …“, когато в датата е посочен определен ден;
— „Годен за употреба до края на …“ в останалите случаи и Думите,
посочени в буква а), се съпровождат от: или самата дата; или препращане към
мястото на етикета, където е посочена датата.
Съгласно чл. 14 параграф 5 от Регламент (ЕО) № 178/2002 от 28 януари
2002 година, за установяване на общите принципи и изисквания на
законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган
за безопасност на храните и за определяне на процедури относно
безопасността на храните : При определяне дали дадена храна е негодна за
консумация от човека се взема предвид, дали тя е неприемлива за консумация
от човека съобразно употребата, за която е предназначена, поради
замърсяване вследствие на наличието на чужди вещества или по други
причини, поради разлагане, влошаване или загниване. В настоящият случай
имаме типично най-малко влошаване на храната тъй като същата загубва
специфичните си свойства съгласно чл. 2, т.2 буква „с“ от Регламент (ЕС) №
1169/2011, поради което видно от тези разпоредби храните след изтичането
на срока на минимална трайност са негодни за човешка консумация, тъй като
са загубили както специфичните си свойства, така и не отговарят на
изискванията за безопасност.
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 128, ал.1 т.1 от Закона за храните налага се
глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 4000 лв., ако не подлежи
на по-тежко наказание, на лице, което: 1. наруши разпоредбата на чл. 4, ал.
1от с.з.
В случая се установява, че дружеството действително е извършило
именно посоченото нарушение.
Съдът не споделя довода на процесуалния представител на
жалбоподателя, че неправилно била приложена санкционната норма, тъй като
Максима България ЕООД бил „бизнес оператор“ и поради тази причина
следвало да се приложи чл. 128, ал. 2 от ЗХ. Няма доказателства по делото
жалбоподателя да е бизнес опрератор, който следва да произвежда,
4
преработва и/или дистрибутира храна, да отговаря на определени изисквания
посочени в ЗХ, както и да е вписан в регистъра на БАБХ за бизнес оператори,
нито са въведени такива факти.
Видно от чл. 128, ал. 1 ЗХ именно на лица, които не са бизнес оператори
по смисъла на закона се налага имуществената санкция – предвидена в ЗАНН
като наказание единствено за юридическите лица, в размер от 2000 до 4000
лв. Поради тези аргументи съдът счита, че правилно Максима България
ЕООД не е категоризиран като бизнес оператор, а на дружеството е наложена
по-ниска санкция определена в чл. 128 ал. 1 от ЗХ. Направеното възражение в
този смисъл е в ущърб на дружеството доколкото съдът съгласно
Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ВАС,
първоинстанционният съд може да преквалифицира нарушението и да
приложи правилната санкционна норма, която според процесуалния
представител на жалбоподателя би била ал.2 на чл. 128 ЗХ, което би довело
до увеличаване на санкцията от 2000 на 4000 лв., поради което няма да бъде
обсъждано в съгласие с принципа reformatio in peius.
Съдът намира, че правилно административно-наказващият орган е
съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по
чл.27 от ЗАНН, доколкото е наложен минималният размер на санкцията и не е
изложен нито един аргумент или пък да са установени факти отегчаващи
отговорността на дружеството.
Не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,
т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение,
доколкото количеството на предлаганите хранителни стоки не е
пренебрежимо малко, а и срокът на минимална трайност е превишен с един
до 5 месеца. В тази връзка съдът намира че случаят не разкрива по-ниска
степен на обществена опасност от обикновените случаи и степента на
засягане на обществените отношения /конкретно свързани с опазване на
човешкото здраве/. Настоящото нарушение не може да се приеме като такова
с незначителни вредни последици, поради което правилно е преценено, че
същото не е маловажен случай.
Поради изложеното наказателното постановление е обосновано и
законосъобразно, определеното наказание е справедливо и затова следва да
бъде потвърдено изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 63д, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗАНН
въззиваемата страна има правно на разноски в настоящото производство за
представителство от юрисконсулт. Такава претенция е своевременно
направена от процесуалния представител. С оглед фактическата и правна
сложност на делото и оказаната професионална помощ, следва разноски да
бъдат присъдени в минималния размер съобразно нормата на чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в размер на 80 лева.
Така мотивиран съдът
По изложените съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 50/14.06.2022 г. на
директор на Областна дирекция по безопасност на храните - Пловдив, с което
на Максима България ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, кв. Подуяне, бул. „Ботевградско шосе“, № 247, ет. 2,
представлявано от П. П., на основание чл. 128 ал.1, т. 1 от Закона за храните
/ЗХ/ и вр. с чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение по чл. 4, ал. 1 от
ЗХ.
ОСЪЖДА „Максима България“ ЕООД с ЕИК ********* и седалище и
адрес на управление гр. София, кв. Подуяне, бул. „Ботевградско шосе“, №
247, ет. 2, да заплати на Българска агенция по безопасност на храните сумата
от 80 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда
на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6