Р Е Ш
Е Н И Е
№………………/20.07.2021 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
първи апрпил през 2021 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия МАРИЯ ИЛИЕВА
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 4565 по описа за 2020
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 295081 от 06.12.2019
г., постановено по гр.д. № 69012/2018 г. на СРС, 72 състав, е осъдено „А.**“ ЕООД да заплати на ЛKB В.И.Т.АГ, фирмен № 35799,
Австрия, на основание чл. 372, ал.1 ТЗ, вр.
чл. 1, ал. 1 от Конвенцията за Договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, сумата от
3248.63 лв., представляваща
неплатена част от възнаграждение
за превоз по заявки за транспорт от 28.7.2017 г. и
3.8.2017 г., за което са издадени фактури №
326954/2.8.2017 г. и № 340485/8.8.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от 26.10.2018 г. до изплащането й, както и на
основание чл. 78, ал.1 ГПК и сумата от 779.95 лв. разноски по делото.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ответника „А.-**“
ЕООД чрез пълномощник адв.А.Т., с искане
за отмяната на решението и отхвърляне на иска с присъждане на всички разноски. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради неправилно
приложение на материалния закон относно погасителната давност на насрещно
заявеното вземане на ответника за прихващане
и относно настъпване на погасителния ефект на извънсъдебното възражение
за прихващане и на евентуалното съдебно възражение за прихващане. По
твърдението му за погасителен ефект на извънсъдебно заявеното прихващане счита,
че именно вписването в товарителницата на рекламацията за повреди на товара прави
вземането за щети/вреди/ от превоза на стоки ликвидно и изискуемо, при което
погасителния ефект настъпва със заявеното извънсъдебно възражение на ответника
за прихващане към ищеца, като било достатъчно преди изтичане на давностния срок и двете вземания са били възникнали и
изискуеми, без значение ликвидността им. Евентуално оспорва извода на съда, че не е налице
възможност и за заявеното от ответника съдебно прихващане поради погасяването
по давност на вземането по възражението за прихващане, тъй като съгласно
изричната разпоредба на чл.103, ал.1, изр.второ ЗЗД прихващането може да се
извършва и с погасено по давност вземане, т.е. прихващането е възможно и когато
активното вземане е погасено по давност. Счита, че след като по делото е
доказано по убедителен начин причинената повреда по товара, за която ищецът
като превозвач отговаря, то същият дължи на ответника обезщетение за тави вреда в размер на сумата,
която е била предявена към ответника от получателя на товара по рекламация и
която сума епредмет на възражението за прихващане,
при което ответникът не дължи нищо повече към ищеца по възнаграждението по
договора за превоз, като е платил частта над сумата, с която заявява
прихващане.
Въззиваемата страна – ищец оспорва
жалбата с писмен отговор чрез пълномощник адв.Ц.Л.,с
възражението, че решението не страда от сочените от въззиника
пороци , като счита възражението за извънсъдебно прихващане за неоснователно, а
направеното такова като евентуално съдебно прихващане за погасено по
давност и недопустимо съгласно чл.32,
ал.4 от Конвенцията за Договора за
международен автомобилен превоз на стоки /CMR/. Претендира разноски без списък
по чл.80 от ГПК.
Софийски градски съд, действащ като
въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно, и
допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл
съобразно предявената с исковата молба претенция.
При произнасянето
си по правилността
на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от
ТР №
1/09.12.2013 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд
е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за
установени на относими към спора факти и приложимите материално правните
норми, както и до проверка правилното
прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако
тяхното нарушение не е въведено като
основание за обжалване.
Ищецът ЛКВ В.И.Т.АГ,
фирмен № 35799, седалище Австрия, твърди, че по поръчка на ответника „А.**“
ЕООД възложил на отделни превозвачи за сметка на ответника превоз на товари по
суша от гр. Рязан, Русия, до гр. Пловдив, България. Превозите били извършени и
стоките доставени съответно на 7.8.2017 г. и 14.8.2017г., за което ищецът издал
фактури № 326954/2.8.2017 г. и № 340485/8.8.2017 г., всяка от които на стойност
от 1500 евро. Ответникът не оспорил задължението си, но отказал плащане с
твърдението, че на товара по първата заявка били нанесени щети на стойност
3248.63 лв., за което направил изявление за прихващане. Ищецът оспорва
вземането на ответника поради липсата на основание за ангажиране на
отговорността за вреди при транспорта. С оглед извършеното от ответника
частично плащане в размер на 1339 евро, моли да се осъди ответника да му плати
остатъка от задължението по двете фактури в размер на 1661 евро, ведно със
законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното плащане.
Претендира разноските по делото.
Ответникът оспорва иска в срока по чл.131 от ГПК с писмен отговор. Не оспорва сключването на договора за превоз на стоки с
ищеца и че не е платил фактурите в пълен размер. Твърди, че във връзка със
сключен договор за превоз с „Х.“ ООД, възложил превоза по направление
България-Русия на друг превозвач - ищеца, със заявки от 1.8.2017 г. и 7.8.2017 г. Преди приемане на стоката по
първата заявка от „Х.“ ООД било установено наличието на щета, рекламацията за
което била отбелязана в товарителницата № 0276498/1.8.2017 г., както и бил
съставен авариен протокол с отразени в него повреди - 400 повредени и подбити
ролки, настъпили по време на транспорта в резултат на недоброто укрепване на
товара. „Х.“ ООД предявил рекламация към ответника за щетите в размер на
1533.60 евро стойност на повредената стока и 127.82 евро разходи за
констатации, които ответникът погасил чрез прихващане с вземането му за
превозно възнаграждение. Ответникът уведомил ищеца за извършената рекламация,
като за стойността на щетата издал фактура за сумата от 3249.46 лв., която
ищецът да заплати. За тази сума ответникът извършил прихващане с дължимото на
ищеца възнаграждение по двете заявки, поради което му платил остатъка в размер
на 1339 евро. В условията на евентуалност и в случай че не се установи
извънсъдебното прихваща и при уважаване на иска, ответникът моли за разглеждане
на съдебното му възражение за прихващане на претендираните
от ищеца суми по двете фактури с вземането му за претърпяната вреда в размер на
3249.46 лв., които да се прихванат до размера на по-малката сума. Моли за
отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Първоинстанционният съд е изложил,
фактически констатации и правни изводи, основани на анализ на приетите по
делото писмени и гласни доказателства и съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертизи, въз основа на които е приел, че между старните
е бил сключен договор за превоз на товари, същия осъществен с два превоза като
за дължимото му превозно възнаграждение ищецът издал фактури № 326954/2.8.2017
г. и № 340485/8.8.2017 г., всяка от които на стойност от 1500 евро, които не се
спори, че са получени от ответника, както и че ответникът е платил по двете общо сумата от 1339 евро.
Относно остатъка от дължимото превозно възнаграждение е приел за доказано
правото на ответника за насрещно вземане за обезщетение за вреди при втория превоз
осъществен на 07.08.2017 г. на стойност
вредата 1525.20 евро а /за които той е обезщетил получателя на товара чрез
прихващане на техни взаимни задължения/ , но е счел че вземането на ответника
не е било безспорно, поради което не е настъпил и погасителния ефект на заявеното
извънсъдебно изявление за прихващане.
Така е разгледал и евентуално заявеното възражение за прихващане с отговора на
исковата молба, и е счел същото за неоснователно тъй като към момента на
съдебното предявяване на претенцията на 21.2.2019 г., давностният
срок за вземането е изтекъл, като е приел още, че не може да настъпи
погасителния ефект с обратна дата, тъй като преди изтичането на 1-годишния давностен срок по чл.32 т.2 от Конвенцията CMR насрещното вземане на ответника не е било
ликвидно. Така е смел, че отвеникът дължи на ищеца
неплатения остатък от цената на двете фактури по двата превоза в предявения
размер 3248.63 лв.
Въззивният съд, при направената
самостоятелна преценка преценка на същия доказателствен
материал, доводите и възраженията на страните, достигна до същите фактически констатации и правни изводи като изложените в
обжалваното решение, и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение, без да е нужно да ги
преповтаря подробно.
В допълнение и по повод оплакванията с въззивната жалба, намира същите за неоснователни.
Не се установи неправилно приложение на
материалния закон. Предпоставките за настъпване на извънсъдебно прихващане,
като способ за прекратяване на две насрещни задължения до размера на
по-малкото, съгласно чл. 103 ЗЗД - чл. 105 ЗЗД, са: да съществуват действителни
насрещни вземания на страните с предмет пари или еднородни и заместими вещи към момента на изявлението за прихващане;
активното вземане на кредитора, който прихваща, да е изискуемо и ликвидно
(вземане безспорно по основание и установено по размер); пасивното вземане да е
изпълняемо ( като не е необходимо да е изискуемо). Материалноправният ефект на извънсъдебното изявление за
прихващане се състои в прекратяване на задължението на прихващащия, тъй като
замества изпълнението на неговото задължение от момента, в който са били налице
елементите на фактическия състав на чл. 103 ЗЗД, този ефект не настъпва по
право, а изявлението трябва да достигне до насрещната страна. Събраните по
делото доказателства сочат, че насрещното вземане на ответника е оспорено от
ищеца, което го прави неликвидно и така препятства настъпването на погасителния
ефект на изявлението за прихващане извънсъдебно.
Това налага разглеждане и на заявеното
евентуално възражение за прихващане със същата сума с отговора на исковата
молба. Към този момент обаче- 11.02.2019 г. датата на подаване отговора на
исковата молба, е изтекъл 1-годишния давностен срок
по чл. 32, т.2 от Конвенцията CMR за погасяване на вземането на ответника към
ищеца за обезщетение за вреди по товара по втория превоз, предмет на иска, при
което и съгласно чл.32, ал.4 от Конвенцията това вземане не може да се предяви
нито с иск, нито с възражение. Ето защо е без значение към кой момент би
настъпил погасителния ефект на прихващането, след като ответникът не може да
въведе това възражение за прихващане в процеса със свое насрещно вземане, което
е погасено по давност към момента на заявяване на това евентуално възражение за
прихващане с отговора на исковата молба.
Поради
съвпадане изводите на двете съдебни инстанции следва да се потвърди решението
на СРС изцяло.
По
разноските за въззивната инстанция : Поради неуважаване на жалбата, направените от жалбоподателя
разноски остават в негова тежест. Въззиваемата страна
искане за разноски пред въззивния съд, но не е
доказала да е сторила такива.
Воден от горните
мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 295081 от
06.12.2019 г., постановено по гр.д.
№ 69012/2018 г. на СРС, 72 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за разноски за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.280, ал.3, т.1, предл.второ от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.