РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1589/6.10.2023г.
гр. Пловдив, 06.10.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, XIV състав, в публично съдебно заседание
на осемнадесети септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря НЕДЯЛКА
ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдия Георгиева адм. дело № 33 по описа
за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 144 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.
Образувано е по жалба на Д.А., ЛНЧ **********,
с адрес: ***, А.Е., ***, роден на *** г. с адрес: *** и Е.К.А., ЛНЧ **********
с адрес: ***, против заповед № РДЦ-22-798 от 25.11.2022г. на кмета на район
„Централен“ при община Пловдив, с която
е наредено незабавно спиране и е забранен достъпът до строеж: „Ремонт на южната
фасада с реконструкция с премахване на балкон на южната фасада на жилищна
сграда с идентификатор 56784.518.1035.1 и с административен адрес: ***.
В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на административния акт, поради допуснати при издаването му
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие
с материалноправните норми. Твърди се, че в случая не е налице, посочения в заповедта
строеж, а предприети от жалбоподателите действия по обезопасяване на сградата.
В тази връзка се посочва, че административният орган не е изпълнил задължението
си по чл. 35 от АПК да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и
да обсъди възраженията на заинтересованите страни. С жалбата и в писмена молба
от 14.09.2023г. се иска отмяна на оспорвания акт и присъждане на направените
съдебни разноски.
Ответникът – кмет на район „Централен“ при
община Пловдив, в съдебно заседание не се явява, не изпраща представител. В писмена
молба от 13.03.2023г., чрез юрк. С., моли за отхвърляне на жалбата.
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена в законоустановения срок и от лица, имащи правен интерес от
оспорването ѝ.
Като съобрази доказателствата, становищата и
доводите на страните и приложимия закон, при служебната съдебна проверка на
основание чл.168 АПК за валидност на
оспорения административен акт и за неговата законосъобразност на всички
основания по чл.146 АПК, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
Във връзка със сигнал от РДНСК - Пловдив от
служители на район „Централен“ при Община Пловдив на 29.09.2022г. е извършена
проверка на жилищна сграда, находяща се на адрес: ***, като е съставен
констативен протокол - л.26. Установено е премахване на балкон на сградата и
извършващи се на втори и трети етаж от същата подмяна на ел. инсталация, монтаж
на климатична инсталация, предстенни обшивки от гипсокартон и др.
На 10.10.2022г. е съставен констативен акт №
25 от служители на район „Централен“ при Община Пловдив, съгласно който при
извършена проверка на място в имота е констатиран строеж, описан в акта като
„Ремонт на южната фасада с реконструкция с премахване на балкон на южната
фасада на жилищна сграда с идентификатор 56784.518.1035.1 и административен
адрес: ***“. Установено е, че недвижим имот с идентификатор 56784.518.1035 по
КК и КР на гр.Пловдив е собственост на Д.А. и А.Е. при равни идеални части като
в КА са посочени и собствениците на самостоятелните обекти в сградата. Като
участници в строителство са посочени Д.А. и Е.К.А.. За строежа не се представят
строителни книжа и документи. Посочено е също така в КА, че сградата представлява
единична недвижима културна ценност „Жилищно – търговска сграда на д-р А.“,
декларирана с писмо № 395/13.02.85г. на НИПК, заведена под № 338 в регистъра на
НИНКН.
Констатирано е от проверяващите органи, че в
ПИ с идентификатор 56784.518.1035 (в двора на ***“) по част от южната фасада на
сградата е монтирано леко тръбно, фасадно скеле, стигащо до „подовото ниво“ на
самостоятелен обект в сградата с идентификатор 5678.518.1035.1.10, като по
фасадата, пред остъклената тераса са констатирани следи от премахнат балкон
(очертанията на плочата и парапетите), който е обслужвал СОС с идентификатор 5678.518.1035.1.10.
Балконът, според проверяващите е бил съставен от правоъгълна в план
стоманобетонова плоча, плътен парапет по късата стена на плочата и прозирен по
дългата. В хода на проверката са присъствали жалбоподателите - Е.А. и Д.А.,
които са заявили, че скелето е поставено от тях с цел ремонт на фасадата.
