Р Е Ш Е Н И Е
№ ………..../21.05.2021
г., гр. Варна
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в открито
съдебно заседание, проведено на седми май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ФИЛИП РАДИНОВ
при
участието на секретаря Станислава
Стоянова, като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело №
7452 по описа за
2020 година, за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда
на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявени от А.Е.С. – Е. срещу Е.В.Л.
– Г., искове за осъждане на ответницата да заплати на ищцата, сумата от 8000
лева, представляваща съответна на наследствената квота на ищцата част (1/5
идеална част), от преведените приживе без основание суми в полза на ответницата
от починалия съпруг на ищцата, а именно – сумата от 20000 лева, преведена по
банков път на 15.10.2019 г. в 10,58 часа и сумата от 20000 лева, преведена по
банков път на 15.10.2019 г. в 11,43 часа, ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 03.07.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 55 ал. 1 предл. 1 от
ЗЗД.
Твърди се, че ищцата притежава 1/5 идеална част
от наследственото имущество оставено от нейния съпруг С. Е.. Посочва се, че
приживе на 15.10.2019 г. същият е превел по банков път описаните по - горе суми
на ответницата, с която бил в интимни отношения. Поддържа се, че между
починалия съпруг и ответницата не са съществували каквито и да е договорни или
извъндоговорни правоотношения обосноваващи направените преводи, поради което
ищцата счита, че същите са получени без правно основание и подлежат на връщане.
Направено е искане за
уважаване на предявените искове.
Претендира се
присъждането на съдебно – деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК
ответницата е депозирала отговор на исковата молба, в който е застъпено
становище за недопустимост, а в условията на евентуалност - за неоснователност
на предявения иск. Излагат се съображения за нередовност на исковата молба като
се посочва, че от една страна са наведени твърдения за предявен от наследник, суброгирал в правата на своя наследодател иск по чл. 55 ал.
1 от ЗЗД за връщане на сума платена без основание, а от друга страна се
претендира възстановяване на запазена част по неуточнена наследствена маса и
вид сделка, която се оспорва. Посочва се, че ищцата не е процесуално
легитимирана да предяви иск по чл. 55 от ЗЗД, тъй като същата не страна по
облигационното правоотношение, по силата на което процесните суми са преведени
в полза на ответницата. Твърди се, че наследодателят приживе се е разпоредил с
тези суми в полза на ответницата, поради което към момента на откриване на
наследството същите не са били в неговия патримониум
и следователно не са част от наследствената маса. Подробно се излага
аргументация относно възможната квалификация на спора по чл. 30 от ЗН, след
която се стига до извод, че ищцата търси осъждане на ответницата, а не
намаляване на дарствено разпореждане по реда на чл. 30 от ЗН. По отношение на
основателността на предявения иск се излагат следните фактически твърдения:
твърди се, че ответницата и починалият съпруг заедно със сина му са живеели на
семейни начала в имот в КК „Ч.”, а същият е бил във фактическа раздяла с ищцата
считано от месец септември 2019 г. Твърди се, че починалият съпруг е превел
процесните суми в полза на ответницата във връзка с възстановяване на суми за
закупени от нея интериорни детайли за обзавеждане на жилището, в което живеят,
за предстоящо закупуване на интериорни детайли, за възстановяване на разходите
направени при полагане на грижи от ответницата за сина на починалия, за
закупуване от ответницата на бяла техника, картини, за заплати на личния
асистент и за шофьора на починалия, за закупуване на подаръци на починалия и за
лични подаръци. Поддържа се, че процесните суми са разходвани за закупуване на потребими движими вещи, които са съвместно ползвани от
починалия, сина му и ответницата, както и за непотребими
движими вещи, които са останали в имота в к. „Ч.”, които след смъртта на
съпруга се намира в държане на ищцата.
Направено е искане за прекратяване на
производството като недопустимо, а в условията на евентуалност – за намаляване
на исковата претенция.
Претендира се
присъждането на съдебно – деловодни разноски.
В съдебното
заседание, чрез процесуалния си представител, ищцата поддържа исковата молба.
В съдебното
заседание, чрез процесуалния си представител, ответницата поддържа отговора на
исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от представеното удостоверение за
граждански брак се установява, че между ищцата и починалия на 16.02.2020 г. С. Е.
е имало сключен граждански брак.
По делото не се спори, а и от представения по делото
превод на удостоверение за семейно положение и наследници на С. Е., издадено от
органите на К. Ш.се установява, че след
смъртта си С. Е. е оставил пет наследника по закон, един от които е ищцата.
По делото са представени два броя платежни нареждания,
издадени от „Алианц Банк България“ АД, от които се установява, че на 15.10.2019
г. от „Д. Г. Б.“ АД към С. Е. са извършени два
превода по 20000 лева или общо 40000 лева, съответно в 10,52 часа и 11,38 часа,
с основание на преводите - „захранване“.
Страните не
спорят, а и от представените по делото два броя платежни нареждания, издадени
от „Алианц Банк България“ АД се установява, че на 15.10.2019 г. от С. Е. към Е.Л.
- Г. са извършени два превода по 20000 лева или общо 40000 лева, съответно в
10,56 часа и 11,41 часа, с основание на преводите - „захранване“.
По делото е представено писмо от 10.03.2020 г. (л. 56) от
ищцата до ответницата, в което се съдържа следното изявление на ищцата:
„Доказателство за това е преведените Ви от
„Д. Г. Б.“ АД 40000 лева. Същите са оформени като заем и понеже вече са
част от наследството са дължими, за което Вие сте уведомена писмено и дадения
ви срок за доброволно връщане на заетата сума отдавна изтече“.
По делото е разпитан по искане на ищцата, свидетелката Г. Е. /дъщеря на
ищцата/, според която ищцата и починалия не са били във фактическа раздяла и не
са имали намерение да се развеждат. Причината да са разделени се състои в това,
че бизнесът им е бил такъв, че се е налагало често да пребивават в различни
градове. Свидетелката е посочила, че не е виждала ответницата в къщата в КК „Ч.“
и че в тази къща няма нови скъпи вещи, освен закупените от семейството. Според
свидетелката починалия и ответницата не са живели заедно и между тях не са
съществували договорни отношения.
По делото е разпитан по искане на ищцата, свидетелят Н. Д., от
показанията на който се установява, че свидетелят познава семейство Е. от 2019
г., като от тогава многократно е посещавал къщата им в КК „Ч.“. В тази къща са
живели ищцата и починалия, като на свидетеля не е известно ответницата да е
живяла в къщата. Свидетелят е заявил, че в къщата не са правени ремонти.
По делото е разпитан по искане на ответницата, свидетелят Т.Д., който е
заявил, че познава семейство Е. и че е работник в едно от дружествата на С. Е..
От показанията на свидетеля се установява, че от есента на 2019 г. често е
виждал ответницата в къщата в КК „Ч.“, но никога в присъствието на ищцата и
дъщеря ѝ. Веднъж ответницата повикала свидетеля, за да поправи
аспиратора, тъй като същият се счупил докато готвела. С. Е. и ответницата често
са пътували, но на свидетеля не е известно между тях да имало някакви договорни
отношения. Свидетелят е заявил, че починалият е нямал личен шофьор и че ответницата
не му е заплащала заплата.
По делото е разпитан по искане на ответницата, свидетелят М. Е. /син на
С. Е. и води дело за наследство с ищцата/, който се е запознал с ответницата
шест месеца преди смъртта на С. Е.. Починалият и ответницата заживели на
семейни начала в къщата в КК „Ч.“, като последната се грижела за него, готвела
му, давала му джобни и му плащала уроците, когато баща му отсъствал по работа.
Живели заедно до смъртта на баща му. Ищцата и ответника били в добри отношения,
но живеели разделени. Имали са планове за развод, но след това са отишли в
Швейцария заедно със свидетеля и дъщерята на ищцата, където не се е коментирало
нищо за развод. Свидетелят е заявил, че ответницата Е. не закупувала вещи за
къщата, нито е подменяла такива, а всичко е купувано и заплащано от С. Е..
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 55 ал. 1 предл.
1 от ЗЗД.
Съдът не възприема направеното от страна на ответницата възражение за
недопустимост на производството. В исковата молба са наведени
конкретни твърдения, от които става ясно, че ищцата в качеството си на
преживяла съпруга на починалия С. Е. е наследила 1/5 от неговото имущество,
включително и правото по чл. 55 от ЗЗД. Неоснователна е тезата изложена от
ответницата в отговора на исковата молба, според която правото по чл. 55 от ЗЗД
е ненаследимо. Обратно, законът изключва от
наследяване единствено неимуществените права (с някой изключения), които се
погасяват със смъртта на лицето, като допуска наследяването на всички
имуществени права – вещни и облигационни, включително породеното приживе право
на починалия да претендира връщане на даденото от него без основание. В тази
връзка неоснователно се явява и възражението на ответницата, според което
ищцата не разполага с процесуална легитимация доколкото претендира чужди права.
В случая не се касае за претендиране на чуждо право, защото неговият титуляр е
починал и това право е наследено по силата на универсалното правоприемство от
неговата съпруга, ищца по настоящото дело. Неоснователно е и възражението на
ответницата за нередовност на исковата молба, тъй като както и самата ответница
отбелязва в отговора на исковата молба, ищцата не е направила искане за
възстановяване на запазена част от наследство, нито пък е навела каквито и да е
твърдения в тази насока, а обратно същата претендира осъждане на ответницата да
възстанови получените от нея суми без правно основание.
За да бъдат уважени предявените искове по чл. 55
ал. 1 предл. 1 от ЗЗД, ищецът следва да установи
кумулативното наличие на следните предпоставки – 1.) качеството си на наследник
на С. Е.; 2.) че същият приживе е превел по банков път твърдените суми на
ответницата и 3.) размера на претенцията си. В тежест на ответника е да докаже
направените правоизключващи и правонамаляващи
възражения, включително наличието на основание за получаване на процесните суми,
респ. тяхното връщане.
По делото е обявено за безспорно, а и от
представените по делото платежни нареждания се установи, че починалият С. Е. е превел в полза на ответницата следните суми - сумата
от 20000 лева, преведена по банков път на 15.10.2019 г. в 10,58 часа и сумата
от 20000 лева, преведена по банков път на 15.10.2019 г. в 11,43 часа.
В отговора на исковата молба са наведени твърдения, че починалият съпруг
е превел процесните суми в полза на ответницата във връзка с възстановяване на
суми за закупени от нея интериорни детайли за обзавеждане на жилището, в което
живеят, за предстоящо закупуване на интериорни детайли, за възстановяване на
разходите направени при полагане на грижи от ответницата за сина на починалия,
за закупуване от ответницата на бяла техника, картини, за заплати на личния
асистент и за шофьора на починалия, за закупуване на подаръци на починалия и за
лични подаръци.
Въпреки указаната на ответницата с доклада по делото тежест на
доказване, наведените с отговора на исковата молба твърдения останаха
недоказани.
Обратно, същите се опровергаха от събраните по делото доказателства. От
показанията на четиримата разпитани свидетели, двама от които по искане на
ответницата, не се установи наличието, на каквито и да е преддоговорни
отношения между починалия и ответницата по повод възлагането на обзавеждане на
къщата в КК „Ч.“. От показанията на свидетеля М. Е. се установи, че ответницата
не е извършвала подмяна на каквито и да е било мебели, нито е закупувала вещи
за къщата в КК „Ч.“, а същите са закупувани и заплащани винаги от починалия.
Установи се, че ответницата принципно е плащала уроците на свидетеля при
отсъствие на баща му, но тези плащания не се установиха като време, място,
размери, а показанията са в насока, че ответницата принципно е полагала грижи
за свидетеля, когато баща му отсъства по работа. От показанията на свидетеля Т.Д.
се установи, че починалия не е имал личен шофьор, на когото С. Е. да заплаща възнаграждение,
нито ответницата е заплащала такова на свидетеля, в качеството му на работник
във дружеството на починалия.
Направения по - горе извод на съда за недоказаност на наличието на
основание за получаване на процесните суми не се разколебава от представените
по делото писмо от 10.03.2020 г. (л. 56) и платежни нареждания от „Д. Г. Б.“ АД
към С. Е.. Същите служат за установяване на въведеното едва в първото по делото
съдебно заседание твърдение за факт относно наличието на заемно правоотношение
между С. Е. и ответницата, в отлика от заявеното в отговора на исковата молба,
в който са наведени твърдения за съвсем различно основание за получаване на
процесните суми.
От тези доказателства обаче не
може да се направи извод за наличие на заемни отношения между починалия и
ответницата. Видно от писмото от 10.03.2020 г., за което се твърди, че съдържа извънсъдебно
признание на ищцата за неизгоден за нея факт, се касае за изявления за
преведена сума от 40000 лева от „Д. Г. Б.“ АД към ответницата оформена като
заем. От платежните нареждания (л.57 и л. 58) е видно, че същото дружество е
превело суми в същия размер на С. Е.. От платежните нареждания на л. 13 и л. 14
от делото е видно, че С. Е. е превел на ответницата суми, част от които
претендира ищцата. Ответницата по делото не ангажира каквито и да е
доказателства, за да установи връзките между тези суми и изявлението за наличие
на заем съдържащо се в писмото от 10.03.2020 г., наименувано като „уведомление“.
Още повече, че съдържанието на това писмо касае превод от дружеството към
ответницата. Не бяха ангажирани доказателства и за наличието на конкретно
съдържание на заемното правоотношение като дата на сключване на договора /макар
и устно/, съдържанието на уговорките между страните. Не бяха ангажирани
доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че починалия се е
уговорил да даде на ответницата в заем 40000 лева на два равни превода, като ще
разпореди управляваното от него дружество „Д. Г. Б.“ АД да преведе тези суми на
ответницата, а тя се задължава да ги върне на починалия на определена дата или
на части. При липса на подобни доказателства не може да се установи дали сумите
упоменати в писмото от 10.03.2020 г., сумите в платежните нареждания на л. 57 и
л. 58 от делото и претендираните от ищцата суми имат връзка по между си. Както
е видно от самото писмо се касае за суми преведени от дружеството на
ответницата, а други представени по делото доказателства за такива преводи не
са ангажирани. От събраните по делото доказателства, обоснован извод за
наличието на твърдяното от ответницата заемно правоотношение между нея и починалия
по повод предаване на процесните суми не би могъл да се направи.
По изложените съображения, предявените искове са основателни и следва
да бъдат уважени.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, в полза на
ищеца се полагат сторените по делото съдебно – деловодни разноски. В тази
връзка следва да бъде разгледано направеното от ответника възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
ищцата. Като съобрази, че настоящото дело не представлява фактическа и правна
сложност, която да надвишава типичната за този вид дела - не са изследвани
многобройни факти и доказателства, и не са разпитвани множество свидетели,
съдът приема, че възражението основателно и следва да бъде уважено, като
адвокатското възнаграждение претендирано от ищцата следва да бъде редуцирано до
минимума предвиден в чл. 7 ал. 2 т. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 1050 лева,
представляваща сторени съдебно - деловодни разноски, от които 320 лева за
държавна такса и 730 лева за адвокатско възнаграждение.
Съобразно разясненията дадени в т. 5 от решение по Тълкувателно дело No 6/2012г. на ОСГТК на ВКС настоящата инстанция следва да
присъди направените от страните разноски в обезпечителното производство по ч.
гр. д. № 5883/2020 г. на РС Варна. Предвид изхода на делото, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 40 лева за държавна такса. Внесената по обезпечителното производство гаранция подлежи на
освобождаване, респ. отказ да бъде освободена по съответния за това ред и не
следва да бъде присъждана като разноски
по настоящото дело.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Е.В.Л. – Г., ЛНЧ ********** с
адрес „........“ № ... да заплати на А.Е.С. – Е., ЕГН ********** с адрес ***,
сумата от 8000 лева /осем хиляди лева/, представляваща
съответна на наследствената квота на ищцата част (1/5 идеална част), от
преведените приживе без основание суми в полза на ответницата от починалия
съпруг на ищцата, а именно – сумата от 20000 лева, преведена по банков път на
15.10.2019 г. в 10,58 часа и сумата от 20000 лева, преведена по банков път на
15.10.2019 г. в 11,43 часа, ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 03.07.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 55 ал. 1 предл. 1 от
ЗЗД.
ОСЪЖДА Е.В.Л. – Г., ЛНЧ ********** с адрес „........“ № ... да
заплати на А.Е.С. – Е., ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 1090 /хиляда и деветдесет лева/, представляваща съдебно – деловодни разноски, от които сумата от 1050 лева – разноски за производството пред първа
инстанция и сумата от 40 лева – разноски по ч. гр. д. № 5883/2020 г. на РС
Варна, на осн.
чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД :