№ 559
гр. Монтана, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело №
20251630100845 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с
чл.422 ГПК.
Ищецът, “А1 България” ЕАД, ..., със седалище и адрес на управление -
гр. София, ПК 1309, район Илинден, ул. ”Кукуш” 1, представлявано от
членовете на Съвета на директорите Александър Димитров и Младен
Маркоски, чрез пълномощник юрисконсулт Петър Петков е предявило иск
срещу срещу Д. Б. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Лехчево, ул.
„Владимир Заимов“ № 26 цена на иска: 187,60 лв. (сто осемдесет и седем лева
и 60 ст.), от които 115,75 лв. - главница и неустойки 71,85 лв. - мораторна
лихва.
В исковата си молба твърди, че между „А1 България“ ЕАД
(предишно наименование „Мобилтел” ЕАД) и Д. Б. В., с ЕГН ********** с
бил сключен договор за електронни съобщителни услуги идентифициран с
неговия уникален номер ********* от 03.09.2022 г. с партиден номер
М5947111. Към посочения общ рамков договор са уговорени услуги с тарифен
план без ДДС.
За периода от 09.11.2022 г. - 08.05.2023 г. е извършено изпълнение от
страна на дружеството по горепосочения договор. Ответникът не е заплатил
съответно възникналите си задължения в сроковете, съгласно договора и
Общите условия на „А1 България” ЕАД и е натрупал просрочени задължения
за неплатени електронни съобщителни услуги в размер на 115,75 лв.
Ответникът дължи за партиден номер М5947111 за периода 09.11.2022 г.
- 08.05.2023 г. сумата от 187,60 лв., от които: 115,75 лв. неплатени суми за
предоставени и неплатени електронни съобщителни услуги, както и
1
мораторна лихва върху посочената обща сума в размер на 71,85 лв. за периода
28.12.2022 г. до 12.02.2025 г.
От страна на ,,А1 България“ ЕАД е подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.
гр. д. № 373/2025, 2 с- в., по описа на РС - Монтана. В хода на заповедното
производство, на основание чл. 423 от ГПК, е подадено възражение срещу
заповедта за изпълнение от Д. Б. В..
На основание чл. 415 от ГПК предявява иск за дължимо парично
вземане по договор № ********* от 03.09.2022 г. с партиден номер М5947111
за периода 28.12.2022 г. до 12.02.2025 г. за сумата от 187.60 лв., от които 115,75
лв. неплатени суми за предоставени и неплатени електронни съобщителни
услуги, както и мораторна лихва върху посочената обща сума в размер на
71,85 лв. за периода 28.12.2022 г. до 12.02.2025 г.
Моли съда да постанови решение, с което да се приеме за установено,
на основание чл. 124, ал. 1 и чл. 422 от ГПК, по отношение на ищеца ,,А1
България“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София 1309,
район Илинден, ул. Кукуш № 1, че ответникът Д. Б. В., с ЕГН **********
дължи по договор № ********* от 03.09.2022 г. с партиден номер М5947111 за
периода 28.12.2022 г. до 12.02.2025 г. за сумата от 187,60 лв., от които 115,75
лв. неплатени суми за предоставени и неплатени електронни съобщителни
услуги, както и мораторна лихва върху посочената обща сума в размер на
71,85 лв. за периода 28.12.2022 г. до 12.02.2025 г., както и законната лихва
върху сборната сума 115,75 лв. от датата на образуване на ч. гр. д. № 373/2025,
2 с-в., по описа на РС - Монтана до окончателното изплащане на
задължението.
Претендира направените деловодни разноски по настоящото и
заповедното производства, ведно с юрисконсултско възнаграждение,
изчислено съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ.
Посочена е банкова сметка за плащане на задължението.
Ответникът, Д. Б. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Лехчево,
ул. „Сан Стефано“ № 8, в срока за отговор не взема становище по иска. В
насрочено съдебно заседание редовно призован не се явява и не се
представлява.
Доказателствата по делото са писмени.
Изискано е и приложено частно гражданско дело № 373 по описа за
2025 година на Районен съд Монтана.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по
делото и на основание чл.235 ГПК приема за установени следните
обстоятелства:
Направено е искане за признаване за установено съществуване на
вземане, след проведено успешно заповедно производство по предвидения ред
на чл.410 и сл ГПК
Производството е по предявен положителен установителен иск по
чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземане въз основа на договор между „А
2
1България“ ЕАД и Д. Б. В., постоянен адрес: с.Лехчево, обл. Монтана по
сключени договори за предоставяне на електронни съобщителни услуги и
устройство на изплащане.
Исковата претенция е допустима, тъй като е предявена в
законоустановения едномесечен срок от връчване на съобщението, предвид
направено в срок възражение от длъжника, с което са дадени указанията за
предявяване на установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК по ч. гр. д. №
373/2025 г. на РС-МОНТАНА, което е приложено и ПРИЕТО към настоящото
дело. В него са представени договорите, сключени между страните, както и
издадените по договорите фактури за процесния период.
Оспорени са фактурите, съобразно изявлението във възражението на
абоната, направено в заповедното производство, но те са осчетоводени в
ищцовото дружество. В исковото производство същият не взе становище. При
съобразяване на изявленията на ищцовото дружество в исковата молба и
отразените във фактурите данни, видно е, че по тях общо дължимата сума
възлиза на 115.75 лева, представляващи цената на абонаментните такси по
предоставени електронни съобщителни услуги и претендирана мораторна
лихва в размер на 71.85 лв. в периода 28.12.2022 г. до 12.02.2025 г.
Доказателствената тежест по предявения установителен иск пада върху
ищеца, който следва да установи на първо място, че са се намирали с
ответника в облигационни отношения. Ищецът установи, че е изпълнили
поетите с договора задължения точно и в срок и че ответникът не е изпълнил
своето. Ищецът доказа и размера на всяка една от претенциите си, за
претендирания период, в това число и как са формирани стойностите.
Ответникът, не оспори исковете по основание и размер, както и че е подписал
процесния договор.
С оглед събраните доказателства следва да се приеме, че
представените договори и фактури към тях установяват наличието на
твърдените в исковата молба договорни отношения между страните,
ползваните услуги и дължимите месечни такси за тях, като показанията във
фактурите са последователни, следващи се и от тях се установява реално
ползване и последователно отчитане на доставените услуги. Ето защо въз
основа на събраните писмени доказателства се установява по безспорен начин
подлежащите на доказване обстоятелства: доставянето на ползваните услуги,
за който са сключени договори от името на ответника през процесния период
и стойността на ползваните услуги, ведно с дължимите месечни такси за тях.
Ответната страна не твърди и не представя доказателства за плащане, поради
което вземанията по представените фактури за потребени електронни
съобщителни услуги /ведно с месечните такси/ следва да се присъдят в
размерите, посочени във фактурите.
Съдът следи служебно, дори при липсата на възражение за нищожност,
и следва да зачете последиците на тази нищожност, когато е нарушена норма,
предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на
доказателства, когато е налице противоречие с добрите нрави и когато е
3
налице неравноправна клауза, както и при някои особени хипотези, при които
охраняването на блага от специфичен обществен порядък преодолява поради
изключителната си значимост диспозитивното начало в гражданския процес /в
този смисъл ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 198/10.08.2015
г. по гр. д. № 5252/2014 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 229/21.01.2013 г. по т. д.
№ 1050/2011 г. на ВКС, II т. о. и др. /.
За пълнота на изложението, следва да се посочи, че по ч.гр.д.№
373/2025 г. на МРС, заповедното такова, е налице отхвърлителен диспозитив
относно претендираната неустойка. Това разпореждане не е обжалвано,
същото е влязло в сила. Предявен е установителен иск само за размера на
месечните абонаментни такси и мораторна лихва.
Относно претендирането на мораторна лихва върху цялото вземане:
Не може да се кумулира неустойка за забавено изпълнение на парично
задължение с мораторната лихва за забавено изпълнение на парично
задължение, тъй като по този начин длъжникът би понесъл две гражданско -
правни санкции за едно и също неизпълнение, а кредиторът би получил две
обезщетения за един и същи вреди, резултат от забавата.
В практиката на ВКС се приема, че кумулиране на неустойка и
мораторна лихва, респ. едновременното им присъждане от съда, е
недопустимо, тъй като се касае за две различни гражданскоправни санкции -
законова и договорна, за едно и също неизпълнение. Кредиторът има право,
ако вследствие на неизпълнението е претърпял вреди в по-голям размер от
обезщетението по чл. 86. ал. 1 от ЗЗД. респ. от неустойката, да претендира и
получи разликата над законната лихва, респ. над неустойката, до пълния
размер на вредите, но в този случай той следва да докаже настъпването на
действителните вреди, размера им и причинно-следствената връзка с
неизпълнението. В случая не е установен конкретен размер на мораторната
лихва върху кои вземания е начислена, поради което и не се следва.
При този изход на делото, в тежест на ответника са направените от
ищеца разноски в производствата, с оглед уважената част от исковете.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между “А1 България”
ЕАД, ..., със седалище и адрес на управление - гр. София, ПК 1309, район
Илинден, ул. ”Кукуш” 1, и Д. Б. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.
Лехчево, обл.Монтана, ул. „Сан Стефано“ № 8, че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ
към 13.02.2025 година на “А1 България” ЕАД, ..., със седалище и адрес на
управление - гр. София, ПК 1309, район Илинден, ул. ”Кукуш” 1, ДЪЛЖИМО
от Д. Б. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Лехчево, ул. „Сан Стефано“
4
№ 8, по договор № ********* от 03.09.2022 г., с партиден номер М5947111, за
периода 28.12.2022 г. до 12.02.2025 г. относно сумата от 115,75 лв. за
предоставени и неплатени електронни съобщителни услуги, ведно със
законната лихва, считано от 13.02.2025 година до окончателното изплащане,
за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение с рег.№ 217
от 14.02.2025 г. по ч.гр.д.№ 373/2025 година на МРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД, със седалище и
адрес на управление град София, ул. "Кукуш" № 1, ЕИК ... срещу Д. Б. В.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Лехчево, ул. „Сан Стефано“ № 8 иск по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 71.85 лв. мораторна лихва за периода
28.12.2022 г. до 12.02.2025 г., за което е издадена Заповед № 217 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.02.2025 година по ч.
гр. д. № 373/2025 г. по описа на Районен съд - МОНТАНА, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Д. Б. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Лехчево,
ул. „Сан Стефано“ № 8, да заплати на А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД, със седалище и
адрес на управление град София, ул. "Кукуш" № 1, с ЕИК ... сумата в размер
на 25.00 лева представляваща доплатена държавна такса и 50.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство - съдебни
разноски, съразмерно с уважената част на предявените искове, както и сумата
в размер на 25.00 лева, представляваща изплатената държавна такса в
заповедното производство.
Банкова сметка, по която може да се изплати сумата в Обединена
Българска Банка АД: IBAN BG 54UBBS81551060362324, BIC UBBSBGSF.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по
частно гражданско дело № 373/2025 година по описа на Районен съд -
Монтана.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5