Последният е посочил, че балконът е отстранен на 21.09.2022г. Описано е в КА,
че за СОС с идентификатор 5678.518.1035.1.10 е констатирана налична документация
за „Преустройство на жилището на Г.Б.М.“ – одобрен на 18.02.1969г., като въз
основа на одобрения проект е издадено строително разрешение № 8. В КА е
посочено, че съгласно проекта, липсващият балкон представлява конструктивен
елемент – част от етажна плоча, която се сочи като обща част. Прието е, че така
описания строеж е такъв от 5-та категория във връзка с разпоредбата на чл.137,
ал.1, т.5 от ЗУТ. Установено е нарушение на чл.148, ал.1 ал.4 и чл.225, ал.2,
т.2 от ЗУТ. Констатираният „Ремонт на южната фасада с реконструкция с
премахване на балкон на южната фасада на жилищна сграда с идентификатор
56784.518.1035.1 и административен адрес: ***“ е определен като незаконен
строеж. КА е връчен на Д.А. и Е.А. на 03.11.2022г., чрез поставяне на недвижимия
имот по реда на § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ – служебна бележка на л.53.
Срещу КА е постъпило възражение в районната администрация
(л.65) от страна на Д.А. и А.Е., в което сочат, че констатирания строеж не
съществува и скелето в имота не е поставено с цел „реконструкция“ на южната
фасада на сградата, както и че такава не е извършвана. Лицата твърдят, че
скелето е поставено единствено за сваляне на висящи отломки след падането на
балкона, за да се обезпечи безопасността на обитателите на сградата. Сочат, че за падналия балкон липсват
съответните строителни книжа и въпреки, че е налице одобрена документация за
преустройство, същото не е реализирано във вида, разрешен от администрацията.
Последвало е издаването на обжалваната в настоящото
съдебно производство заповед № РДЦ-22-798 от 25.11.2022г. на кмета на район
„Централен“ при община Пловдив, с която
на основание чл. 224а, ал. 5 във връзка с чл.225а, ал.2, т.2 от ЗУТ,
е наредено незабавно спиране на строеж „Ремонт на южната фасада с реконструкция
с премахване на балкон на южната фасада на жилищна сграда с идентификатор
56784.518.1035.1 и административен адрес: ***“ и на основание чл.224а, ал.6 от ЗУТ е забранен достъпа до строежа като е разпоредено извършителите му незабавно
да напуснат мястото на строежа, както и да вземат всички необходими мерки за
недопускане и предотвратяване на аварии и рушене.
Като част от административната преписка по
делото е представен констативен протокол от 30.09.2022г., съставен при проверка
на недвижимия имот с идентификатор 5678.518.1035 по КК и КР на гр.Пловдив,
извършена от гл.инспектор в Регионален инспекторат за опазване на културното
наследство в Южен централен регион при Главна дирекция „Инспекторат за опазване
на културното наследство“ в Министерство на културата. В протокола е отразен
статутът на сградата, находяща се на административен адрес: гр.Пловдив, ***, а
именно: единичен архитектурно-строителен паметник на културата без определена
предварителна категория и съгласно § 12, ал. 1 от ЗКН притежаващ статут на
единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност; сградата е част от
територия с културно – историческо наследство със статут на групов архитектурно
– строителен паметник на културата „система от улични ансамбли по ул. „Княз
Александър I“, ул. „Отец Паисий“, ул. „ул.Р.Даскалов, ул. „Х.Г.Данов“
и пл.„Джумаята“, включен в териториалния обхват на историческа зона „Филипопол
– Тримонциум - Пловдив“ – групов паметник на културата – археологически,
архитектурно строителен и на урбанизма и културния пейзаж, обявени с протокол №
5 от 22.05.2000г. на Националния съвет за опазване на паметниците на културата,
утвърден от министъра на културата.
По делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Н.В.Н. посочва, че е запознат със сградата на ул. „Хр.Г.Данов“.
Знае, че терасата към жилището на сем. М., намиращо се на тавана на сграда,
била компрометирана и е паднала през лятото или есента на 2021г. Н. не може да
уточни за стреха или за цялата тераса става въпрос. Посочва, че е свързал
сем.Арев с инженер-конструктор, специалист по конструкция на стари сгради, тъй
като сградата е паметник на културата. По мнение на инженер-конструктора, с
поставянето на желязобетонни плочи в таванската част на сградата се нарушил балансът
на конструкцията ѝ. Свидетелят посочва, че сем. А. обезопасили сградата,
поръчали скеле, за да я укрепят. Входът на сградата бил точно под посочената от
свидетеля стреха. Свидетелят не знае да
са правени ремонти в апартамента - собственост на сем.М.. Съдът кредитира
свидетелските показания на Н., тъй като същите не противоречат на останалите
доказателства по делото, а именно, че е налице компрометирана част от сградата
– недвижима културна ценност, както и че на таванската й част са извършени
преустройства.
По делото е изслушана и приета, без
възражения от страните, съдебно-техническа експертиза (СТЕ), за изготвянето на
която, вещото лице инж. Р. е използвала приложените по делото доказателства,
извършила е оглед на място и е заснела сградата. Изготвила е графични
приложения и снимки, неразделна част от заключението.
Съдът кредитира СТЕ, ведно с приложенията към
нея като компетентно, безпристрастно и обективно изпълнена.
От извършения оглед на място, заснемане на
процесната сграда и запознаване с документите по делото, СТЕ е установила, че
процесният строеж касае премахната част от тераса на трети етаж по проект
/четвърти по кадастралната карта/. Този етаж не е бил предвиден в първоначалния
одобрен проект за сградата през 1912г., а е представлявал таван /проект - на
л.73 по делото/. С одобрено преустройство през 1969г. е разрешено надигане на
покрива в участъка при югозападния ъгъл на сградата в участъка над е. стая
/спалня/ и създаване на жилище в западната й половина. В одобрения проект е
предвидена тераса, частично попадаща над помещения на долния етаж и конзолна
част от 80см. пред южната фасада, с обща дължина от 5,50м. по линията на
фасадата. В по-късни години терасата частично е остъклена за дължина от 3,80м.,
а конзолните 80см. пред остъклението са останали като открита тераса с монтиран
ажурен парапет по ръба. Вещото лице е констатирало, че в момента на огледа,
посочените 80см. пред фасадата представляват премахнатата процесна част от
терасата, имаща дължина 3,80м. Установено е също така, че при изпълненото
преустройство през 1969г. са извършени отклонения от одобрения проект,
представляващи разширение на площта на жилището, завишение на котите на
покрива, както и допълнително изпълнена тераса над третия етаж. Отклоненията в
площта се изразяват в разширение на жилището върху двуетажната сграда, долепена
до основната сграда в нейния югозападен ъгъл. Тук усвоената площ от тази
съседна сграда е използвана за нова баня и удължаване на терасата в западна
посока до имотната граница. Вещото лице посочва, че тези изменения на проекта
са отразени в проект, изготвен през 1984г., на който е вписано „за отопление“ (л.75
и 76), който проект представлява заснемане на жилището и не е одобрен. По
мнение на експерта, изпълнението реално отговаря на това заснемане, т.е. на
място са извършени отклонения от одобрения през 1969г. проект. Същевременно
котите на билата в южната част на сградата при преустройството са завишени.
Това е дало възможност да се оформят тавански помещения над част от
преустроения трети етаж. От тези тавански помещения се излиза на нова открита
тераса в югозападния ъгъл на сградата, която е изпълнена от стоманобетонова
плоча над част от преустроения трети етаж - над терасата по проекта и над
новите санитарни помещения, които са изпълнени извън одобрения проект. Терасата
няма охранителен парапет от юг, има монтирана лека стоманена тръбна конструкция
от колони и греди. Вещото лице е установило, че тази тераса също достига до
имотната граница и е разположена върху двуетажната сграда, съседна на основната
сграда в имота. По задачата си да посочи какво представлява в конструктивно
отношение балконът на южната фасада на процесната сграда, инж.Р. е дала
становище, че за терасата е следвало да бъде изпълнена стоманобетонова плоча,
подпряна на зидовете по нейните краища. Това становище е дадено с уточнението,
че по делото не е представен одобрен проект в част „Конструкции“. Посочва се,
че премахнатата конзолна част извън линията на южния ограждащ зид, която е
имала ширина 0,80м. е била част от общата изпълнена подова стоманобетонова
плоча на третия етаж.
Експертизата не е установила дали е била
компрометирана терасата на южната фасада, тъй като към момента на огледа същата
не е била налична. Вещото лице е установило, че премахнатата част от терасата е
част от одобрения проект на 18.02.1969г. за: „Преустройство на жилището на Г.Б.М.,
намиращо се в сградата на СП „Жилфонд“, ул.„Ген. Заимов“ 7" (л.74), за
което е издадено строително разрешение №8/18.02.1969г., но тъй като проектът е
само в част „Архитектура“, от него не може да се установи каква конструкция е
била предвидена, евентуално с каква армировка е следвало да се изпълни плочата.
Единственият параметър на процесната премахната част от терасата, за който има
данни, според ВЛ, е неговата ширина от 80см. При въпросното преустройство е
разширена площта на жилището като е използвана същата за нова баня и удължаване
на терасата в западна посока до имотната граница. Тези изменения на проекта са
отразени в проект, изготвен през 1984г., на който е вписано „за отопление“ и е
приложен на л.75 и 76 по делото. Проектът представлява заснемане и не е одобрен.
Огледът на място показа, че изпълнението отговаря на това заснемане, т.е. на
място са извършени отклонения от одобрения през 1969г. проект.
Вещото
лице е приело, че поради факта, че сградата е строена преди 110 години, при
действието на различни правила и норми в областта на проектирането, същата е
нормално да не е осигурена против въздействия по действащите в момента норми за
проектиране. Такова различие в нормите е имало и към 1969г., когато е одобрено
преустройството на част от третия етаж на сградата. Действително на място, по мнение
на вещото лице е налице изпълнение, в отклонение от одобрения архитектурен и терасата с нейната стоманобетонна плоча са
разширени, при което са натоварени съществуващите тухлени зидове в югозападната
част на сградата. За това натоварване спомага изпълнената на третия етаж стоманобетонова плоча. В заключение инж.Р.
е посочила, че за установяване на отражението на изпълнените нови
стоманобетонови елементи в югозападния ъгъл на сградата, е необходим цялостен
статичен и динамичен анализ, като само след статически изчисления от
правоспособно лице, може да се установи дали са налице резерви в конструкцията
на сградата, с които да бъдат поети бъдещи усилия от сеизмично натоварване,
които могат евентуално да възникнат.
С оглед на установеното от фактическа страна
съдът формира следните правни изводи:
Съгласно чл. 224а, ал. 1 от ЗУТ, кметът на
общината или упълномощено от него длъжностно лице с мотивирана заповед спира
изпълнението и забранява достъпа до строеж или до част от строеж от четвърта до
шеста категория с нарушения по смисъла на чл. 224, ал. 1 от същия закон.
За удостоверяване на компетентността на
административния орган да издава актове от вида на процесния от ответника по
делото е представена заповед № 21ОА-1412/10.06.2021 г., издадена от зам.кмета
на община Пловдив, упълномощен въз основа на заповед № 21ОА-1247/ 25.05.2021 г.
на кмета та община Пловдив, съгласно която на основание § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ
на кмета на район „Централен“ при община Пловдив е предоставено правомощието да
издава заповеди чл. 224а, ал. 1 от ЗУТ.
Съгласно същата разпоредба основния за
забрана достъпа до строеж или до част от строеж са налице, когато строежът се
извършва: 1) без влязло в сила разрешение за строеж; 2) при съществени
отклонения по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 5 – 8; 3) със строителни продукти,
несъответстващи на изискванията на чл. 169а, ал. 1, или в нарушение на
правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи и на основните
изисквания към строежите по чл. 169, ал. 1 и 3; 4) без осигурен от възложителя
строителен надзор в случаите, когато такъв е задължителен; 5) без да е съставен
протокол за строителна линия и ниво и/или без да е заверена заповедната книга;
6) без съгласуване с Министерството на културата при условията и по реда на
Закона за културното наследство - за недвижими културни ценности и за строежи в
техните граници и охранителните им зони, когато това се изисква по реда на този
закон; 7) без да са изпълнени специалните изисквания и/или да са налице
актовете по смисъла на чл. 142, ал. 5, т. 7 и 8.
В конкретния случай, процесният строеж е от
пета категория, съгласно чл.137 ал.1 т.5 от ЗУТ,
следователно заповедта е издадена от компетентен административен орган.
При издаването на обжалвания административен
акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, дадена е
пълна възможност на оспорващата страна да участва пълноценно в
административното производство. В изпълнение на разпоредбата на 224а, ал. 2 от
ЗУТ е съставен и редовно връчен на жалбоподателите констативен акт, съставен от
служители на районната администрация. Констативният акт е императивна
процесуална предпоставка за законосъобразен фактически състав на крайния акт на
процедурата по ЗУТ - заповедта за премахване на строеж, която в случая е
изпълнена. Констатациите по КА следва да се оборят от жалбоподателите в хода на
съдебното производство.
Спорът по същество касае дали е налице разпоредения
за незабавно спиране строеж, представляващ „Ремонт на южната фасада с
реконструкция с премахване на балкон на южната фасада на жилищна сграда с
идентификатор 56784.518.1035.1 и с административен адрес: ***“.
Според §5, т.38 от ДР на ЗУТ „Строежи“ са
надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки,
надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация,
реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за
културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи
и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни
съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със
и без промяна на предназначението. Според §5, т.40 от ДР на ЗУТ „Строителни и
монтажни“ са работите, чрез които строежите се изграждат, ремонтират,
реконструират, преустройват, поддържат или възстановяват. Изискването на чл.148,
ал.1 от ЗУТ е строежите да се извършват само ако са разрешени съгласно този
закон. По аргумент от чл.142, ал.1 и чл.144, ал.1 вр. чл.145, ал.1 от ЗУТ и
чл.1, ал.2 от Наредба № 4 от 2001 г.
/обн., ДВ, бр. 51 от 5.06.2001 г./ инвестиционните проекти, които са основание
за издаване на разрешение за строеж, подлежат на съгласуване и одобряване от
съответните компетентни органи.
Съгласно чл.151, ал.1, т.1, т.6 и т.9 от ЗУТ
не се изисква разрешение за строеж: за текущ ремонт на сгради; остъкляване на
балкони и лоджии; консервация и реставрация на фасади и на художествени
елементи и стенописи в интериор на архитектурно-строителни и художествени
културни ценности и консервация на археологически недвижими културни ценности.
В ЗУТ е дадена следната дефиниция за „текущ
ремонт“ на строеж - подобряването и поддържането в изправност на сградите,
постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при
които не се: а) засяга конструкцията на сградата; б) извършват дейности като
премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях,
когато засягат конструкцията на сградата; в) променя предназначението на
помещенията и натоварванията в тях - § 5, т.43 от ДР на ЗУТ. Реконструкция по
смисъла на същия закон е възстановяване, замяна на конструктивни елементи,
основни части, съоръжения или инсталация и изпълнението на нови такива, с които
се увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите.
Видно е от наличните по делото писмени
доказателства, а и не се спори по факта, че сграда с идентификатор
56784.518.1035.1 по КК и КР на гр.Пловдив има статут на единична архитектурно –
строителна недвижима културна ценност. В тази връзка спрямо нея е приложима
ал.2 на чл. 151 от ЗУТ, съгласно която за недвижими културни ценности в техните
граници и охранителни зони посочените в ал. 1 на същата разпоредба дейности се
изпълняват след съгласуване по реда на Закона за културното наследство с
изключение на теренната консервация.
Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1 вр. чл. 84, ал.
2, т. 2 от ЗКН инвестиционните проекти за реставрация и ремонти на единични
недвижи културни ценности с категория „местно значение“ се одобряват и
строежите се изпълняват по реда на Закона за устройство на територията след
съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 от ЗКН. Съгласуването се извършва с
писмено становище от министъра на културата или оправомощени от него длъжностни
лица и заверка с печат върху графичните материали в срок до 4 месеца от датата
на постъпване на съответната документация в Националния институт за недвижимо
културно наследство /НИНКН/ или в общината, определена по чл. 17, ал. 3. В
случаите, когато единични недвижими културни ценности с категории „местно
значение“, попадат в границите и охранителните зони на групови недвижими
културни ценности с категории „световно значение“ и „национално значение“,
съгласуването от министъра на културата се извършва след писмено становище на
директора на НИНКН.
Според приетото, без възражения, заключение
на вещото лице, процесният строеж касае премахната част от тераса на третия
етаж от процесната сграда, който е реализиран през 1969г. след одобрен проект
за преустройство. В същия е била
предвидена тераса частично попадаща над помещения на долния етаж и конзолна
част от 80 см. пред южната фасада с обща дължина от 3,80м. Вещото лице е
установило, че през годините терасата е била частично е остъклена, а пред
остъклението са останали конзолните 80 см. като открита тераса с монтиран
ажурен парапет. Именно тези конзолни 80 см, видно от констатациите на експерта,
представляват премахната процесна част от терасата, имаща дължина 3,50 м.
Посоченото в констативната част на СТЕ кореспондира
с констатираното в съставения от служителите на районната администрация КА №
25/ 10.10.2022г. Описаният в същия липсващ балкон представлява конструктивен
елемент – част от частична етажна плоча, която е обща част за сградата. Тази
част безспорно е премахната към момента на съставянето на КА, а по част от
южната фасада на сградата е монтирано леко, тръбно фасадно скеле, за което изрично
е заявено от Е.А. и Д.А., че е поставено от тях с цел – ремонт на сградата.
В хипотезата на чл.151, ал.2 и чл.83, ал.1,
т.1, б. „а“ ЗКН, когато се засяга сграда - единична културна ценност, на
съгласуване подлежат всички видове строителни и монтажни работи. Ето защо при извършването
на ремонт, и/или реконструкция в сграда от вида на процесната, притежаваща
статут на единична културна ценност следва да се съблюдава предвиденият
съгласувателен режим, в противен случай ще е налице допуснато нарушение по
смисъла на чл.224, ал.1, т.6 от ЗУТ. По делото не са представени доказателства такова
предварително съгласуване да е извършвано. Безспорно е, че жалбоподателите са
били наясно със статута на културна ценност на
процесната сграда, още повече, че това е отразено в представено от
самите тях в районната администрация конструктивно обследване от 20.06.2022г. След
като изискващата се по закон процедура
по съгласуване не е спазена, административният орган законосъобразно е
определил, че е налице хипотезата на чл.225, ал. 2, т.2 от ЗУТ и е издал
заповед за спиране на строежа.
По възраженията направени в жалбата, че
балконът е премахнат и скелето на място в имота е поставено за сваляне на
отломки от сградата не се събраха доказателства, които да обосноват извод за
изпълнение на разпоредбите на ЗУТ и ЗКН във връзка с ремонт и реконструкция на
единична културна ценност, каквато представлява процесната сграда. От
сведенията на изслушания по делото свидетел също няма как да се формира такъв
извод. Напротив, същият потвърждава, че жалбоподателите са били наясно със
статута на сградата, следователно им е било известно, че предприемане на каквито
и да е ремонтни, укрепващи и др. действия спрямо нея изискват съответното
съгласуване, разписано в закона.
С оглед
на горните мотиви и след като се установи, че обжалваният акт е валиден,
издаден в установената форма, при съобразяване с
административно-производствените правила и с материалния закон, то същият е
законосъобразен, поради което подадената срещу него жалба е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
Ответникът в настоящото производство не е
отправил надлежна претенция за присъждане на съдебни разноски, поради което
произнасяне в тази насока не се дължи.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд
- Пловдив, ХIV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.А., ЛНЧ
**********, с адрес: ***, А.Е., ***, роден на *** г. с адрес: *** и Е.К.А., ЛНЧ
********** с адрес: ***, против заповед № РДЦ-22-798 от 25.11.2022г. на кмета
на район „Централен“ при община Пловдив.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република
България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: