Решение по дело №631/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по жалба на К.П.К., ЕГН **********, с адрес гр. Царево, кв. „Василико“, ул. „Перла“ № 2, срещу Решение № 1040-02-37/17.03.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане № С-02-999-00-**********/23.02.2023 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Бургас, с което на основание чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 47, ал. 1 от НПОПДОО, на жалбоподателя е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за периода 23.05.2022 г. до 31.05.2022 г. по болничен лист № Е20221142263.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, като жалбоподателят счита, че същото е издадено в противоречие с материалния закон, в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с целта на закона. Счита, че Решение на ЛКК № 91/30.07.2022 г. не е влязло в сила, тъй като същото не му е било надлежно връчено. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, се представлява от адвокат В., който поддържа оспорването и пледира за уважаване на жалбата, съответно за отмяна на решението. Претендира присъждане на разноски.

Ответната страна – директор на ТП на НОИ – Бургас, редовно уведомен, се представлява от юрисконсулт В., която оспорва жалбата като неоснователна. Представя по делото административната преписка. Представя писмена защита, с която изразява становище по същество, с искане жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна, като излага съображения за законосъобразността на оспореното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави възражения за прекомерност на размера на претендираното адвокатско възнаграждение.

Административен съд - Бургас, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 19.05.2022 г. на жалбоподателя бил издаден болничен лист № Е20221142263 (л. 13 от делото), удостоверяващ временна неработоспособност поради общо заболяване с продължителност 14 календарни дни в периода от 18.05.2022 г. до 31.05.2022 г., с диагноза: хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност /диагноза по МКБ: I11.9/ и режим на лечение: домашен - амбулаторен.

На 10.06.2022 г. в информационната система за електронен обмен на документи и данни, от осигурителя Областна дирекция на МВР – Бургас, постъпило Удостоверение относно правото за изплащане на парично обезщетение по болничния лист - Приложение № 9, справка с вх. № Р14-02-000-00-**********, коригирана със справка вх. № Р14-02-000-00-********** (л. 10 от делото).

На 17.06.2022 г. директорът на ТП на НОИ – Бургас подал жалба изх. № 9101-02-734/17.06.2022 г. до ОЛКК „ОМЦ - Царево“ ЕООД чрез РКМЕ при РЗИ – Бургас, с която оспорил по същество болничен лист № Е20221142263 на основание чл. 112, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето във връзка с чл. 63, ал. 2 от Правилника за УРОМЕРКМЕ (л.12 от делото).

В тази връзка, с разпореждане № Д-02-999-00-********** на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Бургас (л.14 от делото) образуваното производство за изплащане на парично обезщетение по болничен лист № Е20221142263 е спряно, на основание чл. 40, ал. 4, т. 1 от КСО и чл. 47, ал.2 от НПОПДОО. Същото е връчено на жалбоподателя на 27.06.2022 г., видно от представеното по делото известие за доставяне (л. 14 от делото).

С решение на лекарска консултативна комисия № 91/30.07.2022 г. (л.84 от делото), оспореният болничен лист е потвърден частично – за 5 дни от 18.05.2022г. до 22.05.2022 г. Решението е изпратено до директора на ТП на НОИ – Бургас с писмо изх. № 08-325-3/11.08.2022 г. на директора на РЗИ – Бургас (л. 15 от делото).

В тази връзка, с разпореждане № М-02-999-00-********** на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Бургас (л.16 от делото), на основание чл. 55 от АПК, производството по изплащане на парично обезщетение по болничен лист № Е20221142263 е възобновено.

С разпореждане № C-02-999-00-**********/19.08.2022 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Бургас (л.17 от делото), на основание чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 47, ал. 1 от НПОПДОО е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист № Е20221142263 за периода от 23.05.2022 г. до 31.05.2022 г. Като мотив за отказа е посочено, че болничен лист № Е20221142263, за който е подадено искане за изплащане на парично обезщетение е анулиран за посочения период от 23.05.2022 г. до 31.05.2022 г. с решение на ЛКК № 91/30.07.2022 г. на МЦ „ОМЦ - Царево'" ЕООД.

Разпореждането е връчено на К. на 23.08.2022 г., видно от представеното по делото известие за доставяне (л. 17 от делото).

В срока по чл. 117, ал. 2 от КСО К.К. оспорил разпореждане № C-02-999-00-**********/19.08.2022 г., подавайки срещу него жалба вх. № 1012-02-292/31.08.2022 г. до директора на ТП на НОИ – Бургас (л. 18 от делото).

Във връзка с подадената жалба, директорът на ТП на НОИ – Бургас изпратил запитване до ОЛКК МЦ „ОМЦ - Царево'" ЕООД изх. № 1012-02-292#1/08.09.2022 г. дали решение № 91/30.07.2022 г. е обжалвано и влязло ли е същото в сила (л. 28 от делото).

С писмо вх.№ 1012-02-292#1/20.019.2022 г. (л.29 от делото), председателят на ЛКК уведомил директора на ТП на НОИ – Бургас, че на К. е изпратено писмо – уведомление за частично потвърждаване на болничен лист № Е20221142263, но към момента не е постъпила жалба срещу решението на ЛКК.

С допълнително писмо изх. № 1012-02-292#4/21.09.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Бургас (л.30 от делото) от ОЛКК са изискани доказателства относно датата на връчване на писмо – уведомление за частично потвърждаване на болничен лист № Е20221142263. В отговор, с писмо вх. № писмо № 1012-02-292#6/04.10.2022 г. (л.35 от делото), председателят на ЛКК уведомил директора на ТП на НОИ – Бургас, че на К.К. е било изпратено писмо – уведомление на 09.09.2022 г.

С решение 1040-02-121/30.09.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Бургас е отменено разпореждане № С-02-999-00-**********/19.08.2022 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Бургас. Преписката е върната на административния орган, като са дадени указания, че същият следва да се произнесе по същество едва след като получи доказателства, че решение на ЛКК № 91/30.07.2022 г. при МЦ „ОМЦ - Царево'" ЕООД е влязло в сила с окончателен административен акт (л. 31 от делото). Решението е връчено на жалбоподателя на 11.10.2022 г., видно от представеното по делото известие за доставяне (л.34 от делото).

С писмо изх.№ 1012-02-292#7/24.10.2022 г. (л.37 от делото) директорът на ТП на НОИ – Бургас изпратил запитване до РЗИ - Бургас дали решение № 91/30.07.2022 г. е обжалвано и влязло ли е същото в сила (л. 37 от делото).

В отговор, с писмо вх. № 9101-02-734#3/26.10.2022 г. (л.38) директорът на РЗИ – Бургас, посочил, че срещу решение на ОЛКК № 91/30.07.2022 г. има подадена жалба от К.К. пред ТЕЛК.

По повод така подадената жалба от К., било постановено Експертно решение № 0565 от 149/21.12.2022 г. на Трети състав на ТЕЛК към УМБАЛ – Бургас, с което било потвърдено решението на ЛКК (л. 40 от делото).

С разпореждане № C-02-999-00-**********/23.02.2023 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Бургас (л. 42 от делото), на основание чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 47, ал. 1 от НПОПДОО, е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист № Е20221142263 за периода от 23.05.2022 г. до 31.05.2022 г. Като мотив за отказа е посочено, че болничен лист № Е20221142263, за който е подадено искане за изплащане на парично обезщетение е анулиран за посочения период от 23.05.2022 г. до 31.05.2022 г. с Експертно решение № 0565 от 149/21.12.2022 г. на Трети състав на ТЕЛК към УМБАЛ – Бургас.

В срока по чл. 117, ал. 2 от КСО К.К. оспорил разпореждане № C-02-999-00-**********/23.02.2023 г., подавайки срещу него жалба вх. № 1012-02-40/06.03.2023 г. до директора на ТП на НОИ – Бургас (л. 44 от делото).

С писмо изх.№ 1012-02-40#1/08.03.2023 г. директорът на ТП на НОИ – Бургас изпратил запитване до РЗИ - Бургас дали Експертно решение № 0565 от 21.12.2022 г. е обжалвано и влязло ли е същото в сила (л. 50 от делото).

С писмо изх.№ 1012-02-40#2/08.03.2023 г. от директора на ТП на НОИ – Бургас е предоставена възможност на К.К. да представи доказателства за обжалване на Експертно решение № 0565 от 21.12.2022 г. на ТЕЛК в 7-дневен срок (л. 51 от делото). Писмото е връчено на К. на 09.03.2023 г., видно от представеното по делото известие за доставяне (л.52 от делото).

В отговор, с писмо вх.№ 1012-02-40#3/13.03.2023 г. К.К. посочил, че не е обжалвал Експертно решение № 0565 от 21.12.2022 г. на ТЕЛК (л. 53 от делото).

С писмо вх.№ 1012-02-40#5/14.03.2023 г., директорът на РЗИ – Бургас уведомил директора на ТП на НОИ – Бургас, че Експертно решение № 0565 от 21.12.2022 г. на ТЕЛК не е обжалвано и същото е с поставен гриф „влязло в сила“ от 30.01.2023 г. (л.54 от делото).

На 17.03.2023 г. било издадено оспореното в настоящото производство решение 1040-02-37/17.03.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Бургас (л.6 – 8 от делото), с което е оставено в сила разпореждане № C-02-999-00-**********/23.02.2023 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Бургас. В мотивите на решението е посочено, че производството по обжалване на болничния лист пред ТЕЛК се явява преюдициално спрямо производството по изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност, тъй като компетентността за преценка относно правомерното издаване на болничния лист е предоставена на органите на медицинската експертиза, а не на ТП на НОИ – Бургас. Прието е, че щом производството по обжалване на болничен лист № Е20221142263 е приключило с влязъл в сила акт, а именно решение на № 0565/21.12.2022 г. на ТЕЛК, то отказът на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Бургас за отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист № Е20221142263 за периода от 23.05.2022 г. до 31.05.2022 г. е законосъобразен.

Решението било връчено на К. на 22.03.2023 г., видно от представеното по делото известие за доставяне (л. 9 от делото), който го оспорил пред АдмС – Бургас с жалба вх. № 1012-02-55/31.03.2023 г. (л.4-5 от делото).

От РЗИ – Бургас, като трето, неучастващо лице, по делото са представени документите, съхраняващи се в МЕД на жалбоподателя и движението на преписката в деловодната система на РЗИ – Бургас (л.103 – 183 от делото). Част от преписката е и сигнал/жалба, подаден от К.К. срещу решение на ЛКК № 91/30.07.2022 г. на МЦ „ОМЦ - Царево'" ЕООД (л.137-140 от делото).

От страна на ответника по делото са представени и заповед № 199/29.12.2006 г. на директора на РУ „СО“ – Бургас (л. 72 от делото), заповед 1015-02-75/12.06.2016 г. на директора на ТП на НОИ – Бургас (л. 70 от делото), заповед 1015-02-29/22.02.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Бургас (л. 69 от делото), писмо изх. № 08-325-6/30.09.2022 г. на директора на РЗИ – Бургас до ТЕЛК към УМБАЛ – Бургас АД (л. 77 от делото) и писмо № 08-325-4/20.09.2022 г. на изпълнителния директор на ИАМН до директора на РЗИ – Бургас (л.78 от делото).

При така установените факти, настоящият състав на Административен съд – Бургас прави следните правни изводи.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Оспореното решение е постановено от материално и териториално компетентния по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "е" от КСО административен орган - директор на ТП на НОИ - Бургас, в предвидената в чл. 59, ал. 2 от АПК форма и съдържа фактическите и правни съображения за неговото издаване.

Съдът не установи допуснати в хода на административното производство по издаване на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, съществени нарушения на административнопроизводствените правила, доколкото, както административният орган в лицето на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Бургас, така и решаващият орган в развилото се контролно-отменително производство по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО са изпълнили задължението си по чл. 35 и 36 от АПК, а именно: да съберат и обсъдят всички относими за спора обстоятелства, както и да изяснят всички факти от значение за случая в светлината на принципно прокламираното служебно начало и в рамките на законово предоставените им правомощия. От една страна, с оглед установените в хода на административното производство нередовности е предоставена възможност на жалбоподателя да представи необходимите доказателства за обжалване на експертното решение на ТЕЛК, а от друга, са инициирани служебни проверки във връзка с обективното установяване на релевантните факти, в частност има ли влязъл в сила административен акт по отношение на оспорения болничен лист № Е20221142263. В това отношение административният орган е положил необходимите процесуални усилия, видно и от събраните писмени доказателства.

Процесното решение е издадено и в съответствие с материалноправните разпоредби.

Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.

Ал. 3 от същата разпоредба предвижда, че паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст, осиновяване на дете до 5-годишна възраст и отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) и помощите от държавното обществено осигуряване се изчисляват и изплащат от Националния осигурителен институт на осигурените лица по декларирана от тях лична платежна сметка, обозначена с Международен номер на банкова сметка (*** – IBAN), ***, лицензиран от Българската народна банка, или от клон на доставчик на платежни услуги, осъществяващ дейност на територията на страната. Ако лицето няма право на обезщетение или помощ, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане за отказ. Разпореждането се отменя, ако в давностния срок по чл. 115, ал. 2 лицето или осигурителят представят нови или допълнителни доказателства, установяващи правото на обезщетение или помощ.

Според разписаното в чл. 54к от КСО, отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане, за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) и помощите от държавното обществено осигуряване се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 33, ал. 5, т. 12, както и на данните, декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетенията и помощите от държавното обществено осигуряване при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

В конкретния случай това е Наредбата за парични обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО). Съобразно нормата на чл. 1, ал. 2 от НПОПДОО преценката на правото и определянето на размера на паричните обезщетения и помощите по ал. 1 се извършва въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, приети по реда на Наредбата за реда за представяне в Националния осигурителен институт на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, приета с Постановление № 241 на Министерския съвет от 2014 г. (ДВ, бр. 67 от 2014 г.), като се използват и данните от регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица, регистъра на приходите от осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, регистър "Трудови договори", регистър "Пенсии", регистър "Трудови злополуки", регистър "Професионални болести", регистър "Парични помощи за профилактика и рехабилитация" и от регистър "Парични обезщетения и помощи от ДОО", както и данните от удостоверенията по чл. 8, 9 и чл. 11, ал. 1 и 2 от Наредбата.

Съгласно разпоредбата на чл. 3 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, паричните обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане до 135 дни или трудоустрояване се изплащат при ползване на отпуск или при трудоустрояване въз основа на болничен лист.

Болничните листове, в качеството им на първични медицински документи, удостоверяват състоянието на временна неработоспособност, неговата причина и продължителност. Те освобождават лицето от изпълнението на трудовите му задължения и служат пред осигурителния орган като основание за получаване на осигурителни обезпечения. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредба за медицинската експертиза, временна неработоспособност е налице в случаите, при които осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради: общо заболяване; злополука; професионална болест; лечение в чужбина; санаторно-курортно лечение; належащ медицински преглед или изследване; карантина; отстраняване от работа по предписание на здравните органи; гледане на болен или на карантиниран член от семейството; належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед; изследване или лечение в същото или в друго населено място, в страната или в чужбина; бременност и раждане; гледане на здраво дете до 12-годишна възраст, върнато от детско заведение или училище поради карантина на заведението или на училището, или на отделна група или клас в него, или поради карантина на детето. Съгласно ал. 2 отпускът поради временна неработоспособност се оформя с болничен лист по образец, утвърден с акта на Министерския съвет по чл. 103а от Закона за здравето.

Разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от НПОПДОО предвижда, че за всеки болничен лист осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси представят в НОИ удостоверение по образец, съгласно приложение № 9 с данни относно правото на парично обезщетение. В раздел I, т. 1 от всяко удостоверение-приложение № 9 се посочва дали към датата на настъпване на временната неработоспособност лицето е осигурено за съответния риск, а в т. 2 дали за него е налице изискуемият се осигурителен стаж. Съгласно чл. 8, ал. 2 от НПОПДОО в случай, че болничните листове са обжалвани от осигурителите по реда на чл. 112 от Закона за здравето, удостоверенията съгласно приложение № 9 се представят след приключване на производството по обжалването на болничните листове. Преценката на правото на парично обезщетение се извършва от административния орган на база данните, съдържащи се в гореизброените източници на информация.

Съгласно чл. 112 от Закона за здравето, обжалванията и възраженията от страна на заинтересованите лица и органи (освидетелстваните, осигурителите, НОИ, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания и органите на медицинската експертиза на работоспособността) се правят: 1. срещу решенията на лекуващия лекар - в 14-дневен срок от получаването им пред лекарската консултативна комисия; 2. срещу решенията на ЛКК и центровете за спешна медицинска помощ - в 14-дневен срок от получаването им пред ТЕЛК; 3. срещу решенията на ТЕЛК - в 14-дневен срок от получаването им пред НЕЛК; 4. срещу решенията на НЕЛК - пред административния съд, в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес на жалбоподателя по реда на АПК.

Според чл. 65 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинската експертиза /ПУОРОМЕРКМЕ/ ЛКК се произнасят с мотивирано решение по здравословното състояние и работоспособността на лицата по повод обжалвани болнични листове в 10-дневен срок от датата на получаване на медицинската документация, като съгласно чл. 67 ЛКК, РКМЕ и НЕЛК изпращат експертното решение на ТП на НОИ с писмо с известие за доставяне и по електронен път. С писмо с известие за доставяне експертното решение се изпраща и на осигурителите. Разпоредбата на чл. 24, ал. 8 от правилника сочи, че решенията на ЛКК се вписват в "Медицински протокол на ЛКК" по образец съгласно приложение № 9. Съгласно разпоредбата на чл. 71 от правилника служителите в РКМЕ, където по аргумент от разпоредбата на чл. 57 се поддържа медицинското досие на лицата, изпращат с писмо с известие за доставяне на екземпляр от експертното решение на заинтересованите страни и на НЦОЗА чрез ИБД, както и проверяват наличието на постъпила жалба в законоустановения 14-дневен срок за всяка от заинтересуваните страни и поставят гриф "влязло в сила" на необжалваните експертни решения след изтичане на 14-дневния срок за всяка от заинтересуваните страни.

По делото няма спор, че към момента на издаване на процесното решение и потвърденото с него разпореждане, Експертно решение № 0565 от 149/21.12.2022 г. на Трети състав на ТЕЛК към УМБАЛ – Бургас не е обжалвано и същото е влязло в сила. Това се установява, както от представеното по делото писмо вх.№ 1012-02-40#5/14.03.2023 г. на директора на РЗИ – Бургас, съгласно което ЕР е с поставен гриф „влязло в сила“ от 30.01.2023 г., така и от писмо вх.№ 1012-02-40#3/13.03.2023 г., в което самият жалбоподател е посочил, че не е оспорил ЕР на ТЕЛК. Съгласно чл. 113, ал. 3 от ЗЗ, решенията на органите на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната. Ясно е, предвид тази законодателна уредба, че компетентността за преценка относно правомерното издаване на болничния лист е предоставена на органите на медицинската експертиза - ЛКК, ТЕЛК, НЕЛК и на съответния регионален съвет по чл. 111 от ЗЗ/в случаите по чл. 112, ал. 2 от ЗЗ/, а не на ТП на НОИ, на които е възложено определяне на правото и размера на паричното обезщетение за временна неработоспособност и осъществяване на контрол по разходите на ДОО. След като болничен лист № Е20221142263 е бил отменен за периода 23.05.2022 г. до 31.05.2022 г. от ЛКК (потвърдено от ТЕЛК), т. е. от орган на медицинската експертиза, в чиято компетентност е преценката на здравословното състояние, продължителността на отпуска за временна неработоспособност и спазване на установения в Наредбата за медицинска експертиза/НМЕ/ ред за издаване на болничния лист, същият се явява нередовен документ и въз основа на него не може да бъде разпоредено изплащане на обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, в каквато насока са и мотивите на административния орган.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че решение на лекарска консултативна комисия № 91/30.07.2022 г. не му е било връчено, поради което и към момента за същото не е изчерпан реда за обжалване. От доказателствата по делото се установява, че К. е подал сигнал/жалба (л.137-141) срещу посочено решение на ЛКК, във връзка с което е постановено Експертно решение № 0565 от 149/21.12.2022 г. на Трети състав на ТЕЛК към УМБАЛ – Бургас. В този смисъл, дори да се приемат доводите на жалбоподателя, че решението на ЛКК не му е било връчено, то очевидно същият е бил наясно със съдържанието и мотивите му и е упражнил правото си на защита като е подал съответния сигнал/жалба до горестоящия орган. Обстоятелството, че К.К. е считал, че подава сигнал, а не жалба, не променят изводите на съда, че процесното решение на ЛКК му е било известно като в случая не е било накърнено правото му на защита. Още повече, че Експертно решение № 0565 от 149/21.12.2022 г. на Трети състав на ТЕЛК към УМБАЛ – Бургас не било оспорено от К. пред НЕЛК и същото е влязло в законна сила.

Предвид гореизложеното, оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответната писмена форма, без допуснати при издаването му нарушения на процесуалния и материален закон и в съответствие с целта на закона, поради което същото е законосъобразно, и подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора, предвид своевременно направеното искане от страна на ответника и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, в полза на ТП на НОИ – Бургас следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, изчислено по реда на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Ето защо, на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд- гр.Бургас, XXV състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.П.К., ЕГН **********, с адрес гр.Царево, кв. „Василико“, ул. „Перла“ № 2, срещу Решение № 1040-02-37/17.03.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане № С-02-999-00-**********/23.02.2023 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Бургас.

ОСЪЖДА К.П.К., ЕГН **********, с адрес гр.Царево, кв. „Василико“, ул. „Перла“ № 2 да заплати на ТП на НОИ – Бургас разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването.

	Съдия: