№ 242
гр. Варна, 25.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мая В. Нанкинска
Членове:Трайчо Г. Атанасов
Ерна Якова-Павлова
при участието на секретаря Невена Ст. Братоева
в присъствието на прокурора С. Ив. Д.
като разгледа докладваното от Трайчо Г. Атанасов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20233100600895 по описа за 2023 година
Предмет на въззивното производство е присъда № 155/13.06.2023 г. по НОХД №
2239/23 г. на ВРС трети състав, с която подсъдимият Т. И. Н. е бил признат за виновен и
осъден по чл.343 Б ал.1, вр.чл.54 от НК на „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/
година изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години, наказание
„Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева, както и наказание лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца.
За да вземе това решение първоинстанционният съд е приел в съответствие с
внесеното обвинение, че на 06.05.2023г. на път 9004 в посока гр.Белослав подсъдимият е
управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда установено по
надлежния ред.
Въззивното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия в
първата инстанция – адвокат Р. Р. от АК - Варна, с която се иска оправдаване на
подзащитният му по възведеното обвинение. В съдебно заседание пред въззивната
инстанция в пледоарията си по същество защитата счита, че правата на подзащитния му са
били нарушени и моли за оправдателна присъда.
Подсъдимия редовно призован не се явява.
Представителя на въззивната прокуратура пледира за потвърждаване на
първоинстанционния съдебен акт.
1
Окръжният съд намира жалбата за неоснователна.
От проведеното в първата инстанция съдебно следствие се установяват накратко
следните относими факти:
Подсъдимият Т. И. Н. живее в с.****** обл.Варна, със средно образование, неженен,
неосъждан. Притежава СУМПС от 26.02.2019г. за категориите “В”, и “М”.
На 06.05.2023г. около 05,10 часа сутринта подсъдимия Т. Н. управлявал л.а.
„Шевролет“ с рег № ****** като се движил по път 9004 в посока гр.Белослав. Загубил
управление над автомобила, който се обърнал по таван, а водача заспал на тавана от
вътрешната страна. По същото време от гр.Варна за гр.Белослав пътували свидетелите Д.Х.
и М.М.. Същите забелязали преобърнат по таван автомобил в дясната пътна лента по посока
на тяхното движение около който нямало хора и спрели. В 05,15 часа Х. позвънила на
тел.112 и съобщила за катастрофиралия автомобил. Двамата се приближили към
автомобила, М. погледнал през счупения прозорец на задната дясна врата и видял човешка
ръка до скоростния лост, която не се движела. На место пристигнали полицейските
служители В.А. и А.А., които констатирали, че на тавана на автомобила по гръб лежи мъж,
който спи. Двамата отворили вратата и св.А.А. бутнал по лявата ръка спящия мъж за който
по късно се оказало, че е подсъдимия Н.. Последния се събудил и с помощта на полицаите
излязъл от колата, като силно се олюлявал и подпирал на мантинелата. Пред четиримата
свидетели споделил, че е бил на дискотека „Плаза“ където е пил и не си спомня нищо. Бил
тестван с Алкотест Дрегер който отчел 1,76 промила на хиляда алкохол в издишвания
въздух и Н. бил отведен в МБАЛ „Св.Анна Варна“ ЕАД за вземане на кръвна проба.
От заключителната част на изготвената съдебно - химическа експертиза №
445/09.05.2023 г. на специализирана лаборатория за изследване на алкохол при МБАЛ „Св.
Анна - Варна" - АД се установява, че концентрацията на алкохол в кръвта на Т. И. Н. е 1,64
промила.
При правилно изяснена фактическа обстановка съдът е извел и верни правни изводи
за осъществено от субективна и обективна страна престъпление наказуемо по чл.343Б ал.1
от НК.
По възраженията на защитата :
И в първоинстанционното и във въззивното съдебно производство основното
възражение на защитата е, че не са събрани достатъчно доказателства, че подзащитния му е
управлявал МПС в пияно състояние, както и че полицейските служители не са му разяснили
правото на адвокат и на това да не дава обяснения. В тази насока се цитират и актове на ЕС.
Подобно становище не се споделя от въззивния съдебен състав.
И четиримата свидетели сочат, че единственото лице намирало се на местото на
катастрофата е бил подсъдимия, който се е намирал в автомобила, спял е /бил е събуден от
св.А.А./ и с помощта на полицейските служители е излязъл. Състоянието му – залитал е и се
е подпирал на мантинелата е отчетено от всички свидетели. Те са присъствали при вземане
2
на пробата за алкохол, чули са и думите му къде е бил и какво е правил. Фактическата
обстановка възприета от свидетелите Х. и М. – незаинтересовани от изхода на делото –
преобърнат автомобил с лице в него което не мърда и липса на други лица на местото,
категорично води съда до извода, че катастрофата е причинена от единственото лице
намиращо се в колата – в случая подсъдимия. А катастрофата би могла да се получи
единствено при управление на МПС – преобръщането по таван не би могло да стане според
законите на физиката – основно поради земното претегляне при състояние на автомобил в
покой.
Съдът не споделя и изложеното от защитата за недопустимостта да се кредитират
„обясненията“ на подсъдимия дадени пред свидетелите след изваждането му от автомобила.
Подсъдимия не е давал обяснения по реда на НПК пред полицейските служители, а е
разказал спомени от случилото се, доколкото последните са се интересувал каква е
причината за катастрофата – евентуално удар с друг автомобил, както и дали с него са
пътували други хора. Показанията на полицейските служители и присъствалите свидетели
представляват разказ за факти и обстоятелства, които са им станали известни и имат връзка
с делото и тяхно задължение като свидетели е да ги възпроизведат максимално точно пред
разследващите органи и съда. Затова и няма пречка съдебния състав на ВРС, както и
въззивния да извеждат правните си изводи от свидетелските показания съпоставяйки ги с
останалите доказателства по делото. Всички те водят до еднозначния извод, че подсъдимия
Т. Н. е управлявал МПС след употреба на алкохол над 1,2 промила на хиляда и следва да
понесе наказателна отговорност по чл.343Б ал.1 от НК.
С оглед на горното възраженията на защитата следва да бъдат оставени без уважение.
По справедливостта на наказанието :
Първоинстанционният съд е наложил на подсъдимия наказание “Лишаване от
свобода“ за срок от 1 /една/ година, изпълнението на което да се отложи с изпитателен срок
от 3 /три/ години, както и наказание „Глоба“ в размер на 200/двеста/ лева. И двете санкции
са в минимален законово установен размер и въпрос за тяхната несправедливост в увреда на
осъдения не стои пред въззивния съд. Не са налични изключителни или многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да доведат до налагане на наказание по
реда на чл.55 от Н.К
Размера на кумулативно предвиденото в закона наказание “Лишаване от право да
управлява МПС” е в размер от 1/една/ година и 6 /шест/ месеца и е справедливо отмерено с
оглед на факта, че подсъдимият е млад шофьор и вече е бил наказван двукратно за
нарушаване на чл.147 ал.1 от ЗдвП.
По изложените съображения и предвид липсата на служебно констатирани основания
за отменяване или изменяване на присъдата, на основание чл.338 от НПК, съставът на
Окръжния съд в гр. Варна, като въззивна инстанция
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 155/ 13.06.2023 г. по НОХД № 2239/23 г. на ВРС
трети наказателен състав.
Решението не подлежи на касационна проверка.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4