№ 287
гр. Плевен , 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Милена С. Томова
при участието на секретаря АНЕТА Х. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена С. Томова Гражданско дело №
20204430104489 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД.
В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от ***, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, чрез *** против Т. М. М. с ЕГН
**********, в която се твърди, че по повод договор за мобилни услуги от
04.07.2009г., сключен с мобилния оператор *** /предишен ***/, ответникът
бил абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски номер
№*** и титуляр по предпочетения мобилен номер *** с избрана абонаментна
програма ***, с уговорен срок на действие от 12 месеца до 04.07.2010г. След
изтичане на уговорения срок, страните запазили договора като безсрочен до
05.06.2018г., когато правоотношението било новирано посредством
Допълнително споразумение, като абонатът предпочел да ползва абонаментен
план *** 24,99лв., с уговорен срок на действие от 24 месеца до 05.06.2020г.
При възползване от преференциалните условия на Оператора, абонатът
сключил и Договор за лизинг от същата дата 05.06.2018г., по силата на който
взел описано мобилно устройство на изплащане посредством 23 месечни
1
лизингови вноски в размер на 5,99лв. всяка, съобразно уговорен погасителен
план по договора. Излага се, че въз основа на посочените договори
ответникът ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като
потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната №***.
Навеждат се доводи, че съгласно чл. 26 от Общите условия на
мобилния оператор „при ползване на услуги чрез индивидуален договор
заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която
се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на
индивидуален договор всеки потребител -страна по договора бива уведомен
за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването
на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на
дължимите суми. “.
Твърди се, че за потребените от ответника услуги за периода от
18.05.2018г. до 17.08.2018г. ищеца издал следните фактури:
- фактура №***/18.06.2018г. за отчетения период на потребление
18.05.2018- 17.06.2018г. с начислена за периода сума за разговори и месечни
абонаменти в размер на 46.03лв. /с ДДС/, от които: 31.97лв. /без ДДС/ за
месечен абонаментен план; Детайлна справка за потреблението - 1,66лв.;
5,99лв. за месечна лизингова вноска и потребление извън месечния пакет в
размер на 0,50лв., генерирано за Други услуги с добавена стойност.
Дължимата сума била платима в срок 03.07.2018г. Към фактурата било
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
- фактура №***/18.07.2018г. за отчетения период на потребление
18.06.2018- 17.07.2018г. с начислена за периода сума за разговори и месечни
абонаменти в размер на 33.87лв./с ДДС/, от които: 20,82лв. /без ДДС/ за
месечен абонаментен план; 1,66лв. за детайлна справка за потреблението и
5,99лв. за месечна лизингова вноска. Дължимата сума била платима в срок
02.08.2018г. Към фактурата било приложено извлечение от потреблението на
ползвания мобилен номер.
- фактура №***/18.08.2018г. за отчетения период на потребление
18.07.2018- 17.08.2018г. с начислена за периода сума за разговори и месечни
абонаменти в размер на 32.97лв./с ДДС/, от които: 20,82лв. /без ДДС/ за
месечен абонаментен план; 1,66лв. за детайлна справка за потреблението и
2
5,99лв. за месечна лизингова вноска. Дължимата сума била платима в срок
02.09.2018г. Към фактурата било приложено извлечение от потреблението на
ползвания мобилен номер.
Твърди се, че абонатът не бил заплатил потребените мобилни услуги на
обща стойност 112.87лв., фактурирани за три последователни отчетни месеца
- за месец 05/2018г.; за месец 06/2018г. и за месец 07/2018г. Към всяка от
фактурите имало приложено извлечение - детайлизирана справка от
потреблението на ползвания номер. С Кредитно известие №*** била
извършена корекция по дълга, като била сторнирана сумата в размер на
6.88лв. /с ДДС/ за върнати на абоната пропорционално начислени при
сключване на абонамента такси, начислена била и дължимата лизингова
вноска в размер на 5.99лв. и бил отразен незаплатения баланс в размер на
113.76 лв. за предходните три отчетни периода, при което задължението за
плащане възлязло на сума в размер на 112.87лв.
Сочи се, че неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността
на потребените и фактурирани услуги на стойност 112.87лв. ангажирало
договорната му отговорност по т.11 от процесния договор за услуги, като във
връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, *** прекратил
едностранно индивидуалнитя договор на ответника за ползваните абонаменти
и издал по абонатен номер №*** на дата 18.10.2018г. крайна фактура №***
Поради прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване
на предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите условия,
приложени към лизинговия договор, дължимите месечните вноски за
предоставеното на абоната мобилно устройство били обявени за предсрочно
изискуеми. Съгласно сключеният Договор за лизинг от 05.06.2018г.,
Операторът предоставил описано мобилно устройство, предмет на договора,
за временно и възмездно ползване на ответника срещу насрещното
задължение на последния да заплати уговорената цена в размер на 143,76лв.
Уговорената цена бил разсрочена на 23 равни месечни вноски в размер на
5,99лв. всяка, дължими за периода от юни 2018 до май 2020г, включително.
Падежът на месечните лизингови вноски, настъпвал на 18-то число от месеца,
така, както абонатът бил посочил да му бъдат издавани месечни фактури в т.5
от договора за мобилния абонамент. Съгласно договореното между страните
в т.3.2 от договора за лизинг, месечните лизингови вноски се фактурирали от
3
лизингодателя и заплащали от лизингополучателя съгласно сроковете,
условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в
качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между
страните договор за предоставяне на такива услуги и Общите условия на ***.
В чл. 1, ал. 2 от договора за лизинг, страните уговорили, че
Лизингополучателят имал право да придобие собствеността върху
предоставеното мобилно устройство, като подпише договор за изкупуване на
устройството с Лизингодателя най-малко 10 дни преди изтичането на срока
на договора за лизинг, след като заплати допълнителна сума в размер на
съответно 5,99лв. за устройството. Ако Лизингополучателят не упражнял
правото си по ал. 2, устройството подлежало на връщане в срок от 1 месец
след изтичане срока на договора, като в същия срок Лизингополучателят
можел да заяви изрично и в писмена форма, че желаел да върне устройството.
Ако устройството не бъдело върнато, Лизингополучателят бил длъжен да
заплати допълнителна сума в размер на 5,99лв. /чл. 1, ал. 3/.
Сочи се, че за периода от 05.06.2018г. до 18.10.2018г. включително,
абонатът заплатил общо 4 броя месечни лизингови вноски и преустановил
плащанията по договора. Съгласно погасителния план оставали 19 броя
лизингови вноски, които абонатът не бил заплатил. Т.е., за периода от
18.10.2018г. до 05.06.2020г, включително, лизингополучателят не заплатил
цената в размер на 113.81 лв. (19бр. лизингови вноски х 5,99лв. всяка).
Съгласно уговорения погасителен план, ищеца претендира неплатената цена
на лизингови вноски, като следва:- цена за описаното устройство в размер на
119.80 лв., която представлявала 19 броя лизингови вноски на обща стойност
в размер на 113.81 лв., съгласно уговорения погасителен план и една
допълнителна вноска за изкупуване на устройството в размер на 5.99лв.
Навеждат се също така доводи, че като абонат на обществената
телекомуникационна мрежа на мобилния оператор *** ответникът Т.М. се
съгласил и приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от Общите
Условия, *** имало право да получава в срок всички плащания, дължими от
потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71
„Потребителят е длъжен да заплаща определените от *** цени по начин и в
срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока,
4
указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й“.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги било обусловило правото на *** /чл.75 от ОУ/ да
прекрати едностранно индивидуалните договори на Т.М.. При неспазване на
което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай, че
било налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя,
*** имал право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при
условията на т. 196, в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя или да откаже сключване на нов договор с него“. Съгласно
сключения договор за мобилни услуги, страните имали права и задължения,
описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към
индивидуалния договор се прилагали клаузите на публикуваните общи
условия и те били неразделна част към него. По силата на същите,
индивидуалният договор влизал в сила от момента на подписването му от
страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор били в сила
общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги. В чл.20 от
Общите условия било посочено, че всички услуги се заплащали в зависимост
от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на
***. Съгласно чл. 23, б) месеченния абонамент осигурявал достъп до
услугите, за които бил сключен индивидуален договор и включвал разходите
за поддръжка на Мрежата и се предплащал от потребителя ежемесечно, в
размери съобразно избрания от потребителя абонаментен
план/програма/пакет. По силата на чл. 26 неполучаването на фактура не
освобождавало потребителя от задължението му за плащане на дължимата
сума. Потребителят отговарял и дължал връщане на оператора и на всякакви
допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания,
които били присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия
плащането на посочената във фактурата сума се извършвало в срока, указан
на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При
неспазване на срока, потребителят дължал неустойка за забава в размер на
законната лихва за всеки ден закъснение.
Предвид неизпълнение на задълженията на ответника, произтичащи от
правоотношенията с ищеца, последния депозирал заявление по чл. 410 от
ГПК до Районен съд - Плевен, въз основа на което било образувано частно
гражданско дело № *** и била издадена заповед за изпълнение на парично
5
задължение. С разпореждане на съда по заповедното производство кредитора
бил уведомен, че издадената по делото заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК била връчена на длъжника - ответник по
настоящото дело при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което в
законоустановения срок се предявява иска по чл. 422 ГПК.
Като следствие от изложеното се претендира постановяване на
решение, с което да се признае за установено съществуването на вземането на
ищеца срещу ответника за сумите, за които била издадена заповедта за
изпълнение в заповедното производство: 112,87лв. неплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода от
18.05.2018г. до 17.08.2018г. и 119,80лв. неплатени лизингови вноски, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното
плащане.
Ответникът Т.М., чрез назначения особен представител адв.Н.Я. е
депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва
исковите претенции.
Съдът като прецени събраните в хода на производството доказателства
и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа
страна :
Установителният иск е предявен в законоустановения едномесечен срок
от връчване на указанията на заповедния съд по ч.гр.д.№*** по описа на
ПлРС и се явява допустим.
Установява се от приложения препис на Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +***, подписан на 02.08.2008г. между праводателя на
ищеца - *** и ответника Т. М. М., че между страните е било постигнато
съгласие за ползване от ответника на предоставяните от доставчика мобилни
услуги при избрана програма „***“. Съглашението е било сключено за срок
от 12 месеца.
Не се твърди отправяне на волеизявление за прекратяване на договора
преди или при изтичане на срока, поради което съдът приема, че след
изтичане на посочения срок, то се е превърнало в безсрочно. Изводи в тази
насока могат да се направят и от последващите действия на страните по
6
подписване на допълнителното им споразумение от 05.06.2018г. за
продължаване ползването на предпочетения номер, избран с договора от
02.08.2008г.
От приложения препис на Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +***, подписано между страните на
05.06.2018г. се установява, че е било сключено за срок от 24 месеца – до
05.06.2020г., с абонаментен план *** със стандартен месечен абонамент в
размер на 24,99 лв.
Според обективираното в раздел 21 т.1 абоната е получил при
подписване на сглашението описано устройство с посочени марка, модел и
сериен номер, при преференциална лизингова цена.
От приложения препис на Договор за лизинг от 05.06.2018г., подписан
между страните, е видно, че са уговорили всички съществени елементи по
правоотношението, касаещо предоставеното на лизинг мобилно устройство.
Видно е, че са регламентирали плащане на преференциалната лизингова цена
от 137,77лв. на 23 месечни лизингови вноски, всяка една от които в размер на
5,99 лв. Видно е от обективираното в т.3.2, че месечните лизингови вноски се
фактурирали от лизингодателя и заплащали от лизингополучателя съгласно
сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на
лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно
сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и
Общите условия на ***. Според уговореното в чл. 1, ал. 2 от договора,
лизингополучателят имал право да придобие собствеността върху
предоставеното мобилно устройство, като подпише договор за изкупуване на
устройството с лизингодателя най-малко 10 дни преди изтичането на срока на
договора за лизинг, след като заплати допълнителна сума в размер на 5,99лв.
за устройството. Предвидили са в чл.1, ал.3, че ако лизингополучателят не
упражни правото си по ал. 2, устройството подлежи на връщане в срок от 1
месец след изтичане срока на договора, като в същия срок
лизингополучателят можел да заяви изрично и в писмена форма, че желаел да
върне устройството. Уговорили са, че ако устройството не бъде върнато,
лизингополучателят дължи плащане на допълнителна сума в размер на 5,99лв.
Установява се от представения препис на декларация-съгласие,
7
подписана от ответника Т.М. на датата на сключване на горните съглашения –
05.06.2018г., че е декларирал получаване от оператора на екземпляр от
приложимите по правоотношенията Общи условия, както и че му е била
предоставена преддоговорната информация по чл.4, ал.1 от Закона за защита
на потребителите.
От приложените Общи условия на *** за взаимоотношения с
потребителите на електронни съобщително услуги, за които ответника е
декларирал изрично, че са му били предоставени, е видно, че плащането на
фактурираните суми е било дължимо при посочените във фактурите срокове,
но не по-късно от 18 дни от издаване на документа – чл.27 от ОУ. Според
изрично предвиденото в чл.26 неполучаването на фактура не освобождавало
потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума.
Според предвиденото в чл.31 от ОУ абонатът е могъл да оспори
фактурираните месечни сметки пред доставчика на услугата в шест месечен
срок от издаване на счетоводните документи.
Установява се от приложените преписи на издадени от ищеца фактури за
периода от 18.06.2018г. до 18.09.2018г. и извлечения към тях за
потреблението на ползвания мобилен номер, че по процесните договор за
мобилни услуги от 02.08.2008г. и споразумение към него от 05.06.2018г.,
както и по договора за лизинг от 05.06.2018г. са били издадени следните
фактури:
- фактура №***/18.06.2018г. за отчетен период на потребление
18.05.2018г.- 17.06.2018г. с начислена за периода сума в размер на 46,03лв. с
ДДС, от които: 31,97лв. без ДДС за месечен абонаментен план; 1,66лв. за
детайлна справка за потреблението; 5,99лв. за месечна лизингова вноска и
потребление извън месечния пакет в размер на 0,50лв., генерирано за други
услуги с добавена стойност. Според отразеното във фактурата дължимата
сума била платима в срок 03.07.2018г.;
- фактура №***/18.07.2018г. за отчетен период на потребление
18.06.2018г.- 17.07.2018г. с начислена за периода сума за разговори и месечни
абонаменти в размер на 33,87лв с ДДС, от които: 20,82лв. без ДДС за месечен
абонаментен план; 1,66лв. за детайлна справка за потреблението и 5,99лв. за
месечна лизингова вноска. Според отразеното във фактурата дължимата сума
8
била платима в срок 02.08.2018г.;
- фактура №***/18.08.2018г. за отчетен период на потребление
18.07.2018г.- 17.08.2018г. с начислена за периода сума за разговори и месечни
абонаменти в размер на 32,97лв. с ДДС, от които: 20,82лв. без ДДС за
месечен абонаментен план; 1,66лв. за детайлна справка за потреблението и
5,99лв. за месечна лизингова вноска. Според отразеното във фактурата
дължимата сума била платима в срок 02.09.2018г.
Видно е от приложеното кредитно известие №***, че със същото била
извършена корекция по дълга, като била сторнирана сума в размер на 6,88лв.
/с ДДС/ за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на
абонамента такси. Начислена била дължима лизингова вноска в размер на
5,99лв. и бил отразен незаплатения баланс в размер на 113,76 лв. за
предходните три отчетни периода, при което задължението за плащане
възлязло на сума в размер на 112,87лв.
Ответникът, чрез особения представил е оспорил автентичността на
обсъдените по-горе Договор за мобилни услуги от 02.08.2018г.,
Допълнително споразумение от 05.06.2018г. и Договор за лизинг от
05.06.2018г., в частта им, в която е положен подпис от името на ответника и в
частта, в която от името на същия е изписан ръкописен текст, като по повод
оспорването е проведено производство по реда на чл.193 от ГПК.
От изслушаното заключение по допуснатата съдебно-графологична
експертиза се установява, че подписите и ръкописните текстове в оспорените
документи, както и в декларация - съгласие от 05.06.2018г. и в Приложение -
ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от
05.06.2018г. са положени / изписани от ответника Т. М. М..
Съдът кредитира изцяло обсъденото експертно заключение като
обективно, компетентно и неоспорено от страните.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че ответника
Т.М. дължи на ищеца „*** *** претендираната в исковото и представляваща
присъдена в заповедното производство главница за стойност на ползвани
далекосъобщителни услуги в размер на 112,87лв. по процесния договор за
далекосъобщителни услуги и допълнително споразумение към него от
9
05.06.2018г. Установи се от обсъдените писмени доказателства, че тази сума
представлява сбора от уговорените и дължими месечни такси за предоставени
по възникналите правоотношения услуги, ползвани допълнителни услуги,
както и дължими през съответните отчетни периоди лизингови вноски за
закупена на изплащане вещ.
Въз основа на обсъдените доказателства, съдът приема, че ответника
дължи заплащане и на сумата от 119,80 лв., представляваща изискуеми
двадесет неплатени вноски по сключения между страните Договор за лизинг
от 05.06.2018г., за които към датата на завеждане на заповедното
производство е изтекъл и крайния уговорен срок по това правоотношение –
двегодишен от сключване на договора. Не се твърди и не се установява
предоставеното по този договор устройство да е било върнато от ответника.
Предвид изложеното, съдът счита, че предявените искове са изцяло
основателни и доказани и следва да бъдат уважени, като се признае за
установено съществуването на присъдените в заповедното производство
вземания на ищеца за главница в размер на 112,87лв., представляваща
незаплатени предоставени от оператора мобилни услуги и за сумата от
119,80лв., представляваща неплатени лизингови вноски, ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателното изплащане, представляваща незаплатени вноски по процесния
Договор за лизинг.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да
се произнесе по направените разноски в заповедното и исковото
производство, при съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В заповедното производство са
били сторени разноски за държавна такса в размер на 25 лв. и разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 180лв. или общо разноски в размер на
205лв. В исковото производство са направени от ищеца разноски за държавна
такса в размер на 75лв., за адвокатско възнаграждение в размер на 180лв., за
особен представител в размер на 300лв. и за вещо лице в размер на 200лв. или
общо разноски в размер на 755лв. С оглед изхода на спора така сторените
разноски са изцяло дължими. Неоснователно е възражението на ответника за
прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение, т.к. то е
под установените от Наредба №1/2004г. минимални размери на дължимото
10
адвокатско възнаграждение в заповедното и исковото производство.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422, ал.1 от ГПК,
че Т. М. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, ДЪЛЖИ на ***, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 112,87лв.,
представляваща незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги за периода от 18.05.2018г. до 17.08.2018г. и сумата от
119,80лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за
лизинг от 05.06.2018г., ведно със законната лихва, считано от 29.05.2020г.
до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед
№*** за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 02.06.2020г.
по ч.гр.д.№*** по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Т. М. М. с ЕГН **********,
с постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, следните суми: сумата от 205лв., представляваща
разноски за заповедното производство и сумата от 755лв., представляваща
разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
11