Р Е Ш Е Н И Е
191/6.3.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На осемнадесети
февруари две хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Николова
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 1699 по описа на ШРС за 2019г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по иск с правна квалификация чл. 59, ал.1 от ЗЗД.
Производството
по делото е образувано по искова молба от Д.В.Д. с ЕГН **********, подадена
чрез адв. А.К.от АК-Русе, със съдебен адрес *** срещу Г.С.Г. с ЕГН ********** с
адрес ***.
В исковата молба
се твърди, че с Решение № 97/05.02.2015г. по гр.д. № 2024/2015г. на ШРС ищецът бил
осъден да заплаща месена издръжка в
размер на 90 лв., считано от 30.07.2014г. за роденото от съвместното
съжителство между страните дете – С.Д.Д., както и 750 лв. разноски по делото. Отношенията
между страните били силно влошени, като не поддържали никакви контакти. Ищецът
привел сума по сметка на ответницата в размер на 1115 лв., представляваща
издръжка за минало време за периода 30.07.2014г. – 30.07.2015г., 1260 лв.
представляваща сбора от месечните издръжки от по 90 лв. за периода от юли
2015г. до август 2016г., 2160 лв. представляваща сбора от месечните издръжки от
по 90 лв. за периода от март 2017г. до септември 2018г. и сумата от 810 лв. за
периода от месец октомври 2018г. до месец юни 2019г. Заплатен бил и адвокатския
хонорар по делото. След проверка на
банковата си сметка Д. установил, че на 08.08.2014г. и 16.10.2014г. по погрешка
е направил банков превод от своята сметка по банковата сметка на ответницата в
размер от 500 евро и 200 евро или в левова равностойност на 977.92 лв. и 391.66
лв. Твърди се, че за процесния период от
30.07.2014г. до 31.06.2019г. ищецът е дължал 58 месечни издръжки от по 90 лв.
или на стойност 5435 лв., а е привел сума общо 6929.58лв., като ответницата се
е обогатила със сума от 1494.58 лв., която била недължимо платена от него и
получена без основание от нея. В заключение се моли за уважаване на иска, ведно
със законната лихва върху сумата от 1494.58 лв. считано от 07.06.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, както и направените от него разноски в
настоящото производство.
Препис от
исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответницата,
като по делото не е постъпил писмен отговор от нея.
В съдебно
заседание ищецът, редовно призован не се явява и не изпраща представител. По
делото е депозирана молба, с която се моли производството да бъде разгледано в
отсъствието на лицето, като се прави искане за изменение размера на иска, съобразно
заключението по назначената съдебно-икономическа експертиза. Моли се искът да
бъде уважен, излагайки се аргументи от процесуалния представител – адв. А.К.от
АК-Русе. Претендират се разноски.
В съдебно
заседание за ответницата се явява адв. Д.Д. от АК-Шумен, който счита искът за
неоснователен, с аргумента, че ищецът като баща на детето, привеждайки сумата
по банковата сметка на майката – ответник, е изпълнил един свой нравствен дълг,
поради което и искането да бъде върнато полученото, като платено недължимо е
неоснователно.
Съдът, след
като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Между
страните по делото не се спори, че са родители на малолетната С.Д.Д., родена на
***г. Видно от приложеното по делото Решение № 97 от 05.02.2015г. по гр.д. №
2024/2014г. на ШРС, бащата Д.В.Д. бил осъден да заплаща месечна издръжка в
размер на 90 лв., считано от 30.07.2014г., ведно със законната лихва за всяка
забавена вноска, с падеж 1-во число на месеца, за който се дължи издръжката, до
настъпване на законови причини за изменение или прекратяване на същата. Решението
е обжалвано само в частта му за определения режим на лични контакти и даденото разрешение
от съда, заместващо съгласието на бащата за издаване на лични документи и
пътуване извън границите на Република България.
С Решение № 170/17.07.2015г. по
в.гр.д. № 165/2015г. на ШОС е потвърдено и е влязло в сила на 17.07.2015г., а в
необжалваната си част е влязло в сила на 26.02.2015г. По делото са представени доказателства за
извършени от ищеца парични преводи по сметката на ответницата. За изясняване на
фактическата обстановка е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза,
като във връзка с извършването ѝ, съдът е постановил разкриване на
банкова тайна по отношение на операциите, извършвани по банковите сметки с
титуляри ответницата и ищеца в процесния период – 30.07.2014г. – 31.05.2019г.. В
заключението се посочва, че задължението на ищеца по гр.д. № 2024/2014г. на ШРС
за периода от 30.07.2014г. (датата на образуване на делото) до
31.05.2019г. е в размер на 6 238.89
лв., включващо в себе си издръжка, разноски по делото и законна лихва. По
сметката на ответницата са постъпили общо 7 492.70 лв. с наредител ищеца.
Надвнесената сума е в размер на 1253.81 лв.
Съобразно
заключението, ищецът е направил искане за изменяне размера на претенцията, чрез
нейното намаляване, като съдът е допуснал изменение в размера на иска от
1494.58 лв. на 1253.81 лв.
Така
изложената фактическа обстановка се установява от всички събрани по делото
доказателства, като съдът прави следните
правни изводи.
По
допустимостта на иска: Искът е допустим. Съобразно Тълкувателно решение № 12
от 22.03.1971г. по гр.д. № 112/1970г. ОСГК на ВС на Република България, лицето,
което е давало издръжка вместо задълженото лице да я дава има право да води иск за неоснователно
обогатяване по чл.59 от СК срещу съзадълженото да дава издръжка лице,
независимо дали имащия право да търси издръжка е предявил иск за такава или не.
Поради това ответницата е пасивно легитимирана да отговаря по иска за
неоснователно обогатяване. В този смисъл и Решение № 1226 от 07.07.1955г. на ВС
по гр.д. № 2439/1955г. IV г.о.
По
основателността на иска: Фактическия състав на чл.59, ал.1 от ЗЗД изисква ищеца
да докаже своето обедняване и обогатяването на ответницата, както и връзката
между тях. В този смисъл е Решение № 721 от 03.01.2011г. на ВКС по гр.д. №
401/2009г. IV г.о. Общия
фактически състав на неоснователното обогатяване, поради субсидиарния си
характер изисква и липса на друга правна
възможност за защита на обеднелия.
Твърденията
на ищеца в настоящото дело са, че е платил издръжка в повече от определената
със съдебното решение по гр.д. № 2024/2014г. на ШРС и поради това плащането
извършено от него е недължимо и ответницата се е обогатила за негова сметка. Съгласно
разпоредбата на чл.59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка
на другиго дължи да му върне това, с което се е обогатил до размера на
обедняването. Необходимото
изискване за уважаване на иска по чл.59, ал.1 от ЗЗД е връзката между обедняването на
ищеца и обогатяването на ответника от един или от няколко общи факта. В този
смисъл е Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г. на Пленум на ВС.
Затова в настоящото производство при преценката на основателността на иска
следва да се съобрази характера и източникът на задължението, което според
твърдението на ищеца е възникнало в патримониума на ответницата. В случая това
е законова разпоредба – чл.143, ал.1 и ал.2 от СК, предвиждаща, че всеки родител е длъжен
съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на
живот, необходими за развитието на детето, както и че родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Действително за
ищеца не съществува задължение да заплаща издръжка в размер по-висок от
определения със съдебното решение (а именно 90 лв. на месец), и въпреки, че
неговия патримониум е намалял със заплащаната издръжка със сума, която съгласно
експертизата възлиза на 1253.81 лв., то той носи доказателствената тежест да
докаже по реда на пълното и главно доказване, че имуществото на ответницата се
е увеличило в такъв размер. Такива доказателства не бяха ангажирани по делото.
Не се доказа по делото, имуществото на майката да се е увеличило със тази сума,
както и че тази сума не е разходвана за издръжката на детето. Не се установи
същата да има задължение, което да не е изпълнила, като родител – нито е
престанала да полага грижи за детето
през процесния период, нито родителските права са били присъдени на ищеца, нито
пък за детето грижите са били поети изцяло от трето лице. Майката е
продължавала да изпълнява родителските си задължения през този период, както и
да заплаща размера на определената по отношение на нея издръжка. В Постановление № 5 от 16.11.1970г.
на Пленума на ВС, което не е изгубило значението си и е задължително за
приложение от съдилищата, се приема, че липсва парично равенство по отношение
на задължението на родителите да дават издръжка на ненавършилите пълнолетие
деца. Преценката винаги е конкретна и зависи от
няколко критерии – конкретните възможности на родителя да изплаща издръжката,
с оглед доходите му, имотното му състояние, задължения към други лица.
Родителя, който отглежда детето поема по-малък размер от общата месечна
издръжка на детето, доколкото той дава ежедневни грижи за детето. Ето защо, с
оглед всичко казано по-горе, в случая се установи, че патримониума на ищеца е
намалял в процесния период със сумата от 1253.81 лв., но не се доказа
имуществото на ответницата да се е увеличило с тази сума, като е спестила тези
средства от издръжката на детето.
По отношение
на позоваването от ответницата на чл.55, ал.2 от ЗЗД, съдът намира, че същото е
неоснователно. За въпросът за съзнателното изпълнение на нравствен дълг има
постановена задължителна съдебна практика. Според нея това правило се прилага
само в случаите на пълна липса на основание, но не и при останалите фактически състави на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД или при фактическия състав
на чл. 59 от ЗЗД. В този
смисъл е т.3 от Постановление № 1 от от 28.05.1979 г. по гр. д. № 1/79 г.,
Пленум на ВС и Определение
№ 819/23.06.2011 г. по гр.д. № 298/2011 г. на ВКС, III г.о.
На основание
чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат възложени и направените от
ответницата разноски в производството в размер на 300 лв., представляващи
заплатено от нея адвокатско възнаграждение.
Направено е възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от ответницата, което
съдът намира за неоснователно, доколкото
възнаграждението не превишава размера на минималното такова, определено
в чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от
горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.В.Д.
с ЕГН **********, чрез адв. А.К.от АК – Русе със съдебен адрес *** иск с правно
основание по чл.59, ал.1 от ЗЗД срещу Г.С.Г. с ЕГН ********** с адрес ***, с
искане да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата от 1253.81 лв. (хиляда
двеста петдесет и три лева и осемдесет и една стотинки), представляваща заплатена
в повече сума за месечна издръжка на малолетното дете С.Д.Д. с ЕГН ********** и
с която сума неоснователно се е обогатила ответницата за сметка на ищеца.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Д.В.Д. с ЕГН ********** да
заплати на Г.С.Г. с ЕГН ********** сумата от 300 лв.( триста лева), представляваща
направените от ответницата разходи за заплатено адвокатско възнаграждение,
съгласно адвокатско пълномощно.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: