Р Е Ш Е Н И Е
№ 260068/23.12.2020 г.
гр.Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Варненският апелативен съд,
гражданско отделение, в публично заседание на девети декември две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при секретаря Ю.K.
като разгледа докладваното от съдия
Р. Станчева
въззивно гражданско дело № 156 описа за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК вр. чл.294 ал.1 ГПК.
С
решение № 270/06.04.2020г., постановено по гр.д. № 3976/2018г. Върховният
касационен съд е отменил въззивното решение на Апелативен съд - Варна по
в.гр.д. № 186/2018г. и е върнал делото за ново разглеждане със задължителни
указания по приложението на материалния закон и събиране на релевантни към
спора доказателства.
Въззивното
производство е образувано по жалба на "Провадинвест" ООД против
решение № 154/01.02.2018г. на ОС - Варна, постановено по гр.д. № 1450/2011г., с
което е отхвърлен предявеният от въззивното дружество против "Дружба -
4" ООД иск за заплащане на сумата от 94 000 лева, претендирана като
обезщетение за неоснователно ползване в периода 22.07.2006г. - 22.07.2008г. на
собствен на ищеца недвижим имот, представляващ ПИ 354 по КП на гр.Игнатиево,
идентичен на реална част /източната/ с площ от 63 дка от ПИ № 253, находящ се в
землището на гр.Игнатиево, м. "Узун мера", целият с площ от 176.254
дка, заета от оранжериен комплекс, състоящ се от 87 бр. оранжерии, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата
молба - 25.07.2011г. до окончателното й изплащане, на основание чл.59 ЗЗД.
В
жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение като
постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални
нарушения и необоснованост. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че
след като "Дружба - 4" ООД не е собственик на процесните оранжерии,
то не извлича облаги за себе си от стопанисването и управлението им, извън тези
които се следват на собственика, поради което и не е налице обогатяване от
страна на ответното дружество. За неправилен счита и извода, че липсва и
обедняване за собственика на земята, тъй като съгласно разпоредбата на чл.27
ал.6 ЗСПЗЗ /ред. от 1997г./ собствениците на сгради, придобити от имуществото
на организациите по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ могат да ползват земята, върху която са
изградени, като предвидената в тази норма "възмездност" е в полза
само на държавата, но не и на трети лица - частноправни субекти. В тази връзка
се твърди, че неправилно е прието от съда, че процеснните оранжерии и
съоръжения към тях съставляват недвижими вещи. Излагат са доводи по съществото
на спора. Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и
вместо него да постанови друго, с което исковата претенция да бъде уважена в
предявения размер.
В срока
по чл.263 ГПК жалбата е оспорена от насрещната страна - "Дружба - 4 "
ООД като неоснователна. Сочи се, че доказателствата по делото опровергават
твърденията и възраженията на ищеца и правилно първоинстанционният съд е приел,
че процесните оранжерии, съоръжения и обслужващата ги инфраструктура съставляват
единен оранжериен комплекс, който отговаря на характеристиките за недвижим
имот, както и че ползвайки същия като собствен на съдружниците - правоимащи по
см. на чл.27 ЗСПЗЗ "Дружба - 4" ООД не се е обогатило за сметка на
въззивника "Провадинвест" ООД.
При
разглеждане на спора от настоящата инстанция, въззивната жалба, респ. отговора
се поддържат.
В с.з.
от 09.12.2020г. процесуалните представители на въззиваемото дружество навеждат
ново възражение за недопустимост на иска, евентуално на въззивното производство
поради това, че основният съдружник в "Провадинвест" ООД М.Б.Б.
е починала, нейните дялове не са поети от наследниците й и дружеството не е
било пререгистрирано в ТР като ЕООД.
За да се произнесе, съдът съобрази
следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.59 ЗЗД.
В
исковата си молба въззивникът "Провадинвест" ООД е навел твърдения,
че с нот. акт № 73, том ІV, н.д. № 466/2003г. на нотариус с рег. № 192 е
придобил в собственост недвижим имот с площ от 176.254 дка, представляващ ПИ №
235, находящ се в землището на гр.Игнатиево, м."Узун мера". Към
момента на придобиването част от имота се е ползвал от "Дружба - 4"
ООД. С влязло в сила решение по в.гр.д. № 1297/2006г. на ВОС, постановено по
предявен иск с правно основание чл.108 ЗС ответното дружество е било осъдено да
му предаде владението на 63 дка, представляващи източната част от ПИ № 235,
заета от стопанисвани от ответника оранжерии и която част е означена в скица на
л.83 от гр.д. № 8044/2003г. на ВРС. Въз основа на това съдебно решение на
30.09.2008г. е бил извършен въвод във владение. Твърди се, че ползването от
страна на "Дружба - 4" ООД на собствения му имот в периода
26.06.2003г. - 30.09.2008г. е било без основание, а в същото време въззивното
дружество е било лишено от възможността да го ползва и получава доходи от него.
С оглед на това е предявена и исковата претенция за заплащане на сумата от 94
000 лева, претендирана като следващото му се за това обезщетение за периода
22.07.2006г. - 22.07.2008г.
С
депозирани в срока по чл.131 ГПК отговори, чрез процесуалните си представители
"Дружба - 4" ООД е оспорила исковата претенция с възражения за
нейната неоснователност. Твърди, че ползва процесните 87 бр. оранжерии и
съоръженията към тях, заемащи общо 63 дка от името на своите учредители и
съдружници - земеделски кооперации, които са придобили права върху оранжерийния
комплекс чрез внасяне на дяловите вноски от член-кооператори, в качеството им
на правоимащи лица по чл.27 ЗСПЗЗ от прекратената КЗС "Агрофирма Дружба"
и на които законът е дал право да изкупят земята върху която са разположени
сградите и прилежащите им съоръжения. С оглед на последното оспорва и
претендираното от ищцовата страна право на собственост върху земята. Навеждат
се и доводи относно липсата на права на собственост върху земята у праводателя
на "Провадинвест" ООД, вкл. и за нищожност на приватизационния
договор. Сочи също така, че предмет на въвода е земята, но без оранжериите,
както и че с влязло в сила решение по в.гр.д. № 6/2008г. на ВОС предявеният от
въззивника "Провадинвест" ООД против земеделските кооперации -
съдружници отрицателен установителен иск за собственост относно процесните 87
бр. оранжерии и прилежаща им инфаструктура е отхвърлен като неоснователен.
Правата на кооперациите са удостоверени и в съставения КНА № 69/2004г. Наред с
това, навежда твърдения, че "Провадинвест" ООД се е разпоредило с
имота в полза на М.Б. Б.,
което го лишава от активната процесуална легитимация по предявения иск.
В първото по делото с.з., проведено пред
първоинстанционния съд, преди доклада по чл.146 ГПК, въззивникът, чрез
процесуалния си представител е уточнил предмета на исковата си претенция, като
е посочил, че сумата от 94 000 лева се претендира като обезщетение за
неоснователното ползване на част от собствения му недвижим имот № 235, който е
разделен след влизане в сила на решението по чл.108 ЗС на три отделни имота,
като иска присъждане на обезщетение за ползването на частта от имота му, която
попада в ПИ 354 по действащия КП, с площ от 58.788 дка, заета само от
процесните 87 бр. оранжерии и не включва останалата част до 63 дка, в която
попада сондажния кладенец /л.328 -л.330/.
При така очертания предмет на спора
обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съобразно формулирания диспозитив на същото
първоинстанционният съд се е произнесъл досежно ПИ № 354, зает от 87 бр.
оранжерии, независимо от направената конкретизация, че същият е идентичен на
реална част от стар имот № 235 с площ на тази част от 63 дка. Площта на имота е
допълнителен критерий за индивидуализацията му при определена такава с
планоснимачен номер по КП, очертаваща и пространствените предели на същия
/съобразно приетото при настоящото разглеждане на делото заключение по СТЕ на
в.л. К. индивидуализацията на процесния имот е именно съгласно действащия към
датата на предявяване на иска и постановяване на първоинстанционното решение КП
– КВС, в който не попадат сондажния кладенец и резервоара/.
Не
съставлява процесуална пречка за съществуването/надлежното упражняване на
правото на иск обстоятелството, че към момента на завеждане на исковата молба
ищецът "Провадинвест" ООД се е разпоредил с имота, по отношение на
който се претендира заплащането на обезщетение -обстоятелство, което не се
оспорва и е установено с представения по делото нот.акт № 162/2009г.
Разпореждането е извършено след исковия период и същото е относимо към
материално-правната легитимация на ищцовото дружество.
Що се
отнася до въведеното пред настоящата инстанция възражение по допустимостта на
производството с оглед настъпилата в хода на процеса смърт на единия от
съдружниците в "Провадинвест" ООД и липсата на заявени и вписани
промени в правно-организационната форма на дружеството, съдът намира, че това
не влияе върху правосубектността на въззивника.
По съществото на спора:
Видно от
доказателствения материал по делото е, че по силата на договор за
покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 73/2003г. "Провадинвест"
ООД е закупило от Й. К.и Х.К.
недвижим имот, находящ се в землището на с.Игнатиево, м."Узун мера",
с площ от 176.254 дка и съставляващ
неурегулиран ПИ № 235 по КП на землището. С влязло в сила на 09.10.2009г.
решение на ОС - Варна, постановено по в.гр.д. 1297/2006г. по реда на инстанционния
контрол, "Дружба - 4" ООД е осъдено на основание чл.108 ЗС да предаде
на "Провадинвест" ООД владението върху реална част от придобития по
нот.акт № 73/2003г. недвижим имот, съставляваща източната част на имота и с
площ от 63 дка, заета от оранжерии, отразена на скицата на л.83 от първоинстанционното
гр.д. № 8044/2003г. на ВРС, отделно от оранжериите.
Не е
спорно, че въз основа на това решение на 30.09.2008г. въззивникът е бил въведен
във владение на присъдената реална част от недвижимия имот, без оранжериите.
С
определение по чл.146 ал.1 т.3 и т.4 ГПК за безспорно е прието и
обстоятелството, че в исковия период 22.07.2006г. - 22.07.2008г. процесният
имот се е ползвал от "Дружба - 4" ООД чрез находящите се в него
оранжерии /оранжериен комплекс/. Същите са му предоставени за стопанисване и
управление от учредителите му и негови съдружници - Земеделска кооперация за
производство и услуги «Тракия-94», Земеделска кооперация «Труд», Кооперация за
производство и услуги «Съединение-95», Земеделска кооперация «Тракия», Земеделска
кооперация за производство и услуги «Зорница» и Земеделска кооперация «Въглен»
/в този смисъл е и вписаният в ТР предмет на дейност на «Дружба-4» ООД/.
Съгласно
КНА № 69/2004г. на нотариус с рег. № 193 посочените кооперации са признати за
собственици на 87 броя полиетиленови оранжерии, районно осветление, ограда,
помпена станция, обслужващи улици, капково напояване, сондажен кладенец,
паркинг, външен път, два броя ел.табла, помпа, фургон, филтърен блок, резервоар
за вода, всички съоръжения изградени в имот № 235 находящ се в землището на
с.Игнатиево целият с площ от 176,253 дка, а самите оранжерии разположени в
източната му част и заемащи 63 дка от имота, като собствеността е придобита въз
основа на разпределение на имуществото на КЗС „Дружба“, с.Аксаково и внасянето
му от правоимащите по реда на чл.27 от ЗСПЗЗ като дялови вноски в тези
кооперации.
Установено
е по делото, че с влязло в сила решение по в.гр.д. № 6/2008г. на ОС - Варна е
бил отхвърлен предявеният от въззивника "Провадинвест" ООД против
тези кооперации отрицателен установителен иск за приемане за установено, че те
не са собственици на 87 бр. оранжерии; помпа с електродвигател, намираща се в
средата на имот с пл. № 235; два броя ел.табла, разположени на север от помпата
в средата на имота; резервоар за вода, на юг от помпата; сондажен кладанец;
обслужващи улици и паркинг, разположен северно от резервоарите. Посочените
обекти и съоръжения са графично индивидуализирани на скицата към исковата
молба, учредила производството по този иск /л.23-24 от приложеното
гр.д.3854/2005г. по описа на ВРС/. От съпоставката между същата и границите на
ПИ № 354 е видно, че от описаните в решението обекти в процесния имот попадат
само оранжериите и обслужващия ги път между тях.
Между
въззивното дружество «Провадинвест» ООД, М.Б. и кооперациите-съдружници е
воден и отрицателен установителен иск за собственост досежно ПИ № 354, като с
влязло в сила решение № 842/22.06.2016г. на ОС – Варна, постановено по в.гр.д.
№ 535/2016г. е прието за установено, че «Провадинвест» ООД и М.Б.Б. не са собственици на този
имот, както и на подробно индивидуализирана реална част с площ от 1 дка от имот
№ 353, в която част попада сондажния кладенец и резервоара.
Така
изложеното от фактическа страна обуславя и извода на настоящата инстанция, че е
налице първата от изискуемите се продпоставки за уважаване на предявения иск с
правно основание чл.59 ЗЗД, а именно ищецът «Провадинвест» ООД да е собственик
на процесния недвижим имот.
Въпросът
относно правото на собственост върху земята е разрешен със сила на пресъдено
нещо с постановеното решение по предявения иск с правно основание чл.108 ЗС,
страни по който са «Провадинвест» ООД и «Дружба – 4» ООД. Ето защо и въведените
с отговора на исковата молба възражения на въззиваемото дружество срещу
претендираното от въззивника право върху ПИ № 345, основани на доводи за липса
на вещно-прехвърлителен ефект на обективираната в нот.акт № 73/2003г.
покупко-продажба са преклудирани от СПН, поради което и същите не следва да се разглеждат.
Този извод не се променя от постановеното впоследствие решение по в.гр.д. №
535/2016г. на ОС – Варна по уважения срещу «Провадинвест» ООД отрицателен
установителен иск за собственост досежно процесния ПИ. Субективните предели на
СПН се разпростират само между страните по спора и техните правоприемници след
предявяване на иска, но не и по отношение на трети лица, каквото се явява
«Дружба – 4» ООД /чл.298 ал.1 и ал.2 ГПК/. Последното ползва изградените в
имота оранжерии и обслужващи ги съоръжения, всички съставляващи имущество по
см. на чл.27 ЗСПЗЗ, по силата на възлагане от учредилите го кооперации
/съгласно учредителния договор от 2002г./ и по отношение на които кооперации
няма данни и твърдения да притежават права на собственост върху терена. По тази
причина и предвид обстоятелството, че процесните оранжерии не са предмет на
уважения иск по чл.108 ЗС, ответното дружество може да се позове само на
влязлото в сила решение по в.гр.д. № 6/2008г. на ВОС, с което по същество
спрямо въззивника са признати правата на кооперациите върху изграденото в имота
и което решение е задължително за «Провадинвест» ООД. Именно с това решение е
разрешен и спора относно характера на оранжериите като трайно прикрепени към
имота и които собственикът на имота следва да търпи.
Що се отнася до извършеното през
2009г. разпореждане с процесния ПИ № 354 в полза на М.Б.,
то същото е извършено след исковия период, поради което и не влияе върху
материално-правната легитимация на „Провадинвест“ ООД.
Съгласно
задължителните указания на касационната инстанция по приложението на
материалния закон, дадени с отменителното решение, собствениците на сгради и
съоръжения от имуществото на организации по §12 ПЗР на ЗСПЗЗ, след като не са
придобили собствеността върху земята, върху която те са построени, дължат на
собственика й обезщетение за незастроената част, изключая тази, нужна според
чл.64 ЗС за използване на постройката. Дадено е и задължително разяснение
относно това какво се включва в необходимата за ползването земя по см. на чл.64
ЗС и че в същата не попадат огради, подземни и наземни комуникации, осветление,
пътища /извън нужната площ за достигане до сградите/. С оглед на това
разрешение при настоящото разглеждане на спора са поведени две СТОЕ, като съдът
намира, че следва да кредитира заключението по втората експертиза, вкл. и
депозираното допълнително заключение на в.л. К. по нея.
Основание за това е обстоятелството, че в.л. А. по първоначално допуснатата
СТОЕ не е дал обоснован отговор на поставените му въпроси относно необходимата
прилежаща площ /посочил е, че необходимата незастроена площ за обслужване на
оранжериите е в размер на 54.5 дка, което не кореспондира на реалната
незастроена площ, при отчитане заетата от самите оранжерии площ/, в изчисленията
му е включена и площта, касеща и обслужването на сондажния кладенец, помпите и
резервоара, които не попадат в поцесния ПИ № 354 и не е част от исковата
претенция, а размера на наема изчислява за цялата ползвана от „Дружба – 4“ ООД
площ, вкл. и застроеното от оранжериите.
Възраженията
на „Провадинвест“ ООД относно професионалната квалификация на в.л.К. са
неоснователни. Същият е вписан в списъка на вещите лица към ОС – Варна като
специалист с придобита специалност геодезист, след проверка за съответствие с
изискванията по Наредба № 2/2015г. за вписването, квалификацията и
възнагражденията на вещите лица. Даването на експертно заключение по делото не
е дейност по кадастъра, която да изисква вписване по ред на чл.16 от ЗКИР. В
същото време, настоящият състав намира, че даденото от това в.л. заключение
/основно и допълнително/ е компетентно и обосновано, отговаря изцяло на
поставената от съда задача и в контекста на задължителните указания на
касационната инстанция, не е опровергано от останалия доказателствен материал,
поради което и основава изводите си относно размера на необходимата площ по см.
на чл.64 ЗС, респ. останалата незастроена площ от ПИ 354 на установеното по
това заключение.
С
оглед на това съдът приема, че застроената площ на намиращите се в процесния
имот оранжерии е 36 975 кв.м., необходимата незастроена площ за
обслужването им е 11 132 кв.м., включваща отстояние от по 1.10 м от всяка
страна на съответната оранжерия, което разстояние, предвид липсата на изричен
норматив е обосновано и със съществуващото такова между две оранжерии /средно
около 2.15 м., съгласно дадените обяснения на в.л. в с.з./, необходимата площ
за достъп, включваща пътя до входа на всяка една оранжерия е общо 4 387
кв.м. При това положение, съгласно допълнителното заключение на в.л. К.
останалата незастроена площ от ПИ № 354, оставаща извън застроената площ на
оранжериите и необходимата площ по чл.64 ЗС е в размер на 6 294 кв.м. Това
е и площта, която съдът приема, че се ползва без основание от въззиваемото дружество
„Дружба – 4“ ООД, при отчитане приетото за безспорно ползване на целия имот и
за която се дължи обезщетение по чл.59 ЗЗД в полза на собственика на земята.
Без значение е дали тази незастроена площ може да се обособи и да се отдава под
наем. Обстоятелството, че собственикът на изграденото/лицето на което то е
преотстъпено ползва в повече от законно признатото му сочи на извод, че същият
се е обогатил за сметка обедняването на неползващия собственик. А пазарният
наем е само база за определяне на следващото се обезщетение /в този смисъл са и
мотивите в отменителното решение на ВКС, както и константната съдебна
практика/.
В
настоящия казус, както вече бе отбелязано стопанисването на процесните
оранжерии се извършва от въззиваемото дружество „Дружба – 4“ ООД, който извлича
и ползите от тази своя дейност, поради това и то е обогатилият се, а не
съдружниците му.
Въз
основа на посочените в СТОЕ от в.л.В. цени на средния пазарен наем за 1 кв.м.
на земеделски имот /0.06 лв./кв.м. за 2006г. и 2007г. и 0.07 лв./кв.м. за
2008г./ съдът изчислява, че дължимото обезщетение за неоснователно ползваната
незастроена част от ПИ № 354 за целия процесен период 22.07.2006г. –
22.07.2008г. е в размер на 9 503.94 лева /6 294 кв.м. х 0.06 лв. х 17
месеца за 2006 – 2017г. и 6 294 кв.м. х 0.07лв. х 7 месеца за 2008г./.
Съдът
кредитира дадените в това заключение цени за средния пазарен наем за земеделска
земя, а не посочените в експертизата, приета пред първоинстанционния съд, по
която вещото лице е определило средния пазарен наем за оранжериите, а не за
земята.
По
гореизложеното, предявеният от „Провадинвест“ ООД против „Дружба – 4“ ООД иск е
основателен до размер на сумата от 9 503.94 лева. За горницата над тази
сума до претендираните 94 000 лева исковата претенция следва да се
отхвърли като неоснователна.
На
основание чл.86 ЗЗД върху уважената главница се дължи законната лихва, считано
от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
С оглед така направените изводи по
съществото на спора обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в
която искът е отхвърлен до размер на 9 503.94 лева и вместо него
постановено друго в изложения по-горе смисъл. В останалата отхвърлителна част
решението следва да бъде потвърдено.
По разноските:
И
двете страни са претендирали присъждане на разноски във всяка една инстанция,
като с оглед частичната отмяна на първоинстанционното решение следва да бъдат
ревизирани и присъдените такива с първоинстанционното решение. На основание
чл.294 ал.2 ГПК съдът дължи произнасяне и по направените разноски за
касационното обжалване.
Разпределението
на отговорността за разноски следва да бъде съобразно правилото на чл.78 ал.1 и
ал.3 ГПК, и при отчитане уваженото възражение от първоинстанционния съд по
чл.78 ал.5 ГПК по претендираното адвокатско възнаграждение от „Дружба - 4“ ООД,
доколкото определеният за тази инстанция размер не е оспорен. Направените
възражения по чл.78 ал.5 ГПК от страна на „Дружба - 4“ ООД досежно
претендираните разноски за адвокатски възнаграждения, заплатени от
„Провадинвест“ ООД са неоснователни, тъй като същите за всяка една инстанция са
в размер на минималния такъв, определен по Наредба № 1/2004г. /3 350 лева/.
При
това положение направените от „Провадинвест“ ООД разноски са в общ размер на 20
404.07 лева, включващи заплатени адвокатски възнаграждения, държавни такси и
разноски за възнаграждение на вещи лица. Следващите им се съобразно уважената
част от исковата претенция са в размер на 2 063 лева.
Разноските,
направени от „Дружба – 4“ ООД са в общ размер на 4 048 лева, включващи
заплатени разноски за възнаграждение на вещи лица и 3 500 лева адвокатско възнаграждение в признатия от окръжния съд
размер. Следователно, съответните на отхвърлената част от иска разноски, които
насрещната страна следва да им заплати са в размер на 3 639 лева.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение № 154/01.02.2018г. на ОС
- Варна, постановено по гр.д. № 1450/2011г., в частта, в която е отхвърлен
предявеният от „Провадинвест“ ООД против "Дружба - 4" ООД иск с правно
основание чл.59 ЗЗД до размер на сумата от 9 503.94 лева /девет хиляди
петстотин и три лева 94 ст./, както и в частта за разноските И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Дружба-4“ ООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.Игнатиево, Административна сграда на ЗК
„Тракия-94“, представлявано от М.С.П. ДА
ЗАПЛАТИ на „Провадинвест“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул.“Подвис“ № 29, стая 206, представлявано от Б.Ц.Ц. сумата от 9 503.94 лева /девет хиляди
петстотин и три лева 94 ст./, представляваща обезщетение за неоснователно
ползване в периода 22.07.2006г. - 22.07.2008г. на собствен на ищеца недвижим
имот, представляващ ПИ 354 по КП на гр.Игнатиево, идентичен на реална част от
бивш ПИ № 253, находящ се в землището на гр.Игнатиево, м. "Узун
мера", целият с площ от 176.254 дка, зает от 87 бр. оранжерии и
съоръжения, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
завеждане на исковата молба - 25.07.2011г. до окончателното й изплащане, на
основание чл.59 ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционното решение
в частта, в която исковата претенция по чл.59 ЗЗД е отхвърлена за горницата над
присъдения от настоящата инстанция размер до претендираните 94 000 лева.
ОСЪЖДА „Дружба-4“
ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Игнатиево,
Административна сграда на ЗК „Тракия-94“, представлявано от М.С.П. ДА ЗАПЛАТИ на „Провадинвест“ ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Подвис“ № 29, стая
206, представлявано от Б.Ц.Ц. сумата от
2 063 /две хиляди и шестдесет и три/ лева, представляваща направени
разноски във всички инстанции, съобразно уважената част от иска, на основание
чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА
„Провадинвест“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна,
ул.“Подвис“ № 29, стая 206, представлявано от Б.Ц.Ц. ДА ЗАПЛАТИ на „Дружба-4“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Игнатиево, Административна сграда на ЗК „Тракия-94“,
представлявано от М.С.П. сумата от 3 639
/три хиляди шестстотин тридесет и девет/ лева, представляваща направени
разноски във всички инстанции съобразно отхвърлената част от иска, на основание
чл.78 ГПК.
Решението може да се обжалва при
условията на чл.280 ГПК, с касационна жалба пред Върховния касационен съд, в
1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.