№ 20126
гр. С., 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20231110170289 по описа за 2023 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК вр. чл. 42, ал. 1 ЗУЕС.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 369833/21.12.2023г. на СРС,
уточнена със Становище, вх. № 63225/26.02.2024г. на СРС. С влязло в сила Определение №
9118/28.02.2024г. съдът е върнал частично исковата молба, като е прекратил частично
производството по делото досежно предявени недопустими искове за прогласяване
нищожност на оспорените решения.
Ищецът С. С. С. е предявил срещу съсобствениците от етажната собственост на
сградата, находяща се в град С., ж.к. „*************“, бл. 216, иск с правно основание по
чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на всички решения, взети от ОС на ЕС на сградата на негово
заседание, проведено на 20.11.2023г. Ищецът твърди, че е собственик на самостоятелен
обект в етажната собственост. Протоколът не давал яснота дали решенията са взети от
общото събрание на собствениците или от общото събрание на учреденото в сградата
сдружение на собствениците, като последното нямало правомощия да приема такива
решения. Към датата на подаване на исковата молба ищецът не бил получил протокола от
заседанието по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. Била определена за заплащане такса, която не
било ясно как е определена. Отправяла се заплаха при неплащането ú да се наложи
незаконна мярка. Поставянето на чип на асансьора следвало да ограничава нерегламентиран
достъп на външни лица, а реално се стигало до ограничаване на съсобственици да използват
етажна собственост – асансьор. Такова решение било нищожно и излизало вън от
правомощията на общото събрание. Сумата, която следвало да се плаща, дори не засягала
ежедневното ползване на асансьора. В насроченото по делото публично съдебно заседание
ищецът не се явява, като се представлява от дъщеря си Л. С., която поддържа предявения
иск, включително в хода на устните състезания, като допълнително представя и писмени
бележки.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците - съсобствениците от етажната
собственост на сградата, находяща се в град С., ж.к. „*************“, бл. 216, чрез А.С.
– управител на етажната собственост, са подали Отговор на исковата молба, вх. №
1
205576/21.06.2024г. на СРС, депозиран и по електронна поща. Предявения иск се оспорва
като недопустим, тъй като бил насочен срещу сдружението, а решенията били на ОС на ЕС.
Дори и да се счете за допустим, искът бил неоснователен. На 20.11.2023г. било проведено
заседание на ОС на ЕС. Разгласяването и провеждането станали по установените за това
процедури и правила. Събранието приело решение собствениците, неплащащи дължимите
такси към етажната собственост, да понесат принудителни мерки. Такива обаче към момента
на подаване на отговора не били предприемани и всеки можел да ползва безпрепятствено
общите части, включая асансьора. Изтъква се, че всеки собственик, освен права, имал и
задължения към етажната собственост, в това число да заплаща дължимите към нея суми и
разноските за поддръжка на сградата. Недопустимо било ищецът да ползва придобивките в
сградата, повишаващи цената и на неговия имот, но да не заплаща за тях. Отправянето на
покани за заплащане на дължимите суми било част от задълженията на управителя. В
насроченото по делото публично съдебно заседание ответниците се представляват от
управителя на етажната собственост А. Стойков, който твърди, че е налице отпаднала
необходимост от делото, тъй като чиповете са възстановени, а този, който е взел решението
за спиране на чиповете, вече не е в управителния съвет.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявения с нея иск и становището и възраженията на ответниците, съобразявайки
събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от производството:
Видно от Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти /отм./ от 23.05.1989г., С. С. С. е закупил от Главно
управление на Строителните войски недвижим имот – апартамент в град С., ж.к.
„*************“, бл. 216, ет. 17, ап. 79, ведно с припадащите се площи, права и
помещения.
Искът е предявен в срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. По делото не са представени
доказателства, от които да е видно дали и кога протоколът от заседанието е обявен по
реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. Поради това следва да се приеме, че искът е подаден
своевременно в съда.
Искът в частта му за отмяна на решенията по първите два пункта от протокола – за
отхвърлянето на Вариант № 1 и Вариант № 2 за ремонт на асансьорите, е недопустим, тъй
като на контрол по реда на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС подлежат само положителни решения на ОС
на ЕС, но не и такива, с които дадено предложение е отхвърлено. По пункта, с който е
одобрен Вариант № 3 за ремонт на асансьора , както и по четвъртия пункт, а именно – за
постепенно възстановяване на неработещ асансьор и преместване на двигател, искът също е
недопустим, тъй като се касае за решения по целесъобразност, върху които съдът също няма
правомощие да упражнява контрол. В този смисъл е и съдебната практика –
р.39/19.02.2013г.-гр.д.657/2012г.-ВКС,Iг.о., опр.400/10.11.2014г.-гр.д.4646/2014г.-ВКС,IIг.о. В
тази си част исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото –
прекратено.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС в останалата му част е и за двете страни. Ищецът следва пълно
и главно да докаже, че решенията, чиято отмяна се иска, са били взети, както и че е
собственик на самостоятелен обект в сградата-етажна собственост. В тежест на ответника е
да установи законосъобразността на приетите решения. Извън това в тежест на всяка от
страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици.
2
В представения екземпляр от протокола е вписано, че след взетите решения
председателят ще пресметне каква сума от общо 12064 лева се припада на всеки апартамент
и ще залепи списъка в антрето на входа. В срок от 30 дни, считано от 20.11.2023г. всеки ще
може в период от 6 седмици да заплати сумите, но има и други разходи по части, които
трябва да се поръчат. След изтичането на този срок ще бъдат деактивирани чиповете на
всички апартаменти, които не са платили своите задължения. Съдът приема, че се касае за
решение, определящо и разпределящо на съсобствениците вноски към етажната
собственост, както и решение за налагане на санкции за неизпълнение, макар и същото да не
е прецизно и надлежно формулирано.
Съобразно оплакванията в исковата молба /общо формулирани/ и доказателствата по
делото, съдът намира на първо място, че при вземане на решението е нарушена нормата на
чл. 13, ал. 7 ЗУЕС /редакция към ДВ, бр. 26 от 2016г., новата редакция по ДВ, бр. 83 от.
2023г. е в сила от 31.12.2023г./. Според същата общото събрание се свиква чрез покана,
подписана от лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на видно и
общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието,
а в неотложни случаи - не по-късно от 24 часа. Датата и часът на поставянето задължително
се отбелязват върху поканата от лицата, които свикват общото събрание, за което се съставя
протокол. В настоящия случай на л. 71 е налице покана, която обаче не е подписана, липсва
съставен протокол за поставянето ú, като и същата е залепена на 17.11.2023г. в 19:00ч.
Доколко се касае за неотложен случай по делото не са ангажирани доказателства.
Съгласно чл. 15, ал. 1 ЗУЕС, в редакцията му в сила от 29.09.2023г. /ДВ, бр. 82 от
2023г./, общото събрание се провежда, ако присъстват лично или чрез представители поне 51
% от идеалните части от общите части на етажната собственост, освен в случаите, когато за
приемане на решение се изисква мнозинство от всички идеални части или такова,
надхвърлящо тези 51 % /чл. 17, ал. 2, т. 1-4, т. 7 ЗУЕС, поне такова е разумното тълкуване на
чл. 15, ал. 1 ЗУЕС/. При това положение, ако общото събрание не може да се проведе в
посочения в поканата час поради липса на кворум, то събранието се отлага с един час, като
се счита за законно, ако на него присъстват не по-малко от 26% от идеалните части от
общите на сградата. Ако и тогава и този кворум не може да се събере, общото събрание се
провежда на следващия присъствен ден, независимо колко от идеалните части от общите
части на сградата присъстват. В протокола от заседанието не е отбелязано каква част от
общите части са били представени, съответно не е доказано да е бил налице кворум за
провеждането му. При положение, че не е спазена нормата на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС да се посочи
и кой от присъствалите как е гласувал, то не може да се определи недвусмислено дали е
налице изискуемото от закона мнозинство за вземане на решение. Протоколът не е подписан
нито от председателстващия събранието, нито от протоколчика, както изисква чл. 16, ал. 6
ЗУЕС.
Описаните по-горе нарушения са достатъчни да обосноват отмяната на оспореното
решение на ОС на ЕС, като допълнително следва да се изтъкне, че задълженията на етажни
съсобственици към етажната собственост се събират/изпълняват по реда на чл. 38 ЗУЕС,
като не е предвидена възможност за налагане на санкции от страна на ОС на ЕС на етажния
собственик чрез ограничаване на ползването на общи части на сградата, включително
асансьорната уредба.
С оглед изложеното предявеният иск в тази си част е основателен и следва да
бъде уважен по отношение на взетото решение за разпределяне на суми, определяне на
срок за плащане и санкциониране на неплатилите посредством деактивиране на
чипове.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ГПК, право на разноски има само страната, в полза
на която е постановен съдебният акт. Ищецът своевременно е заявил претенция за разноски.
3
Ответниците не претендират разноски. В полза на ищеца и съобразно изхода от спора следва
да бъдат присъдени разноски в размер на 16,00 лева за държавна такса.
Водим от горното и на основание чл. 42, ал. 2 ЗУЕС и чл. 130 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на Общото събрание на Етажната собственост на сградата,
находяща се в град С., ж.к. „*************“, бл. 216, прието на негово заседание на
20.11.2023г., а именно: „След взетите решения председателят ще пресметне сумата от
12064 лв. разделена на всеки един апартамент съответстваща на идеалните части
които трябва да даде за ремонта и да залепи списъка на таблото в антрето. Също
така всеки има срок от 30 дни считано от 20.11.2023г. да заплати сумата, тъй като
всичко трябва да бъде платено в следващите 6 седмици, но преди това има други
разходи по части които трябва да бъдат поръчвани. След изтичането на този срок ще
бъдат деактивирани чиповете на всички апартаменти които не са платили своите
задължения.“.
ВРЪЩА Искова молба, вх. № 369833/21.12.2023г. на СРС, уточнена със
Становище, вх. № 63225/26.02.2024г. на СРС, в частта ú, с която се иска отмяна на
останалите решения на Общото събрание на Етажната собственост на сградата,
находяща се в град С., ж.к. „*************“, бл. 216, проведено на 20.11.2023г., като
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 70289/2023г. на СРС, I ГО, 173 състав, в
описаната му част.
ОСЪЖДА СЪСОБСТВЕНИЦИТЕ от етажната собственост на сградата,
находяща се в град С., жк. „*************“, бл. 216, да заплатят на С. С. С., ЕГН
**********, от град С., сумата от 16,00 лева за разноски по делото пред
първоинстанционния съд /гр.д. № 70289/2023г. на СРС/.
Решението в частта си, с която е отменено решението на ОС на ЕС, подлежи на
обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба, подадена чрез Софийския
районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението в прекратителната си част подлежи на обжалване пред Софийския
градски съд с частна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в седмодневен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4