Р Е Ш
Е Н И Е
№ 180/26.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен
съд, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на седемнадесети юни двехиляди
и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ТОДОР ХАДЖИЕВ
при секретаря Д.Х., като разгледа докладваното
от съдия Т. Хаджиев в. гр. д. № 343 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на „Неохим” АД против Решение № 538/ 27.12.2019 г. по гр. д. № 1848/ 2019 на РС Димитровград, с
което са уважени предявените от Д.С. Д. обективно съединени искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 – 3 КТ.
В жалбата се правят
оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради което се иска
да бъде отменено решението, вместо което се постанови ново, с което да се
отхвърлят предявените искове.
Въззивна жалба срещу
постановеното решение е подадена и от ищцата Д.С. Д. в частта, в която предявеният иск с правно
основание чл. 225, ал. 1 КТ е отхвърлен над сумата от 2556. 62 лв. до пълния
предявен размер от 7674 лв.
В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на решението, излагат се съображения за пълната
основателност на исковата претенция, което се иска да отмени в обжалваната част
и се постанови ново, с което предявеният се уважи в пълен размер.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност констатира следното
от фактическа и
правна страна:
По въззивната жалба на „Неохим” АД:
Въззивната жалба е подадена
в срока по чл. 259 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на въззивно
обжалване, поради което е допустима.
По делото не е
спорно, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на
което ищцата Д.С. Д.е работила в
ответното дружество на длъжноста *** в цех „Азотна киселина“. С връчено на 01.08.2019 г. предизвестие ищцата е уведомена, че трудовото й
правоотношение ще бъде прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ с
изтичането на 30 дни от получаването му. За прекратяване на трудовото й
правоотношение, считано от 01.09.2019 г., е издадена Заповед № 2019160/ 02.09.2019
г. на прокуриста на „Неохим” АД.
По делото е
представена Заповед № 212/ 30.07.2019 г. на изпълнителния директор на „Неохим” АД, с която са съкратени
всичките 10 бройки на длъжността *** в цех „Азотна киселина“.
По делото са събрани гласни
доказателства (св. А.Ч. – *** в отдел „Човешки ресурси“), от които се
установява, че през м. ноември 2019 г. по нареждане на работодателя предложила
на ищцата да се върне на заеманата преди уволнението длъжност, но при срочен
трудов договор, но последната не се съгласила. Сочи, че към настоящия момент
като част от съкратените лаборанти отново работят на предишната си длъжност, но
на срочен трудово договор.
Не е спорно, че ищцата Д.С. Д.
страда от ***.
При тези данни по
делото въззивният съд намира уволнението на ищцата Д.С. Д. за
незаконосъобразно. Съкращаване на щата означава
фактическо премахване на съответната трудова функция като длъжност или щатна
бройка. Решението на работодателя за съкращаване на щата и дали е имало
обективна необходимост или не от такава промяна не подлежи на съдебен контрол.
Съдът е компетентен само да провери законността на уволнението към момента на
извършването му. В тази проверка се включва и контролът да не се нарушават
императивни правни норми, каквато е и забраната за злоупотреба с право по чл. 8, ал. 1 КТ.
Злоупотреба
с право от страна на работодателя е налице, когато чрез упражняване на
предоставено му от закона право цели постигане на забранен резултат. В случая
по делото по категоричен начин се установи, че независимо от решението на
работодателя за премахване на длъжността *** в цех „Азотна киселина“, два месеца по
– късно част от съкратените служители са били назначени отново на същата
длъжност, но вече на срочен трудов, каквото предложение е било отправено и до
ищцата. Това обстоятелство по категоричен начин сочи, че намерението на
работодателя не е било да премахне за постоянно посочената длъжност поради
отпадане на производствената необходимост от нея, а да освободи служителите,
които я заемат, за да може впоследствие да ги назначи отново, но вече на срочен
трудово договор. Налице е недобросъвество и превратно упражняване от страна на
работодателя на предоставеното му от закона право на уволнение (нарушение на
чл. 8, ал. 1 КТ), поради което на това основание, макар и да не е заявено
изрично от ищцата, уволнението се явява незаконосъобразно.
Уволнението е незаконосъобразно и
поради нарушение на уредената в чл. 333 КТ предварителна закрила на работниците
или служителите. Видно от представената по делото медицинска документация, ищцата
Д.С. Д. страда от ***, което заболяване е включено в чл. 1, т. 6 от Наредба №
5/ 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат
право на особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 КТ. Разпоредбата на чл. 1, ал.
2 от наредбата постановява, че преди да пристъпи към уволнение работодателят
следва да събере предварителна информация от работниците, страдат ли от
болестите, посочени в нея, като при положителен отговор е задължен да вземе
мнението на ТЕЛК (чл. 333, ал. 2 КТ). Работодателят, в чиято тежест е, не
доказа, че е поискал предварително информация от ищцата страда ли от някое от
заболяванията, за които има право на закрила, поради което правилно поради
нарушение на императивната разпоредба на чл. 333 КТ районният съд е счел
уволнението за незаконосъобразно. Във връзка с доводите във въззивната жалба,
че ищцата умишлено е укрила информация за заболяването си при провеждане на ежегодишните
профилактични медицински прегледи, следва да се отбележи, че задължението за
информиране на работодателя възниква само при изрично направено запитване от
негова по повод на предстоящо уволнение. Извън посочената хипотеза
уведомяването на работодателя от работника или служителя за заболяванията, от
които страда, не е задължително и зависи единствено от неговата преценка дали
да разкрие лична информация от такова естество.
По изложените съображения съдът
намира обжалваното решението в частта, в която са уважени предявените искове по
чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ за законосъобразно, поради което следва да се
потвърди.
По въззивната жалба на Д.С. Д:
Насрещната въззивна
жалба е подадена в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от надлежна страна и против акт,
подлежащ на въззивно обжалване, поради което е допустима.
Жалбата е частично
основателна.
Основателността на иска по чл.
225, ал. 1 КТ е обусловена от признаване на уволнението за незаконно, като
наред с това е необходимо в продължение на 6 месеца работникът или служителят
да не е започнал работа по друго трудово правоотношение. По настоящето дело от
представеното пред въззивната инстанция копие от трудовата книжка на ищцата по
категоричен начин се установи, че в 6 – месечния срок след прекратяване на
трудовото й правоотношение не е започнала работа при друг работодател, поради
което ответникът й дължи обезщетение за оставането й без работа вследствие на
незаконното уволнение в размер на 6 брутни заплати или общо сумата от 7678. 14
лв. (1279. 69 х 6). По делото не е спорно, че на ищцата е изплатено обезщетение
по чл. 222, ал. 1 КТ в размер на 2559. 38 лв. Обезщетението по чл. 221, ал. 1 КТ се поражда само при прекратяване на трудовото правоотношение. При отмяна на
уволнението изплатеното обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ се явява платено без
основание и подлежи на връщане от работника или служителя на основание чл. 55,
ал. 1 ЗЗД. В този смисъл предявеното от работодателя възражение за прихващане
се явява основателно и правилно е уважено от районния съд. Поради изложеното
предявеният иск по чл. 225, ал. 1 КТ се явява основателен за сумата от 5118. 76
лв., представляваща разликата между дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ
в размер на 7678. 14 лв. и неоснователно полученото обезщетение по чл. 221, ал.
1 КТ от 2559. 38 лв., което налага обжалваното решение да се отмени в частта, в
която предявеният иск е отхвърлен над сумата от 2556. 62 лв., вместо което се
постанови ново, с което искът се уважи за разликата до 5118. 76 лв. Обжалваното
решение в останалата част, в която предявеният иск е отхвърлен над сумата от
5118. 76 лв., следва да се потвърди като законосъобразно.
Върху присъденото обезщетение
ответникът „Неохим” АД следва да заплати по сметка на районния съд ДТ в размер
на 153. 72 лв. включително и за въззивното производство.
С оглед частичното
уважаане на иска по чл. 225, ал. 1 КТ следва да се ревизират и направените по
делото разноски за двете инстанции. С
оглед уважаване на исковите претенции по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ и
частичното уважаване на иска по чл. 225, ал.1 КТ ищцата има право на разноски в
размер на 920. 19 лв., а ответникът на разноски в размер на 150. 21 лв. или по
компенсация „Неохим”
АД
следва да заплати на въззиваемата Д.С. Д. разноски за двете инстанции в размер на 769. 98 лв.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 538/ 27.12.2019 г. по гр. д. № 1848/ 2019 на РС Димитровград в частта, в която предявеният от
Д.С. Д. против „Неохим” АД иск с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ е отхвърлен
над сумата от 2556. 62 лв. до сумата от 5118. 76 лв., както и в частта на
разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
„Неохим” АД да заплати на Д.С. Д. още сумата от 2562. 14 лв., представляваща
обезщетение за оставането й без работа вследствие на незаконното уволнение за
времето от 02.09.2019 г. до 02.03.2020 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 01.11.2019 г., до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението
в останалата част.
ОСЪЖДА „Неохим”
АД да заплати на Д.С. Д. направените по делото разноски в размер на 769. 98 лв.
ОСЪЖДА „Неохим”
АД да заплати по сметка на РС Димитровград ДТ върху присъденото допълнително
обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 153. 72 лв.
Решението може да
бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от обявяването му – 01.07.2020 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.