РЕШЕНИЕ
гр. София, 18.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение осми състав, в публичното съдебно заседание, проведено на шести юни
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ ИВАНОВА
при участието на секретаря
Даниела А.а сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 690 по описа на съда за
Г.И.М. е предявил срещу С. „Н.б.н.б.а.з.”
иск за заплащане на сумата 26 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди в резултат на настъпило на 23.03.2018
г. на ПП І-8, в района на 10-ти километър, пътно-транспортно произшествие,
причинено от водач на т.а. „Мерцедес”, модел „Актрос”,
с рег. № CE-FZ-020, застрахован при чуждестранен застраховател – A.S.D.D, Република
С., с полица № SLO-01/3043692, валидна
от 05.05.201 г. до
05.05.2018 г., ведно
със законната лихва за забава върху сумата, считано от 28.10.2018 г. до
окончателното й изплащане.
Ищецът
твърди, че пътно-транспортното произшествие е настъпило по вина на Б. П. /B=P=/, който като водач на т.а.
„Мерцедес Актрос” с рег. № CE-FZ-020, извършвайки
неправомерна маневра изпреварване, навлязъл в насрещното движене и ударил
насрещно движещия се л.а. „Мерцедес” с рег. № СА 3222 РХ, управляван от Т. К.,
в който автомобил на предната дясна седалка се возил ищецът. В резултат на ПТП
ищецът получил мозъчно сътресение с травма на главата, което наложило
хоспитализацията му в периода от 25.03.2018 г. до 28.03.2018 г., а след изписването му от
болничното заведение ищецът продължил лечението си в домашни условия с
медикаментозна терапия. Ищецът твърди, че в резултат на получената травма
изпитвал силни болки в областта на врата и главата в продължение на половин
година, трудно се концентрирал и страдал от обща отпадналост, а понастоящем
често изпитва главоболие, придружено със световъртеж, страда от нарушение на
съня. Инцидентът се отразил тежко на психическото му състояние вследствие на
изживения стрес, бил потиснат, отказвал да се вози и да кара МПС. Твърди, че
т.а. „Мерцедес Актрос” с рег. № CE-FZ-020, с който
било причинено произшествието, бил застрахован при чуждестранен застраховател –
A.S.D.D, Република
С., с полица № SLO-01/3043692, валидна
от 05.05.201 г. до
05.05.2018 г..
Твърди, че към момента на ПТП представител на застрахователя на територията на
Република Б. бил ЗАД „А. Б.” АД, поради което на 04.05.2018 г. завел срещу него
претенция за заплащане на обезщетение за причинените му от ПТП неимуществени
вреди, но в законовия тримесечен срок дружеството не заплатило обезщетение.
Впоследствие на 38.08.2018 г. ищецът завел претенция срещу ответника НББАЗ за
изплащане на обезщетение, но в предвидения срок по чл. 516, ал. 2 от КЗ
последният не заплатил обезщетение. Предвид тези твърдения ищецът счита, че у
него е налице правен интерес да претендира по съдебен ред от ответника
заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на
26 000 лева, ведно със законната лихва от датата, на която е изтекъл
двумесечния срок за произнасяне по заведената претенция – 28.10.2018 г., до
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски при условията на чл. 38,
ал. 1т. 2 от Закона за адвокатурата.
С
отговора на исковата молба ответникът заявява становище за неоснователност на
така предявения иск, а евентуално – излага възражение срещу претендирания
размер на обезщетението. Оспорва изложените в исковата молба твърдения относно
механизма на настъпване на ПТП и причините за настъпването, противоправното
поведение на водача на т.а. „Мерцедес – Актрос” и
неговата вина, т.е. наличието на предпоставките на фактическия състав на чл. 45
от ЗЗД. В условията на евентуалност, ако се установи виновно и противоправно поведение на водача Б. П. като причина за
настъпване на процесното ПТП, ответникът прави възражение
за съпричиняване на вредите от страна на ищеца, който
в нарушение на чл. 137а, ал. 1 т ЗДвП не е използвал обезопасителен
колан. Изложено е и възражение срещу вида и обема на твърдените от ищеца вреди,
както и за прекомерност на претендирания размер на
обезщетението. Оспорва претендираното обезщетение за
забава с довод, че не дължи такова предвид липсата на установени от страна на
пострадалото лице предпоставки за заплащане на такова обезщетение, а в
условията на евентуалност – възразява срещу началния момент, от който ищецът
претендира лихва за забава, като твърди, че съобразно чл. 512, ал.1, вр. чл. 496, ал. 1 от КЗ ищецът може да претендира лихва от
изтичането на три месеца, считано от датата на предявяване на претенцията, а
именно 29.11.2018 г.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Според представения констативен
протокол за ПТП № 2018-1026-284, съставен на 23.03.2018 г. от служител на
ОДМВР- София област, относно посетено от същия ПТП, на 23.03.2018 г. в 08,00 ч.
