О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Русе, 21.01.2020 г.
Административен
съд - Русе,
8 състав, в закрито заседание на 21 януари, през две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
като разгледа
докладваното от съдията адм. дело
№321 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 248 ГПК във
връзка с чл. 144 АПК.
С Решение
№ 48/08.11.2019 г. по адм.д.№ №321/2019 г. по описа на АС Русе, поправено с
Решение №64 от 21.11.2019 г. по описа на съда, Българска народна банка, със седалище гр.София, е
осъдена да заплати на на К.И.М., ЕГН **********,***, обезщетение за имуществени
вреди в размер на 5 733,82 лева (пет хиляди седемстотин тридесет и три
лева и осемдесет и две стотинки), претърпени в периода от 25.07.2014 г. до
06.11.2014 г., вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на
Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност
на депозитите в "Корпоративна търговска банка" АД, в императивния
срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, пар. 3,
буква i) от Директива 94/19/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за
гарантиране на депозити. Съдът е
отхвърлил иска в
частта за сумата над 5 733,82 лева до предявения
размер от 8 627,97 лева., както и за периода извън 25.07.2014 г. –
06.11.2014 г., а също е отхвърлил и искането на БНБ за присъждане на разноски за процесуално
представителство по делото – възнаграждение за адвокат.
С молба вх.№ 4538/16.12.2019г. по
описа на АС - Русе е направено искане от БНБ, със седалище гр.София, на
осн.чл.248 от ГПК вр.с чл.144 АПК, да се изменени решението, в частта за
разноските, като бъде присъдено на ответника адвокатско възнаграждение,
съобразно представения списък.
К.И.М. *** не взема становище по молбата.
Административен съд Русе намира, че
депозираната молба е допустима, като
подадена в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и
при наличие на правен интерес.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
В производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника заплащане на адвокатско възнаграждение. Разпоредбите
на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ,
тълкувани в тяхната взаимовръзка, са специални по отношение на общите разпоредби на
чл.78, ал. 3 от ГПК, във връзка
с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК.
Изричната уредба в ЗОДОВ на
отговорността за разноски не предвижда отговорност на ищеца за заплащане на адвокатско възнаграждение на ответника
при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, следователно такова не
се дължи.
Производството по ЗОДОВ е специално съдебно
производство. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗОДОВ приложим закон за обезщетение за
вреди, причинени при условията на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е Законът за
отговорността на държавата и общините за вреди. В разпоредбите на чл.10, ал. 2
и 3 ЗОДОВ, изрично се посочва какви разноски се дължат от ищеца и от ответника
в производствата по този закон.
В този смисъл е константната практика на
трето отделение на ВАС /решение № 10034/27.07.2017 г., постановено по адм. д. №
5143/2015 г. по описа на ВАС, трето отделение - "с разпоредбата на чл. 10,
ал. 2 ЗОДОВ, законодателят е предвидил заплащане на разноски само за изясняване
на фактическата обстановка в хода на производството по ЗОДОВ, и не е предвидил
възможност за присъждане в полза на ответника на суми за адвокатско или
юрисконсултско възнаграждение"; решение № 9985/27.07.2017 г., постановено
по адм. д. № 491/2017 г. по описа на ВАС, трето отделение - "разпоредбите
на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ /тълкувани в тяхната взаимовръзка/, се явяват специални
по отношение общата разпоредба на чл. 78, ал.8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК,
поради което в производство по ЗОДОВ при отхвърляне изцяло на исковата
претенция, ищецът не дължи на ответника заплащането на юрисконсултско
възнаграждение"; решение № 9394/2014 г., постановено по адм. д. № 684/2014
г.; решение № 9847/24.07.2017 г., постановено по адм. д. № 5587/2016г. -
нормата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, отговорността на загубилия делото ищец за
разноски се ограничава само до разноските по производството"/.
С разпоредбата на чл. 10, ал.2 ЗОДОВ / ДВ, бр. 43/2008 г./ законодателят е направил опит съдебните разноски по дела за
отговорността на държавата да бъдат "под специален режим, с цел да се
гарантира ефективно достъп до съответната процедура" и да се даде адекватен
отговор на препоръката, дадена с решение на ЕСПЧ от 12.10.2007 г., постановено
по жалбата на П. С. № 68490 от 17.01.2001 г. по делото "С. срещу България".
След приключване на устните състезания по делото и след
датата на постановяване на съдебното решение по него, е настъпила законодателна
промяна, която, според съда, е неприложима към настоящия правен спор.
Приета е нормата на чл.10, ал.4 от ЗОДОВ, която
регламентира, че съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за
един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в
полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер
за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗЗП.
Нормата на чл.10,
ал.4 от ЗОДОВ е нова - обн.в Дв.бр.94/19г. от 29.11.2019 г. По своята правна
същност тя е материалноправна, тъй като регламентира отговорността за разноски,
което е гражданско облигационно правоотношение. Приложим в гражданско правните
отношения е принципът, че новата правна норма има действие занапред, което
означава, че се прилага само по отношение на юридически факти, осъществени след
влизането и в сила. Без изрично да е придадена обратна сила на новата правна
норма по отношение на факти, настъпили преди нейното влизане в сила, нейното
приложение е недопустимо, а обратното би било в противоречие със закона – чл.14
ЗНА.
В конкретната хипотеза е налице в ПЗР
към Закона
за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди /ДВ., бр.94/19г./ нормата на § 6. (1), която регламентира,
че този
закон се прилага за предявените искови молби, подадени след влизането му в
сила.
От изложеното
следва правният извод, че нормата на чл.10, ал.4 ЗОДОВ е неприложима към
настоящия казус, а е приложима само към исковите молби, предявени, след
влизането му в сила.
По горните съображения
искането е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
На основание чл. 248,
ал. 1 ГПК, вр. с чл. 144 АПК и чл.10 от ЗОДОВ съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искане по молба вх.№
4538/16.12.2019г. по описа на АС – Русе, предявено от БНБ, със седалище гр.София, на осн.чл.248
от ГПК вр.с чл.144 АПК, да се измени Решение № 48/08.11.2019 г. по адм.д.№
№321/2019 г. по описа на АС -Русе, поправено с Решение №64 от 21.11.2019 г. по
описа на съда, в частта му за разноските.
Определението може да се обжалва пред Върховен административен съд на
РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: