№ 829
гр. Варна, 13.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20223110109521 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „БАНКА ДСК”
АД, ЕИК ******, с адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 19, чрез
процесуалния му представител – юрк. Е.А., срещу М. Ш., ЛНЧ **********, и
Х. Ш., ЛНЧ **********, и двамата с адрес: гр. В.*********, обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца в условията на
солидарност следните суми: сумата 19187.49 лева, представляваща изискуема
главница по Договор за кредит за текущо потребление от *****2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда - 20.07.2022 г. до окончателното погасяване на
задължението; сумата 2559.94 лева, представляваща изискуема редовна
/възнаградителна/ лихва за периода 09.01.2020 г. – 19.07.2022 г., както и
сумата 478.72 лева, представляваща лихвена надбавка за забава /обезщетение
за забава/ върху главницата за периода 09.02.2020 г. – 19.07.2022 г.
В исковата си молба и уточняващата молба към нея ищецът „БАНКА
ДСК” АД твърди, че на *****2019 г. между него и ответника М. Ш. е сключен
Договор за кредит за текущо потребление, съгласно който банката
предоставила на кредитопучателя сумата 20000 лева, която сума била усвоена
на същата дата по посочената в договора разплащателна сметка. Излага, че
бил договорен срок за изплащане на кредита от 120 месеца, при месечни
вноски съгласно погасителния план. Ищецът твърди, че на същата дата бил
сключен и Договор за поръчителство, поръчител по който била Х. Ш., за
обезпечаване изпълнението на задълженията на кредитополучателя по
процесния договор за кредит. Посочено е, че с договора за кредит страните по
него уговорили дължимостта на променлива възнаградителна лихва от 5,35 %
1
годишно или 0,01 % на ден, както и фиксирана преференциална надбавка в
размер на 5,180 % при изпълнение на условията, предвидени в Приложение
№ 2 към договора. Предвидено било при нарушаване от страна на
кредитополучателя на посочените условия, лихвеният процент да бъде
увеличен, като максималният му размер можел да достигне до размера на
референтния лихвен процент към съответната дата и фиксирана стандартна
надбавка от 13,28 %. Посочено е в исковата молба, че кредитополучателят е
заплащал вноските по кредита до 09.01.2020 г., след което е преустановил
погасяването на задължението си. В тази връзка и съобразно предвиденото в
т. 18.2 от Общите условия към процесния договор, а именно възможността на
кредитора при забава в плащанията от страна на задълженото лице над 90 дни
да обяви остатъка от кредита за предсрочно изискуем, дружеството в
исковата си молба е отправило изрично изявление за обявяване предсрочната
изискуемост на процесния кредит. Разяснено е от ищеца, че претендира и
възнаградителна лихва на основание т. 8 от договора, както и наказателна
надбавка в размер от 10 % върху непогасената главница, съобразно
предвиденото в т. 18.1 от процесното съглашение. Съобразно изложеното
моли за уважаване на така предявените претенции и присъждането на
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът М. Ш., редовно уведомен, не е
депозирал отговор на исковата молба.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата
Х. Ш., чрез назначения й от съда особен представител – адв. С. Д., в който е
застъпено становище за допустимост, но неоснователност на ищцовите
претенции. Страната не оспорва Договора за поръчителство от *****2019 г.,
както и поетото по същия задължение. По същество оспорва исковете по
основание и по размер. Оспорва се кредитополучателят М. Ш. да е усвоил
сумата 20000 лв. Отбелязва, че представеният от насрещната страна
погасителен план, в който е посочено, че упоменатата сума е усвоена на
22.07.2019 г., не кореспондира с процесния договор за кредит, сключен на
*****2019 г. Твърди се в отговора, че кредитополучателят и поръчителят му
са били в невъзможност да разберат съдържанието на договорите и
приложенията им, доколкото не владеят български език. Счита договора за
кредит за недействителен, доколкото не са спазени изискванията на чл. 22 вр.
чл. 10, ал. 1 ЗПК предвид това, че размерът на шрифта, както на
съглашението, така и на приложенията му и ОУ, е по-малък от 12, като дори е
налице дописване на ръка. Изложени са доводи за неравноправност на
клаузите, уреждащи правото на банката едностранно да изменя размера на
дължимия лихвен процент, а именно чл. 8, чл. 8.1 и чл. 9 от ОУ. Допълва, че
същите са нищожни и поради противоречието им с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП
предвид това, че не са индивидуално уговорени. В съответствие с изложеното
моли за отхвърляне на претенциите.
В проведеното по делото на 21.02.2024 г. открито съдебно заседание от
ищецът се представлява от юрк. Н.В., която поддържа становище за
основателност на предявените искове и моли същите да бъдат уважени. В
предоставения от съда срок представя писмена защита.
Ответникът М. Ш. не се явява, не се представлява.
Ответницата Х. Б. Ш. се представлява от назначения й особен
представител – адв. С. Д., която поддържа становище за недействителност на
договора за потребителски кредит. Ето защо счита, че ответниците дължат
2
единствено чистата стойност на кредита, а именно сумата 19187.49 лв.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По делото не е спорно, а и от представения договор за кредит за текущо
потребление от *****2019 г. се установява, че между „Банка ДСК“ ЕАД
/кредитор/ и ответника М. Ш. /кредитополучател/, който е със статут на
продължително пребиваване в страната, е възникнало валидно облигационно
правоотношение, по силата на което кредиторът се е задължил да отпусне на
кредитополучателя кредит за текущо потребление в размер на 20000 лв., със
срок на издължаване 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване.
Договорът за кредит е обезпечен чрез сключен на същата дата –
*****2019 г. договор за поръчителство между поръчителя – ответницата Х. Б.
Ш. и кредитора „Банка ДСК“ ЕАД. Изрично е посочено, че поръчителят
отговаря солидарно с кредитополучателя при неизпълнение от страна на
последния на задълженията му по договора за кредит.
Доколкото ответниците не са граждани на Република България, има
изрично отбелязване в договора, че е извършен устен превод на
информацията. В тази връзка съдът намира за неоснователни възраженията на
назначения особен представител на ответницата, че кредитополучателят и
поръчителят са били в невъзможност да разберат съдържанието на
договорите и приложенията им, доколкото не владеят български език.
От заключението на приетата без възражение от страните съдебно-
счетоводна експертиза на вещото лице Е. Т. се установява, че цялата сума по
кредита е усвоена. Съгласно договор за кредит за текущо потребление от
*****2019 г. и представеното по делото банково извлечение от дата
*****2019 г., съответно движението по разплащателна сметка № ВG****** в
лева на титуляр М. Ш., която на дата *****2019 г. е заверена със сумата 20000
лв., след което с нея се е разпоредил титулярът. По договора за извършвани
плащания в общ размер от 1301.11 лв. Към датата на подаване на исковата
молба в съда – 20.07.2022 г. има просрочени задължения по кредита за
вноските с падеж от 09.02.2020 г. до 09.07.2022 г. вкл., като размерът на
падежиралата главница е 3922.75 лв. Плащанията по кредита са
преустановени на 09.02.2020 г., след която дата по счетоводни данни няма
извършени плащания. Непогасената главница по договора за кредит,
съобразявайки извършените плащания и настъпилата предсрочна
изискуемост, възлиза на сумата 19187.49 лв.
Съгласно разпоредбата на т. 18.2 от Общите условия за предоставяне на
кредити за текущо потребление на банката, при допусната забава в
плащанията за главница и/или на лихва над 90 дни, целият непогасен остатък
от главницата става предсрочно изискуем.
В случая са установени всички предпоставки за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, поради което следва да се приеме, че същият надлежно
е обявен за такъв с връчването на ответника – на кредитополучателя М. Ш., на
препис от депозираната искова молба, в която именно е направено и такова
изявление /съобщението по чл. 131 ГПК е връчено редовно лично на
ответника на 15.12.2022 г./.
3
От страна на назначения особен представител на ответницата Х. Б. Ш. е
направено възражение за недействителност на договора за кредит, доколкото
същият е с шрифт по-малък от 12.
В производството е изслушано заключението на вещото лице инж. Л. Б.
по допуснатата СТЕ, съгласно което шрифтът, с който е написан
изследваният договор от 20.07.2019 г. и Общите условия към него, е Cambria
Math. Размерът на използвания шрифт е 10.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави
на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато
не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и
чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на
договора за потребителски кредит, тъй като същите са изискуеми при самото
му сключване. Тази недействителност също е по-особена по вид с оглед на
последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно, че когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността
на заемателя не отпада изцяло.
В разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК е предвидено, че договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг
траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора
се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12 /в
този смисъл е и текстът на чл. 5, ал. 4 ЗПК/, в два екземпляра – по един за
всяка от страните по него. В настоящия случай това изискване не е спазено.
Текстът на процесния договор за кредит от *****2019 г. е с шрифт по-малък
от 12, а именно - 10. Следователно и само поради неспазването на
изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК процесният договор е недействителен, на
основание чл. 22 ЗПК вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
В този смисъл са и задължителните разрешения на ВКС, дадени в най-
новата съдебна практика по чл. 290 ГПК – решение № 50084/09.01.2024 г.,
постановено по т. д. № 875/2022 г. по описа на ВКС, I т. о., което е допуснато
именно по въпроса за предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.10,
ал.1 ЗПК.
В цитираното решение е посочено, че по въпроса, по който е допуснато
касационното обжалване на въззивното решение, е формирана практика на
ВКС, в която е прието, че при нарушение на изискването на чл.10, ал. 1 ЗПК
относно шрифта договорът за кредит е недействителен съгласно чл. 22 ЗПК и
потребителят връща само чистата стойност на кредита без лихва или други
разходи: решение № 50174/26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на ІV г. о.,
решение № 50206/25.11.2022 г. по гр. д. № 3578/2020 г. на ІІІ г. о., решение №
60186/28.11.2022 г. по т. д. № 1023/2020 г. на І т. о. и решение №
50162/10.01.2023 г. по т. д. № 550/2022 г. на ІІ т.о.
Тази именно практика е споделена и от касационната инстанция, разглеждаща
т. д. № 875/2022 г. по описа на ВКС, I т. о. Изложено е, че Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно
договорите за потребителски кредити предвижда (съображение 9 от
преамбюла), че за държавите – членки възниква ограничение да запазят или
4
въвеждат различни национални норми, само доколкото съществуват
хармонизирани с директивата разпоредби. Според чл. 10, пар. 1 от
директивата договорите за потребителски кредит следва да се изготвят на
хартиен или друг траен носител, като националните правила уреждат
действителността на сключването на договорите за кредит. С Определение на
Съда на Европейския съюз по дело С-535/2020 е дадено тълкуване в смисъл,
че чл. 10, пар. 2 и чл. 22, пар. 1 от Директива 2008/48/ЕО допускат
национална правна уредба, която налага всички елементи на договор за
потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт – не по-малък от 12.
Изводът, който се налага е, че въведеното в чл. 10, ал. 1 ЗПК изискване за
размера на шрифта, както и последицата при неспазването му –
недействителност на договора, съответстват на правото на Европейския съюз.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Следователно
по процесния договор ответниците дължат солидарното заплащане
единствено на главницата в размер на 19187.49 лв., съобразно установеното
от вещото лице по ССчЕ, коментирана по-горе в изложението. Ето защо
претенцията относно дължимата главница е основателна изцяло и следва да
бъде уважена, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 20.07.2022 г. до окончателното й изплащане.
Следва да се отбележи, че в този именно смисъл е и искането на
назначения особен представител на ответницата, поддържано в хода на
устните състезания.
Предвид направените по-горе изводи, неоснователни са исковете
относно договорната /възнаградителната/ лихва и обезщетението за забава
върху главницата, поради което същите следва да бъдат отхвърлени.
С оглед основателността на възражението относно размера на шрифта
на договора за кредит, обуславящо недействителност на същия, съдът приема,
че не следва да се произнася относно останалите направени от назначения
особения представител на ответницата Х. Б. Ш. възражения, доколкото
същите не могат да променят крайния правен извод.
Предвид изхода на спора и искането на ищеца за присъждане на
разноски, съдът намира следното:
Ищецът представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства
за извършени такива, както следва: държавна такса в размер на 919.80 лв.,
депозит вещо лице – 300 лв., възнаграждение за особен представител – 1500
лв. В производството същият се представлява от юрисконсулт, на който се
дължи и съответно възнаграждение, определено от съда, на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП. Съдът намира, че в случая същото следва да
е в размер от 250 лв., предвид действителната правна и фактическа сложност
на делото, цената на предявените искове и проявената процесуална активност
от страна на процесуалния представител на ищеца. С оглед крайния изход на
делото, съдът приема, че от общо дължимите в производството разноски –
2969.80 лв. в полза на страната следва да бъдат присъдени разноски в размер
на 2563.78 лв., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, съразмерно с уважената
част от предявените искове.
Воден от горното, съдът
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Ш. /M.S./, ЛНЧ **********, роден на *****1974 г., и Х.
Б. Ш. /H.B.S./, ЛНЧ **********, родена на *****1966 г., и двамата с адрес: гр.
В.*********, да заплатят солидарно на „БАНКА ДСК” АД, ЕИК ******, с
адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 19, сумата 19187.49 лв. /деветнадесет
хиляди сто осемдесет и седем лева и четиридесет и девет стотинки/,
представляваща изискуема главница по Договор за кредит за текущо
потребление от *****2019 г., сключен между ищеца и ответника М. Ш.,
обезпечен с договор за поръчителство от *****2019 г., сключен между ищеца
и ответницата Х. Б. Ш., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.07.2022 г. до окончателно
й изплащане, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 23 ЗПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „БАНКА ДСК” АД, ЕИК ******, с адрес:
гр. София, ул. „Московска“ № 19, срещу М. Ш. /M.S./, ЛНЧ **********,
роден на *****1974 г., и Х. Б. Ш. /H.B.S./, ЛНЧ **********, родена на
*****1966 г., и двамата с адрес: гр. В.*********, обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответниците да заплатят на ищеца в условията на солидарност
следните суми: сумата 2559.94 лева, представляваща изискуема редовна
/възнаградителна/ лихва за периода 09.01.2020 г. – 19.07.2022 г., както и
сумата 478.72 лева, представляваща лихвена надбавка за забава /обезщетение
за забава/ върху главницата за периода 09.02.2020 г. – 19.07.2022 г.
ОСЪЖДА М. Ш. /M.S./, ЛНЧ **********, роден на *****1974 г., и Х.
Б. Ш. /H.B.S./, ЛНЧ **********, родена на *****1966 г., и двамата с адрес: гр.
В.*********, да заплатят на „БАНКА ДСК” АД, ЕИК ******, с адрес: гр.
София, ул. „Московска“ № 19, сумата 2563.78 лв. /две хиляди петстотин
шестдесет и три лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски,
съразмерно с уважената част от предявените искове, на основание чл. 78, ал. 1
и ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6