Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 512
03.09.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Хасково в открито съдебно
заседание на пети август две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Хайгухи Бодикян
Членове: Пенка
Костова
Росица Чиркалева-Иванова
при
секретаря Светла Иванова и в присъствието на прокурор Антон Стоянов при Окръжна
прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Бодикян АНД (К) № 450 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във
вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН
Образувано е по жалба на А.Г. ***, подадена чрез
пълномощник, против Решение №55/28.02.2020г., постановено по АНД №1402 по описа
на Районен съд - Хасково за 2019 година, с което е потвърден Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
Серия .. №….. на ОДМВР – Хасково.
Касационният жалбоподател счита,
че съдът извършил повърхностна и неправилна преценка на доказателствата и
доказателствените средства, въз основа на които изградил крайния си извод за безспорно
установяване на твърдяното за извършено нарушение. Този извод не се подкрепял
от доказателствената съвкупност по делото. В съдебния акт липсвало обсъждане на
същата, както и ясна и категорична оценка за нея. Не било известно по каква
причина и въз основа на какво съдебният състав приел, че протоколът по чл.10, ал.1
от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР бил годно доказателство, което
удостоверявало мястото и времето на извършване на нарушението, за това с какво
АТСС било заснето, каква била посоката на движение, ограничението на скоростта,
автомобила, на който било постановено устройството и др. Смята се, че в този
протокол липсвало каквото и да било удостоверяване на действията, следващи
преустановяване на работата на АТСС. В него липсвало отразяване кога и от кого
бил приет, колко на брой статични изображения и видеозаписи били свалени от
средство и къде се съхранявали тези веществени доказателствени средства. Това
поставяло под съмнение законосъобразността на процедурата по установяване и регистриране
на твърдяното от органа нарушение. След като по преписката бил представен
протокол, на който не били попълнени всички точки и графи и не ставало ясно
къде се съхранявал снимковия материал, това водило до нарушаване правото на
защита на касатора за начина обособяване на конкретния снимков материал и
превръщането му във веществено доказателствено средство, имащо отношение към
нарушението. Счита се, че протоколът не следва да се ползва с придадената му от
закона формална доказателствена сила. Същия не можел да послужи за ангажиране
отговорността на Г.. На следващо място се твърди, че съдът не изследвал, нито
се произнесъл относно липсата или не на
преценката за наличието на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
По изложените съображения се иска
отмяна на обжалваното съдебно решение. В писмена молба по хода на делото,
жалбата се поддържа от пълномощника на касатора.
Ответникът, ОД на МВР - Хасково, не
изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Хасково предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от
надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.
С оспореното Решение №55/28.02.2020г.,
постановено по АНД №1402/2019г., Районен съд - Хасково потвърдил атакувания
пред него Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение на чл.21, ал.1 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП), установено с автоматизирано техническо
средство Серия .. №…./29.11.2019г. на ОДМВР - Хасково.
За да постанови решението си,
районният съд приел, че електронният фиш отговаря на изискванията на чл.189,
ал.4 от ЗДвП. В него мястото на извършване на нарушението било точно и
конкретно описано. Точно била посочена и посоката на движение на автомобила,
разположението на техническото средство и в каква посока се извършвало
засичането. Констатирал, че по преписката бил представен снимков материал на
нарушението, както и такъв на лекия автомобил, в който било разположено АТСС.
Налице бил и задължителния протокол по чл.10, ла.1 от Наредба №8121-532 от
12.05.2015г. на МВР, който също бил доказателство за посоката, мястото и времето на извършване
на нарушението, и за това с какво АТСС било заснето то. Отбелязал също, че бил
представен снимков материал за разположението на АТСС, като това място
отговаряло на описаното в електронния фиш, поради което същият се явявал годно
доказателствено средство. Посочил, че правилно наказанието било наложено на
управляващия МПС, собственик на същото. За безспорни съдът приел
обстоятелствата, че нарушението било извършен в населено място, с процесния
автомобил, управляван от жалбоподателя, със скорост над разрешената. В тази
връзка правилно било квалифицирано нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП и
съответно правилно санкционирано по чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.2
от ЗДвП.
Административен съд - Хасково намира, че
обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно, поради което следва
да бъде оставено в сила.
Не са налице наведените в касационната жалба
оплаквания. При спазване на процесуалните правила районният съд е събрал и
анализирал необходимите и относими доказателства, които са били нужни за
установяване на фактите по делото. Въз основа на извършения анализ е формулирал
крайния си правен извод за потвърждаване на обжалвания пред него електронен
фиш. Настоящият състав счита, че така направеният извод съответства на приетите
по делото доказателства.
От доказателствения материал по делото безспорно се
установява, че на 29.11.2019г., в 14:42ч. е било установено и заснето с автоматизирано
техническо средство № TFR1-M 597 движение на лек автомобил „Мерцедес“, модел „Е200
ЦДИ“, с рег.№ Х …. ВР, собственост на касатора, с превишаване от 20 км./ч. над
разрешеното за движение в населено място общо ограничение от
Съгласно разпоредбата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП, „при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да
се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният
фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи“.
В § 6, т.65 от ДР на ЗДвП се
определя, че „Автоматизирани технически средства и системи” са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а)
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган;
б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган,
който поставя начало и край на работния процес.
На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП
от министъра на вътрешните работи е издадена Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн. ДВ, бр.36 от
19.05.2015г. (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.), с която се уреждат
условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи
(АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.2 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г. се прави разграничение между стационарни и мобилни
АТСС, като чл.3 от същата гласи, че за установените от АТСС нарушения на
правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване
на автоматизирана информационна система.
В следствие анализа на посочените нормативни
разпоредби се налага извода, че към настоящия момент (както и към момента на
извършване нарушението от касатора) нарушенията на правилата за движение по
пътищата могат да се установяват и санкционират чрез издаване на електронен фиш
не само при използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни
автоматизирани технически средства и системи за контрол. Нормативно
регламентираните изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за
използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и
автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния
орган, освен включването и изключването на мобилното АТСС (чл.9 от Наредбата),
според настоящата инстанция отговарят на изискванията, залегнали в Тълкувателно
решение №1 от 26.02.2014г. на ВАС – Общо събрание на колегиите, относно
непълнотите в регламентацията на работата на „техническите средства” преди
изменението на чл.189, ал.4 от ЗДвП с ДВ бр.19 от 2015г. Отчитайки настъпилата
законова промяна, настоящият съд приема, че електронен фиш за санкциониране на
допуснато нарушение на ЗДвП може да бъде издаден, когато нарушението бъде
установено и заснето с мобилно автоматизирано техническо средство или система,
при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г.
Настоящата инстанция намира за правилни изводите на
районния съд, че обжалваният електронен фиш съдържа всички необходими
реквизити, съгласно приложимата редакция на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Eлектронният
фиш се отличава както от административните актове по смисъла на АПК, така и от
актовете за установяване на административно нарушение по смисъла на ЗАНН и по
отношение на него не съществува законово разписано задължително съдържание,
извън изброените в разпоредбата на чл.189, ал.4, изр.второ от ЗДвП реквизити,
т.е. пълно приравняване между електронен фиш и наказателно постановление не
може да има нито по отношение на съдържанието им, нито във връзка с процедурата
по съставянето им. В случая са налице всички изискуеми реквизити на електронния
фиш.
Изпълнено е и изискването на чл.10,
ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за съставяне на протокол
за използване на мобилно АТСС за контрол. Представени са фотоснимки, както на
заснетото МПС, собственост на касатора, така и за служебния автомобил, в който
е било разположено АТСС.
Въз основа на попълнените данни в протокола, по
несъмнен начин се потвърждава и визираната от органа правна квалификация на
нарушението като такова по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Процесното АТСС е
законосъобразно приведено в работен режим на твърдяното място и време, посочени
в протокола по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. и е технически
изправно, поради което административнонаказателната отговорност на касатора се явява
законосъобразно ангажирана.
Настоящата инстанция намира, че контролните органи са изпълнили
изискванията на чл.4 от Наредбата - контролът да се осъществява с АТСС,
одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за
одобрен тип средство за измерване и преминали първоначална или последваща
проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя
на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с
представени по административната преписка Протокол №1-53-19 от проверка на
мобилна система за видеоконтрол TFR – 1M, идент. №597 от 22.02.2019г. и
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835, валидно до
24.02.2020г. Тези доказателства не са оспорени и същите са приети като годни за
установяване на посочените в тях факти.
Предвид горните установявания, настоящата инстанция счита, че по делото има
събрани достатъчно доказателства, от които може да се направи обоснован извод,
че са спазени изискванията на ЗДвП и на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. при
използването на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта -
мобилна камера за контрол на скоростта TFR1 - М №597.
При установяване на нарушението
на чл.21, ал.1 от ЗДвП и провеждане на особената административнонаказателна
процедура по издаване на процесния електронен фиш няма допуснати съществени
нарушения. Безспорно е установено нарушението, авторът му и неговата вина.
Деянието е санкционирано законосъобразно, като наложената глоба от 50 лева
съответства на нормативно предвидения в чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП вид и размер
на наказанието и на констатираното превишаване на скоростта за движение в
населено място.
Не се споделят оплакванията на
касационния жалбоподател за липса на удостоверяване в протокола по чл.10, ал.1
от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на действията, следващи преустановяване
на работата на АТСС, както и за липса на отразяване кога и от кого бил приет,
колко на брой били статичните изображения и видеозаписи и колко от тях били
свалени от средството и къде се съхранявали. Изтъкнатите обстоятелства не са от
категорията на съществените, нямат отношение към спазване на нормативно
установената процедура по издаване на ЕФ и по никакъв начин не рефлектират върху
правото на защита на наказаното лице. Най-съществените реквизити в протокола
като дата, време на работа, контролиран участък, ограничение на скоростта и
номер на първо и последно статично изображение от АТСС, са посочени, поради
което доводите за съществени непълноти в същия са неоснователни. Във връзка с
последното, твърдението, че протоколът по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от
12.05.2015г. не може да послужи за ангажиране отговорността на Г., също не се
споделя.
Неоснователно е и оплакването, че
съдебният състав не изследвал, нито се произнесъл относно липсата или не на
преценка за наличието на „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В този
смисъл, липсата на изявление в ЕФ относно наличието или не на основания за
прилагането на чл.28 от ЗАНН не съставлява процесуално нарушение, като отново
следва да се посочи, че съдържанието на електронни фиш е лимитативно уредено в
чл.189, ал.4 от ЗДвП, поради което правилата на ЗАНН относно съдържанието на НП
са неотносими, респ. наказващият орган няма задължението да изложи мотиви
относно приложението на чл.28 от ЗАНН. Последното се отнася и до съда, като се
приема, че след като липсва обсъждане и произнасяне по този въпрос, то съдебният
състав е приел, че няма основания за прилагането на института на „маловажния
случай“.
Предвид изложеното, оспорваното
решение се явява законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №55/28.02.2020г., постановено по АНД №1402 по описа на Районен съд
- Хасково за 2019 година.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.