Решение по дело №7035/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1554
Дата: 1 април 2024 г.
Съдия: Константин Николов Попов
Дело: 20221110207035
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1554
гр. София, 01.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно
наказателно дело № 20221110207035 по описа за 2022 година
за да се произнесе с решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „** срещу наказателно постановление (НП)
№ Р-10-102/09.05.2022 г., издадено от ** – заместник-председател на
Комисията за финансов надзор (КФН), с което на основание чл. 273, ал. 5, т. 1
от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други
предприятия за колективно инвестиране (ЗДКИСДПКИ), на дружеството-
жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева за извършено
нарушение по чл. 153, ал. 1 от Наредба № 44 от 20.10.2011 г. във връзка с чл.
90, ал. 10 от ЗДКИСДПКИ.
Със срочно депозираната си жалба санкционираният субект моли за
отмяна на наказателното постановление, като счита същото за
незаконосъобразно, необосновано и издадено при съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон. Твърди, че вмененото му деяние било
несъставомерно, тъй като към момента на съставянето на АУАН финансовите
показатели на дружеството били приведени в съответствие с изискванията на
чл. 153, ал. 1 от Наредба № 44 от 20.10.2011 г. По повод на констатираните от
контролните органи несъответствия спрямо изискванията на закона смята, че
на управляващото дружество е следвало да бъдат дадени указания за тяхното
отстраняване, и едва след изтичането на определения за това срок, да се
пристъпи към ангажирането на административнонаказателната му
1
отговорност. Юридическото лице било в постоянна комуникация с Комисията
за финансов надзор, която била констатирала факта на привеждането
дейността на дружеството в съответствие със закона. На следващо място се
навежда, че НП било издадени в противоречие с принципите на
последователност и предвидимост на действията на администрацията, както и
тези на правната сигурност и легитимните правни очаквания. Твърди се още и
допуснато нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неясно
описание на деянието. В заключение жалбоподателят се позовава на
маловажност на случая и счита, че приложение следва да намери
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебното заседание дружеството-жалбоподател се представлява от
адв. Василева, която пледира за отмяна на процесното наказателно
постановление по изложените в жалбата съображения. Акцентира върху
неспазването на законово регламентираната предварителна процедура по
даване на указания преди налагането на административно наказание.
Представя писмена защита, в която се придържа към заявените с жалбата
искания, а в условията на евентуалност моли за приложение на чл. 28 от
ЗАНН или за намаляване размера на определената имуществена санкция.
Въззиваемата страна – заместник-председател на КФН, редовно
призована, се представлява от юрк. Генова, която моли наказателното
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а
жалбата да бъде оставена без уважение. Вмененото на въззивника нарушение
счита за доказано по безспорен начин и твърди, че в хода на
административнонаказателното производство не били допуснати нарушения
на материалния закон и процесуалните правила. Представя писмени бележки,
в които обосновава законосъобразността на изводите на наказващия орган и
възразява срещу наведените от жалбоподателя аргументи. Претендира в
полза на въззиваемата страна да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в максимален размер.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Управляващо дружество **е притежател на лиценз за извършване на
дейност като управляващо дружество и е вписано под № РГ-08-25 във
водения от Комисията за финансов надзор регистър по чл. 30, ал. 1, т. 5 от
Закона за Комисията за финансов надзор, поради което и се явява адресат на
нормите на ЗДКИСДПКИ и на подзаконовите актове по прилагането му.
Със Заповед № 3-228 от 09.09.2021 г. заместник- председателят на
Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на
инвестиционната дейност”, наредил да се извърши проверка на дейността на
управляващо дружество (УД) „**, както и на организираните и управлявани
от него колективни инвестиционни схеми, с оглед спазване изискванията на
ЗДКИСДПКИ, ЗКФН, на нормативните актове по тяхното прилагане и на
2
приложимите европейски регламенти по отношение работата на Съвета на
директорите на дружеството и на звеното за нормативно съответствие,
проверка за спазване на изискванията за ликвидност на УД и счетоводна
отчетност на дружеството и управляваните от него договорни фондове.
В хода на извършваната проверка, с Искане № 3 от управляващото
дружество е изискан отчет за капиталова адекватност и ликвидност (ОКАЛ),
заедно със счетоводен баланс към дата 20.09.2021 г. С писмо с вх. № РГ-08-
25-42 от 11.10.2021 г., в Комисията са постъпили изисканите документи,
чийто преглед е разкрил, че към 20.09.2021 г. дружеството е разполагало с
парични средства по безсрочни влогове в банка в размер на 1 788 лв., като е
отчело задължения с падеж до 3 месеца в размер на 64 733 лв. Задълженията,
класифицирани в счетоводния баланс на УД към 20.09.2021 г. като
задължения с падеж до 3 месеца, включват задължения към доставчици в
размер на 40 266 лв., задължения, свързани с възнаграждения в размер на 1
823 лв., и задължения към осигурителни предприятия в размер на 22 644 лв.
При преглед на съотношенията на капиталовата адекватност и ликвидност в
ОКАЛ на дружеството към 20.09.2021 г. е установено, че УД не отговаря на
изискванията за ликвидност, доколкото отношението на минималните
ликвидни средства към текущите задължения с падеж до 3 месеца е 2,76 %
при минимално изискуеми 100 %.
Въз основа на тези си констатации, с акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № Р-06-925 от 22.11.2021 г., В. С. А. на
длъжност „главен експерт“ в отдел „Надзор на предприятия за колективно
инвестиране“, дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“ при КФН, е
приела, че УД „**е нарушило разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Наредба № 44
от 20.10.2011 г. във връзка с чл. 90, ал. 10 от ЗДКИСДПКИ, тъй като към
20.09.2021 г. минималните ликвидни средства на управляващото дружество,
включващи парични средства на каса и по безсрочни влогове в банка, били в
размер, по-малък от текущите му задължения с падеж до 3 месеца.
Въз основа на горепосочения акт е издадено обжалваното наказателно
постановление, като наказващият орган е възприел фактическите констатации
от АУАН и на основание чл. 273, ал. 5, т. 1, пр. 1 от ЗДКИСДПКИ е наложил
на дружеството–жалбоподател административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 153,
ал. 1 от Наредба № 44 от 20.10.2011 г. за изискванията към дейността на
колективните инвестиционни схеми, управляващите дружества, националните
инвестиционни фондове, алтернативните инвестиционни фондове и лицата,
управляващи алтернативни инвестиционни фондове във връзка с чл. 90, ал. 10
от ЗДКИСДПКИ.
Горната фактическа обстановка се установява от приетата от съда
административнонаказателна преписка и от показанията на актосъставителя
В. С. А.. Приобщените гласни доказателства са еднопосочни спрямо
представените по преписката писмени такива досежно релевантния факт, че
3
към процесната дата минималните ликвидни средства на управляващото
дружество са били в значително по-малък размер от текущите му задължения
с падеж до 3 месеца. В тази насока освен показанията на актосъставителката
са и представените от проверявания субект отчети за финансово състояние и
капиталова адекватност и ликвидност. По повод на констатираното
процентно несъответствие свидетелката А. заявява, че веднага след неговото
установяване на дружеството са били дадени указания за правилно
класифициране на задълженията с отчетите си, което е било изпълнено едва
през 2022 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и в този смисъл е
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
При издаване на акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление, съдът не констатира наличието на съществени
процесуални нарушения, водещи до отмяна на атакуваното постановление.
При съставяне на акта и издаване на наказателното постановление са
съобразени изискванията на разпоредбите на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от
ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение и в издаденото
въз основа на него наказателно постановление в достатъчна степен е описано
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено и то по начин,
позволяващ на жалбоподателя да разбере конкретно вмененото му нарушение
и съответно да организира защитата си. Атакуваното наказателно
постановление и АУАН са издадени от компетентен орган.
Безспорно от събраните по делото доказателства се установи, че
дружеството-жалбоподател е извършило вмененото му нарушение на чл. чл.
153, ал. 1 от Наредба № 44 от 20.10.2011 г. във връзка с чл. 90, ал. 10 от
ЗДКИСДПКИ, което се потвърждава и от показанията на актосъставителя.
Съгласно чл. 90 ал. 10 от ЗДКИСДПКИ, управляващото дружество е
длъжно да отговаря на капиталови изисквания и да поддържа минимални
ликвидни средства, определени с наредба. Посочената законова делегация е
осъществена чрез приемането на Наредба № 44 от 20.10.2011 г. за
изискванията към дейността на колективните инвестиционни схеми,
управляващите дружества, националните инвестиционни фондове,
алтернативните инвестиционни фондове и лицата, управляващи алтернативни
инвестиционни фондове, а установеното в чл. 153 от Наредбата изискване
представлява едно от основните такива, гарантиращи поддържането на
ликвидността на УД. С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от подзаконовия
нормативен акт е въведено задължението за субекта на отговорност по всяко
време да поддържа минимални ликвидни средства, чийто размер да не е по-
малък от размера на текущите задължения на дружеството с падеж до три
месеца.
От обективна страна се установява по непротиворечи начин, че към
4
20.09.2021 г. текущите задължения на УД „Инвест Фонд Мениджмънт“ АД с
падеж до три месеца са били в размер на 64 733 лв., а паричните средства по
безсрочните влогове в банка са в общ размер на 1 788 лв. Минималните
ликвидни средства на дружеството към посочената дата са в размер по-малък
от текущите му задължения с падеж до три месеца. От отчета за финансово
състояние на дружеството се установява, че дружеството не е инвестирало,
така както нормата допуска, в държавни ценни книжа, ипотечни и общински
облигации и не притежава парични средства на каса, като всички средства са
по безсрочни влогове в банка.
Тъй като се касае за отговорност на юридическо лице, съдът намира, че
същата е обективна и безвиновна, поради което и субективната страна на
нарушението не подлежи на обсъждане.
Правилно наказващият орган е приложил санкционната разпоредба на
чл. 273, ал. 5, т. 1 от ЗДКИСДПКИ в нейната по-благоприятна за нарушителя
редакция (изм. – ДВ, бр. 16 от 2022 г.), която предвижда за нарушение на
нормативните актове по прилагането на закона на юридически лица и
еднолични търговци да се налага имуществена санкция в размер от 1 000 до 5
000 лв., а при повторно нарушение - от 2 000 до 20 000 лв. При определяне
размера на наказанието наказващият орган е взел предвид характера и
тежестта на нарушението с оглед важността на засегнатите от него
обществени отношения, като е приел за отегчаващо отговорността
обстоятелство извършените от субекта множество предходни нарушения от
същия вид. Съгласно чл. 12 от ЗАНН целта при прилагане на
административното наказание е постигане на превантивен и предупредителен
ефект на наказанието към спазване на установения правен ред. Съдът намира,
че наложеното наказание е справедливо и с него може да се постигнат целите,
визирани в ЗАНН.
Съдът намира за несъстоятелни доводите на жалбоподателя за
приложимост на процедурата, регламентирана в чл. 92, ал. 3 от ЗДКИСДПКИ.
Последната повелява при констатирани непълноти и други несъответствия с
изискванията на закона, включително с Международните стандарти за
финансови отчети, допуснати в отчетите за капиталова адекватност и
ликвидност, както и във финансовите отчети, регистри и други счетоводни
документи, заместник-председателят на КФН да изпрати съобщение и да
определи срок, в който управляващото дружество е длъжно да ги отстрани.
Процесното нарушение обаче се отличава съществено от описаните
непълноти и несъответствия, тъй като касае неподдържането на минимални
ликвидни средства, които имат пазарна цена в размер не по-малък от размера
на текущите задължения на УД. Съответно се касае за различно по
съдържание деяние, което не е свързано с евентуални изводи за
несъответствия в представените от дружеството отчети. Отделно от това,
разпоредбата, на която жалбоподателят се позовава, препраща към процедура
по налагане на принудителни административни мерки, която само по себе си
бележи отклонение от производството по налагане на административно
5
наказание по ЗАНН. Отговорността на нарушителя в случая се реализира
независимо от процедурата по чл. 92, ал. 3 от ЗДКИСДПКИ и не може да
бъде обвързана с нея, съответно даването на указания и срок за отстраняване
на констатираните несъответствия е ирелевантно за хода на настоящото
административнонаказателно производство.
Отделно от това не могат да бъдат споделени и вижданията на
жалбоподателя за несъставомерност на процесното деяние поради
отстраняване на нарушението. В този смисъл съдът приема, че се касае за
последващи действия на нарушителя, които не са от естество да санират
неправомерното му поведение. В закона отсъства привилегирован състав,
който да третира по благоприятен за дееца начин неговите действия или да го
освобождава от административнонаказателна отговорност, поради което и
действията му от този тип единствено могат да бъдат отчетени при
индивидуализацията на наказателната му отговорност. В допълнение към това
не може да се приеме за безспорно доказано своевременното отстраняване на
установените от контролните органи несъответствия, тъй като в разпита си
пред съда актосъставителят заяви, че дружеството е привело минималните си
ликвидни средства в съответствие с текущите си задължения едва през 2022 г.
В разрез със заявеното в жалбата становище, настоящият състав на съда
не намира основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Разглежданото
нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажно, доколкото се
касае за нарушение, което с оглед на естеството си засяга обществени
отношения от особено висока значимост. С последното се застрашават
капиталовата адекватност и ликвидност на УД, респективно неговото
финансово състояние. Като е нарушило законоустановеното изискване за
постоянно поддържане на минимални ликвидни средства, дружеството е
създало опасност за финансовата си стабилност, както и предпоставки за
засягането интересите на своите инвеститори. В същото време не може да се
пренабрегне и огромното несъответствие в съотношението между ликвидните
средства, поддържани от дружеството, и ликвидните му средства с падеж до
три месеца в процесния период. Поради това се явява необосновано
виждането, че извършеното деяние се отличава от идентични прояви от своя
тип със занижената си степен на обществена опасност, като същото
категорично не може да се приеме за маловажно.
При този изход на делото, направеното искане от процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение се явява основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1
от ЗАНН в съдебните производства страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административно-процесуалния кодекс. На основание
чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, съдът намира, че следва да определи възнаграждение от 100
лева за участието на юрисконсулта на въззиваемата страна, като следва тези
разноски с оглед изхода на делото да бъдат възложени на дружеството-
жалбоподател.
6
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Р-10-102/09.05.2022
г., издадено от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, с
което на основание чл. 273, ал. 5, т. 1 от ЗДКИСДПКИ, на дружеството-
жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева за извършено
нарушение по чл. 153, ал. 1 от Наредба № 44 от 20.10.2011 г. във връзка с чл.
90, ал. 10 от ЗДКИСДПКИ.

ОСЪЖДА „** ДА ЗАПЛАТИ на Комисията за финансов надзор сумата
от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ
от АПК пред Административния съд – София-град в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7