№ 76
гр. Ловеч , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ в публично заседание на осми
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
в присъствието на прокурора Светла Иванова Иванова (ОП-Ловеч)
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20214300500214 по описа за 2021 година
и за да се произнесе съобрази:
Производство с правно основание чл.258 от ГПК
Постановено е съдебно решение №260014/26.02.2021 г. по гр.д.№763/20 г. по опис на ТРС, с
което е осъдена Прокуратурата на Р.България да заплати на ДР. СТ. ДР. ЕГН ********** от
*******, ********* ул.“*******“ №**** сумата в размер на 2000 лв. обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, от обвинение за престъпление по чл.314 от НК,
наказателното производство по което е прекратено с влязло в сила на 6.11.2017 г.
постановление на прокурор от Районна прокуратура-Тетевен от 24.10.2017 г. по досъдебно
производство №298/16 г. по описа на РУП на МВР-Тетевен, ведно със законната лихва
върху тази сума от 20.11.2017 г. до окончателното й изплащане, обезщетение за претърпени
имуществени вреди в размер на 900 лв, ведно със законната лихва върху тази сума от
20.11.2017 г. до окончателното й изплащане, сумата от 10 лв. разноски за производството и
сумата от 433 лв. адвокатско възнаграждение в настоящето производство, като отхвърля
като неоснователен иска по чл.2 ал.2 т.1 за разликата над 2000 лв, до предявения размер от
5001 лв. искането за присъждане на законна лихва за периода от 6.11.2017 г. до 20.11.2017 г.
като погасено по давност и искането за адвокатско възнаграждение над уважения размер на
433 лв. и до сумата от 700 лв.
1
Постъпила е въззивна жалба с вх.№260688/29.03.21 г. от ДР. СТ. ДР., с ЕГН **********, с
адрес *******, общ.*********, ул "*******" №****, чрез пълномощника си адвокат В. Н. Н.
or АК - Ловеч, със съдебен адрес за призоваване гр.**************** против Решение от
26.02.2021 г. на ТРС по гр.дело № 763 по описа на ТРС за 2020 г в частта му, с която е
отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата над 2000 лева до предявения размер от
5001 лева, тъй като в тази си част е постановено неправилно, при нарушение на материалния
закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Не обжалва
решението в частта му, с която се отхвърля искането за присъждане на законна лихва за
периода от 06.11.2017 година до 20.11.2017 година, като погасено по давност.
Твърди, че с решението си състава на PC Тетевен е преценил, че искът за неимуществени
вреди е основателен, но само до размер от 2000 лв. Твърди, че според мотивите на съда
посоченият размер удовлетворява обществения критерий за справедливост при
съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, е оглед
конкретните обстоятелства по делото, както и съответства на предназначението на
обезщетението за морални вреди - да се поправи претърпяната лична болка и страдания от
незаконно повдигнатото и поддържано обвинение в извършване на престъпление, за което
ищецът е бил оправдан. Счита, че този извод на съда е неправилен. Изтъква, че Д.Д. е
неосъждан и няма други криминални регистрации и прояви преди да му бъде повдигнато
обвинението, тогава той е на 64 години и се е ползвал с добре име сред съселяните си.
Твърди, че след започване на досъдебното производство, лицето, което е подало жалбата
срещу него и което е от същото село е разпространило информацията, че Д. е осъден, като
тази информация продължава да се поддържа и разпространява и до момента, въпреки
отменителното решение на ОС - Ловеч и прекратяването на наказателното производство.
Сочи, че това обстоятелство се доказва от разпита, на двамата свидетели -синове на Д., от
показанията на които става ясно и че здравословното му състояние се е влошило в този
период.
Преповтаря аргументите си от исковата молба, тъй като те не са обсъдени подробно от
първоинстанционният съд. Изтъква, че Д. е разпитван два пъти като свидетел още преди да
му бъде повдигнато обвинение, дал е образец от подписа си, след това му е предявено
обвинението и се е явявал няколко пъти в съдебните заседания. Изтъква, че по време на
наказателното производство е подложен на огромен стрес, психически натоварвания,
негативни преживявания и емоции, породени от незаконното ми обвиняване от страна на
прокуратурата, наложена му е мярка за неотклонение „подписка“ за период от почти 1
година.
Сочи, че Д. много тежко е преживял повдигнатото му обвинение, защото през целия си
съзнателен живот той се е приемал за син и наследник на Н.К., с който са живели заедно
десетки години.Изтъква, че той не се е смятал и не се смята за престъпник и повдигнатото
обвинение го е засегнало дълбоко. Сочи, че за наказателното производство се е разбрало и в
селото в което живее - ******* и някои от съседите му са му заявили, че са си променили
2
мнението за него. Излага, че висящият наказателен процес се е отразил негативно върху
всички сфери на живота му и от житейска гледна точка е безспорно,че воденото наказателно
производство е имало отрицателно влияние върху психиката му. Твърди, че
обстоятелството, че е обвинен в извършване на престъпление, извършваните действия по
разследване, съдебните процеси, са притеснявали Д. през целия период. Излага, че следва да
се отчете фактът, че ищецът е лице без криминални прояви, не е осъждан и върху
съзнанието му самият факт на обвиняване в извършване на това деяние, е имало достатъчно
и съществено негативно въздействие. Сочи, че признаването му за виновен от първата
съдебна инстанция е довело до допълнителни негативни последици в емоционалната му
сфера и всички тези негативни емоции и преживявания следва да се репарират с адекватна
сума, каквато е според него е тази по предявения иск.
Моли съда да отмени Решение от 26.02.2021 г. на PC - Тетевен по гр.дело № 763 по описа на
ТРС за 2020 г., в обжалваната му част, и да уважи предявения иск за неимуществени вреди,
до пълния му размер от 5001 лв., като му присъдите разноските за двете съдебни инстанции.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№260593/11.03.21 г. от НИКОЛАЙ ПОНЧЕВ -
ПРОКУРОР ПРИ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ЛОВЕЧ против решение от 26.02.21 г. по
гр.д-.№763/20 г. по описа на РС ТЕТЕВЕН, с твърдения, че то е неправилно и необосновано.
Твърди, че при произнасянето си по иска за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди съдът е възприел, че са налице такива по презумпцията, че публичността на съдебното
производство, е условие същото да стане достояние на неопределен кръг лица, както и, че
прекратяването на делото и повдигнатото обвинение от прокуратурата срещу ищеца, само
по себе си е обстоятелство пораждащо вреди, тъй като правозащитните органи би следвало
да действат винаги законосъобразно. Смята, че при този верен довод обаче, съдът
неправилно е преценил, че именно сумата от 2000 лв. справедливо ще репарира тези, по
същество абстрактни вреди. Намира тази сума за завишена, несъобразена с характера на
обвинението и делото, водено срещу ищеца, неговата продължителност и крайния му изход
- прекратяване, именно по инициатива на прокуратурата. Поради това прави искане
въззивният съд да намали размера на присъденото обезщетение, така че то да съответства на
разпоредбата чл. 52 ЗЗД.
По отношение уважената изцяло претенцията за имуществени вреди в размер на 900 лв. за
заплатени адв. хонорари, не оспорва основанието, но прави същото искане - да намали
размера на присъденото обезщетение до предвидените минимални размери, определени в
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като делото, по
което са направени тези разноски, не е било сложно от фактическа или правна страна и за
санкцията за деянието е било предвидено административно наказание -глоба.
Предвид горното,моли да бъде отменено атакуваното решение и намален размера на
присъденото обезщетение.
3
В срок не са постъпили отговори на въззивните жалби.
В съдебно заседание за въззивника Д. се явява адв.Н., който поддържа въззивната му жалба
на изложените в нея основания. Не счита, че така присъдения размер на обезщетението
следва да бъде намаляван, а напротив следва да бъде увеличен, тъй като неговият доверител
е на 64 години, не е осъждан и тежко е преживял наказателното преследване. Счита, че
присъденото адвокатско възнаграждение не следва да бъде намалявано, тъй като не е имало
такива възражения в производството, а освен това са в рамките на минимума.
Въззивника Прокуратурата на Република България се представлява от прокурор С.И., която
поддържа въззивната жалба на изложените в нея основания. Твърди, че присъденото
обезщетение е силно завишено, а прокуратурата не носи отговорност за актовете на съда и
разпространение на информация от трети лица. Моли съда да съобрази свидетелските
показания на двамата синове на ищеца, които са твърдели, че той е имал здравословни
проблеми и преди наказателното производство, а впоследствие те са се задълбочили.
От представените доказателства по гр.д.№763/2020 г. на ТРС, от становището на страните,
които съдът възприема поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, се
установяват следните фактически обстоятелства:
От приложеното по делото ДП №298/2016г. по описа на РУ Полиция Тетевен се
установява, че то е образувано на 5.08.2016 г. срещу ************ от *******, обл.******
за това, че на 22.10.2015 г.в с.******, обл.****** при уславята на продължавано
престъплание, като длъжностно лице ССАО в Кметство с.********** съставил 2 бр.
официални документи-удостоверение за н-ци изх.№АО-09-324 и изх.№АО-09-355 и двете за
н-ци на **********, б.ж. на с.**********, в които удостоверил неверни обстоятелства-
посочил за единствен наследник ДР. СТ. ДР. с цел да бъдат използвани тези документи като
доказателство за тези обстоятелства-служебно пред Община-Тетевен и за издаване на
констативен нотариален акт на името на ДР. СТ. ДР.-престъпление по чл.311 ал.1 във вр. с
чл.26 ал.1 от НК. На 26.08.16 г. е разпитан в качеството му на свидетел ДР. СТ. ДР., който
заявява, че на 1.12.2015 г.е подал заявление за издаване на удостоверение за н-ци в
Кметство-с.**********, като е заявил, че то е за н-ците на **********, който е имал
сключен граждански брак с неговата майка. Заявява, че му е издадено такова удостоверение
и с него е отишъл до техническа служба за скица, до Служба по вписванията, до Общината
за данъчна оценка, до нотариуса, като то е послужило и за издаване на нотариален акт за
констатиране на правото му на собственост.
На 16.11.2016 г. на Д. е връчена призовка за явяване в качеството му на обвиняем. На
24.11.2016 г.е издадено постановление за привличане на обвиянем на лицето ДР. СТ. ДР.
ЕГН ********** за това, че на 1.12.2015 г. в с.**********, обл.****** умишлено е стнал
причина да се внесат неверни обстоятелства в официален документ, съставен съгласно
установения ред-попълнил искане за издаване на удостоверение за н-ци на ********** б.ж.
4
на с.**********, в които удостоверил неверни обстоятелства-посочил един наследник ДР.
СТ. ДР., въз основа на което е съставен 1 бр. официален документ удостоверение за н-ци, с
изх. №АО-09-355/1.12.2015 г. за н-ци на ********** б.ж. на с.********, в което е
удостоверено това обстоятелство, престъпление по чл.314 от НК, за което се предвижда
наказание лишаване от свобода до две години или пробация. Взета му е мярка за
неотклонение „подписка“. Дрганов упълномощил адв.С. Д., като е сключил договор за
правна защита и съдействие с нея да го защитава по ДП№288/16 г.л.96 от ДП. Заплатена е
сумата от 500 лв. за адвокатско възнаграждение. Адвокат Д. се е явила заедно с него в РУ на
МВР-Тетевен за привличането на Д. като обвиняем и при неговия разпит. От показанията на
Д. при разпита му се установява, че той не се признава за виновен, като обяснявва, че
покойния Н.К. е имал сключан гражаднски брак с майка му. Твърди, че двамата са ходили да
оправят документи по въпроса с неговото осиновяване в гр.Тетевен и от него знаел, че е бил
осиновен и записан в картона му като негов син и в регистъра за семейно положение.
Твърди, че са проверили в семейния регистър и са установили, че там той е записан като син
на Н.К.. Заявява, че винаги е знаел, че е осиновен от Н.К. и не искал да заблуждава никого.
Видно от представената справка за съдимост на л.100 от ДП ДР. СТ. ДР. е неосъждан, като в
справката за съдимост е посочена само неговата майка И. Б. К. род. на 5.11.1931 г.
В Районен съд-Тетевен е внесено постановление от 23.02.2017 г. против
************ за престъпление по чл.311 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК и срещу ДР. СТ. ДР. от
с.******** за това, че на 1.12.2015 г. в с.******** Лов.област умишлено е станал причина да
внесат неверни обстоятелства в официален документ, съставен съгласно установения ред-
попълнил искане за издаване на удостоверение за н-ци на ********** б.ж. на с.********, в
които удостоверил неверни обстоятелснва посочил един наследник ДР. СТ. ДР., въз основа
на което са съставени 1 бр. официален документ-удостоверение за н-ци изх.№АО-09-
355/1.12.2015 г. за н-ци на *********** б.ж. на с.********, в които са удостоверени неверни
обстояелства-престъпление по чл.314 от НК. В постановлението подробно се излага
фактическата обстановка, като се внася досъдебно произвоство №298/16 г. на РУ на МВР
пр.вх.№716/16 г. на Р.Тетевен водено срещу ДР. СТ. ДР. с предложение за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а ал.1 от НК.
Образувано е н.ох.д.№69/17 г. по описа на РС-Тетевен, като първото съдебно заседание
е проведено на 15.03.2016 г. В него Д. се явява лично и с упълномощения от него адвокат
В.Н. л.16 от н.ох.д.№69/16 г., като за осъществената от адв.Н. правна защита и съдействие Д.
е заплатил сумата от 400 лв. Делото е отложено за 12.04.17 г. за събиране на доказателства
от Кметство с.******** и за разпит на свидетели, допуснати по искане на защитата на
подсъдимия Д.. На проведенота на тази дата с.з. са разпитани свидетелите, като по искане на
защитата делото е отложено за разпит на свидетел и представяне на писмени доказателства,
както и за изискване на справка по искане на РП-Тетевен от ОС-Ловеч, като делото е
отложено за 8.05.2017 г.Следващото с.з. проведено на 22.05.2017 г., като отново е отложено
за датата 14.06.17 г. за събиране на доказателства по искане на Д.. На проведеното на
14.06.17 г. с.з са разпитани свидетели и приети доказателства, като делото отново е
5
отложено за дата 3.07.17 г. по искане на подсъдимия за разпит на свидетели. На проведеното
на 3.07.17 г. съдебно заседание е приключено съдебното следствие и е постановено съдебно
решение №120/3.07.17 г., с което е признат Д. за виновен в това, че на 1.12.15 г. в
с.******** умишлено е станал причина да внесат неверни обстоятелства в официален
документ, съставен съгласно установения ред-попълнил искане за издаване на
удостоверение за н-ци на *********** б.ж. на с.********, в които удостоверил неверни
обстоятелства посочил един наследник ДР. СТ. ДР., въз основа на което са съставени 1 бр.
официален документ-удостоверение за н-ци изх.№АО-09-355/1.12.2015 г. за н-ци на
*********** б.ж. на с.********, в които са удостоверени неверни обстоятелства, което е
престъпление по чл.314 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК го освобождава от
наказателна отговорност, като му налага глоба в размер на 1000 лв в полза на държавата и е
осъден да заплати сумата 232,40 лв разноски за експертизатата по досъдебното производство
и 5 лв. ДТ за служебно издаване на изпъл.лист, както и 20 лв. разноски за вещо лице в
съдебна фаза и 5 лв. за служебно издаване на изпъл.лист. Отменена е и взетата по
отношение на него мярка за неотлонение „подписка“.
Подадена е въззивна жалба против така постановеното съдебно решение пред ОС-
Ловеч от адв.Н., по повод на което е образувано в.н.а.х.д.№400/17 г. по описа на ЛОС.
Постановено е съдебно решение №74/5.10.17 г., с което е отменено решение №120/3.07.17 г.
постановено по ахд.№69/17 г. на ТРс и е върнато делото на РП-Тетевен за ново разглеждане.
На 24.10.2017 г. е издадено постановление от прокурор в РП-Тетевен по пр.вх.
№716/16 г. на РП-Тетевен с което е прекратено ДП №298/16 г. на РУ на МВР-Тетевен в
частта, в която е повдигнато обвинение на ДР. СТ. ДР. от с.******** за престъпление по
чл.314 от НК и е отменена мярката за неотклонение „подписка“ . Същото е влязло в законна
сила на 6.11.2017 г.
За правилно решаване на спора по делото са разпитани като свидетели лицата Н. и
М. Д.и С.-синове на ищеца, като съдът следва да цени техните показания с оглед
разпоредбата на чл.172 от ГПК при възможна тяхна заинтересованост. Двамата заявяват, че
делото се отразило тежко на техния баща, той е започнал да пие хапчета, имал аритмия,
притеснявал се. Признават, че аритмия е имал и преди наказателното производство, но след
това състоянието му се влошило и ако не пие хапчета-„Нещата не отиват на добре“-Св.Н. С..
Негов съсед-Х. Д. е твърдял, че баща им е бил осъден, а преди това той не е бил осъждан и
не е имал работа с полицията, като всичко е станало заради един имот.
При така приетата за установена фактическа обстановка съдът счита, че е сезиран с иск с
правно основание чл.2,ал.1 т.3 от ЗОДОВ, с искане за присъждане на обезщетение за
претърпени от ДР. СТ. ДР. неимуществени вреди, конкретизирани в исковата молба, в
следствие на незаконно обвинение в умишлено престъпление, като моли съда да осъди
Прокуратурата на Р.България да му заплати 5001 лв. със законната лихва от 10.11.2017 г. до
окончателното й изплащане, заедно с направените разноски по делото, както и заплащане на
6
имуществени вреди 900 лв., представляващи разходи за адвокатски хонорар за защита в
наказателното производство със законната лихва от 10.11.2017 г. до окончателното й
изплащане. По отношение на началната дата за присъждане на законната лихва-20.11.2017
г. и отхвърляне на искането за присъждане на законна лихва от 6.11.2017 г. до 20.11.2017 г.
решението на ТРС е влязло в законна сила. Съдебното решение на РС-Тетевен е атакувано и
от двете страни-ищеца в отхвърлителната част над 2000 лв, а Прокуратурата на Република
България в осъдителната част за сумта 2000 лв. неимуществени вреди и 900 лв.
имуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл.2 т.3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано. Съдът като съобрази данните по делото и разясненията по приложението на
закона, дадени в т.13 от ТР № 3/2005 год. на ОСГК счита, че ако лицето е оправдано или
образуваното наказателното производство е прекратено, държавата отговаря по чл.2 т.3 от
ЗОДОВ /предишна т.2/. Както беше посочено по-горе с влязло в сила постановление от
24.10.2017 г. на РП-Тетевен е прекратено ДП №298/16 г. на РУ на МВР-Тетевен в частта, в
която е повдигнато обвинение на ДР. СТ. ДР. от с.********* за престъпление по чл.314 от
НК и е отменена мярката за неотклонение „подписка“ и то е влязло в законна сила на
6.11.2017 г., т.е. осъществена е хипотезата на чл.2 т.3 от ЗОДОВ и отговорността на
Прокуратурата на Р.България може да бъде ангажирана. Съгласно разпоредбата на чл.4 от
ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането. Непосредствени вреди са тези, които по време и място следват
противоправния резултат, а преките вреди обосновават причинна връзка между
противоправността на поведението на деликвента и вредите. Съдът счита този иск за
основателен и доказан, но не в пълния претендиран размер. Съгласно нормата на чл.52 от
ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В т.8 на
ППВС №4/68 год. е прието, че понятието “справедливост” не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на конкретните обстоятелства. В случая съдът счита, че такива
обстоятелства, съобразно които трябва да обосновава преценката си са тези, които определят
тежестта на повдигнатото обвинение /дали то е от общ характер, дали е за няколко отделни
престъпления/, какви наказания се предвиждат за него, вида на наказателното производство-
дали е приключило в досъдебната фаза или е проведено и съдебно производство,
продължителността на наказателното производство, видът на взетата мярка за неотклонение,
продължителност на задържането, момента на задържането, има ли разгласяване чрез
медиите, има ли влошаване на здравословното състояние, конкретните преживявания на
ищеца и отражение върху живота му-семейство, професионална и обществена сфера,
изобщо обстоятелствата, относими към характера на увреждането, за което имат значение и
7
предишни осъждания и задържания, ефективно изтърпяване на наказания, прояви на
съпричиняване на вредите от увредения, всички други факти, които са наведени като
основание на исковете или като защита срещу тях, които са свързани с изтърпените
неблагоприятни последици от незаконното наказателно производство. В случая ищеца
твърди, че обвинението в извършване на престъпление се е отразило негативно във всички
сфери от неговия живот-стрес, психически натоварвания, негативни преживявания и
емоции. С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, настоящата
инстанция счита, че той е преживял психичен дискомфорт от проведения срещу него
наказателен процес с продължителност 11 месеца и 11 дни, бил е притеснен, стресиран, като
съдът съобразява свидетелските показания и с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, за
възможна заинтересованост, тъй като те са синове на ищеца, като няма други доказателства,
които да подкрепят техните твърденя за влошено здравословно състояние на ищеца, а и той
не го е изтъкнал в исковата молба. С оглед тежестта на повдигнатото обвинение-
първоначално чл.314 от НК, за което съответно се предвижда наказание по 2 години
лишаване от свобода или пробация, внасяне на досъдебното производство за това
престъплене с предложение за освобождаване на Д. от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание по реда на чл.78а ал.1 от НК, продължителността на
наказателното производство от момента на привличането му като обвиняем- 24.11.2016 г. до
влизане в сила на постановление за прекратяване на наказателното производство 6.11.2017
г..- 11 месеца и 11 дни, взета най-леката мярка за неотклонение „подписка“, факта, че не е
имало разгласяване чрез медиите, че няма категорични и безпристрастни данни за
влошаване на здравословното му състояние, няма данни да е останал без работа, липсата на
предишни осъждания, негативните преживявания, които той е имал през този период от
време и търпеният от него психичен дискомфорт според съда може да бъде репариран със
сумата 2000 лв. Този размер на обезщетението е съобразен с константната практика на
съдилищата при подобен вид казуси /р. №12/2.02.2021 г. по гр.д.№1936/20 г, р.№84/25.08.20
г. по гр.д.№3692/19 г., както и редица определения на ВКС/опр.608/17.07.19 г. по гр.д.
№323/19 г, опр.№582/15.07.19 г. по гр.д.№1611/19 г./, с които не са допуснати до касация
решенията на по-долните инстанции именно поради причината, че те не са решени в
противоречие с практиката на ВКС. Съдът освен това се съобразява и с решение
№832/10.12.2010 г. постановено в производство по чл.290 от ГПК, където изрично са
посочени критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението по чл.2 от
ЗОДОВ. Категорично от събраните по делото доказателства се налага извода, че няма
основание да се приеме, че наказателното производство би попречило на ищеца да
продължи занапред присъщия за него социален и личен живот. Няма данни наказателното
преследване да се отразило съществено и трайно на тяхното здраве, както и на отношенията
в семействата му.
С оглед на тези данни настоящата инстанция приема за справедлив размер на
обезщетението от 2000 лв за ищеца, което ще го възмезди за понесените неимуществени
вреди, вследствие на претърпения от него психическия стрес от водения наказателен процес.
8
Съдът счита, че установените и претърпени от него неимуществени вреди не са извън
обичайните негативни чувства и изживявания в подобни случаи и няма основание да се
приеме, че те са с траен характер.
По отношение на въззивната жалба на Прокуратурата досежно уважената част за
имуществени вреди в размер на сумата 900 лв. за заплатени адвокатски възнаграждения
съдът счита, че тя е неоснователна. Съображенията на ответника по иска е, че
претендираното възнаграждение е прекомерно. Действително с оглед постановките на ТР
№1/18 г. по т.д.№1/17 г. на ОСГК по иск по чл.2 ал.1 от ЗОДОВ съдът може да определи
обезщетение за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение в размер по-
малък от платения в наказателния процес. В случая обаче настоящата инстанция счита, че
така заплатеното от ищеца в досъдебното производство адвокатско възнаграждение 500 лв.
и в съдебното производство -400 лв. не е прекомерно предвид чл.12 от Наредба
№1/9.07.2002 г. и чл.13 ал.1 т.2 от същата в редакцията й към момента на подписване на
договорите за правна защита и съдействие. Тогава за дела, при които за престъплението се
предвижда наказание до 5 години лишаване от свобода, а в случая то е до 2 години,
минималният размер на адвокатското възнаграждение е 500 лв. Следователно претенцията
на ищеца в размер на 500 лв. за досъдебното производство и 400 лв. за съдебната фаза не е
прекомерна и следва да бъде изцяло уважена, предвид надлежно представените писмени
доказателства за заплащането на тези суми.
По тези съображения и съвпадане на правните изводи на настоящия състав на Ловешки
окръжен съд с изложените в атакуваното решение № 260014/26.02.21 г. постановено по гр.д.
№763/20 г. на ТРС следва да бъде потвърдено като правилно в атакуваните му части.
При този изход от процеса разноските за страните остават така, както са
направени предвид факта, че и двете въззивни жалби са отхвърлени.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно съдебно решение№ 260014/26.02.21 г. постановено по
гр.д.№763/20 г. на ТРС в частта, с която е осъдена Прокуратурата на Р.България да заплати
на ДР. СТ. ДР. ЕГН ********** от с.*********, ********* ул.“*******“ №**** сумата в
размер на 2000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, от обвинение за
престъпление по чл.314 от НК, наказателното производство по което е прекратено с влязло в
сила на 6.11.2017 г. постановление на прокурор от Районна прокуратура-Тетевен от
24.10.2017 г. по досъдебно производство №298/16 г. по описа на РУП на МВР-Тетевен,
обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 900 лв, сумата от 10 лв.
9
разноски за производството и сумата от 433 лв. адвокатско възнаграждение в настоящето
производство, като е о отхвърлен като неоснователен иска по чл.2 ал.2 т.1 за разликата над
2000 лв, до предявения размер от 5001 лв. и искането за адвокатско възнаграждение над
уважения размер на 433 лв. и до сумата от 700 лв.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10