Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………/……12.2020 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО,
ІІ-Г
въззивен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети септември през 2020 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СОНЯ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.съдия КРИСТИНА ГЮРОВА
секретар Алина Тодорова, като
разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА
гражданско дело номер 2767 по
описа за 2020
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № II-55-138092
от 11.06.2019 г. по гр.д. № 16702/2018 г. на СРС, 55 състав, е осъден на основание чл. 200, ал.1
КТ, „Г.И.“ ЕООД, да заплати
на Д.А.Ц., сумата 25424.87 лева - обезщетение за причинени неимуществени вреди
в резултат на трудовата злополука, настъпила на 19.09.2017г., ведно със
законната лихва от 19.09.2017г. до окончателното плащане, като е отхвърлен иска за разликата над
присъдения до пълния предявен размер от 70000.00 лева, като неоснователен, както и да
заплати и сумата
732.00 лева - обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на
трудовата злополука, настъпила на 19.09.2017Г., ведно със законната лихва от
12.03.2018г. до окончателното плащане, като е отхвърлен иска за разликата над присъдения до
пълния предявен размер от 1084.49 лева, като неоснователен. С решението
първоинстанционния съд се е произнесъл и относно разноските по производството по чл.78, а.1 и ал.2 и чл.38, ал.1, т.2 ЗА вр.чл.чл. 78, ал.
1 ГПК.
С последващо определение по чл.248 от ГПК първоинстанционният съд е отказал да измени решението в частта за
разноските, което определение не е било обжалвано .
Решението е обжалвано и от двете
страни по спора.
Ищецът Д.А.Ц. обжалва
решението в частта, в която претенцията му за обезщетение за неимуществени
вреди над 25424.87 лева до пълния предявен
размер от 70000.00 лева е била отхвърлена с оплаквания за неправилност в
обжалваната част поради необоснованост на извода за справедливото обезщетение
съобразно събраните доказателства и нарушение на чл.52 от ЗЗД. Счита, че не са
отчетени влошаването на състоянието на зрението с увреденото дясно око,
установено от приетата по делото СМЕ, и неговата необратимост, невъзможността
да извършва определени трудови дейности вследствие на това, допълнителните затруднения поради
причинена последваща травма на ръката от влошеното зрение, продължителността на
преживените болки и страдания и пониженото самочувствие на ищеца и др. така
счита за справедлив размера от 85 000лв., от който след присп1334,78 лв. адане
евентуално на получени суми по чл.200, ал.3 и ал.4 от КТ, остава справедлива
разлика от претендирания размер от 70 000 лв. наред с това оспорва съда
служебно да има възможност да намалява размера на обезщетението с получени суми
от ищеца като обезщетение от НОИ и по застраховка, и при липсата на направено
възражение от ответника за прихващане с тези суми в преклузивните срокове .
Наред с това оспорва възможността получените суми за обезщетение от НОИ по ДОО
да могат да се приспадат от обезщетението по чл.200 от КТ, тъй като те
компенсиран липсата на трудово възнаграждение, което е различно от вземането за
обезщетение за трудова злополука по
чл.200 от КТ. Моли решението в обжалваната част да се отмени и да се осъди
ответника да му заплати още 44 575,13 лв. до пълния предявен размер на
иска за неимуществени вреди от 70 000 лв. , както е уточнен размера пред
СРС в открито съдебно заседание на 29.01.2019 г. Претеннират се и разноски за
въззивната инстанция поотделно за обжалване и защита по жалбата на насрещната
страна, от пълномощника на жалбоподателя- адв.С.Д. по чл.38 от ЗАдв за оказана
безплатна правна защита по делото на ищеца.
Ответникът
по исковете „Г.И.“ ЕООД обжалва решените
ов частите, в които претенциите за неимуществени и имуществени
вреди са били уважени, като недопустимо
и неправилно. Оплакването за недопустимост е обосновано с увеличаването на
цената на иска от 25 000лв. на 70 000 лева, при което искът ставал
подсъден на съответния окръжен съд съобразно разпоредбата на чл. 104, т. 4 от ГПК, а не на районен съд. Наред с това твърди да е налице произнасяне по
нередовна исковата молба, тъй като при извършеното увеличение на иска размерът не
е определен като стойност, поради което съдът е следвало да даде указания на
страната за изправяне на допуснатите нередовности, съответно при неотстраняване
в определения срок да счете съответното действие за неизвършено по реда на чл.
101, ал. 3 от ГПК.Оплакванията за неправилност сочат на необоснованост на решението
в обжалваните части поради превратно и невярно възприемане на събраните по
делото доказателства, което е довело до неправилна преценка за обстоятелствата,
необходими при определяне на обезщетение както за неимуществени вреди, така и
за имуществени вреди, причинени от настъпила трудова злополука. Конкретно се
оспорва извода за липсата на съпричиняване на вредата от ищеца и действия от
негова страна в разрез с изискванията за безопасност на труда, несъобразяване с признание на самия ищец, че
е бил без предпазни средства, а по размера на справедливото обезщетение оспорва
същия като несъобразен с вида и характера на травмата, също и несъобразено с
факта, че ищецът не е провеждал и прегледи в период от повече от 10 месеца,
като за този период липсвали каквито и да е данни за назначено и провеждано
лечение дори и това предписано от проведените
4 прегледа при различни специалисти в различни населени места, и така
счита, че ищецът сам е допринесъл за потенциално влошаване на състоянието му.
Относно претенцията за имуществени вреди счита, че не се констатира наличие на
каквато и да е необходимост от извършване на няколко прегледа на различни места
в рамките на една седмица, при което липсвала причинна връзка на тези разходи с
увреждането, и в тази част решението също се явявало необосновано и неправилно.
Твърди и неправилно приложение на чл.200 от КТ , защото СРС не бил приспаднал
полученото от ДОО и по застраховката. Моли да обезсилите решението и да изпрати
делото за разглеждане от компетентен съд, евентуално да се отмени като
неправилно и исковете отхвърлят. Претендира разноски.
По
всяка от двете въззивни жалби е подаден писмен отговор в срока по чл.263, ал.1
от ГПК от насрещната й страна, според
които жалбите са неоснователни.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция,
като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по
предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно, а в
обжалваните части и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и
съдът се е произнесъл съобразно предявените с исковата молба претенции.
Ищецът е предявил иск с правно основание
чл.200 от КТ за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
трудова злополука, и за законна лихва върху дължимото обезщетение от датата на
увреждането до исковата молба, както посочено в исковата молба. При увеличение
на размера на претенцията за неимуществени
вреди по реда на чл.214 от ГПК, ищецът е представил в откритото съдебно
заседание пред СРС на 29.01.2019 г. писмена молба , в която изрично е посочил,
че счита справедлив размер на обезщетението около 88 000-85 000лв.,
но претендира 70 000лв., след приспадане на платени суми по застраховката
„трудова злополука“ и с оглед приетата по делото съдебно-медицинска експертиза
/СМЕ/, препис от която е връчен на пълномощника на ответника. Не е налице следователно твърдяната
нередовност на исковата молба.
Не е налице недопустимост на решението в обжалваните
части като постановено от родово некомпетентен съд. Споровете за обезщетение по
чл.200 от КТ са в кръга на трудовите спорове по КТ-чл.365 от КТ, и са в
компетентност на районен съд като първа инстанция / така напр. решение № 111 от
27.05.2011 г. по гр. д. № 468/2010 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС, определение №
1285 от 18.11.2013 г. по гр. д. № 3040/2013 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС/.
При произнасянето си по правилността на
обжалваното решение, съгласно
чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните
указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната
жалба/-и оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към
спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане
на релевантни към казуса императивни
материално правни норми, дори ако
тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Предявен е иск с основание чл.200, ал.1 от КТ
за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от трудова
злополука настъпила на 19.09.2017 г. и с искане за заплащане на законна лихва
за забава върху дължимото обезщетение от деня на увреждането до заплащане на
обезщетението- за неимуществените вреди, и от исковата молба до заплащането- за
имуществените вреди. .
В частите, в които предявеният иск за обезщетение за
имуществени вреди е бил частично отхвърлен, решението не е обжалвано и не е
предмет на въззивна проверка.
Съобразно изложеното с исковата молба и
отговора по чл.131 от ГПК, спорни между страните са били фактите от състава на
чл.200 и чл.201 от КТ, отнасящи се до съпричиняване на вредоностния резултат от
ищеца в следствие на проявена от него груба небрежност при неспазване на
правилата за безопасно полагане на труд, и вида и размера на претърпените болки
и страдания и размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди,
както и наличието на причинна връзка между имуществената вреда и увреждането.
Първоинстанционният съд е изложил фактически и правни изводи, след преценка
на събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключения на
съдебно-медицинска експертиза, като е приел, че са се доказали предпоставките
за ангажиране отговорността на ответника като работодател за обезщетяване на
причинените болки истрадания на ищеца в следствие на трудова злополука на 19.09.2017
г., че ищецът не е съпричинил вредоносния резултат и не е допуснал груба небрежност
нито нарушение на технологичните правила, определил е сумата от 40 000 лв. като
справедливо обезщетение за пертърпените от ищеца травматично увреждане
предвид характера и степента му , степента на
увреждането и неблагоприятната прогноза, и продължителността на лечението, както и отраженията върху
ежедневния комфорт, като съгласно чл. 200, ал. 4 КТ, е приспаднал от намалената
със съпричиняването сума платеното застрахователно обезщетение в размер на 11205,60 лв. и
полученото обезщетение по обществено осигуряване от 3369,53 лв., при което е определи окончателен размер на
обезщетение в размер на от 25424.87 лв. Относно имуществената вреда е приел, че
разходите на ищеца за закупени медикаменти, такси за престой в болнично
заведение и за извършени прегледи и манипулации, в размер на общо 732.00 лева,
са били необходими за лечението, и са проява на грижата на пострадалия да
намали вредите от произшествието.
Въззивният съд споделя тези фактически констатации и правни изводи, и
съгласно чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение,
без да е нужно да ги повтаря, с изключение на частта за определен като
справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди в размер на
40 000лв. и възможността за намаляване на обезщетението за неимуществени
вреди с получена сума по обществено осигуряване.
По направените оплаквания с въззивните
жалби следва да се добави следното:
По оплакването на ищеца размера на
обезщетението по критериите по чл.52 от ЗЗД, намира същото за основателно.
Съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства, гласни
такива, и заключението на приетата СМЕ сочат, зе определената от
първоинстанционния съд сума от 40 000лв. не се явява адекватна на
установеното травматично увреждане, степента на намаляване на зрението с
дясното око на ищеца/ 5 пъти под нормалното/
и загубата на периферно зрение отдясно, установени от приетата СМЕ,
невъзможността ищецът да изпълнява трудови дейности изискващи зрение и от двете
очи- експертно решение на ТЕЛК и СМЕ,
младата възраст на ищеца при увеждането / 27 години/ при което
переспективата на трудова дейност на същия се намалява поради невъзможността да
извършва такава с двуочно зрение, вкл. и необходимостта да извършва работа като
водопроводчик при спазване обаче на допълнителни ограничения над обичайните
според ЕР на ТЕЛК-липса на очен травматизъм и работа с двуочно зрение, което
обективно води до затрудняване на извършване и на конретната трудова дейност
при ответника, интензитета на болките и страданията и битовия дискомфорт и снижено
самочувствие, установени от показанията на свидетеля Ал.Ц., и особено
необратимостта на засягане на зрението на ищеца с дясното око, установена от
СМЕ също и от ЕР на ТЕЛК от 2018 г., които водят до извода, че заместващото
обезщетение за преживените от ищеца болки и страдания и увреждане, с оглед и
неговата трайност, е в размер на сумата от 70 000 лв. В този смисъл оплакването
на ответника, че размера на обезщетението е несправедливо завишен от
първоинстанционния съд, се явява неоснователно.
По оплакването на ищеца за невъзможност
за приспадане на обезщетението по обществено осигуряване от това по чл.200 от КТ за неимуществени вреди :
Това възражение също се явява
основателно. По правилното тълкуване и прилагане на чл.200, ал.3 от ГПК е
формирана съдебна практика, напр. с решение № 54 от 23.04.2019 г. По гр. д. №
3649/2018 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС, която се споделя от настоящия въззивен
състав, и сочеща, че обезщетението от общественото осигуряване компенсира
загубата на трудовото възнаграждение, то следва да се приспадне от присъденото
обезщетение за пропуснати ползи, причинени от трудовата злополука и изразяващи
се в неполучено трудово възнаграждение. Само в този случай неприспадането на
сумата би довело до двойно плащане и съответно до неоснователно обогатяване.
Обезщетението за неимуществени вреди компенсира причинените болки и страдания
чрез предоставяне на други блага. Това обезщетение, съответно неимуществените
вреди няма връзка с обезщетението по общественото осигуряване, което компенсира
загубата на трудовото възнаграждение, представляваща имуществена вреда от вида
на пропусната полза. Поради това получаването на двете обезщетения- за
неимуществени вреди по чл. 200 КТ и обезщетението от общественото осигуряване,
компенсиращо загубата на трудовото възнаграждение, не е двойно плащане и не
води до неоснователно обогатяване, а напротив до пълно и справедливо
обезщетение на причинените видове вреди. Ето защо с получената сума по
общественото осигуряване от ищеца не следва да се намали размера от 70 000лв.
По оплакването на ищеца за недопустимост
съдът служебно да приспадане от обезщетението по чл.200 от КТ полученото
застрахователно обезщетение :
Това оплакване е неоснователно.
Ответникът с отговора на исковата молба е направил такова възражение, вкл. и за
намаляване със сумите получени по обществено осигуряване-л.48 от делото на СРС.
Наред с това и съдът е длъжен служебно да приложи императивната материално
правна норма на чл.200, ал.4 от КТ . Ето защо от сумата 70 000лв. се
присада сумата получена от ищеца по застраховка за трудова злополука от
11 205, 60 лв., за която няма спор по делото, и остава дължима разлика от
работодателя в размер на 58794,40 лв., за която искът за неимуществени вреди се
явява основателен и доказан и подлежи на уважаване, или за още 33 369,53
лв. над присъдените с обжалваното
решение.
По оплакването на ответника по смисъла
на чл.201 от КТ за непредотвратяване на увеличаване размера на вредата:
Ответникът едва с въззивната жалба прави
възражение за липсата на действия от страна на ищеца за намаляване на
увеличаване на вредата, довела до влошаване степента на зрението, което като
преклудирано не може да се разглежда от въззивния съд. С отговора на исковата
молба и до приключване на устните прения пред СРС, такова възражение не е
правено от ответника.
Оплакването за съпричиняване на
вредоносния резултат поради проявена груба небрежност и неспазване на
технологията на трудовия процес, се явява неоснователно. На ищеца е бил проведен начален инструктаж,
както и нарочен дневен такъв в деня на злополуката. От книгата за проведен
инструктаж на 19.09.2017 г. е видно, че на всички лица е проведе еднакъв
инструктаж, съдържанието на който обаче не може да установи. Това е така,
защото отразеното в колона 6 на книгата за инструктаж за съдържание на същия,
не се установява от приетите по делото други писмени доказателства. Посочено е
, че проведения инструктаж е РИ 64-01/или 02, недобре четливо/, и РИ 64-03, а
поделото е прието съдържанието на инструктаж с обозначение РИ 6.4-24, при което
не може да се установи, че проведения на датата на инцидента инструктаж е със
съдържанието на този по РИ 6.4-24. Ето защо ответникът не доказва защитното си
възражение, че ищецът не е спазил условията за безопасност. Недоказано остана и
възражението му, че ищецът самоволно е извършвал дейност която не му е била
възложена, доколкото показанията на свидетеля
К.Д. не могат да оборят отразеното в декларацията на самия работодател
от 25.09.2017 г. за трудовата злополука,
че същата е настъпила на обичайното работно място, и от липсата на проведен
индивидуален инструктаж на ищеца, в съответствие с програмата на работодателя
за инструктаж на работното място / л.65-67 от делото на СРС/ и на ежедневен
инструктаж по здраве и безопасност при работа / л.69/, ако на ищеца е била
възложена работа в деня, която се различава от тази на другите участващи
работници на ответника на обекта, където е настъпила трудовата злополука.
Книгата за инструктаж от 19.09.2017 г. установява проведен еднакъв инструктаж
на всички 11 работника на обекта, което
според горепосочените програми на работодателя за инструктаж сочи на еднаквост
на възложената работа на всички и опровергава довода на работодателя за
възложена на ищеца различна работа от тази на намиращите се в шахтата други работници,
към които ищецът се е включил да помага
при издърпване на металния прът .
По оплакването на ответника за липса на
причинна връзка на проведените множество прегледи от ищеца при различни
специалисти по очни болести:
Това оплакване също е неоснователно. Не
може да се отрече правото на пациент да проведе консултации с различни
специалисти за да обезпечи провеждането на правилно лечение и така да
предотврати/намали увеличаване на вредните последици от травмата. При липсата
на специални знания от съда дали всички те са били необходими, следва да се
възприеме извода на СМЕ, че те са били необходими, при което се установява и
причинната връзка между разходите по тях с увреждането. Искът в уважения размер
за обезщетение за неимуществени вреди се явява основателен.
Ето защо решението в обжалваната от ищеца част, следва да се отмени в частта,
в която искът за обезщетение за неимуществени вреди над 25424.87 лева до 58794,40
лева е отхвърлен следва да се отмени и въззиният съд да уважи иска и за
разликата между двете суми, като се осъди ответника да заплати тази разлика от 33
369,53 лв. със законната лихва от датата на увреждането до плащането
В останалите обжалвани от двете страни
части, решението следва да се потвърди поради съвпадане изводите на двете
инстанции за основателност на претенцията за имуществени вреди в размер на 25424.87 лева и неимуществени вреди в размер
на 732.00 лева , дължими с лихвите за забава съответно от датата на увреждането
и от подаване на исковата молба.
По разноските: Съобразно изхода на спора, следва да се
определят от въззиния съд и разноските по делото и за двете инстанции. На
адв.С.Д. ответникът дължи още 1241,36 лв. възнаграждение на основание чл.38 от
ЗАдв съобразно уважения размер на иска за неимущ.вреди/ при 84% уважен иск и
2630лв. адв.възнаграждение в минимален размер/ Съответно размерът на дължимите
на ответника за първата инстанция от ищеца разноски се намаляват на 224 лв., а
дължимата държавна такса от същия на СРС се увеличава с още 1334,78 лв. според
увеличения размер на обезщетението за неимуществени вреди.
За въззивната инстанция:
На адв.Д. ответника дължи разноски по
чл.38 от ЗАдв в размер на 1531,09 лв. според чл.7, ал.2, т.4 от Наредба на
ВАдвС № 1/2004 г. и уважения размер на жалбата на ищеца и още 1314,70 лв. за
защита по жалбата на ответника, общо 2845,74 лв.
На ответника ищецът дължи разноски за
явяване на адв. Т. в единственото открито съдебно заседание пред въззивния съд,
като единствено от нея процесуално действие по делото, в размер на 100лв. а с
ДДС 120 лв., по аргумент от обратното от чл.9, ал.1 от Наредба № 1/2004 г. на
ВАдвС, доколкото адв.Т. не е автор на подадената въззивна жалба, нито на
отговора на въззивната жалба от ответника, и възражението на противната страна
по чл.78, ал.5 от ГПК се явява основателно.
Ответното дружество дължи на СГС 667,39
лв. за държавна такса според уважения размер на жалбата на ищеца съгласно
чл.78, ал.6 от ГПК
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № II-55-138092 от 11.06.2019
г. по гр.д. № 16702/2018 г. на СРС, 55 състав, в частите, в които е отхвърлен
иска по чл. 200, ал.1 КТ за обезщетение за
неимуществени вреди над сумата 25424.87 лева до сумата 58 794,40 лева, и е
осъден Д.А.Ц., да заплати на „Г.И.“ ЕООД, разноски над 224 лева до 884.80 лева, ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА,
на основание чл. 200, ал.1 КТ, „Г.И.“ ЕООД, БУЛСТАТ*******, със седалище:***,
Бизнес сграда „Г.Х.“, да заплати на Д.А.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, още 33 369,53 лв. / разликата
над 25424.87 лева до сумата 58 794,40 лева/ за обезщетение за причинени неимуществени вреди в
резултат на трудовата злополука, настъпила на 19.09.2017г., ведно със законната
лихва от 19.09.2017г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № II-55-138092 от 11.06.2019
г. по гр.д. № 16702/2018 г. на СРС, 55 състав, в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА, на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА вр.чл.чл. 78, ал. 1 ГПК, „Г.И.“
ЕООД, БУЛСТАТ*******, да заплати на адвокат С.Ц.Д., с посочен адрес: ***
/кантора на адв. М.П./, още 1241,36 лв. за адвокатско възнаграждение за първата
нистанция, както и сумата 2845,74 лв. за адвокатско възнаграждение за
въззивната нистанция за осъщественото от него безплатно процесуално
представителство на ищеца.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „Г.И.“ ЕООД, БУЛСТАТ*******, да
заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК на Софийския районен съд още 1334,78
лв. за държавна такса, и на Софийски градски съд сумата 667,39 лв. за държавна такса.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Д.А.Ц.,
ЕГН **********, да заплати на „Г.И.“ ЕООД, БУЛСТАТ*******, сумата 120 лв. разноски за въззивната нистанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в 1-месечен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.