Р Е Ш
Е Н И Е
№312
гр. Перник, 20.07.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в
публично съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО И.
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЛОРА СТЕФАНОВА
С участието на секретаря А.М. и
прокурора МОНИКА ЛЮБОМИРОВА, като разгледа, докладваното от съдия Стефанова
КАНД № 402/2020 г. по описа на Административен съд – Перник, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 -
228 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба,
подадена от В.И.Н., ЕГН ********** *** против Решение № 92/27.02.2020 г.,
постановено по АНД № 2101/2019 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е
потвърдено наказателно постановление № 6584/21.11.2019 г., издадено от началник
отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“ при Агенция пътна инфраструктура – гр. София, с което на
основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лв. за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. А от ЗП, във вр. с чл.
37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г.
Изложени
са оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на
материалния закон – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК,
във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Посочено е, че деянието на касатора не
осъществява състава на административното нарушение, за което е санкциониран. Сочи
се, че той не е субект на нарушението по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. А от ЗП, тъй
като няма задължения във връзка със съответното разрешително. Твърди се, че
решаващият съд не е събрал доказателства за всички относими факти и не е
обсъдил събраните такива. Искането към касационния състав е да отмени
обжалваното решение на Районен съд – Перник и да постанови друго, с което да
отмени наказателното постановление.
В
срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК ответникът – Агенция „Пътна инфраструктура“ –
София не е представил отговор.
В
съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован не се е явил и не
е представляван. Докладвана е молба от упълномощения му представител – адв. С.,
в която е заявено, че поддържа касационната жалба. Моли решението на Районен
съд – Перник и потвърденото с него наказателно постановление да бъдат отменени.
В
съдебно заседание ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт М., оспорва жалбата. Моли съда да остави в сила
обжалваното решение
В съдебно
заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник - прокурор Моника Любомирова дава заключение
за неоснователност на жалбата. Предлага на съда да остави в сила решението,
предмет на касационен контрол.
Административен
съд – Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото
доказателства и при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
След
извършена служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящия
касационен състав намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен
съд, в рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на
съдебен контрол, при надлежно сезиране, поради което е валидно и допустимо.
Същото
е и правилно. Съображенията за това са следните:
За
да постанови проверяваното по касационен ред съдебно решение, Районен съд – Перник
е приел, че на 29.10.2019 г. В.И.Н. е управлявал моторно превозно средство с 4
оси, две управляеми оси, марка „****“, модел „****“, с рег. № СА****МТ по път
АЗ, км. 32 в посока от гр. Перник за гр. Дупница без разрешение за дейности от
„специалното ползване на пътищата“, издадено от Агенция „Пътна инфраструктура“,
като при извършеното измерване е констатирано, че при разстояние между осите
1.36 метра на двойна задвижваща /3-та и 4-та ос/ сумата от натоварването на
двойна задвижваща ос е 27.750 тона при максимално допустимо натоварване на ос
19 тона. За така установеното нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. А от ЗП, във
вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 3, т. 2, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5,
б. „В“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. свидетелят Е.Л.С.– инспектор в АПИ, дирекция
АРОК, в присъствието на един свидетел и нарушителя е съставил АУАН № 0007326/29.10.2019
г., който е предявен и връчен на В.И.Н. и последният го подписал без
възражения. Не е направил такива и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа
на съставения АУАН началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“,
дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна
инфраструктура“ е издал наказателно постановление № 6584/21.11.2019 г., с което
на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП е наложил административно наказание
глоба в размер на 1000 лв. за административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1,
б. А от ЗП.
При
така установеното от фактическа страна, районният съд е достигнал до извода, че
наказателното постановление е законосъобразно. Приел е, че АУАН е съставен от
компетентно за това лице и съответства на изискванията на чл. 42 от ЗАНН и че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма,
при спазване на предвидената процедура, със съдържание, посочено в нормата на
чл. 57 от ЗАНН, и при наличие на предпоставките за издаването му. Счел е, че от
събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства по
безспорен начин е установена отразената в АУАН фактическа обстановка и към
същата е приложена съответната правна норма. Приел е, че за извършеното
нарушение е наложено предвиденото в закона административно наказание,
индивидуализирано съгласно разпоредбите на чл. 27 и чл. 12 от ЗАНН. По
посочените мотиви е потвърдил издадения от административно-наказващия орган
правораздавателен акт.
Решението е
правилно. Неоснователно е оплакването на касатора за неправилно установяване на
фактическата обстановка. Районният съд е спазил принципите на чл. 13 и чл. 14
от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН и е събрал гласни и писмени доказателства,
относими към всички обстоятелства, предмет на доказване по делото. Изводите му
са формирани след обективно, всестранно и пълно обсъждане на доказателствения
материал в неговата съвкупност. В решението е обективирана дейността
му по оценка на доказателствата, като са посочени фактите, които са приети за
установени въз основа на тях. Изложени са аргументи във връзка с всички заявени
в жалбата оплаквания.
Правилен и съобразен
със закона е и изводът на районния съд, че административно-наказателното
производство е протекло при спазване на процесуалните правила, които го
уреждат. Приложеният АУАН № 0007326/29.10.2019 г. е съставен от компетентно за
това лице съгласно чл. 56, ал. 2, т. 1 от ЗП, във вр. със заповед № РД-11-1267/17.10.2019
г., издадена от Председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура“. Съдържа всички, посочени в чл. 42 от ЗАНН реквизити. Подписан
е от съставителя, свидетеля, присъствал при извършване на нарушението и
нарушителя и е връчен на последния. Въз основа на АУАН, компетентният за това
орган съгласно чл. 56, ал. 3, т. 1 от ЗП, във вр. със заповед №
РД-11-1266/17.10.2019 г. на Председателя на УС на АПИ, е издал наказателното
постановление, предмет на съдебен контрол. Същото е в изискуемата от закона
писмена форма, съдържа реквизитите, посочени в чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и е
подписано от издателя.
С
оглед установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка, в
съответствие със закона е и изводът на Районен съд - Перник за осъществяване на
състава на нарушението на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. А от ЗП. Съгласно цитираната
норма за
дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забранява
движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства в обхвата на пътя
и обслужващите зони. Превозването на тежки товари представлява дейност по
специално ползване на пътя съгласно § 1, т. 8 от ДР на ЗП. Затова за
извършването му е необходимо да бъде издадено разрешение по реда на Наредба №
11/03.07.2001 г. В настоящия случай от събраните доказателства е безспорно
установено, че на 29.10.2019 г. В.И.Н. е управлявал
моторно превозно средство с 4 оси, две управляеми оси, марка „****“, модел „****“,
с рег. № СА****МТ по път АЗ, км. 32 в посока от гр. Перник за гр. Дупница без разрешение
за дейности от „специалното ползване на пътищата“, издадено от Агенция „Пътна
инфраструктура“, като при извършеното измерване е констатирано, че при
разстояние между осите 1.36 метра на двойна задвижваща /3-та и 4-та ос/ сумата
от натоварването на двойна задвижваща ос е 27.750 тона при максимално допустимо
натоварване на ос 19 тона.
Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. В от
Наредба № 11/03.07.2001 г. допустимото максимално натоварване на ос за ППС с
допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично
или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища,
отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично
или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в
приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища за сумата от
нaтовaрвaнията на ос на една двойнa ос на моторни превозни средства, когато разстоянието
между осите е от 1.3
включително до 1.8 м., е 19 тона. С оглед установеното, че управляваното от
касатора ППС при разстояние между осите от 1.36 метра на двойна задвижваща ос е
с натоварване на двойна ос от 27.750 тона, то представлява „тежко“ ППС по
смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11/03.07.2001 г. Затова съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, б. А от ЗП е
забранено движението му по пътищата без разрешение. Безспорно установено е, че
при извършване на проверката водачът не е имал издадено разрешение от Агенция
„Пътна инфраструктура“. С такова се е снабдил на 30.10.2019 г./разрешително №
РИ-4924/30.10.2019 г./, като е заплатил и дължимата пътна такса /квитанция №
121012170097740/30.10.2019 г./ Следователно
В.И.Н. е нарушил забраната на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. А от ЗП. Неоснователно е възражението му, че деянието не се субсимира
от посочения състав на нарушение. Сочените от него, като приложими разпоредби
на чл. 177, ал. 3, във вр. с чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП предвиждат налагане
на административно наказание глоба в размер от 500 до 3000 лв. на водач, който,
без да спазва установения за това ред управлява пътно превозно средство с
размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството. Нормата на чл. 139, ал.
1, т. 2 от ЗДвП е бланкетна и препраща към подзаконов нормативен акт, приет на
основание чл. 139, ал. 3 от ЗДвП - Наредба № 11/2001 г. на министъра на
регионалното развитие и благоустройството. Затова съставът на нарушение по чл.
139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП ще бъде реализиран когато е нарушена някоя от
разпоредбите на Наредба № 11/2001 г. на министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Настоящият случай не е такъв, тъй като е налице нарушаване
на формулирана в закона забрана – чл. 26, ал. 2, т. 1, б. А от ЗП – извършена е
дейност по специално ползване на пътя – движение на тежко ППС, без да е
издадено разрешение за това. Санкцията за нея е предвидена в чл. 53, ал. 1 от
ЗП, както за физическите лица, които са нарушили разпоредбата на чл. 26, ал. 2,
т. 1, б. А от ЗП, така и за тези които извършат или наредят да бъде извършено
движение на тежко ППС без разрешение. Затова няма основание да се приеме
тезата, изложена в касационната жалба, че санкционираното лице не е субект на
нарушението. То носи административно-наказателна отговорност, за това, че е
управлявало тежко ППС без разрешение. Затова му е наложено предвиденото в чл.
53, ал. 1 от ЗП административно наказание - глоба от 1000 лв. до 5000 лв. То е
индивидуализирано съобразно всички посочени в чл. 27 от ЗАНН обстоятелства и при
съблюдаване на целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН. В съответствие с установената
фактическа обстановка е прето, че са налице само смекчаващи отговорността
обстоятелства и затова глобата е наложена в минималния предвиден от закона
размер от 1000 лв.
Предвид
всичко изложено настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение на
Районен съд – Перник е правилно и законосъобразно и затова на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено
в сила.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 92/27.02.2020 г., постановено по АНД №
2101/2019 г. по описа на Районен съд – Перник.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/