№ 114
гр. Сливен, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20212230104363 по описа за 2021 година
Предмет на производството са предявени положителни установителни
искове за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Ищцата твърди, че двамата ответници придобили в режим на СИО
собствеността върху процесните имоти, въз основа на договор за издръжка и
гледане, сключен с прехвърлителя П.Т.П., бивш жител на с. Тополчане, общ.
Сливен, обективиран в нотариален акт № 121, т. VII, д. 1516/1999 г. на СП
при СлРС.
Имотите били както следва:
1. Поземлен имот, представляващ НУПИ I-160, кв. 25 по плана на
с.Тополчане, общ.Сливен с административен адрес: с. **************** с
площ 1000 кв. м„ при граници: север - улица, изток-улица, юг - НУЛИ II-160
и запад - извън регулацията, ведно с построените в него паянтова жилищна
сграда на един етаж със застроена площ 42 кв.м. и паянтова стопанска сграда
на един етаж, със застроена площ 38 кв. м., ведно с направените подобрения и
трайни насаждения.
2. Поземлен имот, представляващ НУПИ II-160, кв. 25 по плана на
село Тополчане, община Сливен с административен адрес: ************** с
площ 1200 кв. м., при граници: север - НУПИ I-160, изток-улица, юг- НУПИ
III-161 и запад- извън регулацията ведно с направените подобрения и трайни
насаждения.
Ищцата твърди, че през лятото на 2000г. заживяла с първия ответник
П.А. на семейни начала в описаните по-горе имоти, които представлявали
1
един общ двор. През 2008г. им се родил син Л.П.Д., който страдал от аутизъм
и който ищцата отглеждала в имота.
Втората ответница била бивша съпруга на първия ответник и ищцата
почти не я познавала, тъй като живеела в друг град. Сочи, че пряк спор
относно владението и собствеността върху имотите с нея не са имали.
Твърди, че след като се родил синът на ищцата и първия ответник през
пролетта на 2009г. те се разделили и той напуснал процесиите имоти. От
тогава ищцата установила владение върху имотите. Ответникът се появявал
периодично, за два-три месеца и после отивал да живее другаде до
следващото си появяване.
От момента на установяване на владението върху имотите от пролетта
на 2009г. до настоящия момент сочи, че обработвала двора, поддържала
сградите, оградите, беряла плодните дръвчета. Демонстрирала това владение
пред ответниците явно, несъмнено, несмущавано, непрекъснато. Макар и на
чуждо име плащала данъците и консумативите. Сочи, че границите на двата
имота не са се променяли през годините.
Твърди, че ответниците били само формални собственици, а
фактическото владение осъществявала ищцата.През лятото на 2021 г. по
повод последното идване на първия ответник в имотите, ищцата сочи, че
между тях възникнал спор, относно собствеността върху тях. Това породило
интерес от завеждане на настоящия иск за собственост срещу ответниците.
Иска се от съда признаване на установено по отношение на двамата
ответници, че ищцата е собственик на основание давностно владение,
упражнявано повече от десет години, от м.май 2009г. към момента на
следните недвижими имоти:
Поземлен имот, представляващ НУПИ /неурегулиран поземлен имот/ I-
160, кв. 25 по плана на с. Тополчане, общ. Сливен с административен
адрес: с. **************** с площ 1000 кв. м., при граници: север -
улица, изток-улица, юг- НУПИ II-160 и запад - извън регулацията ведно
с построените в него паянтова жилищна сграда на един етаж със
застроена площ 42 кв. м. и паянтова стопанска сграда на един етаж, със
застроена площ 38 кв. м., ведно с направените подобрения и трайни
насаждения.
Поземлен имот, представляващ НУПИ /неурегулиран поземлен имот/ II-
160, кв. 25 по плана на с. Тополчане, общ. Сливен с административен
адрес: с. **************** с площ 1200 кв. м„ при граници: север -
НУПИ І-160, изток-улица, юг- НУПИ III-161 и запад- извън регулацията
ведно с направените подобрения и трайни насаждения.
В срока по чл.131 ГПК отговор е постъпил от един от двамата
ответници, а именно П.А., който оспорва исковете. Счита, че щом притежава
документ за собственост той е собственика на имотите. Твърди, че от м. май
2009г. не живее в имотите, а там останала ищцата с техния син. Сочи, че тя не
го допускала до имотите и затова не полагал грижи за тях.
2
Вторият ответник М.А. не е депозирала отговор.
Съдът като съобрази доводите на страните и след анализ и преценка на
събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени
средства прие за установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и
издръжка № 115, том ІІ, рег.№ 4209, дело № 740/13.09.1999г. на нотариус рег.
№ 126 и район на действие СлРС, ответникът П.А. придобил процесните
имоти срещу задължението за издръжка и гледане на прехвърлителя П.Т.П., а
именно Парцел 160 в кв.25 по плана на с.Тополчане, с площ 1000 кв.м., ведно
с построените в него паянтова жилищна сграда и стопанска постройка при
граници: път, парцел ІІ-160 и извън регулация и Парцел VV-160 в кв.25 по
плана на с.Тополчане с площ 1200 кв.м при граници: парцел І-169, улица и
извън регулацията на селото. Имотът е придобит от ответника А. по време на
брака му с ответницата М.А., т.е. при режим на СИО. Бракът им бил
прекратен по взаимно съгласие на съпрузите с Решение № 117/03.02.2020г. по
гр.д. № 6366/2019г. на СлРС, с което било утвърдено споразумение по чл.51
СК.
Данъчната оценка на НУПИ І-160, кв.25 е в размер на 3268 лв., а на
НУПИ ІІ-160, кв.25 в размер на 3870 лв., видно от удостоверение на Община
Сливен ДМДТ /л.26 от делото/.
Ищцата и ответника А. са родители на непълнолетното дете Л.П.Д.,
родено на 22.11.2008г. в гр.Сливен. Детето притежава ЕР ТЕЛК от
10.10.2019г. с водеща диатноза „Детски аутизъм“, 100% вид и степен на
увреждане с чужда помощ.
В хода на процеса са събрани гласни доказателствени средства, чрез
разпит на свидетел.
Показанията на свидетеля Г. установяват, че ищцата и ответника А.
заживяли в имотите през 2000г. като семейство, но не се разбирали и
постоянно се карали. Ищцата няколко пъти гонила ответника от имотите, като
му казвала, че те са нейна собственост и той ги напускал, като отсъствал
големи период от време. Връщал се за кратко седмица- две и после отново
бил гонен от ищцата. Последната се грижила за имотите, като ги поддържала
в добро състояние, обработвала двора, овощните дръвчета, лозето и съответно
събирала плодовете от тях.
3
Свидетелят изобщо не познавал и не е чувал нищо за ответницата М.А..
Той никога не е виждал друга жена в имота, освен ищцата.
Горната фактическа обстановка е несъмнена и се установява от
събраните писмени доказателства и гласни доказателствени средства, които
като неоспорени съдът кредитира изцяло.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания в процеса свидетел,
тъй като са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и
кореспондиращи с писмените доказателства по делото.
Установеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК е правен способ за
защита правото на собственост, чрез който ищеца предявява пред съда искане
да се установи със сила на присъдено нещо защитаваното вещно право срещу
лицето, което оспорва или смущава това право.
С Тълкувателно решение № 8/2018г. от 27.11.2013г. на ОСГТК ВКС РБ
се прие, че в съответствие с принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес, от волята на ищеца зависи да прецени от какъв вид и в
какъв обем защита на засегнатото си материално право има нужда. Когато
защитаваното с установителния иск право е само застрашено, без да е било
нарушено, доколкото не е реализирана опасността да се възпрепятства
упражняването му, защитата се ограничава само с неговото потвърждаване
/аргумент от чл.124, ал.1 ГПК/.
Правният интерес на ищцата от водене на този вид иск е обусловен от
обстоятелството, че документално тя не притежава процесните недвижими
имоти, докато всъщност твърди, че осъществява фактическа власт върху тях.
При този вид иск ищецът следва да докаже качеството си на собственик,
съобразно твърдяното придобивно основание.
Ищцата се позовава на изтекла в нейна полза придобивна давност,
начиная от м. май 2009г. към настоящия момент.
Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право
на собственост. Тя е способ за придобиване право на собственост или
ограничено вещно право, чрез фактическото упражняване съдържанието на
това право след изтичане на определен в закона период от време. За
придобиването по давност е необходимо на първо място да бъде установено
4
владение върху имота. Съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС владението е упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично, или чрез
другиго като своя. Само владелецът може да придобие право на собственост
върху недвижим имот на основание давностно владение.
В настоящото производство ищцата установи наличие на всички
характеристики на владението в своя полза. Безспорно се доказа от
показанията на свидетеля Г., че още от 2000г. ищцата и ответника А. не се
разбирали и ответника напуснал имотите. Макар и да се завръщал за кратко в
тях, той отново бил прогонван от ищцата, като тя демонстрирала явно
поведение на владелец, считайки имотите за своя собственост, като заявявала
това обстоятелство на ответника. Всъщност това поведение на ищцата се
установява и от самия отговор на исковата молба, депозиран от ответника А.,
в който той заявява, че не се е грижил за имотите, тъй като не бил допускан в
тях от ищцата, като постоянно повтаряла, че имотите били нейни. Установи
се също така, че втория ответник М.А. изобщо не е стъпвала в имотите от
2000г. или налице е пълна незаинтересованост от нейна страна.
Следователно доказа се, че ищцата е владяла непрекъснато, спокойно,
явно, несъмнително и с намерение да свои процесните имоти в
законоустановения срок – 10 и повече години за периода от м.май 2009г. до
17.02.2022г. /датата на приключване на съдебното дирене и формиране сила
на пресъдено нещо/.
Ето защо предявеният положителен установителен иск е основателен и
бива уважен.
Ищцата не е претендирала заплащане на разноски, поради което съдът не
следва да държи изричен диспозитив в тази насока.
Двамата ответници обаче биват осъдени да заплатят държавна такса за
предявените два иска в общ размер на 100 лв. /1% върху данъчната оценка на
всеки от двата имота, но не по-малко от 50 лв. за иск/, тъй като ищцата е
освободена от заплащане на държавна такса в процеса. Така всеки от тях бива
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СлРС
държавна такса в размер на по 50 лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.124, ал.1 ГПК по
отношение на П.Д.А., ЕГН: ********** от с.***************** и М.П. А.А,
ЕГН: ********** от гр.*******************, че И.Т.Д., ЕГН: ********** от
с.********************** е СОБСТВЕНИК на следните недвижими имоти:
Поземлен имот, представляващ НУПИ /неурегулиран поземлен имот/ I-
160, кв. 25 по плана на с. Тополчане, общ. Сливен с административен
адрес: с. **************** с площ 1000 кв. м., при граници: север -
улица, изток-улица, юг- НУПИ II-160 и запад - извън регулацията ведно
с построените в него паянтова жилищна сграда на един етаж със
застроена площ 42 кв. м. и паянтова стопанска сграда на един етаж, със
застроена площ 38 кв. м., ведно с направените подобрения и трайни
насаждения.
Поземлен имот, представляващ НУПИ /неурегулиран поземлен имот/ II-
160, кв. 25 по плана на с. Тополчане, общ. Сливен с административен
адрес: с. **************** с площ 1200 кв. м„ при граници: север -
НУПИ І-160, изток-улица, юг- НУПИ III-161 и запад- извън регулацията
ведно с направените подобрения и трайни насаждения, на основание
давностно владение, осъществено в периода м.май 2009г. - 17.02.2022г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК П.Д.А., ЕГН: ********** от
с.***************** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СлРС в полза на бюджета
на съдебната власт сума в размер на 50 лв. /петдесет лева/, представляваща
държавна такса.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК М.П. А.А, ЕГН: **********
от гр.******************* ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СлРС в полза на
бюджета на съдебната власт сума в размер на 50 лв. /петдесет лева/,
представляваща държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6