Р Е
Ш Е Н И Е № .....
гр. Враца, 12.07.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
– гр. Враца, ГО, VII състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
първи юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: КАЛИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Наталия П., като разгледа
докладваното от съдия Христова гр. д. № 4907
по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен искс правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 198о ЗВ.
Производството е образувано
по искова молба от „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Враца, ЕИК
*********, чрез юрисконсулт А.А., срещу Т.И.С., ЕГН **********.
В исковата си молба
ищцовото дружество твърди, че се намира в облигационни отношения с ответника по
договор за предоставяне на В и К услуги, сключен при общи условия, за жилище,
находящо се на адрес: гр. Враца, ул. *******Твърди, че за потреблението за
периода от 18.02.2016 г. до 20.01.2017 г. по партидата на процесния имот са
начислени за плащане суми по 9 бр. фактури за главница в размер на 150,26 лева,
която сума не била заплатена от ответника. За ответника била изготвена покана
за доброволно плащане, но същият не бил открит на адреса за връчването й. Сочи,
че по депозирано от ищеца заявление била издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 2733/2018 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав,
връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК – чрез залепване на уведомление,
което определя правния интерес на ищеца от предявяване на исковете. Иска се
постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът
Т.И.С., ЕГН **********, дължи на ищеца сумата от 150,26 лева, представляваща
потребени ВиК услуги за периода от 18.02.2016 г. до 20.01.2017 г. за жилище,
находящо се на адрес: гр. Враца, *******, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението – 15.06.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2733/2018 г. по
описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав. Претендира присъждане на сторените в
заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът чрез назначения му особен представител адв. Т.П. е депозирал отговор
на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Заявява,
че между страните липсва валидно облигационно правоотношение. Оспорва
качеството потребител на ответника, за което ищецът не е ангажирал
доказателства. Заявява, че ищцовото дружество не е доказало, че през процесния
период ответникът е бил собственик, ползвател или наемател на водоснабдения
недвижим имот. Оспорва реално предоставяне на ВиК услуги за процесния период,
както и техния размер и стойност. Счита, че начислените количества не отговарят
на действителното потребление, а ищецът не е доказал дали са правилно
определени, нито дали е извършен реален отчет на уредите предвид липсата на
подписи в част от документите. Иска се постановяване на решение, с което
предявеният срещу ответника иск да бъде отхвърлен.
Съдът,
като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:
От представената справка по лице от
Служба по вписванията – гр. Враца /л. 58/ е видно, че ответницата Т.С. е
собственик на процесния водоснабден имот, считано от 15.12.2007 г.
От представената справка – извлечение №
36456 за дължимите към 07.09.2017 г. суми към „ВиК“ ООД – Враца за абонатен
номер 2473016 на името на Т.И.С. за имот на адрес: ***, се установява, че по
партидата на абоната са издадени 9 бр. фактури за отчетен период от 18.02.2016
г. до 20.01.2017 г. на обща стойност 150,26 лева.
От представеното извлечение от карнета
за отчитане на вода, воден на името на Т.И.С. за процесния имот, се установява,
че за периода от 18.02.2016 г. до 20.01.2017 г. подписи на абоната се съдържат на
14.03.2016 г., на 18.07.2016 г., на 21.09.2016 г. и на 20.10.2016 г.
Видно от покана за доброволно
изпълнение № 73119, с изх. № 867/08.02.2017 г. до Т.С., същата не е връчена на
ответника, като е отбелязано, че лицето не е открито, като това обстоятелство е
удостоверено с подписа на свидетеля С.М.. Към поканата е приложена подробна
справка за начислените суми по периоди към 08.02.2017 г.
По делото е представено извлечение от
общите условия за получаване на услугите ВиК от „Водоснабдяване и канализация”
ООД, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-019/09.06.2006 г.
От приетото по делото и неоспорено от
страните заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че на
името на абоната Т.С. е регистриран 1 бр. водомер № 652602 и за потреблението
за периода от 18.02.2016 г. до 20.01.2017 г. по партидата на ответника са
издадени 9 бр. фактури на обща стойност 150,26 лева. Вещото лице е установило,
че е налице съвпадение между количествата, отразени в карнета и в издадените
фактури. Към датата на изготвяне на заключението не са постъпвали плащания по
задълженията на ответника. Вещото лице е констатирало, че при отчитане на
консумацията за част от процесните периоди ищецът се позовава на чл. 23, ал. 3
от ОУ, като когато няма достъп до измервателния уред, дружеството начислява
служебно потребление, а след отчитане на показанията на водомера в присъствието
на абоната, количеството вода се изравнява в съответствие с реалното
потребление. Посочено е, че отразеното в карнета и във фактурите количество
съвпада и вещото лице е изчислило дължимите суми.
Други доказателства в производството не
са ангажирани.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:
Предявен е установителен искс правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр.
чл. 198о ЗВ за признаване за установено, че ответникът Т.И.С., ЕГН **********,
дължи на ищеца сумата от 150,26 лева, представляваща потребени ВиК услуги за
периода от 18.02.2016 г. до 20.01.2017 г. за жилище, находящо се на адрес: гр.
Враца, *******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението – 15.06.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2733/2018 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII
състав. Претендира присъждане на сторените в заповедното и исковото
производство разноски.
За основателността на предявения иск ищецът следва да
установи следните кумулативни предпоставки: 1. Наличие на облигационно
правоотношение с ответника по валидно сключен договор за доставка на ВиК услуги
при общи условия, респ. качеството „потребител“ на ответника за процесния
период; 2. Реално доставяне от ищеца на твърдяните ВиК услуги през посочения в
исковата молба период; 3. Стойността на доставените ВиК услуги в претендирания
в исковата молба размер.
Наличието на облигационно
правоотношение по валидно сключен договор за доставка
на ВиК услуги при общи условия и качеството потребител на ответника се
установява от събраните по делото доказателства. Ответницата С. е собственик на
процесния водоснабден имот, считано от 15.12.2007 г. Съгласно разпоредбата на §1, т. 2, б. „б“ от ЗРВКУ и според
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги, потребители са „юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят В и К услуги“. Отношенията по ползване на услугите, предоставяни от
ищцовото дружество, се уреждат от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и съгласно публично оповестени общи условия,
предложени от оператора и одобрени съответно от собственика на ВиК системата
или от регулаторния орган. Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от оператора „ВиК“ ООД гр. Враца са общоизвестни и публикувани на
сайта на дружеството в интернет, поради което обвързват всички абонати на
дружеството съгласно чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. Според чл. 3, ал. 1 от
същата Наредба, потребители на услугите на ВиК са: 1. собствениците и лицата,
на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води; 2. собствениците
и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3. собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и
присъединени към едно водопроводно отклонение. Редът, начинът и формата за
установяване на облигационните отношения по доставката на питейна вода и
пречистването на отпадна такава за конкретните имоти и начинът на плащане и
разпределение на дължимите суми от абонатите се определят съобразно правилата,
предвидени в чл. 30-чл. 40 от същата наредба. Фактът на ползване
на ВиК услуги в процесния имот в случая е достатъчен, за да се приеме наличие
на договорни отношения между ищцовото
дружество и ответницата, които
отношения се уреждат от общите условия на доставчика.
В отговора на исковата
молба се твърди, че ищецът не е доказал, че претендираното количество вода е
реално доставено, а в представеното извлечение от карнета не навсякъде се
съдържат подписи на абоната. Тези възражения са неоснователни. Ищцовото дружество
има право съгласно чл. 23 от ОУ да начислява служебно потребление, когато няма
достъп до измервателния уред, а след реално отчитане на показанията на водомера
в присъствието на абоната, количеството вода се изравнява в съответствие с
реалното потребление. Видно от карнета, подписи
на абоната се съдържат на 14.03.2016 г., на 18.07.2016 г., на 21.09.2016 г. и
на 20.10.2016 г., на които дати са извършени реални отчети на показанията на
водомера в присъствието на ответника, а количеството
вода е изравнено в съответствие с реалното потребление.
Размерът на исковата
претенция се установява от заключението на вещото лице по ССчЕ, което не е
оспорено от страните. Съгласно същото, за
потреблението за периода от 18.02.2016 г. до 20.01.2017 г. по партидата на
ответника са издадени 9 бр. фактури на обща стойност 150,26 лева.
С оглед всичко
гореизложено, искът с правно основание
чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 198о ЗВ е основателен и
следва да бъде уважен, като бъде признато за установено, че ответникът ответникът
Т.И.С., ЕГН **********, дължи на ищеца сумата от 150,26 лева, представляваща
потребени ВиК услуги за периода от 18.02.2016 г. до 20.01.2017 г. за жилище,
находящо се на адрес: гр. Враца, *******, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението – 15.06.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2733/2018 г. по
описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав.
По
разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски. С оглед
задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. по тълк. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК, съдът в исковото производство дължи да
разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно
изхода на спора.
В заповедното производство са присъдени
разноски за държавна такса в размер на 25 лева, но с влязло в сила Определение
№ 2741/19.11.2018 г. заповедта е частично обезсилена на основание чл. 415, ал.
5 ГПК, в т. ч и в частта за разноски за разликата над 22,77 лева до пълния
присъден размер от 25 лева съразмерно с обезсилената част.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноските в заповедното производство – 22,77 лева платена
държавна такса.
В настоящото
производство ищцовото дружество претендира съгласно списък по чл. 80 ГПК държавна
такса в размер на 25 лева, депозит за особен представител на ответника в размер
на 150 лева, депозит за вещо лице в размер на 150 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева. В исковото производство са заплатени 25
лева /довнесена държавна такса след приспадане на платената в заповедното
производство/. Ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски за исковото
производство, както следва: държавна такса в размер на 25 лева, депозит за
особен представител на ответника в размер на 150 лева, депозит за вещо лице в
размер на 150 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева – общо 425
лева.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК
съдът посочва, че плащането следва да се извърши на касите на дружеството –
ищец или по банков път – по банкова сметка ***: ***, BIC: ***, „Централна кооперативна банка“ АД.
При горните съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр.
чл. 198о ЗВ, че Т.И.С., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване
и канализация“ ООД – гр. Враца, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. „А. Стамболийски“ № 2,
представлявано от управителя Ангел Престойски, чрез юрисконсулт А.А., сумата
от 150,26 лева /сто и петдесет лева
и двадесет и шест стотинки/, представляваща потребени ВиК услуги за периода от
18.02.2016 г. до 20.01.2017 г. за жилище, находящо се на адрес: гр. Враца, *******,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението – 15.06.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № 2733/2018 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК Т.И.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на
„Водоснабдяване и канализация“ ООД –
гр. Враца, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Враца, ул. „А. Стамболийски“ № 2, представлявано от управителя
Ангел Престойски, чрез юрисконсулт А.А.,
сумата от 425 лева /четиристотин двадесет и пет
лева/ - разноски в настоящото производство, както и 22,77 лева /двадесет
и два лева и седемдесет и седем стотинки/ - разноски за платена държавна такса
в заповедното производство по ч. гр. д. № 2733/2018 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО,
VII състав.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК
съдът посочва, че плащането на сумите следва да се извърши на касите на
дружеството – ищец или по банков път – по банкова сметка ***: ***, BIC: ***, „Централна кооперативна банка“ АД.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия: …………………………….