ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 06.01.2021г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, V въззивен състав, в закрито заседание
на шести януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
мл. съдия АДРИАНА АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от мл. съдия Атанасова въззивно
наказателно частно дело № 4257 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 -8 НПК.
Образувано
е по жалба на А.Н.Т.– Г., в качеството й на управител и едноличен собственик на
капитала на „Х.С.” ЕООД, подадена чрез адв. Ж.Ж.– САК, срещу определение от 28.10.2020г.
на СРС, НО, 129-ти състав, с което е оставена без разглеждане жалбата на същото
лице срещу Постановление на СРП с изх. № 36006 от 04.09.2020г., с което е
прекратено наказателното производство по досъдебно производство /ДП/ № ЗМ 15030/2018г. по описа на 06 РУ-
СДВР, пр. пр. № 36006/2017г. по описа на СРП, като недопустима, като освен това
е било прекратено и производството по ЧНД 13619/2020г. по описа на СРС, НО,
129-ти с-в.
В жалбата се излагат пространни доводи, обуславящи
неправилност и незаконосъобразност на контролираното определение, като се иска
неговата отмяна. Жалбоподателят твърди, че има правен интерес да обжалва
постановлението на прокурора, тъй като представляваното от него дружество се
явява ощетено юридическо лице, увредено от престъпление по чл. 316, вр. чл. 309,
ал. 2 от НК. В този смисъл счита за неправилно да бъде отказано разглеждане на
жалбата му с аргумент, че доколкото по воденото досъдебно производство не са
предвидени съставомерни имуществени вреди в състава на приетото от
Прокуратурата престъпление, то А.Н.Т.– Г., в качеството й на
управител на „Х.С.” ЕООД и в лично качество, не би могла да претърпи такива. Поддържа
се, че при документните престъпления действително не са предвидени съставомерни
вредни последици, но за да бъде едно лице пострадал по смисъла на разпоредбата
на чл. 74 НПК, не е налице изискване то да е претърпяло непременно съставомерни
вреди, а да е претърпяло имуществени или неимуществени вреди в резултат на
извършеното престъпление въобще. Позовава се на някои решения на ВКС,
на Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври
2012г. за установяване на минималните стандарти за правата, подкрепата и
защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение
2001/220/ПВР на Съвета, на Тълкувателно решение № 1б21 юни 2018г. по т.д. №
1/2016г. на ОСНГК на ВКС, както и на теоретични разработки, свързани с фигурата
на пострадалия по смисъла на чл. 74, ал. 1 от НПК. Излагат се и
подробни съображения какви би следвало да бъдат задължителните указания, които
районният съд е следвало да даде на представителя на държавното обвинение във
връзка с процесното досъдебно производство.
Настоящият съдебен състав, като съобрази изложеното в
жалбата, материалите по делото, както и разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
С постановление от 02.09.2020г. прокурор от СРП е прекратил наказателното
производство по досъдебно производство № ЗМ 15030/2018
г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр. пр. №
36006/2017г. по описа на СРП за престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 2 от НК.
Представителят на държавното обвинение освен това е
постановил, че следва да се отделят оригиналните материали по ДП №
ЗМ 15030/2018
г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр. пр. №
36006/2017г. по описа на СРП в отделна преписка, която да се заведе под нов
номер с оглед образуване на ДП за извършено престъпление по чл. 286, ал. 1 НК,
като копия от материалите да се приложат по прекратеното ДП.
Срещу това постановление въззивният жалбоподателят е
възразил, депозирайки жалба. В процедура по чл. 243, ал. 4-5 от НПК първият
съд е счел, че А.Н.Т.– Г., нито в лично качество, нито
в качеството й на управител на „Х.С.” ЕООД /в каквото качество е подписана
жалбата й/, не е придобила качеството на пострадала по смисъла на чл. 74, ал. 1
от НПК, нито пък представляваното и управляваното от нея дружество е имало качеството
на ощетено юридическо лице от престъплението, за което е водено ДП и
следователно не е включена в кръга от лица, които могат да обжалват постановленията
на прокурора за прекратяване на наказателното производство, визирано в чл. 243,
ал. 4 НПК. Първоинстанционният съд е посочил, че престъплението, за което е
било водено досъдебното производство, а
именно по чл. 316, вр. с чл. 309, ал. 2 НК, е документно престъпление, същото е формално и
не предвижда настъпването на съставомерни имуществени вреди, поради което от
тези престъпления няма пострадал по
смисъла на чл. 75, ал. 1 от НПК, както и ощетено юридическо лице. Сочи се, че
жалбоподателката няма качеството на субект, за който да съществува правен
интерес да инициира съдебен контрол върху постановлението на прокурора.
В постановеното определение на първоинстанционния съд
освен това са изложени съображения, че визираните в жалбата твърдения за
наличие на данни за извършено престъпление по чл. 212, ал. 2, вр. с ал. 1 НК,
от което представляваното от А.Н.Т.– Г. дружество „Х.С.” ЕООД се
явява ощетено юридическо лице, са неотносими, тъй като преценката за какво
престъпление прокуратурата ще образува и води наказателно производство е изцяло
от компетентността на същата, като съдът няма правомощията да дава указания на
представителя на държавното обвинение в тази насока.
В конкретния случай въззивният съд изцяло се
солидализира с извода на първоинстанционния съд, че А.Н.Т.–
Г., нито в лично качество, нито в качеството й на управител на „Х.С.” ЕООД /в
каквото качество е подписана жалбата й/, не е придобила качеството на
пострадала по смисъла на чл. 74, ал. 1 от НПК, нито пък представляваното и
управляваното от нея дружество е имало качеството на ощетено юридическо лице от
престъплението, за което е водено ДП и следователно не е включена в кръга от
лица, които могат да обжалват постановленията на прокурора за прекратяване на наказателното
производство, визирано в чл. 243, ал. 4 НПК. Това, че на А.Н.Т.е бил изпратен
препис от постановлението на СРП не означава, че има или е придобила качеството
на пострадал/ощетено юридическо лице от инкриминираното деяние
Съгласно нормата на чл.74 НПК пострадал
е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от
престъплението. Според утвърдената съдебна практика такова е лицето, което би
могло да се конституира валидно в един съдебен наказателен процес като частен
обвинител и граждански ищец за претърпени имуществени и неимуществени вреди от
престъплението. Жалбоподателят няма качеството на пострадал/ощетено юридическо
лице по смисъла на НПК и следователно за него липсва възможност да инициира
съдебен контрол върху постановлението от 02.09.2020г. на СРП за прекратяване на
наказателното производство. Последното е образувано и водено за престъпления
по чл.
316, вр. с чл. 309, ал. 2 НК, специфичните обекти на нарушаване при които
изключват наличието на "пострадал", тъй като при осъществяването на
престъпните им състави не се нарушават права на отделната личност и/или
юридическо лице. От значение е систематичното място на визираните
престъпленията - против правоотношенията, гарантиращи и осигуряващи правилното
документиране.
Вредите, които биха обусловили легитимацията на А.Н.Т./в
лично качество или в качеството й на управител/
или на дружеството „Х.С.” ЕООД като пострадал/ощетен субект, трябва
да са пряко и непосредствено следствие на конкретното престъпление, а не на
деянието в широк смисъл, тъй като причинната връзка между деянието и престъпния
резултат е обективен елемент на конкретното престъпление. В конкретния случай липсва
причинно следствена верига, която да направи жалбоподателя пострадал/ощетено
лице по смисъла на чл. 243 от НПК и
субект със законно признат интерес да атакува акта на прокурора пред съда. Това
обаче не означава, че обезщетение за тези вреди не може да се потърси по
гражданскопроцесуален ред от увредения или че лицето, което се приема за
засегнато в широк смисъл от деянието, няма право на достъп до горестоящата
прокуратура.
Следва да се отбележи, че в съдебната практика
въпросът за невъзможността поначало да има пострадал от престъпление, което в
своя състав не предвижда причиняването на вреди за някого, е дискусионен.
Настоящият съдебен състав се солидализира именно със становището, в каквато
насока е и по- голямата част от практиката, че фигурата на пострадал от
престъплението при горепосочените случаи не е налице.
В случай че от страна на жалбоподателя се твърди, че
има настъпили вреди, то пред него остава открита възможността да атакува
постановлението пред горестоящата прокуратура, която е компетентна да дава
указания за това по какъв текст може да се води делото. Въззвиният съд намира
тезата на защитата, че невъзможността на увреденото лице да обжалва
прекратяването на досъдебното производство представлява преграда пред
възможността му да защити правата си, за необоснована. Жалбоподателят А.Н.Т.–
Г., в качеството й на управител на „Х.С.” ЕООД, не е лишен от
възможността да потърси и получи правна защита, тъй като разглеждането на
жалбата му е от компетентността на горестоящата прокуратура, разполагаща с
възможност да прецени дали посегателството се ограничава единствено до
престъпление против документооборота, или се касае до такова, увреждащо
имуществото на жалбоподателя. Поради това правната защита на твърдяното от него
право се осигурява по реда на вътрешноинстанционния контрол в рамките на
прокуратурата. Този извод следва от разпоредбата на чл. 243, ал. 10 от НПК, в чиято
хипотеза е предвиден прокурорски контрол върху постановленията за прекратяване
на наказателното производство, когато същите не са били обжалвани пред съда. Оттук
следва, че постановленията за прекратяване на наказателни производства, по
които не съществуват лица с право на жалба по чл. 243, ал. 4 НПК, също могат да бъдат атакувани пред горестоящата
прокуратура, защото тя има правомощия и служебно да се самосезира за проверка
на правилността им. Легитимацията на лицата, които имат право да възбудят
съдебно обжалване, не е идентична с тази на лицата, които могат да поискат
инстанционен прокурорски контрол. Това е така, доколкото прокуратурата, поради
конституционното си правомощие по чл. 127, ал. 1 Конституцията на РБ, може да преценява на
кои лица и за кое престъпление ще повдига обвинение, може да извърши пълна
ревизия както на фактите на престъплението, предмет на разследването, така и на
правната му квалификация и да прецени, не само дали е извършено първоначално
разследваното престъпление, но и дали има данни по делото за друго и за вината
на други лица. Тази проверка е дължима с оглед осигуряването на правото на
достъп до правосъдие на всяко лице.
Поради изложеното атакуваното определение следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, СГС, НО, V въззивен
състав
О П Р Е Д Е Л
И:
ПОТВЪРЖДАВА определение
от 28.10.2020г. на СРС,
НО, 129-ти състав,
с което е оставена без разглеждане жалбата на „Х.С.” ЕООД срещу Постановление на СРП с изх. № 36006 от 04.09.2020г., с
което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство /ДП/ № ЗМ 15030/2018г. по описа на 06 РУ-
СДВР, пр. пр. № 36006/2017г. по описа на СРП, като недопустима.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване
и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.