ПРОТОКОЛ
№ 6129
гр. София, 16.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
Сложи за разглеждане докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
Гражданско дело № 20221110139677 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:10 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ Г. И. - редовно призована, явява се лично и се представлява
се от адв. Ч., с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ АДЖИБАДЕМ СИТИ КЛИНИК УМБАЛ ТОКУДА -
редовно призован, представлява се от адв. Г и адв. П, с пълномощно по
делото.
ТРЕТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ ЗК ЛЕВ ИНС АД - редовно призован,
представлява се от адв. ТОДОРОВА с пълномощно от днес
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице пречки за даване ход на делото,
поради което
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА:
Постъпило на 02.02.23 г. писмо от СРП;
Постъпило на 07.02.23 г. копие от ДП г. по описа на 4 РУ СДВР и
пр. пр.№ 7542/22 г. по описа на СРП, които следва да бъдат
приложени по делото;
Постъпила на 01.03.23 г. молба от адв. Ч., с която представя
доказателства за платен депозит за допуснатата експертиза;
1
конкретизира направеното оспорване в частта на съдържанието на
процесната епикриза; пояснява фактите и обстоятелствата, за които е
направено искане за събиране на гласни доказателствени средства.
СЪДЪТ връчи препис от молбата на ответника и трето лице-
помагач;
Постъпила молба от ответника от 14.03.23 г., с която поставя 10
допълнителни въпроса към КСМЕ, които моли да бъдат допуснати;
Постъпило становище от ищцата от 16.03.23 г., с което ангажира
становище по доклада, по доказателствата по делото, и с което се
правят доказателствени искания за издаване на съдебно
удостоверение, за задължаване на ответника да отговори на
конкретен въпрос, и приемане на писмени доказателство- отговор от
директора на СРЗИ.
Адв. Ч. - Поддържам иск. молба, нямам възражение по доклада, с
изключение на това, което е посочено в допълнителната молба относно
отделеното като безспорно обстоятелство. Поддържаме и допълненията и
уточненията към исковата молба. Бихме искали съобразно определянето на
медицинските специалности и състава на КСМЕ, и съобразно това, което днес
ни беше представено от насрещната страна като допълнителни въпроси, да ни
се даде възможност да зададем, ако има нужда, допълнителни задачи. Ако
преценим, че има нужда от допълнителни въпроси.
Адв. П - Оспорвам исковата молба по основание и по размер.
Поддържам отговора на иск. молба. Имам корекции във връзка с проекта за
доклада - На първо място, на 7 страница в пасаж „отделя за безспорни и
ненуждаещи се от доказване“ в частта, че „И Ке паднал не при качване, а
преди качване в транспортното такси“ Той не е паднал при качване в него.
Думата „при“ трябва да бъде „преди“. Второ, моля да допълните доклада в
частта втора, че вещите лица следва да отговарят и на въпросите на ответника
във връзка с депозираната от наша страна молба. Съгласно определяне броя
на свидетелите на ищеца във връзка с молба, подадена на 01.03.23 г. с
уточненията – правя възражение за допускане на четирима свидетели. На нас
са допуснати трима и моля и на тях да допуснете трима. Още повече, че от
посочените 4, единият свидетел е посочено, че ще установява какво е
състояние на свидетеля, здравословното. Това се установява с медицински
документи, а не със свидетелски показания. На следващо място, моля да
2
задължите ищеца да уточни дали иска оспорване по чл. 193 ГПК на
официален документ, както е посочено в молбата от 01.03.23 г., т.3, б. А. В
нея оспорва неистинността на оспорения запис. Срокът по чл. 193 ГПК е
преклузивен. Моля в днешното с.з. да бъде заявено това и във връзка с това, и
какво точно се оспорва в документа. Във връзка с възражението на ищцата от
безспорни и ненуждаещи от доказване между страните факти да бъде изваден
официалният документ от 03.01. за проведен писиар тест, който не е вкаран в
системата, но такъв официален документ е представен, моля да задължите
страната да каже дали оспорва този документ по реда на чл. 193 ГПК. На 3
януари има проведен писиар тест и дали го оспорва по чл. 193 ГПК. Относно
разпределението на доказателствената тежест на стр. 7 „в тежест на
ответника“ Ви моля да го заличите. В останалата част нямам възражения, те
са допълване, и оспорване на официални документи от молбата от 01.03. и
резултат от писиар тест от 03.01. и дали откриват производство по чл. 193
ГПК. Моля да ни се даде възможност и срок да вземем становище по
становището, което ищцовата страна представя днес.
Адв. Ч. - Оспорвам да е налице такъв резултат от писиар, ако няма
обективно изследване, което да е между кориците на делото. Нямам
възражения по корекцията на доклада „при“ да стане „преди“, направена от
насрещната страна. Тези въпроси към вещите лица от ответника, които са
докладвани днес, в т. 6 от представените от ответника допълнителни въпроси
бих искала да се добави и още един израз „от извършените клинични
изследвания налице ли са били данни за намалена кислородна сатурация при
Ив и от коя дата“. Също да се вмъкне и „доколко намаляването на
сатурацията е било вследствие на основното му заболяване или на Ковид 19“.
Към намалената сатурация да добавим данните от изследванията на
интерлевкин. Формулирам въпрос – „Доколко намалената кислородна
сатурация, промените в интерлевкин 6 и дедимер, могат да се считат за
причинно следствена връзка от Ковид 19 или такива резултати се получават и
вследствие на основното заболяване на К“. Това е, което искам да добавя като
въпрос. В становището-молба, което днес представихме, сме задали три
въпроса, на стр. 2-3, които искам да се отправят към насрещната страна, за да
се разбере в крайна сметка на 04.01.22 г., когато К е бил приет в интензивно
отделение на болницата, той до тогава дали е престоявал, при какви условия,
нахранен ли е бил, пил ли е вода, спал ли е. Изобщо при какви условия е бил
3
поставен до този момент и какво би било състоянието на един такъв пациент с
такива показатели на здравето, ако той бъде поставен в такава стресова и
негативна ситуация в рамките на един ден. От 03 до 04.01.22 г.
Адв. Г – По единият поставен от ищцата въпрос, твърдим, че всичко
което имаме като медицинска документация сме представили, включително и
по досъдебното производство. Ще направя допълнителен оглед, ако нещо е
пропуснато, да го представим.
Адв. Ч. - Моля да вземете предвид, че приложеното по делото
досъдебно производство има продължение на срока до м. септември. То не е
приключило, за да може да се кредитира с доказателствена сила към
настоящия момент.
Адв. Т - Оспорвам иск. молба. Присъединявам се към становището на
ответника, изложено в отговора на иск. молба. Във връзка с конституирането
на застрахователя, представям приложимите към сключената застраховка
общи и специални условия. Като допълнение в изложеното в отговора твърдя,
че настъпилите неимуществени вреди не са в резултат на виновно и
противоправно поведение, действие или бездействие от страна на лица, които
работят при ответника. Моля да приемете представените в днешно с.з. общи и
специални условия, регламентиращи застраховка професионална
отговорност.
СТРАНИТЕ / поотделно/ - Да се приемат.
С оглед направените искания и възражения, СЪДЪТ намира
следното:
Следва да бъде открито производство по оспорване по реда на чл. 193
ГПК истинността на част от съдържанието в епикриза ИЗ № 148- ТХ -1.2 - V
5, а именно относно констатациите: съпругът на ищцата „бил кашлял и е бил
хремав“, на 03.01.22 г. е бил транспортиран с „линейка“, и на 03.01.22 г. по
пътя към „линейката“ му било прилошало и бил припаднал на улицата.
Следва да се уважи искането на ищцата за допускането на гласни
доказателствени средства чрез разпита на 4 свидетели за посочените факти и
обстоятелства в молба от 01.03.23 г.
Относимо и допустимо е искането за поставяне на допълнителни
въпроси към допуснатата КСМЕ, като в.л. следва да отговорят на 10-те
4
допълнителни въпроса, поставени от ответника в молба от 14.03.23 г., както и
на допълнителния въпрос, формулиран от ищцата в дн. с.з. Следва да се
определи допълнително възнаграждение за вещите лица, вносимо от
ответника за изготвяне на КСМЕ.
Следва да се приеме представеният от ищеца отговор от 07.03.23 г. от
директора на СРЗИ.
Следва да се издаде в полза на ищцата съдебно удостоверение, което
да послужи пред НЗОК за снабдяване с информация по поставения въпрос в
№ 2 от формулираните доказателствени искания към становище от 16.03.2023
г.
Следва да се предостави срок на ответника за ангажиране на
становище по становището на ищцата от 16.03.23 г.
Следва да се приемат представените от третото лице-помагач общи и
специални условия по застраховка професионална отговорност.
Адв. Ч. - Правим още едно доказателствено искане. С оглед на
позоваването на ответника на декларациите за информирано съгласие,
оспорваме подписа на доверителката ми върху тях, както и онези декларации
- формуляри, които са представени без подписи на когото и да било -
всичките са от 03.01.22 г. По отношение на подписаните от доверителката ми,
твърдим, че подписът не е неин, а по отношение на неподписаните, оспорваме
доказателствената им стойност.
Съдът на осн. чл. 145, ал. 3 ГПК
ОПРЕДЕЛИ
ДОКЛАДВА делото съобразно изготвен проект за доклад,
обективиран в определение № 1651 от 13.01.23 г., който проект за доклад
ОБЯВЯВА за окончателен, като ИЗМЕНЯ същия, както следва: в частта в
която съдът е отделил безспорни факти и обстоятелства между страните,
където е записано „при качване в транспортното такси“, следва да се чете
„преди качване в транспортното такси“, а частта от отделените безспорни
обстоятелства „след направен Ковид тест“ следва да отпадне от отделените
безспорни обстоятелства, тъй като същото е спорен между страните факт.
ПРИЛАГА по делото копие от ДП №. по описа на 4 РУ СДВР и пр. пр.
№ г. по описа на СРП
5
ПРИЕМА представените от третото лице-общи и специални условия
по застраховка професионална отговорност.
ПРИЕМА представеното от ищцата отговор от директора СРЗИ от
07.03.23 г., приложен към становище от 16.03.23 г.
ОТКРИВА производство по оспорване на официален документ на осн.
чл. 193 ГПК, а именно епикриза ИЗ № 148- ТХ -1.2 - V 5, в частта относно
нейното съдържание, а именно относно констатациите: съпругът на ищцата
„бил кашлял и е бил хремав“, на 03.01.22 г. е бил транспортиран с „линейка“,
и на 03.01.22 г. по пътя към „линейката“ му било прилошало и бил припаднал
на улицата.
УКАЗВА, че тежестта за доказване на истинността на оспорения
документ, по отношение на неговото съдържание в посочената част, е за
ищцата.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпита
на 4 свидетели при режим на довеждане от ищцата за посочените факти и
обстоятелства в молба от 01.03.23 г.
ДОПУСКА изготвяне на КСМЕ от назначените в.л. доктор Х., и
проф. К М. и по поставените от ответника 10 въпроса, формулирани в молба
от 14.03.23 г., както и по отношение на формулирания в днешно съдебно
заседание допълнителен въпрос от ищцата: „Доколко намалената кислородна
сатурация, промените в интерлевкин 6 и дедимер, могат да се считат за
причинно следствена връзка от Ковид 19 или такива резултати се получават и
вследствие на основното заболяване на Келчев“.
ОПРЕДЕЛЯ допълнително възнаграждение за в.л. в размер на 800 лв.,
вносими от ответника в 5-дн. срок от днес, по сметка на СРС /за всяко от в.л.
допълнително възнаграждение в размер на по 400 лв./.
ОПРЕДЕЛЯ на осн. чл. 158 ГПК на ответника 1-седмичен срок от
днес да ангажира становище по становището на ищцата от 16.03 23 г.
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на ищцата съдебно удостоверение, което да й
послужи пред НЗОК, като в него бъде вписан въпросът, отразен в т. 2 от
доказателствените искания от становище от 16.03.23 г.
Адв. Ч. – В становището, което днес внесох съм направила възражение
за обстоятелствата, които ответникът иска да установява чрез някои от своите
6
свидетели. Това са обстоятелства, касаещи период след кончината на Илия.
Считаме, че няма отношение към предмета на спора. Ако ответникът счита,
че има такова отношение, то да поясни, за да вземем становище по това.
Адв. П - Всички свидетели, които водим днес и ще бъдат разпитани, са
свързани по различен начин с лечението на пациента. А за след кончината сме
отбелязали последния свидетел, което е свързано с твърдението, че са
изчезнали вещи и загубен телефон. Това обстоятелство настъпва след смъртта
на Илия и поради тази причина да внесем яснота относно загубения телефон,
който многократно в иск. молба се сочи, че липсва и е един вид част от
претенцията.
СЪДЪТ не намира основание да ревизира вече произнесеното
определение по допускане свидетели на ответната страна.
Адв. П - На осн. чл. 9 ГПК, тъй като на ищцата бяха допуснати 4
свидетели, моля на нас да ни бъде допуснат още един свидетел при режим на
довеждане. Това е доктор Веселина Колева, която ще опровергава днес
наведените твърдения от ищцата за липса на проведен писиар тест от 03.01.
Тя ще докаже извършения тест от 03.01.
Адв. Ч. - Възразяваме, това е обективно изследване, което следва да се
отразява в специален нарочен документ. То не се доказва със свидетелски
показания.
СЪДЪТ намира, че искането е основателно, няма процесуална пречка
за събиране на гласни доказателствени средства за посочения факт, поради
което следва бъде уважено.
С оглед на горното
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДОПУСКА до разпит при режим на довеждане от ответника доктор
Веселина Колева за установяване на обстоятелството, свързано с направен
писиар тест на пациент направен на 03.01.22 г.
Адв Ч. – Конкретизирам направеното преди малко оспорване:
оспорваме всички декларации за информирано съгласие и подписите под тях,
че не са на доверителката ми. Моля да допуснете СГЕ, която да установи
доколко подписът е автентичен и е на съпругата, на доверителката ми. Моля
7
да ми бъде даден срок да формулирам искането си, като посоча конкретните
декларации, подписите под които оспорвам. Има и документи по делото,
които нямаха реквизит подпис върху себе си. Те нямат доказателствена
стойност. Моля да ми бъде даден срок да отбележа къде по делото се намират
тези документи и да посоча, да уточня своето искане. По отношение на тези
декларации, за които твърдя, че нямат подпис оспорвам доказателствената им
стойност като документи. Другите, които са с подпис, оспорвам
автентичността на подписите в тях. Не водим свидетелите за днешно съдебно
заседание.
Адв. П - Правя възражение за това искане. Считам, че е преклудирано.
Ищцата е имал тези документи. С отговора на иск. молба ние сме представили
всичките медицински документи. Ищцата е имала възможност да посочи кои
документи оспорва, срокът е преклузивен. Той изтича с края на днешното с.з.
СЪДЪТ намира, че не е преклудирано правото на ищцата да оспори
истинността на документите, доколкото същите са представени с отговора на
иск. молба, като срокът за оспорването им изтича в първото с.з., което се
провежда към момента. Следва да се уважи искането на ищцата за
предоставяне на срок за формулиране на конкретното оспорване по
отношение автентичността на подписите, поставени от ищцата, както и
формулиране на доказателственото искане, като съдът след това ще се
произнесе по откриване на производството по оспорване. Ответната страна
следва да посочи дали ще се ползва от оспорените документи – декларации,
подписани от ищцата, а така също и епикризата, за която по-рано в днешното
съдебно заседание беше открито производство по оспорване.
С оглед на горното,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ОПРЕДЕЛЯ на осн. чл. 158 ГПК 1-седмичен срок на ищцата, считано
от днес, за конкретизиране на направеното оспорване на автентичността на
подписите, положени от ищцата на представени от ответника декларации за
информирано съгласие, като посочи конкретните декларации, чиято
автентичност се оспорва, както и за формулиране на доказателственото си
искане във връзка с осопрването.
8
При неформулиране на конкретно оспорване от ищцата с посочване на
конкретни документи в предоставения срок, съдът ще приеме, че оспорването
не се поддържа, като искането ще бъде преклудирано впоследствие.
Адв. Г - Заявяваме, че ще се ползваме както от оспорената епикриза, за
която беше открито производство по оспорване, така и от декларации за
информирано съгласие, представени с отговора на иск. молба.
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме други доказателствени искания.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИСТЪПВА към разпит на първия воден от ответника свидетел. В
залата се въведе свидетелят.
СНЕМА самоличността на свидетеля, както следва:
С Н К, 62 г. години, № издадена на 17.10.18 г. от МВР София,
българин, български гражданин, неосъждан, служител в болница Токуда -
лекар в Клиника по хемодиализа
Свидетелят беше предупреден за нак. отг. по чл. 290 НК, като същият
обеща да говори истината.
РАЗПИТАН, каза – Работя в болницата от 2015 г. На 03.01.22 г. бях на
работа. Помня пациента И. Като започнах работа в болницата го заварих като
пациент в центъра по хемодиализа. Той имаше периодична хемодиализа, три
пъти седмично, по 4 часа. На 03.01.22 г. дойде към 12,30 ч. обяд. По това
време приключваше първата смяна, идваха хората от втората. Аз съм цял ден
на работа. Болните от втората смяна се преобличаха и чакаха в чакалнята.
Един от пациентите, който пътуваше с Илия с такси заедно, ме помоли да
дойда да го видя, тъй като не бил добре. Аз отидох в съблекалнята. Той беше
седнал на стол. Беше започнал да си съблича горната дреха, беше седнал на
стола и стоеше така. Попитах го как е, а той каза „добре“ съм. Видях, че има
на главата, на челото много голяма разкъсно-контузна рана. Кървяло беше
доста, защото беше изцапала връхните му дрехи. Но кървенето беше почти
спряло. Питах го къде се е ударил. Не можа да ми отговори, каза „тук пред
болницата“. Само това каза. Попитах го дали знае къде се намира. Той каза
„да в Токуда“. Попитах го коя дата сме. Той но не можа да отговори коя дата
е. Премерих му кръвното, не е било извън нормата. Като го пипах беше топъл.
9
Може би е имал температура, но не мога да кажа колко е била. Предвид, че
имаше тази рана не го вкарах в хемодиализа, защото беше опасно. Можеше
да тръгне нов кръвоизлив, тъй като прилагаме антикоагуланти. Обадих се на
спешна помощ, обясних им какъв е случаят. Казах им, че има нужда да се
обработи раната хирургически, да се зашие. Евентуално да се види дали има
мозъчни поражения, тъй като не можа да ми каже къде се е ударил и от къде
му е раната. По-късно разбрах от пациента, който ме повика, за да погледна
Келчев, че с таксито са го чакали пред блока. Илия е идвал от входа. При
идването към колата някак си се е спънал и е паднал, и тогава си е ударил
главата. Шофьорът е излязъл да му помогне да го вкара в таксито. След това
го е докарал в болницата. Обясних случая на спешното отделение. Казах им,
че не мога да му направя диализа, тъй като кърви. Разбрахме се с количка-
столче санитарка да го закара. Казах му иманата, ЕГН, там са го приели,
обработили са го, извикали са консулти. Тогава ковидът беше в разгара си.
Задължително всички пациенти трябваше да имат бърз тест. След това ми се
обадиха и ми казаха, че е с положителен тест. Пациентът, който е на диализа
се приема в ковид отделението, за да може и да му се обезпечи диализата. На
същия ден не се проведе диализа. Проведе се на следващия ден. Докато е
стоял в ковид отделението, регулярно са му правили диализа. На всички
пациенти с ковид, и настанени в ковид отделение, се прави хемодиализа. Има
вкарани 4 апарата. Два в реанимацията, където са интубираните. Водим
протокол за диализа. Не влизаме лекарите от диализата в ковид отделението.
Там го пишат лекуващи лекари, които в момента са там на смяна. С тях се
чуваме по телефона, обясняват ни какво е положението, колко са му
стойностите, и съответно преценяваме колко да му се направи ултрадифузия.
Това е сваляне на течности. Това се отразява в протокола за диализа. При
всяка диализа се консултират с нас лекарите. Лекарят там има задача да
наблюдава пациента за усложнения. Ние не влизаме в ковид отделението.
Влиза сестра от хемодиализата със специално облекло, заради ковида. Тя стои
там, докато трае диализата. След това изключва пациента и апарата.
Процедурата на Илия беше 3,5 - 4 часа. По желание на пациента може да се
изключи и по-рано. Ние определяме 4 ч. Ако пациентът не се чувства добре,
може да каже да го изключим по-рано. Илия доста често искаше по-рано да
бъде изключван. Нямаше видима причина за това. Изключвахме го около 15-
20 мин. по-рано. Той беше един от добре съхранените пациенти, понасяше
10
добре диализата, в добра кондиция. Точни стойности на уреята и креатинина
не мога да кажа. Но със сигурност са били завишени. Конкретни стойности не
мога да кажа за този период. Правим на 4 месеца изследване за очистване на
кръвта. Минимумът е 65 % за очистване, при него много често беше и повече.
Това говори за добра диализа. Очистването на кръвта изпълнява ролята на
изкуствен бъбрек. При хемодиализа кръвта не се изчиства от вируси,
бактерии или ковид. Всички пациенти на диализа имат кръвен източник за
включване на диализа. Конкретно при Илия това беше АБ фистула на ръката.
С две игли се бодеше и от едната тегли кръв, изпълнява ролята на
артериалния съд на бъбрека. Помпата задвижва кръвта, минава през
диализатора и изчистената кръв се връща чрез втората игла в него. Това
прави 3-4 часа. На няколко пъти са правили изследвания за ковид на
обслужващия персонал. Това се случи, когато беше регистриран първият
пациент. Регулярно изследване не е имало, а по конкретен повод. Направиха
поголовно тест на всички от персонала. Докато не излязоха резултатите, не ни
освободиха. След това, на няколко пъти след това, когато има пациент, който
се е оказал с положителен тест, дежурният персонал е бил изследван.
Регулярно например на всеки 10 дни, или седмица, не е имало. Направен
беше тест на пациенти, с които е пътувал в таксито. Мисля, че са били двама,
които са пътували в таксито. Диализната зала има около 20 души. На
03.01.22 г не му е проведена диализа в тази зала с други пациенти по
причини, които вече обясних. Срещнал се е само с пациенти, с които е
пътувал с таксито. Той провеждаше диализа понеделник, сряда, петък. Трети
януари е било понеделник, така, че в предходния петък е била последната му
процедура преди това. Дълго преди това не сме имали ковид симптоми от
пациенти и не е имало причина да се изследват пациентите. Бързият тест
взимаме ние, и се изпраща в лабораторията. В този случай на Илия беше взето
долу, в спешното отделение. Първата ми мисъл беше да се справя с травмата
на главата на пациента. Това, че е бил топъл, това е допълнително. Не зная в
този ден дали се е хранил, но на територията на болницата не се е хранил,
докато го изпратихме към спешното отделение. Пациентът, който е пътувал с
Илия се казва Г Г. Той ми сигнализира, че Илия не е добре. В Токуда има
ковид отделение.
Свидетелят се освободи от съд. зала.
СЪДЪТ
11
ОПРЕДЕЛИ
ПРИСТЪПВА към разпит на втория воден от ответника свидетел. В
залата се въведе свидетелят.
СНЕМА самоличността на свидетеля, както следва:
НД М, 60 г, години, № издадена на 24.08.20 г. от МВР София,
българин, български гражданин, неосъждан, служител при ответника.
Свидетелят беше предупреден за нак. отг. по чл. 290 НК, като същият
обеща да говори истината.
РАЗПИТАН , каза - Работя в клиниката, като Началник клиника на
отделение „Анестезиология и реанимация“, интензивно лечение от 2016 г.
Ръководих ковид отделение и ковид реанимация. Познавам Илия. Пациент с
комовидно заболяване, с бъбречна недостатъчност, на хемодиализа и с всички
усложнения, които може да има върху един организъм. Продължителна
хронична диализа. Правена е хронична диализа в отделението на Илия. Тя е
задължителна. При нас е регистриран официално като пациент с ковид. Тъй
като ние сме последваща институция, след като има в системата
доказателства, че този пациент е с ковид, включително и с тест, отива в ковид
реанимацията. Ние бяхме изработили критерии по които един пациент, т.е,
разделяме ги на три групи пациентите – такива, които си отиват вкъщи; други,
които отиват в по-лека клиника, и такива, които отиват в реанимацията.
Реанимацията е разделена на няколко сектора, специално за ковид. Такива,
които са на апаратна вентилация, такива които са на диализа, родилки.
Имахме деца, болни след операция, и такива, които са в крайно състояние -
онкологично болни. По тази вътрешна структура, която беше организирана
ковид дейността в болницата, той е пациент, който е с прогнозируем 60 %
риск за смъртност след ковид. В резултат на този процент риск, той отива в
ковид реанимация. Ковид реанимацията беше единствената на територията на
София, която разполагаше със самостоятелни четири апарата за провеждане
на диализа при пациенти с ковид. Тези пациенти няма как да се трансферират
в обща среда за диализа, тъй като при нас диализният център обхваща 30
души. Това означава тези пациенти да бъдат заразени с ковид. През цялото
време Илия беше в критично състояние. От една страна органна
недостатъчност по отношение доказана в бъбреците. Съответно органна
недостатъчност на белия дроб. Това са системи, които пряко имат участие на
12
сърдечно съдовата система и проблеми със сърдечно съдовата система.
Първо, той понасяше много трудно диализата, тъй като тя е обикновено
свързана с реакция от страна на сърдечно съдовата система. Това налага
подпомагането й по време на диализа. Това не е обичайна практика при
нормални пациенти, които са на хронодиализа. Същевременно той беше с
възможно един от най-тежките варианти за съпорт по отношение на
дихателната система, тъй като говорим за тежко поражение на белия дроб.
Рентгенологично е доказано, че белият дроб е поразен, параклинично
тестовете е доказано, че има ковид. Тестът е само върхът на айсберга, т.е. че
той има ковид. Когато се определя един пациент дали е ковид, или не, не се
взима само предвид тестът сам по себе си. Той е спусъкът, с който се
катализират последващите процеси. Това означава - взима се съответната
параклиника, прави се рентген на бял дроб, а при по- тежко състояние на
пациенти - и скенер. На базата на това се изгражда терапевтично лечение.
Илия беше приет в болница за пациенти с ковид лечение. Следвахме
стандартна процедура за лечение. В някои случаи се налага кракът да бъде
фиксиран, тъй като слагаме различни устройства по тялото на пациенти. Ние
работихме в ужасна среда, 35 тежко болни, и когато се прави диализата
предпочитахме поставянето на тези пособия в областта на бедрената вена.
Когато се прави диализата, която продължава 4 часа, и това са психомоторно
възбудени пациенти, поради тежката хипоксия, т.е. кислороден глад. Не
напразно болестта се казваше – „смееща се хипоксия“. В рамките на тези 4
часа ние фиксирахме крака на пациента, от него излиза една система от
маркучи, за да може апаратът да функционира и да може да се извърши
дииализата във времевия интервал от 4 часа. След това кракът се отвързваше.
Няма друг начин. Ако пациентът мръдне, апаратът започва да пищи. Имаме
различни аларми за него. Отнемането на съзнанието при такива пациенти е
твърде деликатно, дори за интервал от време, тъй като тежките дихателни
проблеми не позволяват използването на препарати в този конкретния
момент, за потискане на съзнанието. При него не е използван препарат за
потискане на съзнанието за извършване на диализата. Само кракът е
фиксиран за 4 чеса. Болестта при него се разви по най-тежкия начин. Самата
бъбречна недостатъчна вторично усложнява състоянието. Ще дам един
пример – ако при един пациент фиритинът, който е от маркерите за тежко
протичане, е около 400-500, при тези пациенти върви около 4000-5000. Т.е.,
13
успоредно със състоянието на белия дроб, което е тежко, продължава да бъде
в дисфункция, т.е. нефункциониращ бъбрек. Състоянието непрекъснато е ту
по-добро, ту по-лошо, но като цяло състоянието на пациента през цялото
време беше тежко. Беше интубиран в крайния етап на страданието. Той беше
с високо потокови системи, това е 40 литра за минута кислород му е подаван.
Накрая, когато нещата излязоха извън всякакъв възможност за контрол, се
премина на апаратна вентилация. Никъде по света в спешно състояние не се
подписват пациенти или близки, защото аз, ако чакам да ми подпишат
документи, тогава това се губи време. Спешността не изисква съгласие на
близки. Интубацията се налага при критично ниво, което е свързано най-
вероятно със следваща клинична смърт. В началото Илия е оценен като
състояние, т.е. с предполагаема смъртност 60 %. Винаги е давано
информация на близките на пациента. Аз не съм следял обмена на
информация между близки и пациенти. Имаме 5 реанимации ковид и 17
нормални, това са 42 болни, и разбирате, че не мога да бъда във всеки един
момент и да знам как и по какъв начин се получава информацията. Но
поначало информацията, и като беше долу в реанимацията, аз лично и
дежурни лекари сме давали информация на близките за състоянието на
техните близки. Имаме задължение единствено в тежък случай, или на смърт,
ние да уведомим близките, и по този начин да запознаем и близките със
състоянието на пациента. Нормалната практика е, т.е. отговорността на
близките в случай, че има проблем някакъв с техен роднина, да се отнесат
към съответната болница, и да черпят максимална информация за
състоянието на пациента. Как виждате вие - 30 души ковид, и другите в
реанимацията, и аз да взема телефона и на всеки, който е постъпил през деня
да се обаждам на близките. Нямаме такава практика. Нямаме такова
задължение да се обаждаме на близките. Аз съм завеждащ клиника
реанимация и интензивно лечение. Илия е постъпил в реанимацията, ковид
реанимация. За часа, в който е постъпил, мога да кажа, ако взема
документацията. Принципът за постъпване в ковид реанимацията е следния -
на 03.01. е установено, че има данни за ковид инфекция. Тя е доказана не само
с тестове, а и с клинични изследвания, с рентген, и пациентът е преведен в
ковид реанимация. Практика е да се превеждат пациенти в ковид реанимация
с доказан тест. Когато се прави оценка на пациентите, те се разделят в четири
групи. Според критериите, те попадат в тези четири групи. Първата група е с
14
очаквана смъртност до 9 %, и тя си отива вкъщи. Втората е с очаквана
смътност до към 11 %, плюс минус, тя може да си отиде вкъщи. Трета група
е със смъртност около 20 %, те отиват в Клиниката по Пулмология, тези които
са по-леки болни. Тези, които са оценени с висока смъртност, близка до 60 %,
отиват в ковид реанимацията. Илия според критериите е показан за ковид
лечение в реанимация. Той е постъпил в болницата с основание за диализа.
Колегите са преценили, че състоянието на пациента в някаква степен не е
добро, и се наложило да се направи ковид изследвания и други изследвания.
В резултат на което се установява, че той е с ковид. Другото, което искам да
кажа, за да не изпаднем в незнания - в началото на 2020 година аз и друга
група лекари бяхме в основата на създаването на протоколи за лечение на
ковид, когато в Европа не се знаеше как ще се лекува. Ние ползвахме и
черпехме западния опит. Така че стандартът за лечението в тази болница е
изцяло съобразен със стандартите в Европа по това време за лечение на ковид
инфекции. Нямаше изведен протокол, официален протокол в България за
ковид инфекция нямаше. Конкретно аз нямам задължение да се обаждам на
близките на болните. Клиниката по „Анестезиология и реанимация“ няма
задължението да звъни по телефоните на хората. Аз се обаждам, когато някой
пациент влоши състоянието, звъня на близките. Звъня, когато има проблеми и
трябва да сменим лечението. Например - ако е лекуван само с медикаменти,
но трябва по спешност да се реши оперативно. Някои манипулации изискват
задължително съгласие на близките и т.н. Ние непрекъснато контактуваме с
близките. Най-неприятният факт е, когато съобщаваме, че има смърт. Тези
пациенти изпадат в тежко състояние, че появата на психически отклонения,
най- общо казано да не могат да осъзнаят средата, в която се намират и какво
представляват самите те, е често състояние при ковид пациентите. Те са с
ниски ниви на кислород, изключително ниски. Този кислороден дефицит
води до много тежка психоорганика, която налага и прибавянето на
медикаменти с цел нейното копиране. За тези работи има и протоколи - като
медикаменти, като дози, като прилагане. Аз не мога за всеки елемент от
интензивното лечение аз да започвам да звъня по телефоните и да изисквам,
защото той бил в психоорганика, съгласие на близките. Апаратна вентилация
– съгласие на близките, и други такива, то тогава аз какво интензивно звено
ще бъда? Искам да кажа нещо - ние намесваме моментите. Има моменти,
които са осъществени в спешното, където става попълването на една част от
15
документацията. Там каквото е подписвал, е подписвал. Аз това не зная. Аз
виждам подписан документ. Той идва при мен като постфактум, трета
инстанция. Той отива на диализата, след това отива при спешното, и накрая
по показания идва при мен с цялата документация. Ако нещо е подписвал, то
не е пред мен. Той много тежко понасяше диализата. Тя е свързана с падане
на кръвното, което налага подпомагането на кръвното с подходящи
медикаменти за периода, в който се прави диализата. Ние изкарваме известен
обем от циркулацията на пациента навън, за да можем да я прочистим. Това
не се отразява добре на хора със сериозни проблеми, засягаща дихателната
система. Ние имаме непрекъснато пациенти, които са на дилализа. Ние
правим два вида диализи. Едната е автономна, при която въртим пациентите
по 72 часа на апарат. Другите са интермитентни. Ние правим около 2-3
хиляди диализи на година. Фистулите на ръцете в тези условия гледаме да ги
предпазим. Тези пациенти имат риск от развиване на различни инфекции и с
цел да не се компрометира фистулата, а и тези пациенти са подложени на
специфична антиагрегантни антикоалгулантна терапии, и предпочитаме да
сложим временни пособия, с цел правенето на диализата. Когато пациентът
излезе от това критично състояние и влезе в хроничния начин на живот, да
може да се използва фистулата на ръката. Свободни са били ръцете на
пациента. На пациентите, с цел да не ги връзваме, на ръцете, на дланите на
пациентите, се слагат тип боксова ръкавица и по този начин не се нараняват
самите себе си. Освен това по тях има много закачена апаратура, електроди и
други неща. Някои ги изтръгват и с тази цел, големи масивни съдове, които
могат да предизвикат обилно кървене, и обикновено практиката е да слагаме
на тази част, на ръцете на пациентите такива пособия. На него не сме слагали,
и не сме му връзвали ръцете. Ние имахме следната практика: След като тази
самостоятелна ковид реанимация, долу другата реанимация, така наречена
„чиста реанимация“ там са 17 легла, и тъй като болницата продължаваше да
извършва своята дейност – оперативна и неоперативна, тези пациенти, които
са отрицателни, ги сваляхме долу в чистата реанимация. Те вече бяха в
състояние да общуват с другата част от пациентите, не ковидните.
Същевременно, това е вече чисто морално, след отрицателни резултати, те
няма как да се приберат в къщи. Обикновено след ковид, и след
отрицателните тестове, средно пациентите не можем да ги пуснем вкъщи
безопасно, а една част бяха на кислородни апарати, интервалът от време беше
16
между 3-5 седмици. Ние пускахме пациентите по домовете само тогава, вече
от втората реанимация, когато имаше безопасност за техния живот. Ако такъв
пациент го пуснем в къщи, в рамките на няколко часа обикновено те загиват.
После той е свален във втората реанимация, която не е ковид реанимация.
След отрицателния тест той беше кислородно зависим, той продължаваше да
е на хайфлой системи. Представете си пациент, който е със специална система
- 40 литра за минута, до 50 литра за минута, което за 1 час дава 3000 литра
кислород, което е една голяма бутилка. Един такъв пациент, като се умножи
3000 литра за 24 часа, това са 72 000 литра кислород. Нашият танкер, който
събираше 10 тона кислород, в нормални условия се изразходва за около 24
дни, а в условията на ковид този танкер се изразходваше за четири дни. Този
пациент, в конкретния случай е бил изключително зависим от грижите на
екипа, включително и на кислородната му доставка. След отрицателния тест
продължи да бъде зависим от кислород. Това, че един пациент става
отрицателен, това не означава, че е здрав. Опустошенията по белия дроб са
огромни. Възстановяването при някои пациенти трае година, година и
половина. Този пациент, на фона на това, че е с бъбречна недостатъчност,
която сама по себе си води до по-лошото очистване от токсичните продукти,
които се натрупват в организма в резултат на ковида. Фиритинът, ако
нормално при един човек е 7, при него е стигало до 4000. Алтернативни
методи като озонотерапията е несъвместима, това, казано по друг начин са
глупави неща. Ако българинът слушаше не телевизията и глупостите, които
се говориха, а слушаха лекарите, нямаше да бъдем с 35 000 смъртност, най-
голямата в Европа. Озонотерапията и разни такива измислени, еверметин,
това са неща, за които е несериозно да се говори. Ако такъв пациент решим да
го преведем в къщи, и той да използва кислороден концентратор, този
концентратор, който предлагат фирмите, позволява от 4 до 6 литра подаване
на кислород. Ние говорим за подавани 40-50 литра за минута. След като
изчерпим възможностите от така наречените неинвазивни средства,
кислородна доставка, естествено тогава се минава към инвазивните средства,
кислородна доставка - апаратна вентилация. Това означава интубация,
приспиване, адаптиране към апарата и т.н. За да бъдем наясно - от една страна
ние подаваме нещо, от друга страна ние следим като подаваме това нещо дали
постига онези желани параметри, към които се стремим. Взимаме артериална
и венозна кръв, следим алкално киселинен статус, който дава тези параметри.
17
Пациентът е със сатурация непрекъснато. Тя ни дава тези параметри.
Пациентите са с мониториране на цялата хемодинамика. Могат да се следят
над 40 параметри - оценка, съзнанието периодични рентгенови снимки, и т.н.
Т.е., ние имаме непрекъснато показатели, които следим, ние сме интензивно
отделение.
СЪДЪТ освободи свидетеля от съд. зала
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИСТЪПВА към разпит на третия воден от ответника свидетел. В
залата се въведе свидетелят.
СНЕМА самоличността на свидетеля, както следва:
Е А Т, 52 години, № л.к. издадена на 20.4.21 от МВР София, българка,
българска гражданка, неосъждана, служител в ответната болница.
Свидетелят беше предупреден за нак. отг. по чл. 290 НК, като същият
обеща да говори истината.
РАЗПИТАНА , каза: От 2013 г. работя в болница Токуда. От 2020 г.
съм старша сестра на клиниката по Анестезия и интензивно лечение. В ковид
реанимация съм била старша сестра. По време ковид пандемията, когато беше
сформирана ковид реанимация, аз бях старша и на ковид реанимация. Помня
пациента И. В нашата зона, в ковид реанимацията, той беше приет, защото
беше дал положителен тест за ковид. Същият е на хронодиализа. По протокол
този пациент беше постъпил в ковид реанимация. Пациентът е на
хронодиализа и по протокол, и по правата на болницата, които направихме в
болницата, той трябваше да постъпи в ковид реанимация. Същият е на
диализа. Диализата се извършваше в обособени зони на 3 етаж, в ковид
реанимация. Повтарям, не в ковид отделение. В ковид реанимацията бяха
поставени няколко апарата, статично, които не можеха да се местят. По тази
причина тези пациенти задължително постъпваха в ковид реанимация. Имам
спомен за състоянието на пациента. Пациентът, както и останалите болни от
този вирус хипоксични, и поради тази причина понякога бяха неспокойни. Те
самите не бяха виновни за това си състояние. Това е споменът за Илия. Илия
Келчев премина няколко пъти на диализа. Аз съм старша на целия корпус
реанимация. Аз не съм седяла постоянно на 3 етаж. Аз обслужвах две
18
операционни с не ковид болни и една голяма реанимация с не ковид болни.
Следях състоянието и грижите на сестрите към тези пациенти. Проследявах
пациента, защото близките му всеки ден звъняха и ние всеки ден им давахме
сведения за неговото състояние. Съпругата, която се намира в съдебната зала,
се обаждаше. В крайна сметка Илия почина от ковид инфекция, придружена
от основното му заболяване - бъбречна недостатъчност. Тя беше основно
водеща в състоянието му, но това не влиза в моята компетентност. Това го
казват лекарите. Когато почине пациент в реанимация, смъртта се оповестя
единствено и само от дежурния лекар, който установява смъртта като такава
след направен ЕКГ запис. Никой друг не може да си позволи да се обади на
който и да било. По тази причина за смъртта на Илия се обади дежурният
лекар доктор Бобали. Тя беше дежурният реаниматор в залата. Казвам, че не
може който и да е лекар да се обади. Ние се срещахме доста често с близките.
Те искаха да си го вземат вкъщи и да го гледат. Проведохме много разговори
с тях. Казахме им, че пациентът е в доста хипоксично състояние и ние се
притеснявахме, че нещата ще станат зле още по пътя към вкъщи. Това им
беше обяснено много пъти. Когато почина, аз отново се видях със съпругата
му, за да върнем багажа на Келчев. По отношение на багажа, аз ще отворя
една скоба. Багажът на лежащо болните пациенти, лежащи в ковид
реанимация, за него обособихме зона на 3 етаж, в която да го събираме.
Имахме 35 пациента, които идват с по два сака, с куфари, с по 15 000 лв. пари,
с бижута. Хората бяха много уплашени и всеки идваше с много багаж, все
едно ще бяга на някъде. Беше много страшно. Ние преминахме през една тиха
война, което обществото ни не го разбра, и който не вярваше във вируса, че
той съществуваше, е имал щастие да не се докосне то това. Багажът,
конкретно на всички пациенти, беше в обособена зона. Аз се обадих да свалят
багажа. Сваляха багаж и на други пациенти. Той беше в жълти чували, тъй
като всичко е близо, има контакт с вируса, и всичко се изолираше. Когато
погледнахме багажа на Келчев, съпругата му каза, че липсват обувките и
балтона. Тогава аз мисловно проследих пътя на пациента отново. Липсваше и
телефона. На госпожата й предадох очила, зарядно за телефон и без телефон.
Този телефон го търсихме два дена. Обърнахме реанимацията с главата
надолу. Накрая стигнахме до извода, че този телефон най-вероятно с
памперсите, с пелените, които използва, или с чаршафите, които се дават за
пране, колегите са ги събрали и телефонът е бил изхвърлен. Ние сме убедени
19
в това. Категорично не е откраднат, това е малко телефонче, който никой
колега няма да има претенции. През нас е минало толкова много злато, пари,
скъпи телефони и какво ли не. Никой не си е позволил за секунда да открадне
телефон. Аз намерих балтона и обувките в отделението по диализа и веднага
ги върнах на госпожата. Това е контактът ми с госпожата. Пациентите в
реанимацията са под активен мониторен контрол. Те са в зала, при тях има
винаги колеги. Ние имаме обективна представа за състоянието на всеки
пациент. Тази информация остава следа в декурзусите, които дежурния лекар
всеки ден, който е дежурен, пише декурзус, който е в нашата информационна
система. Информацията за ковид пациентите е в информационната система.
Ние имаме възможност да я наблюдаваме. Тя е централна система за всички
служители на болницата. По повод искането на съпругата му да го изпишем,
не сме коментирали с юриста на болница. Обяснихме от чисто човешка
гледна точка, и професионална гледна точка, че този пациент още по пътя към
вкъщи е вероятно да го умре. Именно за това не го изписвахме. Не само от
професионална, но и от човешка гледна точка. Категорично не е причина за
неизписването на пациента отсъствието на юриста на болницата. Свалянето
на пациента не в ковид реанимацията, а в другата реанимация, не е в
компетенцията на сестра, дори тя да е старша. Това решава лекар. Не е част от
моите задължения и на сестрите, и въобще на нашата клиника да подаваме
информация за болните от ковид пациенти, към която и да е институция. Това
е задача на лабораторията, която регистрира положителния тест. Има си цяла
структура, която се занимава с това.
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме повече въпроси към свидетеля.
Свидетелят беше освободена от съдебната зала.
СТРАНИТЕ /поотделно/ – нямаме искания за нови доказателства на
този етап.
За събиране на допуснатите доказателства, съдът предложи на страните
дата 27.04.2023 г. за провеждане на открито съдебно заседание, като
ответната страна заяви, че е ангажирана със заседание в СГС.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 11.05.2023 г. от 11.00 ч., за която
20
дата и част страните редовно призовани от днес.
ОПРЕДЕЛЯ на осн. чл. 158 ГПК срок и на двете страни за водене на
допуснатите свидетели в следващото открито съдебно заседание, като при
неизпълнение производството по делото ще продължи без събиране на
допуснатите доказателства.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ вещите лица, като на същите се укаже, че в
днешно с.з. са допуснати и допълнителни въпроси към експертизата, както и
че е определен допълнителен депозит.
Протоколът изготвен в с. з., което приключи в 13,10 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
21