№ 52
гр. Бургас, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20212100501819 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Със съдебно решение №260962 от 08.07.2021г.,постановено по гр.д.№8415/2020г.по
описа на БРС,районният съд е ОТМЕНИЛ решенията,приети по т.2,т.5,т.6 и т.8 от дневния
ред на проведеното на 15.11.2020г.ОС на собствениците на ЕС с адрес:
гр.Бургас,кв.Сарафово,ул.“Ангел Димитров“№107 ,като в останалата част е ОТХВЪРЛИЛ
иска за отмяна на решението по т.11 на ОС на ЕС,проведено на 15.11.2020г.,предявен от
етажния собственик ИВ. Г. П. с ЕГН-**********.
Срещу съдебното решение в неговата ОТХВЪРЛИТЕЛНА част е депозирал въззивна
жалба ищецът ИВ. Г. П.. Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок,внесена е
държавна такса за обжалването.
Препис от въззивната жалба на ищеца е връчен на ответната Етажна
собственост,представлявана от председателя на УС М.К..Въззиваемата страна е депозирала
писмен отговор срещу въззивната жалба в законоустановения срок.
Срещу съдебното решение в частта,с която СА ОТМЕНЕНИ решения на ОС на ЕС е
депозирана въззивна жалба от ответната Етажна собственост в законоустановения
срок.Внесена е държавна такса за обжалването.
Препис от въззивната жалба на ответната ЕС е връчен на ищеца П.,който е депозирал
писмен отговор в законоустановения срок.
Във въззивната жалба на ищеца И.П. са изложени оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на съдебното решение на БРС в отхвърлителната му част и са
оспорени в няколко пункта на жалбата изводите на съда, че не са нарушени правила на
ЗУЕС при свикването и провеждането на ОСЕС. Отправеното до БОС искане е за отмяна на
решението на БРС в отхвърлителната му част и постановяване на решение от въззивния
съд,с което да бъдат отменени всички оспорени решения на ОС.Няма доказателствени
1
искания,претендира разноски.
В писмения отговор ответната ЕС е оспорила оплакванията на ищеца,като е
изложила доводите си относно тяхната неоснователност.Моли решението да бъде
потвърдено в обжалваната му отхвърлителна част.
Във въззивната жалба на ответната Етажна собственост са изложени оплаквания за
неправилност на решението на БРС в частта,с която са отменени решенията по т.2,5,6 и 8 на
ОСЕС от 15.11.2020г. Изложени са подробни съображения в подкрепа на оплакванията за
неправилността на изводите на съда ,довели до извода му за отмяна на решенията,приети по
т.2,5,6 и т.8 от дневния ред на проведеното на 15.11.2020г. ОС на ЕС.Отправеното до
въззивния съд искане е за отмяна на решението на БРС в частта,с която са отменени
горепосочените решения на ОС на ЕС,като предявеният иск за отмяната им да бъде
отхвърлен.Няма доказателствени искания,претендира разноски.
В съдебно заседание въззивникът-ищец И.П.,редовно уведомен,се явява лично и с
пълномощника си адв.С.,поддържа въззивната си жалба и моли за уважаването и от съда,а
въззивната жалба на ответната ЕС оспорва като неоснователна.Няма доказателствени
искания.Претендира разноски,представя списък на разноските.
В съдебно заседание въззивникът-ответник Етажна собственост с адрес:
гр.Бургас,кв.Сарафово,ул.“Ангел Димитров“№107,комплекс „Резидънс парк“,представляван
от председателя на УС М.К.,редовно уведомен,се представлява от пълномощника
адв.Г.,която оспорва въззивната жалба на ищеца,поддържа въззивна жалба на ответната ЕС и
моли за уважаването и.Няма доказателствени искания,претендира разноски,представя
списък на разноските.
При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК,въззивният съд намери обжалваното
съдебно решение за валиден и допустим съдебен акт.
По основателността на въззивните жалби и съществото на спора БОС намери
следното:
Пред БРС е бил предявен иск с правно основание чл.40 ал.1 ЗУЕС,с който ищецът ИВ.
Г. П. е оспорил решенията по т.2,5,6,8 и 11,приети на проведеното на 15.11.2020г.Общо
събрание на Етажната собственост на сграда с административен адрес:
гр.Бургас,кв.Сарафово,ул.“Ангел Димитров“№107,бл.А и бл.Б,находящи се в поземлен имот
с идентификатор № 07079.820.1155 по КККР на гр.Бургас.Ищецът е твърдял,че оспорените
от него решения са незаконосъобразни и е поискал от съда да ги отмени.
Ответната Етажна собственост е представила писмен отговор на исковата молба,с
който е оспорила твърденията на ищеца за незаконосъобразност на оспорените решения.
Като общо основание за отмяна на всички оспорени решения ищецът е посочил
допуснати нарушения при свикването и провеждането на общото събрание.БРС е обсъдил
подробно и задълбочено твърденията на страните по тези спорни въпроси и събраните по
делото доказателства,като въз основа на анализа им е достигнал до правилен и
законосъобразен извод,че не са допуснати нарушения на закона при свикването и
провеждането на Общото събрание на 15.11.2020г. Неоснователно е оплакването във
въззивната жалба на ищеца П.,че съдът е тълкувал погрешно разпоредбата на чл.15 от
ЗУЕС,в резултат на което е достигнал до неправилен извод,че събранието следва да се
отложи с един час след първоначално обявения,а не с един час от момента на приключване
на регистрацията и установяване на липсата на кворум.Разпоредбата на чл.15 ал.2 от ЗУЕС е
ясна и безпротиворечива- в случай,че събранието не може да се проведе в посочения в
поканата час поради липса на кворум, то се отлага с един час. Вложеният от законодателя
смисъл в тази разпоредба е да се даде възможност на евентуално закъснели за обявения час
етажни собственици, да се регистрират и да участват в ОС. В протокола от проведеното ОС
е посочено,че то е започнало в 9.00 часа с регистрация на присъстващите и тъй като са
2
регистрирани 55.134% идеални части,събранието е било отложено за след един час – за 10.00
часа.В 10.00 часа са били регистрирани също 55.134 % идеални части. Видно от
списъка,съдържащ броя на обектите в етажната собственост и явилите се собственици и
пълномощници е,че броят на собствениците и пълномощниците не е бил голям, поради
което няма основание да не бъдат кредитирани показанията на св.Калпакчиева,която
заявява,че регистрацията е започнала в 9.00 часа и е протекла много бързо. Твърденията на
св.Ангелова досежно закъснението на началния час на регистрацията и приключването им
към 9.50 часа не се кредитират от съда,тъй като от една страна същите са
противоречиви/твърди се начало на регистрацията в 9.10 и в 9.20 часа/. От друга страна,в
протокола от проведеното ОС е посочен час 9.00,а ищецът не е оспорил съдържанието на
протокола по реда на чл.16 ал.9 ЗУЕС. При това положение,съдът приема,че регистрацията е
започнала в 9.00 часа,както е отразено в протокола и е приключила бързо. Съдебната
практика на БОС,на която се е позовал въззивникът П. е по частна хипотеза,в която
регистрацията е продължила повече от час,поради което обективно не е могло да започне
разглеждането на въпросите по дневния ред и един час по-късно.В конкретния случай не се
твърди и няма доказателства първоначалната регистрация да е продължила до или след
10.00 часа, поради което и отлагането на събранието за 10.00 часа не е довело до
невъзможност на етажни собственици да участват,нито до оттегляне на първоначално
регистрирани за участие собственици. Кворумът в 9.00 и в 10.00 часа е бил един и същ,а
няма твърдения и доказателства, че след 10.00 часа са се явили други етажни собственици,на
които да е била отказана регистрация или включване в гласуването.
Въззивният съд намира за основателно оплакването на ищеца П.,че съдът неправилно
е приел,че не може да прави възражения относно липсата на надлежно учредена
представителна власт на част от лицата,представлявали етажни собственици на проведеното
ОС.Съобразно утвърдената съдебна практика,оспорващият решения на ОС етажен
собственик може да навежда твърдения за допуснати нарушения на чл.14 ЗУЕС,изразяващи
се в липса на представителна власт на лица,представляващи етажни собственици, доколкото
това оспорване има отношение към кворума за провеждане на ОС и законосъобразността на
взетите решения.
В случая,по отношение на лицето М.К. се твърди от ищеца,че не е имало надлежно
учредена представителна власт на собствениците на ап.205А,704В и 705В,тъй като К. не
притежава имот в етажната собственост ,който факт е признат и от ответника в становището
му в с.з.на 08.06.2021г.,а представените по делото пълномощни са без нотариална заверка.
Въззиваемата ЕС е оспорила тези твърдения,като посочва,че действително М.К. не е етажен
собственик,но живее в едно домакинство със собственика на обект 704,вх.В ет.7- Д.И.К.
,неин роднина и е вписана в книгата на етажната собственост като обитател,за което
ответникът е представил като доказателство извадка от книгата. Допълнително по делото са
представени нотариално заверени пълномощни от Д.К. и вторият ненадлежно представляван
от К. етажен собственик- Щ.Н.,включващи и изрични волеизявления на представляваните
по смисъла на чл.42 ал.2 ЗЗД,че потвърждават извършените от К. действия.Нотариално
заверено пълномощно и волеизявление за потвърждаване на извършените от К. действия не
е представено от третия етажен собственик –Е.С..По отношение оспорването на
пълномощното за обект № 403 Б и обект № 510 А ответната етажна собственост е
представила доказателства,че етажният собственик С.К. и етажният собственик Г.Д. са
упълномощили етажния собственик М.Н.К.,включително са представени допълнителни
пълномощни,съдържащи волеизявления на упълномощителите,с които потвърждават
представителната власт на М.Н.К.,индивидуализирана и с ЕГН. Представени са
допълнително изготвени пълномощни и от етажните собственици на обект №206,обект
№403 А,обект № 401В,с които същите са потвърдили извършените от пълномощниците им
действия.Неоснователно според въззивния съд е възражението,че правилата на ЗЗД относно
потвърждаване на действия,извършени без представителна власт,не намира приложение
3
спрямо решенията на ОС на ЕС. В ЗУЕС няма разпоредба,която да изключва приложението
на общите правила на ЗЗД относно упълномощаването,включително и относно
потвърждаването на извършени без представителна власт действия по смисъла на чл.42 ал.2
ЗЗД. В случаите,когато етажен собственик е бил ненадлежно представляван на проведено
Общо събрание или има пропуски в даденото от него пълномощно,няма законови пречки
упълномощителят да направи волеизявление съобразно правилата на чл.42 ал.2 ЗЗД,с което
да потвърди ясно и недвусмислено извършените от ненадлежно представлявалото го лице
действия. В случая само един от етажните собственици- Е.С. не е направил надлежно
волеизявление по чл.42 ал.2 ЗЗД и неговата идеална част следва да бъде изключена от
кворума,но това изключване не може да обоснове извод за незаконосъобразността на
решенията на ОС,тъй като промяната е незначителна.
Неоснователно според въззивния съд е оплакването на въззивника П.,че БРС не е
изложил мотиви,въз основа на които е приел,че решението на ОС по т.11 е
законосъобразно.Съдът е приел,че разискваният и разрешен въпрос е от компетентността на
ОС,решението е взето с необходимото мнозинство.По т.11 от дневния ред ОС е разгледало
въпроса:“Обсъждане и гласуване на предложение за изграждане на спортна площадка.“.От
съдържанието на протокола е видно,че е било докладвано предложение на част от
собствениците на мястото на площадката за кучета,която не се ползва,да се изгради спортна
площадка,не е определен ресурс,но се предлага да се вземе принципно решение за ползване
на това място.Оспореното решение по т.11 е следното: “Взема се решение за използване на
пространството,отредено за кучета,за изграждане на спортна площадка.“. Доводите на
ищеца,че по делото не е било доказано,че земята е обща част не се споделя от въззивния
съд,тъй като от представения протокол от 23.08.2017г. на „Атлантис Каса“ ООД –
собственик на поземления имот и инвеститор на строежа се установява,че собственикът е
извършил разпределение на ползването на незастроената част на поземления имот за
паркоместа и дворни пространства към самостоятелни обекти ,а останалата незастроена
част е посочено,че остава за общо ползване от собствениците. При това положение съдът
няма основание да приеме,че ОС е взело решение за изграждане на съоръжение-спортна
площадка в имота,без да има предоставено право да ползва тази част от собственика му.
Въззивната жалба на ответната Етажна собственост БОС също намери неоснователна. С
решението по т.2 е приета дължима такса от 40 лева на собственик/жилищен обект за
месеците от юни до декември вкл.,с решението по т.5 е определен размер на паричната
вноска за разходи за управление и поддръжка на общите части от 01.01.2021г. в размер на
33.5 лв.на самостоятелен жилищен обект,с решението по т.6 е определена паричната вноска
във фонд „Ремонт и обновяване“ в размер на 1% от минималната работна заплата 650 лв./от
м.януари 2021г,дължима на месец,на самостоятелен обект,а по т.8 е взето решение за
извършване на текущи и наложащи дейности и за събиране на сумата от по 100 лева на
самостоятелен обект,платима еднократно за възлагане на посочените дейности и разходване
на средства за същите.
Правилно и и в съотвествие с разпоредбата на чл.51 ал.1 от ЗУЕС БРС е приел,че
разходите за поддръжка и управление на общите части следва да се определят според броя
на собствениците,ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства, като се е
позовал и на легалната дефиниция на понятието „Разходи за управление“ ,дадена в §1 т.11
на ДР на ЗУЕС. Законосъобразен и правилен е изводът на районния съд,че определянето на
размера на дължимите разходи за поддръжка и управление на друг принцип- твърда сума на
самостоятелен обект,както е прието в оспорените решения е в разрез със закона. По
отношение на вноската във фонд „Ремонт и обновяване“ правилно е посочил БРС,че същата
е дължима съобразно идеалните части от общите части на сградата,от който принцип ОС се
е отклонило. Законосъобразен и правилен е и изводът на районния съд,че решението по т.8
,с което е определя събиране на сума от по 100 лв.от собственик е извън обявения дневен
ред и също противоречи на императивната норма на чл.51 ал.1 ЗУЕС. Неоснователен е
4
доводът на въззивната ЕС,че етажните собственици са възприели този начин на
разпределяне на разходите – на брой апартаменти, в предходни свои решения и така до
момента са заплащани разходите,тъй като този начин е по-справедлив и приемлив за
собствениците на обекти,преобладаващо ползвани сезонно/ваканционни/.Действително,по
отношение на етажни собствености,в които етажните собственици ползват обектите си
преимуществено и за кратко само през летния сезон /ваканционни комплекси/,отдават
краткосрочно обектите си под наем и др., възникват затруднения за определяне на броя
живущи/ползватели и обитатели на всеки обект и разпределяне на разходите по посочения в
ЗУЕС начин.Тези затруднения обаче не могат да бъдат преодолени с недопустимо
разширително тълкуване от съда на императивна законова норма или игнорирането и, а
изискват законодателна промяна на ЗУЕС.
По гореизложените съображения и при споделяне на изложените от БРС
мотиви,обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло като
правилно,законосъобразно и обосновано. С оглед изхода от въззивното обжалване и
оставяне на двете въззивни жалби без уважение,въззивният съд намира,че всяка от страните
следва да понесе своите разноски и такива не се присъждат от съда.
Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение №260962 от 08.07.2021г.,постановено по гр.д.
№8415/2020г.по описа на БРС.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280 ал.3 ГПК и е
окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5