Решение по дело №544/2020 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

260019/21.8.2020г.

гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд Шумен, IX-ти състав, в публично заседание проведено на двадесет и седми юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

Районен съдия: Димитър Димитров

 

при секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от съдията ГД № 544/2020 г., по описа на РС Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София, против В.К. М., в която по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, в условията на първоначално обективно кумулативно съединение, са предявени, положителни установителни искове, за признаване, като установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува парично вземане, произтичащо от Договор за паричен заем № 2668742/26.10.2016 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответницата, прехвърлен с Договор за цесия от 30.01.2017 г., Приложение № 1 от 01.07.2017 г. от заемодателя на ищеца, за което има образувано заповедно производство - ЧГД № 3729/2019 г., по описа на PC - Шумен, като има издадена Заповед № 1787/11.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с правно основание, както следва:

по чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 228.20 (двеста двадесет и осем лева и двадесет стотинки) лева – остатък от непогасена главница по Договор за паричен заем № 2668742/26.10.2016 от 09.10.2017 г., ведно с искане за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.12.2019 г. до окончателно плащане;

по чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 98.57 (деветдесет и осем лева и петдесет и седем стотинки) лева – остатък от неплатена договорна лихва върху главницата за периода от 28.12.2016 г. до 10.12.2019 г.;

по чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 92 ЗЗД и цена 78.93 (седемдесет и осем лева и деветдесет и три стотинки) лева - остатък от неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 28.12.2016 г. до 26.02.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска);

по чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 286 вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 20.06 /двадесет лева и шест стотинки/ лева – остатък от договорна сума по принудително събиране на вземането;

по чл. 99, ал. 4, вр. чл. 86 ал. 1 ЗЗД и цена 98,57 (деветдесет и осем лева и 57 стотинки) лева обезщетение за забава за периода от 28.12.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 10.12.2019 г.

Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че на 26.10.2016 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД /Заемодател/ и ответницата /Заемател/ бил сключен Договор № 2668742 за паричен заем, при Общи условия на заемодателя, в размер на 300,00 (триста) лева, в който страните постигнали съгласие, че има силата на разписка за реално предаване на заемната сума на датата на сключване на договора. Съгласно чл. 3 от договора по искане на заемателя е рефинансирано друго негово задължение към заемодателя в размер на 138,65 лева - остатък по Договор № 2623424 за паричен заем между същите страни. След извършване на прихващането остатъкът от новоотпуснатия заем бил предоставен на заемателя. Погасителните вноски, които Заемателят се задължил да плаща, съставлявали плащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на Договора и посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била в размер на 322,20 лв. Така, договорната лихва по кредита била в размер на 22,20 лв. Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 26.02.2017 г. на 4 равни месечни погасителни вноски, в размер на 80,55 лв., като падежът на първата погасителна вноска бил 28.11.2016 г., а падежът на последната - 26.02.2017 г.. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията. Предвид, че Заемателят не представил такива била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 105,24 лева, която страните постигнали споразумение да бъде разсрочена на 4 равни вноски, всяка в размер на 26,31 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така, погасителната вноска, която следвало да плаща Заемателят била в общ размер на 106,86 лв.. В случай, че Заемателят забави плащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, било договорено да дължи такса разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за направени разходи се начислява за всеки следващ 30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябвало да плати заемателят, не можело да надхвърлят 45,00 лв. По този ред на ответницата била начислена сума в размер на 45,00 лв.

Погасената сума от ответницата по кредита била в размер на 145,25 лв., с която били погасени както следва: неустойка - 26,31 лв., такса разходи - 24,94 лв., договорна лихва -22,20 лв., главница - 71,80 лв. Кредитът не бил обявяван за предсрочно изискуем. Поради изпадане в забава на ответницата била начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 28.12.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда в размер на 98,57 лв., изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.

На 01.07.2017 г. било подписано Приложение 1 представляващо допълнително споразумение към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от дата 30.01.2017г., сключено между „Изи Асет Мениджмънт” АД и “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК *** /понастоящем “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД/, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт” АД, произтичащо от договор за паричен заем № 2668742/26.10.2016 г., и прехвърлено в полза на “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. От своя страна “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД прехвърля процесното вземане в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *** по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 03.05.2019 г. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.

Длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършените продажби на вземането с Уведомителни писма съответно от името на „Изи Асет Мениджмънт” АД, и от името на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, изпратени с известие за доставяне, от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на предходните кредитори Към настоящата искова молба ищецът представя Уведомление за извършената цесия от страна на “Изи асет мениджмънт“ ЕООД с изх. № ЛД-П-АКПЗ-ИАМ/2668742 от 10.05.2019 г. и Уведомление за извършената цесия от страна на “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД с изх. № УПЦ-П-АКПЗ-ИАМ/2668742 от 10.05.2019 г.

Поради неплащане на дължимите суми ищецът подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, по което било образувано ЧГД № 3729/2019 г., по описа на РС Шумен. Съдът е уважил претенция и е издал Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК.

Ищецът моли да бъде признато за установено, че ответникът му дължи, както следва: 228,20 лв. (двеста двадесет и осем лева и 20 стотинки) – остатък от неизплатена главница; 20,06 лв. /двадесет лева и 06 стотинки/ - остатък от такса разходи; 78,93 лв. /седемдесет и осем лева и 93 стотинки/ остатък от неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 28.12.2016 г. до 26.02.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска); 98,57 лв. (деветдесет и осем лева и 57 стотинки) обезщетение за забава за периода от 28.12.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 10.12.2019г., ведно със законна лихва върху главницата считано от 10.12.2019 год. до окончателно погасяване. Претендира разноски по заповедното и исковото производства.

Ответницата е подала възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, като твърди, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата не подава писмен отговор на исковата молба, не е изразила становище по допустимостта и основателността на предявените искове; по обстоятелствата, на които се основават; не е изложила възражения срещу исковите претенции и обстоятелствата, на които същите се основават, както и не е посочила доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, не е представила писмени доказателства, с които разполага. На основание чл. 133 ГПК и предвид липсата на данни по делото, че пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства, по смисъла на цитирания текст, съдът приема, че ответницата е загубила възможността да упражни тези си права в хода на предстоящото разглеждане на спора.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание ищецът, не се явява. Ответницата, редовно призована, не се явява.

Преди съдебно заседание ответницата подава молба рег. № 10595/23.07.2020 г., по описа на РС Шумен, в която признава предявените искове за изцяло основателни и че дължи посочените суми в исковата молба. Прилага разписка за платена на 23.07.2020 г. сума от 500 лв.

С молба рег. № 10752/27.07.2020 г., с оглед направеното от ответника признание на предявените с исковата молба суми, ищецът моли да бъде постановено решение при признание на иска.

Направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, защото го счита за основателен и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, т. е. претендираното право съществува, което пък води до съвпадение на насрещните позиции на страните. Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237 ал. 3 ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение. Признава се право, с което страната може да се разпорежда, като изявлението за това изхожда лично от нея, признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито иск по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки го на това основание.

С оглед горното, следва да се постанови решение, с което предявеният иск да се уважи изцяло, като се признае за установено, че в полза на ищеца съществува съответното вземане, за което е била издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Относно разноските:

Придвид изхода на спора ищецът има право на разноски, съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 ЗЗП. Разпоредбата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 25 и чл. 26 предвижда възнаграждение за заповедното производство от 50 до 150 лева, а в исковото - от 100 до 300 лева. Съгласно чл. 1 от Наредбата съдът следва да определи възнаграждението в зависимост от вида и количеството на извършената работа. Предвид изложеното, съдът като съобрази, че делото е с малък материален интерес, не се отличава с фактическа и правна сложност, намира, че в полза на ищцовото дружество, следва да се определи разноски за юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 150,00 лева, от които: 50,00 лева - за заповедното производство и 100,00 лева - за исковото производство. Към така определеното юрисконсултско възнаграждение следва да бъде прибавена и платената от ищеца държавна такса в заповедното и исковото производство в общ размер на 200 лева.

Мотивиран от горното, Шуменския районен съд

 

Р Е Ш И:

 

Признава за установено, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, по отношение на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”*** ” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, че ответникът В.К.М., с ЕГН ********** ***, дължи по Договор за паричен заем № 2668742/26.10.2016 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответницата, прехвърлен с Договор за цесия от 30.01.2017 г., Приложение № 1 от 01.07.2017 г. от заемодателя на ищеца, сумата 228.20 (двеста двадесет и осем лева и двадесет стотинки) лева – остатък от непогасена главница, платима по банкова сметка ***: ***, BIC: ***, Обединена Българска Банка АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.12.2019 г. до окончателно плащане, за което има образувано заповедно производство - ЧГД № 3729/2019 г., по описа на PC - Шумен, като има издадена Заповед № 1787/11.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, на основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

Признава за установено, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, по отношение на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”*** ” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, че ответникът В.К.М., с ЕГН ********** ***, дължи, по Договор за паричен заем № 2668742/26.10.2016 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответницата, прехвърлен с Договор за цесия от 30.01.2017 г., Приложение № 1 от 01.07.2017 г. от заемодателя на ищеца, сумата 98.57 (деветдесет и осем лева и петдесет и седем стотинки) лева – остатък от неплатена договорна лихва върху главницата за периода от 28.12.2016 г. до 10.12.2019 г., платима по банкова сметка ***: ***, BIC: ***, Обединена Българска Банка АД, за което има образувано заповедно производство - ЧГД № 3729/2019 г., по описа на PC - Шумен, като има издадена Заповед № 1787/11.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, на основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

Признава за установено, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, по отношение на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”*** ” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, че ответникът В.К.М., с ЕГН ********** ***, дължи, по Договор за паричен заем № 2668742/26.10.2016 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответницата, прехвърлен с Договор за цесия от 30.01.2017 г., Приложение № 1 от 01.07.2017 г. от заемодателя на ищеца, сумата 78.93 (седемдесет и осем лева и деветдесет и три стотинки) лева - остатък от неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 28.12.2016 г. до 26.02.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска), платима по банкова сметка ***: ***, BIC: ***, Обединена Българска Банка АД, за което има образувано заповедно производство - ЧГД № 3729/2019 г., по описа на PC - Шумен, като има издадена Заповед № 1787/11.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, на основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 92 ЗЗД.

Признава за установено, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, по отношение на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”*** ” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, че ответникът В.К.М., с ЕГН ********** ***, дължи, по Договор за паричен заем № 2668742/26.10.2016 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответницата, прехвърлен с Договор за цесия от 30.01.2017 г., Приложение № 1 от 01.07.2017 г. от заемодателя на ищеца, сумата 20.06 /двадесет лева и шест стотинки/ лева – остатък от договорна сума по принудително събиране на вземането, платима по банкова сметка ***: ***, BIC: ***, Обединена Българска Банка АД, за което има образувано заповедно производство - ЧГД № 3729/2019 г., по описа на PC - Шумен, като има издадена Заповед № 1787/11.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, на основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 286 вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

Признава за установено, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, по отношение на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”*** ” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, че ответникът В.К.М., с ЕГН ********** ***, дължи, по Договор за паричен заем № 2668742/26.10.2016 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответницата, прехвърлен с Договор за цесия от 30.01.2017 г., Приложение № 1 от 01.07.2017 г. от заемодателя на ищеца, сумата 98,57 (деветдесет и осем лева и 57 стотинки) лева обезщетение за забава за периода от 28.12.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 10.12.2019 г. платима по банкова сметка ***: ***, BIC: ***, Обединена Българска Банка АД, за което има образувано заповедно производство - ЧГД № 3729/2019 г., по описа на PC - Шумен, като има издадена Заповед № 1787/11.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, на основание чл. 99, ал. 4, вр. чл. 86 ал. 1 ЗЗД.

Осъжда В.К.М., с ЕГН ********** ***, да плати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.София, бул. ”*** ” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата 350.00 лв. /триста и петдесет/ лева, разноски в заповедното и исковото производства, от които 75 лв. разноски в заповедното производство и 275 лв. в исковото производство, платима по банкова сметка: ***: ***, BIC: ***, Обединена Българска Банка АД, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на страните, основание чл. 259, ал. 1 ГПК.

След влизане в сила на решението, приложеното ЧГД № № 3729/2019 г., по описа на РС-Шумен, да се върне в състава, ведно с препис от настоящото решение.

 

Районен съдия:………………