Определение по дело №300/2019 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 6818
Дата: 22 ноември 2019 г. (в сила от 19 декември 2019 г.)
Съдия: Майя Йончева Йончева
Дело: 20194520100300
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 януари 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. Русе, 22.11.2019г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                 Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА

 

при секретаря           ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА                                         и в присъствието на

прокурора                                                                            като разгледа докладваното от съдията гр. дело №300 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:

 

         Искът е отрицателен установителен с правно основание по чл.439 ГПК.     Ищцата Р.Ц.Т. чрез процесуалния си представител твърди, че въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр. дело №26082/2006г. на Софийски районен съд, 79-ти състав в полза на “Ти Би Ай Кредит” ЕАД, срещу нея е било образувано изп. дело №620/2008г. по описа на ЧСИ Цветанка Георгиева с район на действие Окръжен съд гр. Русе. Вземането на “Ти Би Ай Кредит” ЕАД произтича от задължение по запис на заповед. По делото били извършени частични плащания до 03.04.2009г., след което плащанията спрели. Тъй като от последното действие за събиране на вземането до 31.08.2016г. не били предприети никакви действия от страна на взискателя, ЧСИ Цветанка Георгиева прекратила изп. дело №620/2008г. с влязло в сила на 09.09.2016г. постановление и изпълнителният лист бил върнат на взискателя. През месец февруари 2015г. първоначалният взискател “Ти Би Ай Кредит” ЕАД, сега с наименование “Транзакт Юръп” ЕАД цедирал вземането си на “АПС Бета България” ООД, за която цесия не е била уведомена. През месец юли 2018г. “АПС Бета България” ООД образувала изп. дело №1323/2018г. по описа на ЧСИ Иван Хаджииванов въз основа на същия изпълнителен лист и тя получила ПДИ за сумите 585.94 лв главница, 173.96 лв неолихвяема сума, 0.65 лв лихви, 100 лв допълнителни разноски, 126.80 лв разноски по изп. дело и 103.27 лв разноски и такси по Тарифата по ЗЧСИ или общо за сумата 1090.62 лв. Счита, че не дължи сумата на “Ти Би Ай Кредит” ЕАД, сега “Транзакт Юръп” ЕАД, тъй като е изтекла погасителната давност по чл.110 ЗЗД – от последното действие по изпълнението на ЧСИ Цветанка Георгиева (03.04.2009г.) до 09.09.2016г., когато изп. дело №620/2008г. е било прекратено, са изтекли повече от 7 години при минимален давностен срок 5 години. Не дължи сумата и на “АПС Бета България” ООД, тъй като не е била уведомена за извършената цесия. Позовава се на изтекла погасителна давност и по отношение на този кредитор, предвид обстоятелството, че вземането датира от 2006г., а изп. дело №1323/2018г. е образувано през 2018г. – повече от 12 години от изискуемостта. Моли съдът да признае за установено, че Р.Ц.Т. не дължи на ответниците “Транзакт Юръп” ЕАД и “АПС Бета България” ООД сумите 585.94 лв главница, 173.96 лв неолихвяема сума, 0.65 лв лихви, 100 лв допълнителни разноски, 126.80 лв разноски по изп. дело и 103.27 лв разноски и такси по Тарифата по ЗЧСИ или сумата общо 1090.62 лв, претендирана по изп. дело №1323/2018г. на ЧСИ Иван Хаджииванов с район на действие Русенски окръжен съд. Претендира направените разноски по делото.

         Ответникът “Транзакт Юръп” ЕАД гр. София, представляван от Васил Матеев Клаклов, не е взел становище по иска.

         Ответникът “АПС Бета България” ООД гр. София, представляван от Павел Разсипал и Джозеф Мартинак, чрез процесуалния си представител взема становище за недопустимост на иска поради липса на правен интерес за ищцата. Същият е отпаднал поради прекратяване на изп. дело №620/2008г. на ЧСИ Цветанка Георгиева. След прекратяване на изпълнителното дело отпада и заплахата от принудително изпълнение срещу собствеността на ищцата-длъжник, а с това и правният й интерес от водене на отрицателен установителен иск. Позовава се на Решение №99/28.06.2012г. на ВКС по търг. дело №667/2011г. на второ търговско отделение, ТК. Моли производството по делото да бъде прекратено. Искът е и неоснователен, оспорва го и моли съдът да го отхвърли, ако го приеме за допустим.

         По делото са представени писмени доказателства, в т.ч. препис от определение по гр. дело №26082/2006г. на Софийски районен съд, второ гражданско отделение, 79 състав, приложени са копие от изп. дело №620/2008г. на ЧСИ Цветанка Георгиева, вписана в КЧСИ под №760 и копие от изп. дело №1323/2018г. на ЧСИ Иван Хаджииванов, вписан в КЧСИ под №832, с район на действие Русенски окръжен съд.

         За да се произнесе, съдът съобрази следното:

         Видно е от приложения препис от влязло в сила определение по гр. дело №26082/2006г. на СРС, второ гражданско отделение, 79 състав, че в производство по чл.242, ал.1 във вр. с чл.237, б.“е“ ГПК (отм.) Р.Ц.Т. е била осъдена да заплати на “Ти Би Ай Кредит” ЕАД сумата 892.94 лв - задължение по запис на заповед от 27.04.2006г., заедно със законната лихва от 24.11.2006г. до окончателното плащане и сумата 17.86 лв разноски по производството. Издаден е изпълнителен лист от 15.01.2007г. в полза на “Ти Би Ай Кредит” ЕАД за сумите по определението.

         По молба на кредитора “Ти Би Ай Кредит” ЕАД издаденият изпълнителен лист е бил образуван в изп. дело №620/2008г. на ЧСИ Цветанка Георгиева.

Видно от данните по изп. дело №620/2008г. длъжникът Р.Ц.Т. не е изпълнила доброволно задължението си в дадения й двуседмичен срок с покана за доброволно изпълнение от 27.08.2008г., поради което ЧСИ Цветанка Георгиева е предприемала изпълнителни действия срещу нея за събиране на дълга. Последното изпълнително действие по производството е било извършено на 30.09.2008г. - налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника с последно плащане по същия от 03.04.2009, след което не са били извършени валидни изпълнителни действия. Поради това с влязло в сила на 09.09.2016г. Постановление ЧСИ Цветанка Георгиева е прекратила производството по изп. дело №620/2008г. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК (л.64 от изп. дело).

Установено е, че по силата на Споразумение за покупко-продажба и прехвърляне на вземания от 23.02.2015г. “Транзакт Юръп” ЕАД, ЕИК ********* (с предишно наименование “Ти Би Ай Кредит” ЕАД) - продавач е прехвърлило на “АПС Бета България” ЕООД - купувач вземанията си по всички необслужвани договори за потребителски кредити, посочени в Приложение І, в т.ч. и вземането си към Р.Ц.Т. (л.74) и е упълномощил новия кредитор да я уведоми за прехвърляне на вземането, съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД (л.72).

По молба на новия кредитор “АПС Бета България” ООД издаденият изпълнителен лист по гр. дело №26082/2006г. на СРС е бил образуван в изп. дело №1323/02.07.2018г. на ЧСИ Иван Хаджииванов.

С молба от 05.04.2019г. взискателят “АПС Бета България” ООД е поискал прекратяване на производството по изп. дело №1323/2018г. спрямо длъжника Р.Ц.Т.. С постановление за прекратяване на изпълнително производство ЧСИ Иван Хаджииванов на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК е прекратил изпълнителното производство по изп. дело №20188320401323 срещу Р.Ц.Т. и със съобщение изх. №9972/12.04.2019г. до взискателя го е уведомил за прекратяването (л.83-85).

В хипотезата по чл.439 ГПК длъжникът в изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълнението, като поиска установяване несъществуване на задължението му, основавайки се на факти, настъпили след приключване на съдебното производство, по което е издадено изпълнителното основание. Когато длъжникът се позовава на давност, предмет на предявения по реда на чл.439 ГПК иск не е съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания и спирания на давността. Съдебната практика категорично приема, че основанието за наличие на правен интерес е висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист.

С оглед установените по-горе данни, че принудителното изпълнение е приключило с постановление на ЧСИ Иван Хаджииванов за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК, то ищецът няма правен интерес от предявяване на иск с правно основание по чл.439 ГПК. Съгласно чл.235, ал.3 ГПК съдът взема предвид настъпилите след предявяване на иска (18.01.2019г.) факти.

Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителния иск, за наличието на която съдът е длъжен да следи служебно. Поради установената липса на правен интерес на иска, предмет на делото, съдът прекратява съдебното производство.

Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ответникът “АПС Бета България” ООД следва да бъде осъден да заплати на ищцата 472 лв разноски, съгласно представен списък на разноските по чл.80 ГПК. Съобразно приетото в мотивите на Тълк. реш. №119/1.12.1956г. по гр. д. №104/1956г., ОСГК, ВС, т.1, в духа на закона е да се присъждат разноски в полза на ищеца и в случаите, когато исковете са отхвърлени, респ. при прекратяване на делото. В случая след предявяване на отрицателния установителен иск по чл.439 ГПК с постановление за прекратяване на изпълнително производство ЧСИ Иван Хаджииванов на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК е прекратил производството по изп. дело №20188320401323 срещу Р.Ц.Т.. Съгласно задължението на съда да изследва цялостното поведение на ответника в този процес съдът намира, че “АПС Бета България” ООД носи отговорност за разноските, тъй като е дал повод за специалния отрицателен установителен иск.

Мотивиран така, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

         ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №300/2019г. на Русенски районен съд поради недопустимост на иска.

         ОСЪЖДА “АПС Бета България” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул. “България“ №81В, ап.3, представлявано от Павел Разсипал и Джозеф Мартинак да заплати на Р.Ц.Т. ***, ЕГН **********, сумата 472 лв разноски по делото

         Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Русенски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                         

                                                                            Съдия: