Р
Е Ш Е Н И Е
20.11.2020 год.
Номер . . . . . . . . . . . Година 2020 Град В.П.В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд първи
състав
На 17 (седемнадесети) юни Година
2020
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател
Дияна Петрова
Секретар Мюжгян
Ахмедова,
Прокурор . . . .
. . . . . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия Петрова
АН дело номер 54
по описа за 2020 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от П.С.П. с ЕГН **********, с адрес *** срещу
Наказателно постановление №19-0323-001098/14.01.2020
г., издадено от Началника на РУ гр. В.П.при ОД на МВР-Ш..
В обстоятелствената част на жалбата
се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното
постановление, като постановено при непълнота на доказателствата и при
неправилно приложение на материални закон. Отрича се извършване на нарушенията.
Предвид изложеното се иска от съда наказателното
постановление да бъде отменено изцяло като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
В съдебно заседание
жалбоподателят не се явява, представлява се от редовно упълномощен защитник,
който поддържа жалбата.
Въззиваемата
страна не изпраща представител, но в придружителното
писмо по чл.60, ал.2 от ЗАНН, счита, че същата е неоснователна и моли
наказателното постановление да бъде потвърдено.
Съдът, като обсъди
материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по
нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени
ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:
На 06.12.2019 г. около 15.25 часа в гр.С.,
обл.Ш. по ул.“Ришки проход“
в посока О.С., жалбоподателят управлявал л.а.“Фолксваген поло
СДИ“ с рег.№Н2025АН. На същото място в
гр.С., ул.С.“, полицейските служители – М.С. и М.Й. изпълнявали служебните си
задължения по контрол на движението по пътищата. Свидетелят С., като забелязал на
около 20 метра, че към тях се приближава лекия автомобил, управляван от
жалбоподателя, подал сигнал за спиране за проверка със „стоп“ палка. Жалбоподателят
вместо да спре продължил по улицата и направил обратен завой, след което спрял
пред хранителен магазин Маримаркет. Полицейските
служители го последвали автомобила и извършили проверка на жалбоподателя като
водач на МПС. След което за неизпълнение на полицейското разпореждане свидетелят
М.С. съставил на жалбоподателя АУАН за нарушение по чл.103 от ЗДвП. Въз основа
на акта било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя са наложени
административни наказания „Глоба“ в размер на 100.00 лв. и „Лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 1 месец на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, за
извършено административно нарушение по чл.103 от ЗДвП от ЗДвП.
При така установените фактически
положения, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от
надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в
установения от закона седмодневен срок от връчването на НП (съгласно входящия
номер в деловодството на административнонаказващия
орган).
Относно основателността на
жалбата:
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В тази насока, съдът взе предвид следното:
Въз основа на извършена служебна
проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно
нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати
нарушения на процесуалните и материални норми, обосноваващи отмяната на
последното.
По делото не се
спори относно компетентността на административно наказващият орган, издал обжалваното
наказателно постановление.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите М.С. и М.Й. изцяло. Същите са последователни, логични и незаинтересовани.
Разпитани в хода на съдебното производство в качеството
им на свидетели по делото Д.Т.и С.С., потвърдиха в голяма степен констатациите в акта
за установяване на административно нарушение и атакуваното с жалбата
наказателно постановление, издадено за санкциониране на извършителя на твърдяното нарушение. Показанията им
кореспондират и със събраните писмени доказателства и обяснения на нарушителя,
в жалбата по отношение на обстоятелствата, че жалбоподателя е видял подадения
сигнал със стоп палка.
От обективна страна, осъщественото деяние съдържа признаците на административно нарушение на транспортното
законодателство в частта му за спазване на законоустановения
режим за движение по пътищата. Извършеното деяние съставлява нарушение на чл.103 от ЗДвП от страна на водача
и са основание за реализирането на административно-наказателната му
отговорност.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява по
безспорен начин, че деецът не
се е подчинил на подаден сигнал
за спиране със стоп палка
от страна на контролните органи, вместо да спре е
продължил движението си, като по
този начин не е изпълнил нареждането му и не е изчакал неговите указания. Тази негова деятелност следва да бъде квалифицирана от административно-наказващия орган като съставомерна
по чл. 175, ал.
1, т.4 от ЗДвП вр. с чл.103 от ЗДвП, предвиждащ административно-наказателна
отговорност за водач, който откаже
да изпълни нареждане на органите
за контрол и регулиране на движението.
И това е така, защото с поведението си водачът обективно
не е изпълнил
нареждане на контролните органи, чрез подаден сигнал за спиране
да спре плавно
в най-дясната част на платното за
движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол
място и да изпълнява неговите указания. В
чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП е регламентирана административно-наказателна отговорност
за водач на МПС, който откаже да изпълни нареждане на органите за
контрол и регулиране на движението, т.е. по същество
е предвидена отговорност за лица, нарушаващи
императивния текст на чл. 103 от ЗДвП.
Съдът, счита възражението направено в жалбата, че когато е бил подаден
сигнала със стоп палка от полицейския служител, жалбоподателя вече бил подал
ляв пътепоказател, започнал е маневра завой на ляво, поради което при
изпълнение на сигнала за спиране е щял да предизвика ПТП, съдът счита за
неоснователно. Неоснователно е и възражението, че поради движение
непосредствено зад него на друг лек автомобил, при спиране жалбоподателя щял да
стане причина за ПТП. Изложените обстоятелства се опровергават от показанията
на свидетелите. След като полицейският
служител е подал сигнал за спиране на водача със топ палка и жалбоподателя го е
възприел е включил ляв пътепоказател и е предприел маневра завой на ляво.
Ирелевантно е възражението
на жалбоподателя, че не е извършил нарушение на ЗДвП, поради което
неоснователно бил спрян за проверка от полицейските служители. Компетентността
на полицейските служители да извършват проверки на водачи МПС е регламентирана
в чл.30, ал.1, т.5 от ЗМВР и с ИНСТРУКЦИЯ № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда
и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение,
в които актове не се съдържа забрана за спиране за проверки на МПС и техните
водачи.
Поради изложеното административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е била ангажирана правилно и законосъобразно,
доколкото последният се явява субект на вмененото му нарушение-неизпълнение на нареждане на органите за контрол
и регулиране на движението.
Случаят не е маловажен, тъй като поради поведението на жалбоподателя, като водач на МПС и липсата на
регистрация по надлежния ред на автомобила, за което деяние е образувано досъдебно производство.
Настоящият състав, като взе предвид материалите по
делото, наложените в по – далечни периоди от време административни наказания на
жалбоподателя за административни нарушения по ЗДвП, липса на други нарушения по време на
проверката и предвидените в наказващата разпоредба наказания, незачитане
авторитета на орган на държавна власт, т.к след като му е бил подаден сигнал за
спиране жалбоподателя направил според него правилна преценка да не го изпълни,
счита че в случая е налице паритет на смекчаващите и отегчаващите отговорността
на жалбоподателя обстоятелства, поради което размерът на наложените му
административни наказания „Глоба” в размер на 100.00 лева и “Лишаване от право
да управлява МПС” в размер на един месец са адекватни на извършеното
административно нарушение.
Отнемането на контролни точки не
фигурира сред принудителните административни мерки и сред наказанията по ЗДвП,
което означава, че отнемането на контролни точки не е санкция, която би
подлежала на самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно –
отчетен характер, което изпълнява предупредителна и информационно –
статистическа функция.
Предвид изложеното, съдът счита че
обжалваното Наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло, като
правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №19-0323-001098/14.01.2020
г., издадено от Началника
на РУ гр. В.П.при ОД на МВР-Ш., с което на П.С.П. с ЕГН
**********, с адрес *** за нарушение по чл.103 от ЗДвП и на основание чл. 175,
ал.1, т.4 от Закона за движение по
пътищата са наложени административни
наказания ”Глоба” в размер на 100.00 лева и един месец “лишаване от право да
управлява МПС”.
Решението може да се обжалва в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред А.С.гр. Ш. по реда
на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс,
на касационните основания, предвидени в НПК.