Р
Е Ш Е
Н И Е
№ / 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично съдебно заседание
на 18.11.2019г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
ФИЛИП РАДИНОВ- мл.съдия
секретар : ПЕТЯ ПЕТРОВА
разгледа докладваното от
председателя на състава
в. гр.
дело № 1665 по описа за 2019г.
Производството
е по въззивна жалба от М.Х.Б. и М. Ф.Б.
, представлявани от адвокат Е.С., срещу решение № 2502/ 06.06.2019г. по гр.д.№
10794/ 2018г. на Варненски районен съд, 9 с., с което е прието за установено в
отношенията между страните:ищците М.И.А. и Е.М.А. , и ответниците М.Ф.Б. и М.Х.Б., че ищците са собственици на
15/ 24 ид.части от реална част на ПИ 27125.501.225., по КККР на с.Е., община Б., площ на частта 7 кв.м., и с граници обозначени
в цвят на комбинирани скици №2 и №2а към СТЕ, неразделна част от решението, и
ответниците са осъдени да предадат владението върху обозначената реална част,
на основание чл.108 от ЗС. С решението са присъдени направени от ищците
разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Възраженията са за
незаконосъобразност и необосноваността на съдебния акт , като постановен в
противоречие със закона и при необсъждане на събраните по делото доказателства
във връзка с релевантните факти. Твърди се, че доказателствата са обсъдени
избирателно, няма логическа връзка между твърдените и установени
обстоятелствата, и становището на съда по иска. Във връзка със заключението на
СТЕ посочват, че 7 кв.м. са в допустимите стойности за отклонения в
местоположението на точки за нетрайно материализирани граници в урбанизираните
територии. Според жалбоподателите , при
минимална разлика съдът не може да се произнесе дали това е случай на
неточно измерване или на грешка в кадастралната карта по смисъла на чл.53,ал.2
от ЗКИР. Не обсъдено установеното от вещото
лице несъответствие на уличната регулация с регулационните линии.Не е съобразен
факта, че страните не са имали спор за местоположението на вътрешната ограда
между двата имота в продължение на повече от осем години. Поради това считат,
че придадените 7кв.м. към площта от 560 кв.м.,владяна от ищците, ще увеличи
неправомерно собствеността им.
По същество
поддържат искането за отмяна на
решението и постановяване на друго, с което исковата претенция да се отхвърли
като недоказана и неоснователна.
С частна жалба от М.Б.
и М.Б. е обжалвано определение № 8461/ 03.07.2019г. по гр.д.№ 10794/ 2018г., с
което е оставено без уважение искането за изменение в частта за разноските, на
основание чл.248 ГПК.
Въззиваемите страни -М.И.А. и Е.М.А., чрез адвокат Г.З., изразяват
становище за неоснователност на въззивната жалба и частната жалба, по
изложените в писмен отговор съображения.
Съставът на Варненския окръжен
съд, предвид становищата на страни е доказателствата към делото, преценявани
при условията на чл. 269 ГПК и чл. 235, ал.1 и 2 ГПК, констатира :
Предявеният иск е с правно основание чл.108 от ЗС, за
установяване правата на ищците М.И.А. и Е.М.А. върху реална част от имот ПИ
2712501.225, с граници на частта : ПИ 27125.501.223 /на ответниците/, ПИ
27125.501.224, и ПИ 2712501.225, и
за осъждане на ответниците М.Ф.Б. и М.Х.Б.
, да предадат владението върху процесната реална част с посочена обща площ 15 кв.м.
В отговор на исковата молба
ответниците- М.Х.Б. и М.Ф.Б., твърдят че са собственици съгласно нот.акт № 60,
том XV,
д.№ 4976/ 1994г. на имот –ПИ 27125.501.223, с площ 435 кв.м., част от УПИ IV -264, кв.19 по плана на с-.Е., област
Варна, граничен с имота на ищците- УПИ XII-265, които са закупили 15/ 24
ид.части от недвижимия имот,целият с площ 559.83 кв.м. Собственик на останалите 9/ 24 ид.части е Ю.И.Р.. Оспорват предявения иск като недопустим,
доколкото се отнася до спор за граници между съседни имоти; В евентуалност
оспорват същия като неоснователен с възражението, че не владеят процесната
реална част и границите по скица съвпадат с реалните на място, без да навлизат
в имота на ищците. Позовават се на документите, издадени за собствения им имот-
протокол № 2/ 4.3.1977г. на община Варна, за строителна линия и ниво, протокол
№15/ 21.05.1997г. на община Б. за определяне на строителна линия и ниво,
определящи отстоянието от сградата на имот № 225 до границата с имот № 223, в
чупката по границите с имот № 224.
С допълнителна молба вх.№ 5406/
23.01.2019г. са поискали уточняване на исковата претенция съобразно наведените
твърдения за местоположението на материализираната ограда, като предявена
на основание чл. 54 от ЗКИР, при
наличието на непълноти и грешки с кадастралната карта, или на основание чл.108
от СК при твърдения, че оградата е преместена и не съвпада с регулационната
линия на имота. Също така посочват, че мястото на оградата отговаря на окомерна
скица от 1997г.и актуалната скица към исковата молба, спрямо разстоянието от
съседната сграда.
Съобразно становищата на страните,
на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК са приети за безспорни следните факти и обстоятелства:
1.Ищците са съпрузи и
съсобственици в режим на СИО на 15/ 24 ид.части от имот ПИ 27125.501.225
по КК на КР на с.Е. , община Б.,
идентичен с УПИ XII-265 в кв.19 по плана на селото;
2.Ответниците са съсобственици в
режим на СИО на съседния имот ПИ 27125.501.223 по КК и КР на с.Е. , община Б. ,
идентичен с УПИ IV -264, в кв.19 по плана на селото.
Доказателствената тежест е
разпределена при съобразяване квалификацията на иска по чл.108 от ЗС, за която
съдът е изложил мотиви в определението
по чл.140 ГПК.
Ищците се легитимират с правата
придобити по Договор за покупко-продажба, сключен на 27.04.2011г. с община Б.,
на основание чл.35, ал.3 от ЗОС и чл.44,
ал.1, т.1, чл.46, ал. 3 и ал.8 от Наредба № 4 за придобиване, управление и
разпореждане с имоти и вещи собственост на общината, относно 15/ 24 ид.части от недвижим имот-частна
общинска собственост съгласно АОС № 892/ 15.10.2009г.,представляващ УПИ XII-265 , кв.1 по плана на с.Е., целия с
площ 559.83 кв.м., при граници на имота:
север- УПИ IV и УПИ V , изток УПИ V и УПИ XI, юг- улица, запад- УПИ III .
С протокол от 09.08.2016г. е
документирано извършеното трасиране на ПИ 27125.501.225 по КК на с.Е.. На
основание чл.148, ал.1 и 2 ЗУТ е издадено
Разрешение за строеж № 7/ 24.03.2016г., в сила от11.04.2016г., за
построяване на ограда с дължина 18м.и височина
2.00м.,в УПИ XII-265 , кв.19 по плана на с.Е., община Б., въз основа на скица
с виза изх.№ ИВП-33/1/ 27.10.2015г., конструктивно становище, одобрено от
гл.архитект на община Б., декларация с нот.заверка № 319/ 12.12.2006г.
Ответниците
са собственици по договор за
покупко-продажба, оформен с нот.акт № 60, том XV, д.4976/ 1994г., на ВН, на жилищна сграда и стопанска постройка ,
построени върху държавна земя- парцел IV-264, по плана на с.Е., целият с площ
435 кв.м.,при граници-улица, парцели III-266, V-263, XII-265. Придобитият имот е в режим на
съпружеска имуществена общност до доказване на противното. Представени са –
Протокол №15/ 21.05.1997г. и окомерна скица за строеж на ограда, Протокол № 2
от 04.03.1977г. за дадена строителна линия и ниво, по издадено
разрешение за строеж. Според
заключението на съдебно-техническата експертиза, с вещо лице Ш.Х., имотът на
ищците Б.- ПИ 27125.501.225, попада в УПИ
XII-265 с площ по КК
.562 кв.м. Имотът на ответниците А. – ПИ
27125.501.223, попада в УПИ IV-264 с площ по КК-526 кв.м./комб.скица
2/.Графически изчислена след сканиране на регулационния план на с.Е., площта им
е 556 кв.м. и 526 кв.м.
Спорната граница между двата имота
е заснета с електронни геодезически уреди- тотална станция и GPS, а данните са обработени с програма „T-Plan“. Измерена на място площта на
имот ПИ 27125.501.225 е 560 кв.м.,а
на имот ПИ 27125.501.223-533кв.м./ комб.скица 2-А/.На комбинирана скица №1 имотите са обозначени с границите и площта
по регулационен план, а спорната / междинна/ граница е със застъпваща се площ
от 7 кв.м. Вътрешната обща граница
на двата имота е обозначена по действащата КК с виолетова линия и спрямо
границата на имот 225 по извършеното заснемане на място с ЕГУ , обозначена с
черна линия на комб.скица 2 и зелена линия на комб.скица 2-А. Не съвпадат в
координатни точки 17, 19,20,21,22,6,7,10,11. В отговор на поставените въпроси в
съдебно заседание вещото лице е пояснило, че колчетата на оградата / снимков
материал към заключението/ са поставени с лек наклон и не са на една и съща
линия.
Заключението е приобщено към
делото без възражения от страните.
С показанията на свидетеля Д. А.-
син на ищците, се установява, че оградата между двата имота , изградена от
мрежа и колчета,е съществувала при закупуване на земята през 2011г. През 2016г.
е извършено замерване от служители на общината по повод на издаденото
разрешение за строеж на нова ограда, което констатирало навлизане в техния
имот.
Свидетелят Н.Н.- зет на
ответниците, познава имотите от 2004г. Твърди, че оградата е от 10-12 години, с
телена мрежа и колчета, не е местена. През 2015г. А. наели фирма да измери
имота. После през 2016-2017г. имало второ замерване. Свидетелят не бил съгласен
, че оградата трябвало да бъде по-близо до техния имот. До границата имат
оранжерия о 15-20 години, на 1.20-1.50м. от оградата .
1.По
основателността на предявения иск :
Спорът за принадлежността на
процесната реална част е обуславящ основателността на ревандикационната
претенция на ищците.
Събраните данни и констатациите на
заключението на СТЕ непротиворечиво установяват, че площта от 7 кв.м. е в
границите на имот ПИ 27125.501.225 по действащата кадастрална карта и не попада
в имот ПИ 27125.501.223, така както са обозначени на
комб.скици 2 и 2-А, неразделна част от решението.
Имотите по кадастрално-
регулационния план на с.Е., одобрен със заповед №157/ 23.04.1990г. на кмета на община Б., послужил
като основа за изработване на актуалната
КК на с.Е., одобрена със заповед
№ 157/ 23.04.1990г. на ИД на АГКК, имат
обща граница, представляваща права, неначупена линия, върху която вещото лице е
обозначило точките на пресичане с материализираната ограда, построена в
отклонение и с начупвания спрямо регулационната линия.
Изложените факти не пораждат
съмнение в извода,че кадастралната карта отразява вярно границите на имота на
ищците и това обосновава правният им интерес от защита чрез осъдителния иск по
чл.108 от ЗС, а не по реда на чл. 54 от ЗКИР,
за установяване непълноти и грешки в кадастралната карта по отношение на
тази част.
Спорът не е за местоположението на
общата граница между имот 223 и имот 225
по действащия план към момента на придобитите вещни права. В хода на
процеса ответниците не оспорват, че пространствените предели на придобитата
собственост по документи съответстват на заснетите на място, а установеното отклонение считат за незначително и в границите на допустимото
съгласно Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г.за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри- чл.18,ал.4, т.1,
б.“б“. Позовават се на заключението на СТЕ за
несъответствие между линиите на
уличната регулация и очертанията на сградите, при което не може да се приеме дали измерването е неточно с определените
начални точки, или при грешка в кадастралната карта. Идентични съображения
поддържат по искането за отмяна на решението.
Разглеждащият състав не приема за
основателни доводите на защитата в контекста на приложимия чл.108 от ЗС,
доколкото ответниците не оспорват фактическото присвояване на процесната реална
площ чрез материализираната на място ограда преди изработването на КК, и не противопоставят
самостоятелни права върху нея. Срещу заключението на СТЕ / в
обсъдената и относима към спора част/ не са направени възражения.
Съгласно ТР№ 8 от 23.02.2016г. на
ВКС по т.д.№ 8/ 20145г., ОСГК, в
производството по иск за собственост съдът изследва наличието на непълноти или
грешки в одобрената кадастрална карта, предвид нейното декларативно действие
за вещно правния статут на имотите.
Всички данни за имотите / местоположение, граници и размери/, субектите
на собствеността и ограничените вещни права,следва да бъдат регистрирани според
изискванията на ЗКИР и Наредбата за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри, и актуализирани според
изискванията на чл.2, ал.5 от ЗКИР. Следващо от принципа за вярно отразяване на
правото на собственост е задължението на съда, когато по иск за собственост
констатира ,че заснемането на имотите по
кадастралната карта не е по границите на правото на собственост, да съобрази
този факт при произнасянето си, след като изследва регулационните промени
настъпили последователно във всички действащи планове за този имот. По този
начин предметът на спора се разширява с проблема за евентуалното наличие на
грешка или непълнота в кадастралната карта.
Първостепенният съд е преценявал
правилно, съпоставимо с изложеното от ответниците в писмения отговор и по
същество, че владеят спорната част в отклонение от границата по кадастрална
карта, а поставените въпроси след изслушване на заключението на СТЕ не насочват
към грешки и неточности по смисъла на чл. 54 от ЗКИР, респективно не изискват
преценка за нормативна допустимост.
Решението следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
2.По частната жалба срещу определение № 8451/ 03.07.2019г.:
С постановеното на основание
чл.248 от ГПК определение е отказано изменение на решението в частта за
разноските, с присъждането им в размер съответстващ на уважената част от иска
/ при първоначално формулирания петитум
за реална част с площ 15 кв.м./. Мотивирано е с вида на търсената защита,
според която площта е вторичен белег в пространствените предели на защитимото
вещно право.
Частната жалба е неоснователна.
Претендираната реална част е
индивидуализирана по местоположението и с пространствени параметри. Посочената
площ от 15 кв.м. е условна, в зависимост метода на изчисляване- графично или
чрез измерване на място, и се явява вторичен белег.По същия въпрос- Определение
№ 515/ 6.11.2017г. на ВКС по гр.д.№ 1828/ 2017г., I г.о., ГК, Определение № 498/
15.06.2009г. на ВКС по гр.д.№ 490/
2009г., I
г.о., ГК.
Определението следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в
полза на въззиваемите страни следва да се присъдят 400лв., представляващи
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, неоспорено
от насрещната страна.
На основание чл. 271 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 2502/ 06.06.2019г. по
гр.д.№ 10794/ 2018г. на Варненски районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 8451/ 03.02019г. по гр.д.№ 10794/ 2018г. на Варненски
районен съд.
ОСЪЖДА М.Х.Б., ЕГН-**********, и М.Ф.Б.,ЕГН-**********,
да заплатят на М.И.А. , ЕГН- **********,и Е.М.А., ЕГН-**********, сумата 400 /
четиристотин/ лева- съдебни разноски, на основание чл.78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
1.
2.