на ПП – І-8, в района на 10 –ти км., в посока София-Драгоман, е настъпило ПТП между товарен автомобил „Мерцедес”,
модел „Актрос”, с рег. № CE-FZ-020, с ремарке рег.
№ Z2-40-CE, с водач B=P=, гражданин на Б.Х.
/участник № 1/ и лек автомобил „Мерцедес Ц
Удостоверено е с посочения
протокол, че за т.а. „Мерцедес”, модел „Актрос”, с
рег. № CE-FZ-020 е бил сключен и действащ към датата на ПТП договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, сключен със застрахователна компания A.S.D.D - Република
С., с полица № SLO-01/3043692, валидна
от 05.05.2017 г. до
05.05.2018 г..
По делото като писмено
доказателство е приет протокол за оглед на ПТП, съставен на 23.03.2018 г. от
следовател при ОСлО при СОП в присъствието на водача Б.
П., както и фотоалбум към него.
Видно от представената епикриза на Медицински институт - МВР, ищецът Г.М. е
постъпил в болничното заведение на 25.03.2018 г. и изписан на 28.03.2018 г., с окончателна
диагноза „Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна
травма”, в който период на същия е проведено медикаментозно лечение и е изписан
с подобрение.
Представено е съдебно-медицинско
удостоверение от специалист по съдебна медицина при МУ – София, в който са
отразени констатациите на медика от извършения на 29.03.2018 г. преглед на
ищеца, а именно: мозъчно сътресение, охлузвания на лявата ръка, кръвонасядане на левия крак.
От представеното електронно писмо
на словенски информационен център до Гаранционен фонд от 16.04.2018 г., както и
справка на фонда изх. № 24-01-315/23.05.2018 г., се установява, че словенската
застрахователна компания „A.S.D.D” има кореспондент на територията на Република Б. – ЗАД „А. Б.” АД.
С молба на ищеца до ЗАД „А. Б.”
АД вх. № 200-00-1796/04.05.2018 г. същият е завел пред застрахователното
дружество претенция за изплащане на обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди в резултат на настъпило на 23.03.201 г. ПТП в размер на
20 000 лева. Няма данни по делото дружеството да се е произнесло по така
заявената претенция.
С молба на ищеца до ответника
НББАЗ вх. № 2-8629/28.08.2018 г. същият е отправил претенция за заплащане на
обезщетение за неимуществените вреди в резултат на същото ПТП в размер на
20 000 лева. С писмо на НББАЗ изх. № 1-2598/31.10.2018 г. ответникът е
уведомил ищеца, че не са налице основания за уважаване на предявената от него
претенция за застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от
ПТП, настъпило на 23.03.2018 г. на ПП І-8,
Според показанията на св. С. М.
/сестра на ищеца/, на 23.03.2018 г. сутринта ищецът я уведомил по телефона, че
връщайки се от работа е пострадал при ПТП, и пътувал с линейката за МВР
болница. Свидетелката отишла в болницата и видяла ищеца, който според нея бил в
неадекватно състояние, имал с доста охлузвания по ръцете и лицето. След
извършените му прегледи ищецът се прибрал със свидетелката в къщи, където
продължавал да бъде в това състояние, повръщало му се и му се виело свят, като
това състояние продължило и на следващия ден. Впоследствие ищецът би приет
отново в МВР болница за 4 дни, през които свидетелката го посещавала и му
помагала, тъй като той бил дезориентиран, замаян и повръщал. Около два месеца
след това ищецът бил в къщи, като в този период състоянието му било подобно-
често повръщал, имал главоболие, световъртеж, дразнели го светлина, телевизия,
телефони. И към настоящия момент ищецът често има същите симптоми и пие
обезболяващи, изпива притеснение да пътува с автомобил.
Според показанията на св. Т. К.,
на 23.03.2018 г. сутринта след дежурство, двамата с ищеца /работели като
полицаи в Гранична полиция/ си тръгнали от работа с управляван от свидетеля лек
автомобил „Мерцедес Ц
По делото е изслушано и прието
като неоспорено от страните заключение на комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза, което съдът приема като обективно
и обосновано. Според заключението, механизмът на настъпване на ПТП е
следният: На участък от пътя след десен
завой и ограничена видимост водачът на т.а. „Мерцедес” с ремарке излиза на
правия участък, където пред него има спрял снегорин в дясното платно. Водачът
не може да спре или да намали скоростта на движение и предприема маневра на
заобикаляне на снегорина отляво чрез навлизане в лентата за насрещно движение,
където движещият се срещу него л.а. „Мерцедес Ц
Видно от заключението в
медицинската му част, извършено на база представената по делото медицинска документация,
в резултат на настъпилия на 23.03.2018 г. пътно-транспортен инцидент ищецът е
получил следните травматични увреждания: мозъчно сътресение; кръвонасядане в лявата подбедрица
по предно-външната й повърхност; група охлузвания в областта на гърба на лявата
длан. Тези травми са в причинно-следствена връзка с процесното
ПТП. Според експерта, мозъчното сътресение обичайно причинява леко помрачаване
на съзнанието, кратковременна дезориентираност, световъртеж, понижен мускулен
тонус, хипорефлексия, тазово-резервоарни нарушения,
забавена сърдечна дейност, спадана на артериалното
налягане, разстройство на дишането, главоболие и повръщане. при леките степени
на мозъчно сътресение общомозъчните симптоми
преминават още в същия ден или през следващите дни, а при тежка форма
–оплакванията продължават със седмици и месеци. Възстановяването обичайно е за
две-три седмици без остатъчни прояви. Мекотъканните
травми са причинили на пострадалия слаби по сила болки, по-силни в първите
няколко денонощия, постепенно стихващи до края на пълния възстановителен период
от 7-10 дни. Получените травми нямат инвалидизиращ
потенциал. Установените травми сочат за
удар на съответните анатомични области в предмети от интериора на купето на
автомобила, отговарящи на механизма на ПТП. Локализацията на травмите не
отговаря на свободно инерционно движение на тялото в купето и изключва
пострадалият да е бил без предпазен колан. При проведения от вещото лице д-р Н.
на 30.05.2019 г. личен преглед на ищеца не са установени видими белези от
травмите. Констатирано е добро общо състояние, без отклонения в неврологичния
или ортопедичен статус.
При разпита му в съдебно
заседание вещото лице д-Н. разяснява, че не са налице данни в конкретния случай
полученото от ищеца мозъчно сътресение да е от най-тежката форма, при която
симптомите да са налице за по-дълъг от обичайния период на възстановяване при
липса на усложнения от 2-3 седмици.
При така установените факти, правните изводи на съда са следните:
Предявени са искове с правно
основание чл. 513, ал. 1, вр. чл. 511, ал. 3, предл. 1, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 506, ал. 1 от КЗ, вр. чл.
45 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 511,
ал.1, т. 1 от КЗ в случаите на настъпило застрахователно събитие на територията
на Република Б. с участието на виновен водач, който управлява моторно превозно
средство, което обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в
Съвета на бюрата, претенцията се обработва от кореспондента на територията на
Република Б. на застрахователя на виновния водач. В този случай увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда, ако кореспондентът не се е произнесъл по
подадената претенция в срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, отказано е изплащане на
обезщетение или ако увреденото лице не се е съгласило с размера на
обезщетението – ал. 3 на същата разпоредба. В този случай, съгласно чл. 513,
ал. 1 от КЗ пасивно процесуално
легитимирано по иска за обезвреда от настъпилото
застрахователно събитие е Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи.
Съгласно чл. 506, ал. 2 от КЗ бюрото
е представително национално бюро на застрахователите за Република Б. в Съвета
на бюрата, като участва и съдейства за функционирането на системата „Зелена
карта” и задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
в държавите-членки и в държавите подписали Многостранното споразумение, като
изпълнява и функциите на компенсационен орган и извършва плащания в случаите,
предвидени в чл. 515 от КЗ.
В случая, предвид твърденията в
исковата молба за настъпило на територията на Република Б. застрахователно
събитие по вина на водач на МПС, застраховано при конкретен застраховател в
държава – членка, пасивната легитимация на ответника НББАЗ не се основава на
качеството й на компенсационен орган по
смисъла на чл. 506, ал. 3 от КЗ, тъй като не е налице нито една от
хипотезите по чл. 515, ал.2 и ал. 3 на
чл. 515 от КЗ, при които бюрото като компенсационен орган заплаща обезщетение
на увреденото лице, пребиваващо на територията на Република Б. при наличие на
някоя от хипотезите ал. 1 от същата разпоредба.
Правната квалификация на предявената
претенция е по чл. 513, ал. 1 от КЗ, която
разпоредба установява процесуална легитимация на НББАЗ да отговаря пред съда по претенцията на
увреденото лице при наличие на специфичните условия, предвидени в чл. 511, ал. 1 от КЗ, които включват
и изискването за провеждане на рекламационно
производство /пред кореспондента, а ако няма такъв – пред бюрото/ като
предпоставка за допустимост на претенцията пред съда /чл. 511, ал. 3/.
В случая, възприемането от съда с
доклада по делото на цифрово непрецизна квалификация на предявената претенция
като такава по чл. 516, ал 8, вр. чл. 515, ал. 2 от КЗ, не се отразява на упражняването на процесуалните права на страните,
свързани с възможността им да сочат доказателства за относимите
към спора факти. Ангажирането на отговорността на НББАЗ по КЗ за репариране на
вреди от настъпило застрахователно събитие и в двете хипотези /по чл. 511 и по
чл. 515 от КЗ/ се основава на деликтната отговорност
на виновния водач, т.е. възникването й е предоставено от установяване на
елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД. С доклада по делото са посочени подлежащите на
доказване факти, съставляващи елементите на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, на които се основава претенцията за репариране на твърдените от ищеца
вреди, и доказателствената тежест е разпределена
съобразно направените твърдения и възражения, относими
към фактическия състав на деликта, на който се
основава отговорността на ответника.
Както бе посочено по-горе,
разпоредбата на чл. 511, ал. 3 от КЗ предвижда като условие за допустимост на
съдебната претенция на увреденото лице срещу НББАЗ отправянето на
претенцията пред кореспондента на застрахователя на виновния водач на
територията на Република Б., респ. пред бюрото, когато няма кореспондент, при
съответно прилагане на процедурата по чл. 380 от КЗ. Правото на иск по чл. 513, ал. 1
от КЗ възниква само, ако кореспондентът или бюрото не са се произнесли по подадената претенция в
срока по чл. 496, ал. 1, отказано е изплащане на обезщетение или увреденото
лице не се е съгласило с размера на обезщетението. В случая по делото е установено, че преди подаване на исковата молба / на 04.05.2018 г./ ищецът е
отправил пред кореспондента за територията на Република Б.
на застрахователя на виновния водач „A.S.D.D” – ЗАД „А. Б.” АД писмена покана
за заплащане на обезщетение, но в тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ
дружеството – кореспондент не се е произнесъл по така предявената претенция. С оглед
на това предявеният
иск по чл.
513, ал.1, вр. чл. 511, ал. 3 от КЗ е допустим.
Разгледан
по същество, искът е частично
основателен.
За
да се ангажира отговорността на ответника НББАЗ в хипотезата на чл. 513, ал.
1 от КЗ, освен специфичните предпоставки
на чл. 511, ал. 1 от КЗ, следва да се установят и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” в държава – членка, а именно:
че застрахованият водач на МПС е осъществил спрямо ищеца деяние,
съставляващо деликт чл. 45 от ЗЗД- противоправно негово
поведение, настъпване на твърдените от ищеца вреди, причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди, като вината
се презумира.
В случая от
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства може да се направи
несъмнен извод, че на 23.03.2018 г. на 9-ти километър от първокласен път І-8
/Калотина – София” е настъпило ПТП с участието на Б. П. / B=P=/, гражданин на Б.Х.,
при което управляваното от него МПС – т.а. автомобил „Мерцедес”, модел „Актрос”, с рег. № CE-FZ-020, с ремарке рег. № Z2-40-CE, поради неправилно извършена маневра
заобикаляне на специализиран автомобил и при движение с несъобразена с пътните
условия скорост, е навлязло в лентата за насрещно движение и е ударило движещия
се л.а. „Мерцедес Ц
Механизмът на настъпване на ПТП е установен от приетия
като неоспорен от ответника констативен протокол за ПТП, съставен на 23.03.2018
г. от служител на ОДМВР- София област след посетено от него местопроизшествие.
Констативният протокол за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на
служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179
от ГПК и като такъв, се ползва с обвързваща съда материална доказателствена
сила относно пряко възприетите от съставителя факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като взаимното
разположение двете МПС непосредствено след ПТП, участниците в ПТП, характера и
вида на нанесените щети, пътните знаци, маркировката на мястото на
произшествието и др. Констатациите на съставителя на протокола на ПТП относно неспосредствено възприетите от него факти при посещението
му на местопроизшествието се подкрепят напълно от останалите събрани по делото
доказателства - протокол за оглед на ПТП, съставен на 23.03.2018 г. по ДП №
2/2018 на ОСлО при СОП, и фотоалбум към него, който
протокол следва да се цени в настоящото производство като писмено доказателство,
както и показанията на свидетеля Т. К. /участник в процесното
ПТП/. Въз основа на констатациите в така приетите писмени и гласни
доказателства вещото лице по назначената в настоящото производство комплексна автотехническа и медицинска експертиза, чието заключение не
е оспорено от ответника, е направило категоричен експертен извод за механизма
на настъпване на ПТП, поведението на участниците в него и причините за ПТП.От
експертното заключение се установява, че ПТП е настъпило по вина на водача на
т.а. „Мерцедес „Актрос”, който поради неправилно
извършена маневра заобикаляне на специализиран автомобил и при движение с
несъобразена с пътните условия скорост, е навлязъл в лентата за насрещно
движение и е ударил движещия се л.а. „Мерцедес Ц
Установено от представените
писмени доказателства, че към 23.03.2018 г. за управлявания от Б. П. т.а. т.а. автомобил
„Мерцедес”, модел „Актрос”, с рег. № CE-FZ-020, с
ремарке рег. № Z2-40-CE е действал валиден договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, сключена със словенско застрахователно дружество „A.S.D.D”, както и че кореспондент на
посочения застраховател на територията на Б. е ЗАД „А. Б.” АД.
В резултат на процесното
ПТП ищецът е получил телесни увреждания, описани в неоспореното заключение на комлексната експертиза, изготвено въз основа на
представената по делото медицинска документация. След анализ на данните в
представените медицински документи, експертът е дал категоричен извод за
естеството на уврежданията и причинната им връзка с настъпилото ПТП. Предвид
причиняването на ищеца на телесни уреждания, безспорно той е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, както и емоционален и
психически дискомфорт.
С оглед на горното, налице са всички предпоставки за
ангажиране на отговорността на ответника НББАЗ за причинените на ищеца
неимуществени вреди от настъпилото ПТП.
Съобразно критерия по чл. 52 от ЗЗД и задължителните за
съдилищата предписания, дадени с ППВС № 4/1968 г., при определянето на размера
на обезщетението на неимуществени вреди следва да се вземат предвид
съществуващите обективни обстоятелства – вид, характер и степен на
констатираното увреждане и състоянието на пострадалия, начин на причиняване на
увреждането, вид и продължителност на проведеното лечение, интензитет на
претърпените болки и страдания към момента на причиняване на увреждането и след
това, период на възстановяване, наличие на усложнения и прогнози за бъдещо
здравословно състояние на пострадалия в резултат на уреждането, наличието на
намалена трудоспособност, възрастта на пострадалия, причинената му психическата
травма и др. Наред с тези обстоятелства ри определяне на размера на
обезщетението следва да се отчетат и икономическите показатели в страната към
момента на увреждането.
В случая с оглед броя и
естеството на причинените на ищеца телесни увреждания /мозъчно сътресение, кръвонасядане в лявата подбедрица
и охлузвания в областта на лявата длан/, и механизма на причиняване на
уврежданията /чрез ПТП с тежкотоварен автомобил/, ищецът безспорно е претърпял
физически болки, както и психически стрес от инцидента. Установено е, че във
връзка с полученото мозъчно сътресение ищецът е бил приет в болнично заведение
за период от четири дни. Според свидетелските показания, около два месеца след
инцидента, а и понастоящем ищецът изпитвал главоболие, световъртеж, замаяност,
повръщал - симптоми, които според експертното заключение са типични за
мозъчното сътресение. За продължителността на изявата на тези симптоми
свидетелства и установеният по делото продължителен период на временна
нетрудоспособност на ищеца /51 дни/. Същевременно, по делото не са налице
медицински данни за това претърпяното от ищеца мозъчно сътресение да е довело
да загуба на съзнанието. Такива данни не се съдържат в представената епикриза от МИ на МВР, където ищецът е бил хоспитализиран
за периода от 25.03.2018 г. до 28.03.2018 г. По време на хоспитализацията на
ищеца е било проведено медикаментозно лечение, като не са установени усложнения,
и същият е изписан с подобрение. Според експертното заключение, няма клинични
данни за форма на полученото мозъчно сътресение, при което симптомите да са
налице за по-дълъг от обичайния период на възстановяване при липса на
усложнения от 2-3 седмици. Според заключението, възстановителният период на
останалите мекотъканни травми е в рамките на 7-10
дни, като няма данни за остатъчни последици от травмите.
С оглед на всички тези обстоятелства относно броя и вида
на причинените травми и съобразявайки липсата на данни за усложнения в
здравословното състояние на ищеца от тези травми и за претърпени от него
негативни психически последици извън обичайните такива, и при отчитане на
икономическите стандарти в страната към момента на уреждането, съдът намира, че
обезщетение в размер на 10 000 лева е справедлив паричен еквивалент на претърпените
от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинените
му телесни увреждания и съпътстващите ги обичайни негативни психически
изживявания.
По делото
не се установи
допринасяне от страна на пострадалия за
настъпване на причинените им вреди, каквото
възражение е направено от ответника. Съгласно чл. 51, ал.2 от ЗЗД, ако увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Принос по
смисъла на посочената разпоредба е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите
вреди. В тежест
на направилия възражение за съпричиняване ответник
е да ангажира доказателства в подкрепа на обосноваващото това възражение твърдение, че ищецът не
е бил с поставен предпазен
колан в момента на настъпване
на ПТП. От приетото по делото експертно заключение по категоричен начин се
установява, че ищецът е бил с поставен обезопасителен
колан в момента на настъпване на ПТП, който извод е направен на база
установената локализация на получените от ищеца травми. С оглед на това
възражението на ответника за съпричиняване на вредите
от ищеца е неоснователно.
С оглед
на горното, предявеният от ищца иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 10 000 лева, а за
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 26 000 лева искът
следва да се отхвърли.
Върху
присъдената сума за обезщетение за неимуществени вреди ответникът дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, считано от изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ от
предявяването на претенцията пред представителя на застрахователя за уреждане
на претенции – арг. от чл. 511, ал. 3 от КЗ. Претенцията
не ищеца е предявена пред кореспондента на чуждестранния застраховател – ЗАД „А.
Б.” АД на 04.05.2018 г., като тримесечния срок за произнасяне е изтекъл на
04.08.2018 г., от която дата на ищеца се дължи обезщетение за забава върху
присъденото обезщетение. С оглед на диспозитивното
начало в процеса обаче, ответникът следва да бъде осъден да заплати обезщетение
за забава върху присъденото обезщетение от претендирания
с исковата молба начален момент 28.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
С оглед
изхода на делото и направените от страните искания за разноски, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищеца адв.
Г.Й. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и съдействие
по чл. 38 от ЗА в размер на 830 лева, изчислен по реда на чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът следва да заплати на ищеца Г.М.
сумата 400 лева за заплатена държавна такса, и сумата 114 лева за внесен
депозит за експертиза – съобразно уважената част от иска. Ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника направените от последния разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение и внесен депозит за експертиза – съобразно
отхвърлената част от иска. Неоснователно е направеното от пълномощника на ищеца
възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение от 1932 лева, тъй като същото отговаря на действителната
фактическа и правна сложност на делото и извършените от ответника процесуални
действия във връзка със защитата му по предявения иск. Така ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника общо сумата 1384 лева за разноски по
делото, от които 1198 лева за заплатено адвокатско възнаграждение и 186 лева за
внесен депозит за експертиза – съобразно отхвърлената част от иска.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. „Н.б.н.б.а.з.”,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Г.И.М.,
ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 513, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД сумата 10 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществените вреди –болки и страдания от
телесни увреждания, получени в резултат на настъпило на 23.03.2018 г. на ПП І-8
пътно-транспортно произшествие, причинено от водач на т.а. „Мерцедес”, модел „Актрос”, с рег. № CE-FZ-020, застрахован при чуждестранен
застраховател – A.S.D.D, Република С., с полица №
SLO-01/3043692, валидна от
05.05.201 г. до 05.05.2018 г., ведно със законната лихва за
забава върху сумата, считано от 28.10.2018 г. до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
сумата 10 000 лева до пълния предявен размер от 26 000 лева.
ОСЪЖДА С. „Н.б.н.б.а.з.”, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати на адвокат Г.Й.Й. от САК на основание чл. 78, ал.1 от ГПК и чл. 38,, ал. 2
от ЗА сумата 830 лева за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, и на Г.И.М.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата 114
лева за направени от последния разноски за експертиза.
ОСЪЖДА Г.И.М.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати н.С. „Н.б.н.б.а.з.”, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата
1384 лева за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: