№ 77
гр. Бургас, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Светла М. Цолова
Гергана Ж. Кондова
при участието на секретаря П. Ефт. Помакова Нотева
в присъствието на прокурора Л. Г. П.
като разгледа докладваното от Гергана Ж. Кондова Въззивно частно
наказателно дело № 20222000600164 по описа за 2022 година
С Определение № 171/13.07.2022 г., постановено по ЧНД № 155/2022
г. Окръжен съд - Ямбол на основание чл.25, ал.1, във вр. чл.23, ал.1 от НК е
определил на осъдения Т. Ю. М. с ЕГН ********** едно общо наказание
лишаване от свобода в размер на една година и два месеца по влезлите в сила
съдебни актове, постановени по НОХД № 1482/2022 г. и № 1498/2022 г.,
двете по описа на Районен съд - Сливен и по НОХД № 56/2022 г. по описа на
Окръжен съд - Ямбол.
С определението, на основание чл. 24, ал.1 от НК определеното общо
наказание е увеличено с четири месеца - от една година и два месеца
лишаване от свобода на една година и шест месеца лишаване от свобода, като
е определен първоначален строг режим за изтърпяването му.
На основание чл. 25, ал.2 от НК е приспаднато времето, през което Т.
Ю. М. е търпял наказание лишаване от свобода по влезлите в сила съдебни
актове, постановени по НОХД № 1482/2022 г. и по НОХД № 1498/2022 г.,
двете по описа на Районен съд - Сливен.
Постановеното определение е обжалвано от осъденото лице Т. М. само
в частта му относно приложението на разпоредбата на чл.24 от НК и в частта
му, с която е определен първоначален строг режим на изтърпяване на
1
определеното общо наказание.
В останалата част определението на окръжния съд е останало
неоспорено.
Въззивната жалба е бланкетна. В нея се твърди неправилност на
постановеното определение в обжалваните му части и се претендира отмяната
им, като по отношение на режима се иска постановяване на общ такъв.
Въззивникът Т. М. редовно призован се явява лично в съдебното
заседание пред въззивния съд и със защитник - адвокат от АК-Ямбол.
Поддържат жалбата и направените в нея искания. Молят съда да отмени
определението и да уважи молбата за отмяна на приложението на
разпоредбата на чл.24 от НК и на определения първоначален строг режим на
изтърпяване на общото наказание лишаване от свобода. В последната дума,
осъдения М. посочва, че и по трите дела, по които се иска определяне на общо
наказание, се е признал за виновен, като е възстановил изцяло имуществените
вреди.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура –
Бургас оспорва основателността на въззивната жалба и моли съда да
потвърди определението на Окръжен съд-Ямбол като правилно и обосновано.
Изразява убеждение за правилност на извода на окръжния съд за това, че чрез
увеличението на общото наказание с четири месеца максимално ще се
гарантират целите на наказателната репресия, възведени в нормата на чл. 36
от НК. Счита, че Окръжен съд - Ямбол правилно и съобразено с изискванията
на закона е определил първоначалния режим на изтърпяване на общото
наказание лишаване от свобода като строг такъв.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с изложеното в
жалбата, доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност
доказателствата, след цялостна проверка на атакуваният съдебен акт и в
съответствие с правомощията му по чл.313 и сл. от НПК, констатира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е с правно основание чл.306, ал.3 вр.чл.319 ал.1 от НПК.
Подадена е в законоустановеният 15-дневен преклузивен срок и от лице,
което има правен интерес от обжалването, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество подадената жалба се преценя като
неоснователна, по следните съображения:
Приетата от решаващият съд фактическа обстановка е обоснована и
правилна, т.к. от приложените по делото справка за съдимост рег.№
2
1161/09.06.2022 г. на БС при РС-Сливен, спрямо въззивника се установява по
безспорен начин следното:
1./ С Определение за одобряване на споразумение № 85/29.03.2022 г.,
постановено по НОХД № 1482/2021 г. на РС- Сливен, влязло в сила на
29.03.2022 г., Т. М. е осъден на осем месеца лишаване от свобода при
първоначален строг режим на изтърпяване за извършено от него на 09.09.2021
г. престъпление по чл.196, ал.1, вр. с чл.194, ал.1 от НК;
2./ С определение за одобряване на споразумение № 86/30.03.2022 г. по
НОХД № 1498/2021 г. по описа на Районен съд - Сливен, влязло в сила на
30.03.2022 г., Т. М. е осъден на една година лишаване от свобода, което да
изтърпи при първоначален строг режим за извършено от него на 21.08.2021 г.
престъпление по чл. 196, ал.1, т.1 , вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл. 29, ал.1, б.”а” и
б.”б”, вр. с чл.20, ал.2 , вр. с чл. 55, ал.1, т.1 от НК;
3./ С Определение за одобряване на споразумение № 8/ 31.05.2022 г.,
постановено по НОХД № 56/2022 г. по описа на ОС-Ямбол, влязло в сила на
31.05.2022 г., Т. М. е осъден на една година и два месеца лишаване от
свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване, за извършени от
него на 25.08.2021 г. престъпления по чл. 196, ал.1 ,т.1 ,вр. с чл. 194, ал.1, вр. с
чл. 29, ал.1, б.”а” НК и по чл. 249 , ал.1 вр. с чл. 26, ал.1, от НК.С
определението, на осн. чл. 59, ал.1 и ал.2 от НПК е зачетено времето, през
което Т. М. е бил задържан, считано от 26.08.2021 г. до 27.08.2021 г.
Въззивникът Т. М. е осъден с още 20/двадесет/ влезли в сила присъди и
определения за одобряване на споразумения, които не са предмет на
настоящото производство, но които касаят извършени от него множество
престъпления от различен характер - такива по чл.196 от НК, чл.249 от НК,
чл.199, ал.1, т.4 от НК, чл.216 от НК, чл.354а, ал.3 от НК, чл.354а, ал.1 от НК,
чл.131, ал.2, т.3 от НК и чл.346б от НК. Някои от тези осъждания са
кумулирани и за тях е било определяно едно общо наказание.
Видно от посочената справка за съдимост, на 26.07.2021 г. осъденото
лице Т. М. е изтърпял определеното му по ЧНД № 1045/2017 г. на РС-Сливен
общо наказание лишаване от свобода за срок от 5/пет/ години.
При горната фактическа обстановка първостепенният съд правилно е
приел, че в конкретния случай са налице законовите основания по чл.25, ал.1
вр.чл.23, ал.1 от НК за определяне на едно общо наказание по наложените
наказания със съдебните актове, постановени по НОХД № 1482/2021 г. на РС
- Сливен, НОХД № 1498/2021 г. по описа на Районен съд - Сливен и НОХД №
3
56/2022 г. по описа на ОС-Ямбол. Това е така, тъй като с тях Т. М. е признат
за виновен и осъден на наказания лишаване от свобода за престъпления,
които не са разделени по между си от влязла в сила присъда, т.е. осъденият е
извършил всяко от престъпните деяния по посочените съдебни актове преди
да има влязла в сила присъда, за което и да е от тях. При определяне на
общото наказание по тази съвкупност от присъди решаващата инстанция
правилно е приложила разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК и е наложила като
общо наказание най-тежкото от трите наказания, а именно – 1 година и 2
месеца лишаване от свобода.
Преценката на съда за приложение на разпоредбата на чл.24 от НК е
правилна. Осъденият е извършил престъпните деяния, които са предмет на
процесните три съдебни акта, след като преди това е бил осъждан двадесет
пъти за престъпления от общ характер. Престъпленията в процесната
съвкупност /а и извън нея/ са с висока степен на обществена опасност, каквато
е и степента на обществена опасност на личността на М., предвид
многобройните му осъждания /общо двадесет и три на брой/ за умишлени
престъпления от общ характер, повечето от които тежки такива по смисъла на
чл.93 т.7 от НК, а и от различен вид - чл.196 от НК, чл.249 от НК, чл.199,
ал.1, т.4 от НК, чл.216 от НК, чл.354а, ал.3 от НК, чл.354а, ал.1 от НК, чл.131,
ал.2, т.3 от НК и чл.346б от НК, наказанията за които очевидно не са
постигнали своето превантивно и възпиращо въздействие. Отделно, част от
престъпленията, за които е осъден, М. е извършил в съучастие с други лица и
в условията на продължавано престъпление. Престъпленията, за които
въззивникът е осъден по делата - предмет на настоящата съвкупност, са
извършени в кратък период от време - от 21.08.21 г. до 09.09.2021 г., а и
веднага след като е бил освободен от затвора /на 26.07.2021 г./ по изтърпяване
на общо наказание лишаване от свобода за срок от 5 години по ЧНД
№1045/2017 г. на РС-Сливен, което навежда извод за трайно установена у
осъдения престъпна упоритост. Съдебното минало на М. сочи на градация в
престъпната му дейност, поради което преценката на първоинстанционният
съд, че за постигане на целите на наказанието е нужен един по-дълъг срок на
наказанието лишаване от свобода, е правилна и обоснована. В този смисъл,
възражението на въззивника за неправилно приложение на разпоредбата на
чл.24 от НК и увеличаване на общото наказание с близък до максимално
допустимия от закона срок, се преценя от въззивният съд като
неоснователно.
За неоснователен съдът прецени довода на осъдения М. за ниска
4
степен на обществена опасност на личността си поради това, че и по трите
дела, по които се иска определяне на общо наказание, се е признал за
виновен, като е възстановил изцяло имуществените вреди. От данните по
делото се установява по категоричен начин, че признанието за вина,
направено от М. и по трите наказателните производства - предмет на
съвкупността, както и възстановяването на имуществените вреди по тях, не
свидетелстват за това, че същият е започнал да се поправя още в хода на
водените срещу него дела, а за това, че единствено е целял привилегиите на
особените правила за разглеждане на делата по реда на глава 29 от НПК.
Съобразявайки данните от съдимостта на М., ОС-Ямбол
законосъобразно на основание осн.чл.57, ал.1, т.2, б”б” от ЗИНЗС е определил
първоначален строг режим на изтърпяване на така увеличеното общо
наказание лишаване от свобода, тъй като от изтърпяването на предходно
наложеното му по ЧНД № 1045/2017 г. на РС-Сливен ефективно общо
наказание лишаване от свобода не са изтекли повече от 5 години. В тази
връзка се прецени като неоснователно и възражението на въззивника за
неправилност на определението на контролирания съд в частта му, касаеща
определянето на вида на първоначалния режим на изтърпяване на
наказанието.
Въззивният съд споделя напълно извода на решаващият такъв в посока
приложение на разпоредбата на чл.25, ал.2 от НК, като е приспаднал от
изтърпяване на така определеното общо наказание лишаване от свобода
времето, през което Т. Ю. М. е търпял наказание лишаване от свобода по
влезлите в сила съдебни актове, постановени по НОХД № 1482/2021 г. и по
НОХД № 1498/2021 г., двете по описа на Районен съд - Сливен. За пълнота, в
настоящите мотиви следва изрично да бъде отразено, че приспадането на
изтърпяната част от наказанията, наложени на М. по съдебните актове по
посочените две дела /кумулирани по ЧНД №403/22 г. на РС-Сливен/, следва
да се счита от 05.04.2022 г. /арг. Писмо изх.№ 570/21 от 31.08.2022 г. на
Началника на Затвора- Бургас/.
Въззивният съд се съгласява с извода на първия съд /макар и не
изрично изложен в мотивите на проверявания съдебен акт/, че в настоящото
производство не следва да се приложи разпоредбата на чл.59, ал.1 от НК по
отношение на времето, през което осъденият е бил задържан по НОХД №
56/2022 г. по описа на ОС-Ямбол, считано от 26.08.2021 г. до 27.08.2021 г.,
т.к. видно от приложените по делото справка за съдимост и Писмо изх.№
570/21 от 31.08.2022 г. на Началника на Затвора- Бургас, същата е била
5
приложена и времето на задържане на М. е било зачетено по силата на
определението за одобряване на споразумението, постановено по това дело.
От посочените писмени доказателства обаче е видно, че периодът, през който
осъдения е бил с мярка за неотклонение Задържане под стража по НОХД №
1498/21 г. на РС-Сливен, считано от 11.09.2021 г. до 05.04.2022 г., не е бил
зачетен както със съдебният акт по НОХД-то, така и с проверяваното
определение на ОС-Ямбол. Поради това, настоящият състав на въззивният
съд намира, че определението на решаващия съд следва да бъде изменено
като на осн.чл.59, ал.1 от НК бъде приспаднато времето, през което осъденият
М. е бил задържан по НОХД № 1498/21 г. на РС-Сливен.
За правна прецизност следва да се посочи, че в диспозитива на
контролирания съдебен акт първостепенният съд е отразил, че НОХД №№
1482 и 1498, двете на Районен съд - Сливен, са по описа на този съд за 2022
година, а не както е в действителност - по описа на съда за 2021 г.
Обстоятелството, че годината на описа на съда относно тези две дела е 2021
г., а не 2022 г., категорично се установява както от приложената по делото
справка за съдимост, така и от служебно изисканата справка/писмо РД-10-
7072/29.08.2022 г. на РС - Сливен, придружена с разпечатка от деловодната
система на съда. Въззивният съд намери, че допуснатата неточност се дължи
на техническа грешка. Същата не може да се оцени като нарушение на
процесулните правила, а още по-малко като съществено такова, т.к. не
опорочава съдебния акт до степен на невъзможност да се узнае и контролира
волята на съда относно делата от съвкупността. Техническият пропуск може
да бъде отстранен чрез изменение на атакуваното определение в частта му
относно посоченото, че НОХД №№ 1482 и 1498, двете по описа на Районен
съд - Сливен, са по описа на този съд за 2022 година, а не както е в
действителност - по описа на РС-Сливен за 2021 г.
В останалата част, обжалваното определение следва да бъде
потвърдено, тъй като не са налице основания за неговото изменение или
отмяна.
Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.306 ал.3 вр.чл.334, т.3 и т.6
от НПК, Апелативен съд - Бургас
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Определение № 171/13.07.2022 г., постановено по ЧНД №
155/2022 г. на Окръжен съд - Ямбол, като на осн.чл.59, ал.1 от НК зачита
6
времето, през което Т. Ю. М. е бил с мярка за неотклонение Задържане под
стража по НОХД № 1498/21 г. на РС-Сливен, считано от 11.09.2021 г. до
05.04.2022 г.,
ИЗМЕНЯ Определение № 171/13.07.2022 г., постановено по ЧНД №
155/2022 г. на Окръжен съд - Ямбол, в частта, с която е постановено, че
НОХД №№ 1482 и 1498 са по описа на Районен съд - Сливен за 2022 година,
като постановява, че същите са по описа на този съд за 2021 г.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7