РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Враца, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на пети януари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Магдалена Б. Младенова
при участието на секретаря Нина К. Георгиева
като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова Гражданско дело №
20211420102335 по описа за 2021 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от Л. М. С., ЕГН:
**********, с адрес: с. ****, общ. ****, ул. „****“ № ****, против „Венатус БГ“ ООД /в
несъстоятелност/, ЕИК: *********, представлявано от синдика М. В. М..
В исковата молба се твърди, че на 28.01.2021 г. страните са сключили предварителен
договор за покупко-продажба на лек автомобил, по силата на който ответникът се е
задължил да продаде с окончателен договор в писмена форма с нотариална заверка на
подписите в срок до 7 дни след пълното плащане на цената, следното свое собствено МПС, а
именно: лек автомобил, вид: ЛЕК, марка: ****, модел: ** **** *-*** ***.*** ****, рег. № **
*** ***, рама №: ****, двигател №: ****, дизелов двигател с обем 1 60 куб.см., мощност 81
кВТ/110 к.с., екологична норма EURO 3, дата на регистрация 24.10.2005 г. Поддържа се, че
ищецът е участвал на търг за изнесения от синдика лек автомобил описан по-горе, като на
16.01.2021 г. е внесъл задатък за участие в търга в размер на 174,75 лв. и след като е обявен
за купувач е доплатил остатъка от цената в размер на 1 548,00 лв. на 28.01.2021 г., като
пълната цена била заплатена на 28.01.2021г. Твърди се, че ответникът съгласно
предварителния договор е следвало да прехвърли на ищеца своя собствен лек автомобил в
срок до 7 дни след заплащане на пълната цена, а именно на 04.02.2021 г., като до момента
автомобилът все още не му е прехвърлен. Посочва се, че окончателен договор не е сключен
поради отказ на нотариусите за изповядване на сделката, тъй като ответникът не е
собственик по регистрационен талон. Поддържа се, че ответникът е собственик на
автомобила по давностно владение, като има сключен предварителен договор за покупко-
продажба на МПС от 26.10.2007 г. Твърди се, че ответникът не е изпълнил в срок до
04.02.2021 г. поетото по договора задължение да прехвърли собствеността върху лекия
автомобил, като липсата на доброволно изпълнение обуславя правния интерес на ищеца за
предявяване на иска.
Иска се от съда да обяви за окончателен предварителен договор от 28.01.2021 г., с
който ответникът се е задължил да продаде и прехвърли собствеността върху следния негов
лек автомобил, а именно: лек автомобил, вид: ЛЕК, марка: ***, модел: *** *** ** **-** **.*
***, рег. № ** **** **, рама №: ******, двигател №: *****, дизелов двигател с обем 1 60
1
куб.см., мощност 81 кВТ/110 к.с., екологична норма EURO 3, дата на регистрация
24.10.2005 г., на ищеца. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника не е постъпил писмен отговор.
След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и като взе
предвид становищата и доводите, изложени от страните, съдът прима за установено
следното от фактическа страна:
От приетото по делото свидетелство за регистрация на МПС № ******, част I, се
установява, че като собственик на процесния лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег.
№*** ****** е вписано „София Франс Ауто“ АД.
По делото е представен предварителен договор за покупко-продажба на МПС,
сключен на 26.10.2007 г. в гр. София, по силата на който „Кардинал“ ЕООД, БУЛСТАТ:
BG106507164, като продавач, е поело задължението да продаде на ответника „Венатус БГ“
ООД, БУЛСТАТ: BG131009443, като купувач, лек автомобил марка ****, модел: ***** ** *-
**** *.* ****/***, рег. № ** **** ***, рама №: ****, двигател №: *****, първоначална дата
на регистрация 24.10.2005 г. Продажната цена е определена в размер на 1 200,00 лв. с ДДС,
като в договора е записано, че продавачът е получил същата изцяло и в брой в момента на
подписване на договора. Според чл. 3 от договора продавачът предава на купувача
владението върху автомобила, ведно със съпътстващите го документи, ключове и др.
техническо оборудване в момента на подписване на договора.
Представено е Определение № 260257/22.12.2020 г, постановено по т.д. № 28/2017 г.
по описа на Окръжен съд – Враца, с което е разрешено на синдика на „Венатус - БГ“ ООД
/н/ да извърши продажба по реда на чл. 718 ТЗ чрез пряко договаряне на актив от масата на
несъстоятелността, а именно лек автомобил марка *****, модел ****, *** *** ***-*** **.**
***/*** с рег. № *** *** ** при начална цена 1 720,00 лв. без ДДС.
Приет е като доказателство Протокол за проведена продажба по реда на чл. 718 ТЗ на
имущество на „Венатус БГ“ ООД от 28.01.2021 г., подписан от Л. М. СТ. като наддавач и М.
В. М. като синдик на ответното дружество, видно от който на основание чл. 718, ал. 4 и ал. 5
ТЗ Л. М. СТ. е обявен за купувач на лек автомобил марка „****“, модел: *** ****** **-***
**.** **, рег. № ** *** **, рама №:****, двигател №: ***, **+** места, дизелов двигател с
обем 1 560 куб.см., мощност 81 кВТ/110 к.с., екологична норма EURO 3, дата на първа
регистрация 24.10.2005 г., изминат пробег – 242 922 км., при цена 1 720,00 лв. без ДДС и
срок за плащане – 7 дни, считано от 28.01.2021 г..
По делото е приет като доказателство предварителен договор за покупко-продажба на
МПС, сключен на 28.01.2021 г. в гр. Враца, по силата на който М. В. М., действащ в
качеството на постоянен синдик на „Венатус - БГ“ ООД – в несъстоятелност, като продавач,
е поел задължението да прехвърли собствеността върху лек автомобил марка „*****“,
модел: **** *** *** **-*** **.** ***, рег. № ****** **, рама №: ******, двигател №: *****
**+*** места, дизелов двигател с обем 1 560 куб.см., мощност 81 кВТ/110 к.с., екологична
норма EURO 3, дата на първа регистрация 24.10.2005 г., изминат пробег – 242 922 км., на
ищеца Л. М. СТ., като купувач, с окончателен договор в изискуемата от закон форма за
действителност. Продажната цена е определена в размер на 1 720,00 лв., като в договора е
уговорено, че се заплаща в срок до 7 дни от датата на сключване на договора по особената
сметка на продавача, като при заплащане купувачът приспада внесения от него задатък за
участие в прякото договаряне в размер на 172,00 лв. В чл. 3, ал. 1 от договора е записано, че
продавачът се задължава да предаде на купувача владението върху описаното МПС при
подписване на окончателния договор за покупко-продажба.
От представената разписка № 0200012389827497/26.01.2021 г. се установява, че на
същата дата ищецът Л. М. СТ. е превел по сметка на ответното дружество сума в размер на
172,00 лв. с основание „Участие в търг 28.01.2021 г. ЛЮБ. М. СТ.“.
От представеното преводно нареждане № BORD06320674/28.01.2021 г. се установява,
че на същата дата ищецът Л. М. СТ. е превел по сметка на ответното дружество сума в
2
размер на 1 548,00 лв. с основание „ДОП. на ав. ***** с рег. № ******* “.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от
правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на
предварителен договор за покупко-продажба на МПС от 28.01.2021 г., с който ответникът се
е задължил да прехвърли собствеността върху лек автомобил, вид: ЛЕК, марка: ****, модел:
**** *** ** *-**** **.******, рег. № ****** **, рама №:****, двигател №: ****, дизелов
двигател с обем 1 60 куб.см., мощност 81 кВТ/110 к.с., екологична норма EURO 3, дата на
регистрация 24.10.2005 г., на ищеца.
На първо място относно допустимостта на предявения иск следва да се отбележи, че
съгласно чл. 637, ал. 1 ТЗ с откриването на производството по несъстоятелност се спират
съдебните и арбитражните производства по имуществени граждански и търговски дела
срещу длъжника, с изключение на трудовите по парични вземания, а съгласно ал. 5 на чл.
637 ТЗ след откриване на производството по несъстоятелност е недопустимо образуването
на нови съдебни и арбитражни производства по имуществени граждански и търговски дела
срещу длъжника. Горецитираните норми обаче не могат да намерят приложение за исковете
по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, защото този иск е конститутивен, а не осъдителен, и с него не се
претендира осъждането на ответника за изпълнение на определена престация, а се цели
осъществяване на едно преобразуващо право по принудителен ред, тоест обявяване на
предварителния договор за окончателен /в този смисъл Определение № 305 от 8.03.2004 г.
на ВКС по ч. гр. д. 67/2004 г., ТК/. Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният
иск е допустим.
С молба с вх. № 8601/15.11.2021 г. ищецът е направил искане за постановяването на
неприсъствено решение. За да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника
по делото, следва да са налице предвидените в закона предпоставки.
На първо място, съгласно изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК, ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба. На следващо място, не се е явил и не е
изпратил представител в първото заседание по делото, както и не е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие. Налице е и изискването на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – на
ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание /Разпореждане № 647/26.07.2021 г. е връчено на
ответника на 13.09.2021 г./. Съдът намира обаче, че по отношение на предявения иск не е
налице кумулативно предвиденото условие по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като искът не е
вероятно основателен. Искането за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника не следва да бъде уважено, като съдът следва да изложи своите мотиви.
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a
именно: валидно възникнало между страните правоотношение от сключен предварителен
договор за продажба на описания лек автомобил, елемент от съдържанието на което е
задължението на ответника да обективира волеизявление за сключване на договор за
продажба в изискуемата форма и настъпила изискуемост на задължението, като
процесуално условие за уважаване на иска е и правото на собственост, с обект процесния
лек автомобил, да е елемент от правната сфера на продавача към приключване на съдебното
дирене.
При установените факти настоящият състав счита, че страните са сключили валиден
предварителен договор за покупко-продажба на процесния лек автомобил, за който по
делото няма твърдения, нито доказателства да е развален, следователно трябва да се приеме,
че същият е действащ. Договорът съдържа всички съществени елементи на окончателен
договор за покупко-продажба. Установява се от представените разписка №
0200012389827497/26.01.2021 г. и преводно нареждане № BORD06320674/28.01.2021 г., че
ищецът е заплатил по сметка на ответното дружество сумата, договорена като продажна
3
цена в предварителния договор в уговорения в него срок.
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 19, ал. 3 ГПК обаче съдът следва да
установи и че прехвърлителят е собственик на посочения в предварителния договор лек
автомобил към момента на приключване на съдебното дирене. Доколкото договорите за
покупко-продажба на МПС се сключват в писмена форма с нотариална заверка на
подписите на страните, като форма за тяхната действителност и елемент от извършваната от
нотариуса проверка при сключването им е дали продавачът е собственик на автомобила,
което обстоятелство следва да бъде удостоверено по надлежния ред, по аргумент от чл. 363
ГПК /въпреки че разпоредбата касае проверка на собствеността, когато задължението е за
прехвърляне на право на собственост върху имот/, в производството по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД
съдът дължи проверка и на обстоятелството дали продавачът – ответник е собственик на
МПС. С иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД страна по предварителен договор упражнява произтичащо
от този договор право да иска от другата страна да изпълни поетото задължение за
сключване на окончателен договор. В случай, че предварителният договор има за предмет
вещно право на собственост върху недвижим имот или движима вещ (автомобил, доколкото
за прехвърляне собствеността се изисква особена форма от закона), с влизане в сила на
съдебното решение за уважаване на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, вещното право върху имота
или автомобила се прехвърля. Затова, основен елемент от фактическия състав на иска по чл.
19, ал. 3 ЗЗД е отчуждителят да е собственик на имота или автомобила.
В случая ответникът по предявения иск, прехвърлител по предварителния договор, не
се легитимира нито към датата на завеждане на исковата молба, нито към датата на
приключване на съдебното дирене като собственик на лекия автомобил. От приетото като
доказателство по делото свидетелство за регистрация на МПС № *******, част I, се
установява, че като собственик на процесния лек автомобил марка „****“, модел „***“, с
рег. № *** **** *** е вписано „София Франс Ауто“ АД. Представеният предварителен
договор за покупко-продажба на МПС, сключен на 26.10.2007 г. в гр. София, по силата на
който „Кардинал“ ЕООД, като продавач, е поело задължението да продаде на ответника
„Венатус БГ“ ООД, като купувач, процесния лек автомобил, не доказва, че правото на
собственост върху последния е елемент от правната сфера на ответното дружество. Това е
така, тъй като не са ангажирани доказателства относно възникването на право на
собственост върху процесния лек автомобил за „Кардинал“ ЕООД. Същевременно
представеният предварителен договор има само облигаторно действие, но не и вещно-
транслативно действие, т.е с подписването му правото на собственост не преминава върху
купувача.
От ищеца са наведени твърдения, че ответникът е собственик на автомобила по
давностно владение, като е посочено, че същият има сключен предварителен договор за
покупко-продажба на МПС от 26.10.2007 г. Следва да се отбележи, че не съществува
законова забрана в производството по сключване на окончателния договор обещателят по
предварителния такъв да се легитимира като собственик на предмета на договора на
основание давностно владение. Същевременно в отношенията помежду им купувачът по
предварителния договор има качеството на кредитор с непарично вземане по отношение на
обещателя. Затова по отношение на него е приложимо даденото в т. 3 от ТР № 4/17.12.2012
г., постановено по тълк. д. № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС, тълкуване, а именно, че
позоваването на придобивна давност има за последица придобиване на правото на
собственост само при осъществен фактически състав по чл. 79 ЗС. То може да бъде
направено както от владелеца, така и от неговите кредитори, ако длъжникът им бездейства.
Следователно в производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД купувачът по предварителния договор
може да се позове на изтекла в полза на обещателя придобивна давност и по този начин да
го легитимира като собственик на предмета на предварителния договор, въпреки неговото
бездействие в тази насока. В този случай доказателствената тежест за установяването на
придобиването по давност ще се носи от купувача по предварителния договор /в този
4
смисъл Решение № 18 от 24.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 418/2020 г., IV г. о., ГК/. Следва
да се посочи, че с изготвения по делото проект за доклад, обективиран в Определение №
797/03.11.2021 г., обявен за окончателен в откритото съдебно заседание, проведено на
01.12.2021 г., съдът изрично е указал на ищеца на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи
доказателства за притежаваното от ответника право на собственост върху процесния
автомобил. Въпреки изричното указание на съда доказателства от ищеца в тази насока не са
ангажирани. Липсват доказателства, че ищецът чрез органния си представител е упражнявал
фактическата власт върху процесния лек автомобил през определен период от време, с
присвоително намерение. Следва са се заключи, че от представените по делото
доказателства не е установено отчуждителят-ответник да е собственик на лекия автомобил,
включително и на твърдяното от ищеца основание – придобивна давност, към момента на
приключване на съдебното дирене. Ако прехвърлителят не е титуляр на обещаното право, то
предварителния договор не може да бъде обявен за окончателен по съдебен ред.
С оглед на тези крайни правни изводи предявеният иск се явява неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на
разноски. Такива обаче не са претендирани от него и не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. М. СТ., ЕГН: ********** против „Венатус БГ“ ООД /в
несъстоятелност/, ЕИК: *********, представлявано от синдика М. В. М., иск с правно
основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор за
покупко-продажба на МПС от 28.01.2021 г., с който ответникът се е задължил да прехвърли
собствеността върху лек автомобил, вид: ЛЕК, марка: ****, модел: *** *** *** ***-***
**.** **, рег. № *** *** **, рама №: *****, двигател №: *****, дизелов двигател с обем 1 60
куб.см., мощност 81 кВТ/110 к.с., екологична норма EURO 3, дата на регистрация
24.10.2005 г., на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5