РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 699
гр. Пловдив, 27 март
2019 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито заседание на двадесет
и седми февруари през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при секретаря Дарена Йорданова и участието на прокурора …, като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 3198 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145
от АПК
във вр. с чл.211 и чл.231 от ЗМВР.
Образувано е по жалба на Ж.К.К.,
ЕГН **********, с постоянен адрес ***, чрез адв.Г.В.,
срещу Заповед № 317 з-3679/02.10.2018 г. на директора на ОДМВР Пловдив.
Твърди се незаконосъобразност на заповедта като се
сочи, че не е ясно кой е органът, който я е издал, не са спазени изискванията
за съдържание на чл.210 от ЗМВР, не е посочен категорично и еднозначно
извършителят, от описанието на нарушението не става ясно времето, мястото и
обстоятелствата, при които то е извършено. Освен това се сочи, че от заповедта
не става ясно кои разпоредби са нарушени, както и кои са правните основания за
налагане на наказанието. Заема се тезата, че неправилно са интерпретирани
събраните доказателства, както и че неправилно е приравнено наличието на
повдигнато обвинение по ДП № 73/2018 г. по описа на ОСлС
при ОП Пловдив с наличието на влязла в сила присъда за извършено престъпление.
В крайна сметка се иска отмяна на заповедта.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се
представлява.
Представят се писмени бележки.
Ответникът, Директор на ОД на МВР Пловдив, също не се
представлява по делото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
направи преценка на събраните по делото писмени доказателства по събраната
административна преписка, намери за установено следното:
Предмет на процесното
оспорване е заповед № 317з-3679 от 02.10.2018 г. относно налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“ и прекратяване на служебно правоотношение на държавен служител в ОД
на МВР – Пловдив, издадена на основание чл.204, т.3, чл.197, ал.1, т.6, чл.194,
ал.2, т.1, пр.1 и т.4 и чл.203, ал., т.7, пр.2 и 3 и т.13 от ЗМВР и чл.226,
ал.1, т.8 от ЗМВР, с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е
прекратено служебното правоотношение в МВР на младши експерт Ж.К.К., младши полицейски инспектор в група „Охранителна
полиция“ към РУ – Раковски при ОДМВР гр.Пловдив.
Заповедта е връчена на жалбоподателя на 08.10.2018 г.
видно от неин екземпляр, находящ се на л.151 по
делото, а самата жалба е подадена по пощата на 22.10.2018 г. (пощенско клеймо
на изпращане на плик на л.53) т.е. на 14 – тия ден, съответно е
предявена в предвидения в чл. 149, ал.
1 от АПК
преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на
правен интерес, срещу индивидуален административен акт, който подлежи на
съдебен контрол за законосъобразност.
Всичко това прави жалбата допустима.
Разгледана по същество, същата е
неоснователна предвид следното:
На първо място, съдът намира за
неоснователни оплакванията по жалбата за нищожност на заповедта като издадена
от некомпетентен орган.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия. На оспорващия, който е младши полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ към РУ-Раковски при ОДМВР е наложено наказание "уволнение", определено в нормата на чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, със заповед, издадена от Директора на ОД на МВР - Пловдив. На основание чл. 204, т. 3 от ЗМВР, всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности се налагат със заповеди от ръководителите на структурите по чл. 37 от ЗМВР. Директорът на ОДМВР Пловдив е ръководител на структура по чл. 37 от ЗМВР -
ОДМВР Пловдив попада в категорията на областните дирекции на
МВР, които са структури по чл. 37, ал.
1, т. 2 от ЗМВР. Следователно, на основание чл. 204, т. 3,
вр. чл. 37, ал.
1, т. 2 от ЗМВР, директорът на
ОДМВР Пловдив разполага с материална компетентност да налага всички видове дисциплинарни
наказания на държавните служители на младши изпълнителски длъжности от състава
на ОДМВР Пловдив, каквато заема жалбоподателя.
Несъстоятелни са оплакванията по жалбата, че
не било ясно кой е издателят на заповедта, тъй като на нея има положени „поредица
от подписи“. Съвсем ясно, в дясната ѝ част, след края на текста, същата е
подписана от директора на ОДМВР Пловдив като останалите подписи са положени от
лица, съгласували издаването ѝ, което също е ясно отразено в самата
заповед.
Спазена
е и установената форма - заповедта е писмена, с посочване на фактическите и
правни основания за издаването й.
Административният
акт съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 210, ал. 1
от ЗМВР
реквизити. Заповедта е
мотивирана, като са изложени конкретни съображения от фактическо и правно естество.
При издаването на оспорения
акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазена е процедурата по
налагане на дисциплинарни наказания, уредена в Глава осма
от ЗМВР.
Спазени са и сроковете по чл.195
от ЗМВР. Oсигурено е участие на служителя в
дисциплинарното производство. Дисциплинарно
наказващият орган е изпълнил вмененото му задължение по чл. 206, ал.
1 от ЗМВР
преди налагане на дисциплинарното наказание да приеме писмените обяснения на
държавния служител.
Самото
дисциплинарно производство е започнало със заповед № 317 з -1520/20.04.2018 г.
относно образуване на дисциплинарно производство по чл.207, ал.1, т.2 от ЗМВР
на директора на ОДМВР Пловдив.
Като
мотиви за образуване на дисциплинарното производство са посочени получени данни
от ДВС-МВР, че в резултат на процесуално-следствени действия, служители на
ДВС-МВР по ДП № 73/2018 г. по описа на ОСлО при ОП
Пловдив, на 19.04.2018 г. са задържали жалбоподателя във връзка с данни за осъществен състав на
престъпление по чл.302, т.1 във връзка с чл.301, ал.1 от НК.
С
въпросното деяние едновременно се нарушават и правилата на Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР. Именно в тази връзка, за извършено
нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР във
връзка с чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, се е развило и процесното
дисциплинарно производство.
Срокът
на същото е удължаван четири пъти – заповеди на л.57 и сл. като в крайна
сметка, от страна на дисциплинарно-разследващия орган е изготвено становище, с
което се предлага на директора на ОДМВР по отношение младши експерт Ж.К.,
младши полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ към РУ Раковски при
ОДМВР Пловдив, за това че на 15.03.2017 г., в гр.Раковски, област Пловдив, в
съучастие като извършител с Г.И.И., В.Д.Г. и С.К.М.е
поискал и приел дар – пари в размер на 20 000 лева, които не му се
следват, за да не извърши действия по служба, като подкупа е извършен от полицейски орган и чрез
изнудване посредством злоупотреба със служебно положение, като с поведението си
е допуснал нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1
предложение 1 и 4 от ЗМВР „неизпълнение на разпоредбите на този закон“ – чл.152
от ЗМВР „държавните служители са длъжни да оказват помощ или съдействие на лице
и за предотвратяване или пресичане на правонарушения“ и „неспазване на
правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“, съставомерно по чл.203, ал.1, т.7 предложение второ, т.13
от ЗМВР, да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ (л.62).
Изготвена
е и обобщена справка до директора на ОДМВР Пловдив (л.68), която е връчена и на
жалбоподателя, с което той се счита за запознат с констатациите на ДРО и
направените от него предложения. Освен това, още в хода на дисциплинарното производство, до К. е
отправена покана за даване на писмени
обяснения. Всички негови обяснения (л.76 и сл.) са със съдържание, че е дал
такива по досъдебното производство и отказва да даде други в това производство.
Наличието на отправена покана, както и дадените от жалбоподателя два броя
писмени обяснения, макар и със съдържание на отказ, доказват осигуряването на участие на служителя в дисциплинарното
производство, както и обстоятелството,
че дисциплинарно наказващият орган е изпълнил вмененото
му задължение по чл. 206, ал.
1 от ЗМВР
преди налагане на дисциплинарното наказание да приеме писмените обяснения на
държавния служител.
С оглед изложеното, съдът намира, че при издаването на обжалваната заповед не са допуснати нарушения на процесуални правила. Каза се, в съответствие с разпоредбата на чл. 207, ал. 1, т. 2 от ЗМВР дисциплинарното производство е образувано с писмена заповед на директора на ОДМВР Пловдив, с която е определен поименният състав на дисциплинарно разследващия орган. Посочената заповед е връчена на жалбоподателя. Връчена му е и покана за даване на писмени обяснения като такива писмени обяснения са представени два пъти, с тях се е запознал дисциплинарно наказващият орган, видно от поставените резолюции върху тях. Жалбоподателят е запознат и със справката за резултатите от извършеното разследване, разяснено му е правото да даде допълнителни обяснения. С оглед горното се обосновава изводът, че в хода на дисциплинарното производство е осигурено правото на защита на жалбоподателя и същият го е реализирал в пълна степен, което се установява от съдържащите се в преписката писмени доказателства.
При служебно извършената проверка
съдът установи, че заповедта отговаря по съдържание на изискванията на чл. 210, ал.
1 от ЗМВР.
Направените в тази връзка оплаквания по жалбата съдът намира
за неоснователни.
Оспорената
заповед е издадена и при правилно приложение на материалния закон.
Дисциплинарно
наказващият орган е изследвал задълбочено и обосновано релевантните факти и
обстоятелства и е достигнал до правилни изводи от фактическа страна относно
осъщественото от жалбоподателя поведение.
В крайна
сметка, констатираните от ДРО факти, които АНО приема за установени, са признати от жалбоподателя по ЧНД №
761/2018 г. по описа на ПОС за 2018 г. – л.87 по делото.
Същите не
се оспорват и в това производство.
Правният
извод на ответника, че деянието на жалбоподателя е дисциплинарно нарушение по
смисъла на чл. 194, ал.
2, т. 4 от ЗМВР (неспазване на правилата на Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР), което е довело до уронване престижа
на службата, е формиран при правилно приложение на материалния закон.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи,
че с поведението си жалбоподателят е извършил нарушение на Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР в следните негови части: т. 15
("държавният служител съобразява законността на действията, които
възнамерява да предприеме"), т. 19 ("държавният служител пази доброто
име на институцията, която представлява"), т. 20 ("държавният
служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с
поведението си", т.25 (държавният служител не злоупотребява с правомощията
си, разчитайки, че няма да му бъде наложена санкция в качеството му на орган на
власт“), т.42 („държавният служител е неподкупен и не се възползва от
правомощията си и служебното си положение с цел лично облагодетелстване или
друга користна цел“), т.49 („държавният служител не участва в корупционни
прояви“), т.50 („държавният служител проявява нетърпимост към корупционно
поведение“), т.83 („държавният служител не прикрива доведеното до знанието му
правонарушение или такова, на което е свидетел, като предприема необходимите
действия за предотвратяване, пресичане и разкриване“). Неспазването на
цитираните етични правила в случая е довело и до уронване престижа на службата,
от което следва, че е налице тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 203, ал.
2, т. 13 от ЗМВР, за което законодателят предвижда
"уволнение". Относно уронването престижа на службата следва да се
уточни, че то се изразява в това, че поведението на жалбоподателя е станало
непосредствено достояние на лица извън структурата на МВР, което безспорно се е
отразило негативно върху авторитета на службата. В заповедта подробно е
описано, че укоримото поведение на жалбоподателя е
станало достояние на обществеността чрез публикации в средствата за масово
осведомяване на 19 и 20.04.2018 г. в 24 часа.BG,
Trafficnews.BG и други
медии.
Неоснователно е също така оплакването, че жалбоподателят
следва да се счита за невинен до приключване на наказателното производство с
влязла в сила присъда. Съгласно чл. 194, ал.
3 от ЗМВР, държавните служители в МВР носят дисциплинарна
отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на
друг вид отговорност. В случая е установено по безспорен начин наличието на основание за дисциплинарна отговорност на държавния
служител посредством налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание и без
значение е обстоятелството, че наказателното производство все още не е
приключило.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.К.К., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, чрез адв.Г.В., срещу Заповед № 317 з-3679/02.10.2018 г. на
директора на ОДМВР Пловдив.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му пред Върховния
административен съд.
Административен съдия: