Определение по дело №31/2024 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 от АПК, във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК и чл. 63д от ЗАНН.

Образувано е по частна жалба на Г.Б.Б., ЕГН **********,***, подадена чрез адв. Е. С. от АК-София, срещу Определение № 245/23.11.2023 г., постановено по АНД № 646/2023 г. по описа на Районен съд-Търговище, с което е оставено без уважение искането на адв. Е. С. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските като й се присъди дължимото й адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от оспорването. В жалбата се излагат съображения, че неправилно Районният съд не е присъдил разноски на основание чл.38, ал.2 от Закон за адвокатурата /ЗА/, въпреки че оспореният ЕФ е изменен и по делото страната е представлявана от адвокат по реда на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА. Навежда се, че на адвоката е следвало да се присъди адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ в размер, определен от съда, но не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.36, ал.2 от ЗА с включен ДДС, тъй като процесуалният представител на страната е регистриран по ДДС, за което са представени доказателства по делото.

Ответната страна – ОДМВР-Търговище, след предоставен препис от жалбата и определен от съда срок за представяне на писмен отговор по нея, не изразява становище по частната жалба.

Настоящият състав на Административен съд-Търговище, след като взе предвид данните по делото, прие за установено следното:

С решение № 204/26.10.2023 г., постановено по АНД № 646/2023 г. по описа на Районен съд-Търговище, чието допълване е поискано, съдът е изменил ЕФ с.К, № 7676001 на ОДМВР-Търговище, като е преквалифицирал деянието на нарушителя Б. от такова по състава на чл.182,ал.4, във връзка с ал.1,т.5 от ЗДвП, на такова по състава на чл.182,ал.1,т.5 от ЗДвП и с оглед на последното е намалил наложеното с ЕФ на Г.Б.Б. административно наказание „глоба“ от 1200 лв. на 600 лв. Съдът е присъдил разноски на ОДМВР-Търговище за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. С решението не са били присъдени разноски в полза на жалбоподателката Б., въпреки изрично и своевременно направеното искане за това.

В законоустановения срок адв. С., в качеството си на процесуален представител на жалбоподателката Б., е подала молба, съдържаща искане по чл.248, ал.1 от ГПК, за допълване на решението в частта за разноските, като е поискано да й се присъди дължимото й адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от оспорването.

С обжалваното определение Районен съд-Търговище е оставил без уважение молбата на адв. Е. С.. Съдебният състав се е аргументирал, че въпросът за разноските е изрично уреден в разпоредбата на чл.143 от АПК, а за АНО не възниква задължение да възстанови направените по делото разноски от страна на жалбоподателя, тъй като обжалвания ЕФ не е отменен изцяло или частично, а единствено е намален размера на наложената санкция, което не сред хипотезите на чл.143 от АПК, като в същото време не се касае за неуреден въпрос по смисъла на чл.144 от АПК, за да е налице основание за субсидиарно приложение на разпоредбите на ГПК.

При така установеното, настоящият състав на Административен съд-Търговище приема следното:

Частната касационна жалба е допустима. Същата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на оспорване, съгласно чл. чл.248, ал.1 от ГПК, въз връзка с чл.144 от АПК и чл. 63д от ЗАНН.

При разглеждане на жалбата по същество, съдът намира същата за основателна, по следните съображения:

Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Разпоредбата на чл.63д (Нов -ДВ, бр.109/2020 г., в сила от 24.12.2021 г.) от ЗАНН предвижда, че в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Условие за присъждането им е те действително да са направени и това обстоятелство да е удостоверено по надлежния ред със съответните документи, както е в настоящия случай. Действително в чл.143 от АПК е регламентирана отговорността за разноски, но не са уредени случаите на частично уважаване на жалбата, какъвто е настоящият случай. За неуредените случаи, какъвто се явява настоящия, на основание чл.144 от АПК следва да се приложи ГПК и относимата норма на чл.78 от ГПК. С оглед изхода на спора, на жалбоподателя следва да се присъдят ½ от направените разноски за адвокатско възнаграждание, съответстващи на изменения ЕФ, в частта, касаеща, както преквалифицирането на деянието, така и намаления с ½ размер на наложеното административно наказание „глоба“. В случая, тъй като на жалбоподателката е била предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА от страна на адв. Е. С., то в полза на последната следва по реда на чл.38, ал.2 от ЗА да й се присъди адв. възнаграждение в размер не по-нисък от предвидено в Наредбата по чл.36, ал.2 от ЗА - Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/. Съгласно чл.18, ал.2 от Наредбата по административнонаказателни дела за една инстанция, ако административното наказание е под форма на глоба, възнаграждението се определя по реда на чл.7, ал.2 върху стойността на всяка наложена глоба. В процесния случай на жалбоподателката с ЕФ е наложено едно адм. наказание „глоба“ в размер на 1200 лв., а съгласно чл.7, ал.2, т.2 от НМРАВ за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнаграждението, при интерес от 1000 лв. до 10 000 лв., е в размер на 400 лв. плюс 10% за горницата над 1000 лв. Следователно при обжалван интерес от 1200 лв., дължимото минимално адв. възнаграждение е в размер на 420 лв. без ДДС или 504 лв. с ДДС. В §2 от ДР на Наредбата е посочено, че за нерегистрираните по ЗДДС адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях ДДС, а за регистрираните дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС. От представеното пред АНД №646/2023г. пред Районен съд-Търговище копие от удостоверение за регистрация /стр.61/по делото е установено, че адв. С. е регистрирана по ДДС. С оглед на изложеното при определяне на дължимото й адв. Възнаграждение, последното следва да се изчисли на база посочената сума от 504 лв. с ДДС, съобразно намалената глоба по изменения ЕФ. Така, при частично уважено оспорване и намаляване на наложената „глоба“ наполовина, в съответния размер следва да се присъди и адвокатско възнаграждение в полза на адвокат С., или сумата от 252 лв. Тези разноските следва да бъдат възложени на ОДМВР-Търговище, съгл.пар.1,т.6 от ДР на АПК.

Предвид изложеното, обжалваното определение се явява постановено при неправилно приложение на закона. Последното е отменително касационно основание по чл.209, т.3, пр.първо от АПК, във връзка с чл.236 от АПК. Следва определението на Районен съд-Търговище да бъде отменено като незаконосъобразно, като се постанови ново, с което искането на адв. Е. Б. С. по чл.248, ал.1 от ГПК да бъде уважено. Следва ОДМВР-Търговище да бъде осъдена да заплати на адв. Е. Б. С. сумата от 252 лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение, на осн. чл.63д от ЗАНН, във вр. с чл.144 от АПК, във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.36, ал.2 от ЗА, във вр. с чл.18, ал.2, във вр. с чл.7, ал.2 от НМРАВ.

Воден от горното и на основание чл. 236 от АПК, в връзка с чл.221, ал.2,пр.второ от АПК, касационният съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ Определение № 245/23.11.2023 г., постановено по АНД № 646/2022 г. по описа на Районен съд-Търговище, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ОДМВР-Търговище да заплати на адв. Е. Б. С. от АК-София, със съдебен адрес:***, партер, сумата от 252 /двеста петдесет и два/ лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение на основание чл.63д от ЗАНН, във вр. с чл.144 от АПК, във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.36, ал.2 от ЗА, във вр. с чл.18, ал.2, във вр. с чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за предоставената безплатна правна помощ на Г.Б.Б., в качеството й на жалбоподател по АНД 646/2023 г. на Районен съд-Търговище.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от Определението да се изпрати на страните.

Председател:
Членове: