Решение по КНАХД №875/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на А. Х. Т., [ЕГН], чрез пълномощник адвокат В. П. - БАК, против Решение № 4/13.02.2024 г., постановено по АНД № 104/2024 г. по описа на Районен съд – Поморие, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 24-0304-000276/12.04.2024 г., издадено от началник сектор в ОД на МВР-Бургас, РУ Несебър, с което на касатора, за нарушение и на основание на чл. 174, ал. 3, пред. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – "глоба" в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, издадено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Моли се съдът да отмени оспореното решение и да отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адвокат С. К. - БАК, който поддържа жалбата на посочените в нея основания. Излага подробни доводи относно незаконосъобразността на оспореното решение.

Ответникът по касация - началник сектор в ОД на МВР-Бургас, РУ Несебър, не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Касаторът е санкциониран за това, че на 16.03.2024 г., 17:37 ч., в [населено място], [жк], до № 16, в посока към № 76, управлява лек автомобил „Ауди А8” с рег. № [рег. номер], собственост на Д. Д. Т., като отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества и/или техните аналози Дрегер дръг тест 5000 с № ARJJ-0041 и не изпълнява предписание за химико-технологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества. Съставен е АУАН, въз основа на който е издадено процесното НП.

За да постанови решението си съдът направил анализ на всички събрани писмени и гласни доказателства, обсъдил ги е и приел, че административното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, вменено на наказаното лице, е доказано по несъмнен начин. Изложил е мотиви, че наказващият орган правилно е приложил материалния закон и е обосновал извод, че нарушението е безспорно доказано от обективна страна. Мотивиран от гореизложеното районният съд е потвърдил НП.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия състав.

Съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лева.

Съдът намира за неоснователни твърденията на касатора за недоказаност на нарушението, в частност, че същият не е имал качество на водач към момента на извършване на проверката.

Съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, "водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.

Първата съдебна инстанция правилно е ценила събраните по делото писмени и гласни доказателства, като въз основа на тази правилна преценка съдът е достигнал и до напълно обоснования и законосъобразен извод, че по делото по несъмнен начин са доказани описаните в АУАН и НП фактическа обстановка, нарушението и авторството на деянието. Обстоятелствата в АУАН и в НП изцяло и еднозначно се потвърждават от целия доказателствен материал по делото. От съответните писмени обяснения и свидетелски показания се установява по несъмнен начин, че служителите в РУ Несебър на МВР Бургас – С. Б. и Т. Т. лично са възприели касаторът да управлява лекия автомобил. Те подробно и точно описват поведението на водача и всички факти и обстоятелства по случая – как докато извършвали проверка на друг автомобил забелязали, че към тях се движи лек автомобил „Ауди А8” с рег. № [рег. номер], чийто водач щом възприел полицейските служители паркирал управлявания от него автомобил и се качил на задната седалка на друго превозно средство, спряло пред автомобила му. Идентична фактическа обстановка се установява и от показанията на св. Г., който в собственоръчно написано сведение е посочил, че процесният автомобил е спрял на 15 метра от мястото, където полицейските служители са проверявали него и е възприел как от спрялата кола е слязло момче, което се е качило в друг автомобил, който впоследствие бил спрян от полицейските служители. Дори свидетелят да не може да посочи мястото, от което е слязъл касатора – шофьорското или пътническото, това не може да доведе до различен извод относно качеството на касатора, доколкото същият не твърди и не посочва друго лице да е управлявало процесния автомобил, а такова не е било установено и от полицейските служители. В тази връзка недоказани се явяват твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя за различна от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него НП и установена от РС – Поморие фактическа обстановка, респ. че необосновано била ангажирана отговорността му за процесното нарушение. От показанията на посочените по-горе свидетели очевидци по безспорен начин се установява, че Т. е управлявал лекия автомобил, а касаторът не е опровергал установените с тях данни. След като е установено с допустими и относими доказателствени средства, че касаторът е отказал да даде проба за наркотични вещества, то в негова тежест е било да опровергае тези доказателства, което не е сторено.

Възраженията, релевирани от процесуалния представител на касатора в съдебно заседание, че РС не е обсъдил възраженията относно записите от боди камерите на полицейските служители, настоящата инстанция намира за неоснователни, доколкото от представеното в първоинстанционното производство писмо рег. № УРИ 304000-12946/25.07.2024 г. на началника на РУ – Несебър, се установява, че записите се съхраняват 30 дни респ. вече не съществуват в системата и не могат да бъдат предоставени. В този смисъл за първоинстанционния съд не е била налице възможност да обсъди посоченото възражение. Отделно от изложеното, липсата на записа не води автоматично до опровергаване показанията на свидетелите, съответстващи както помежду си така и на останалите доказателства по делото нито като цяло, нито в частта им че именно касаторът е бил водач на автомобила на въпросната дата и място.

При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, като изложените в същия аргументи за законосъобразност на оспореното НП се споделят изцяло от касационната инстанция.

С оглед изложеното, не се установиха наведените касационни основания за отмяна на оспореното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и правилно.

С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административен съд - Бургас, XIV състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4/13.02.2024 г., постановено по АНД № 104/2024 г. по описа на Районен съд – Поморие.

Решението е окончателно.