Решение по дело №398/2018 на Районен съд - Свищов

Р Е Ш Е Н И Е

№ 37

гр.Свищов, 20.03.2020г.

Свищовският районен съд в публично заседание на 18.06.2019 година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА БЪЧВАРОВА

при секретаря Татяна Тотева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№398 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. 79 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД по искова молба на “Ю.Б.” АД, ЕИК:*********, като правоприемник на „А.Б.– клон България“ КЧТ срещу Р.Л.Х..

Ищецът твърди, че на 07.11.2007 г. е подписан Договор за кредит № 54-221/2007 г. „Продукт нов Алфа кредит за покупка, строителство и ремонт“ между „А.Б.“ АД чрез „А.Б.- клон България“ КЧТ като кредитодател и Т.Х.В./кредитополучател/ и Г.К.В./съкредитополучател/ и Р.Л.Х. /поръчител/, по силата на който кредитодателят е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 17 000 /седемнадесет хиляди/ евро, за следните цели: 8100 евро за рефинансиране на 2 кредита към „Б.П.Б.“ АД и 8900 евро за ремонтни дейности на недвижим имот, находящ се в гр. Свищов. Уговорено е кредитът да бъде издължен за период от 204 (двеста и четири) месеца, включващ 12- месечен гратисен период, през който се дължат само лихвите дължими ежемесечно на 28-мо число. Погасяването е трябвало да бъде извършено на 192 (сто деветдесет и две) анюитетни месечни вноски, включващи главница и лихва, първата от които се изплаща един месец след датата на първото усвояване, респективно след изтичане на гратисния период. Договорения лихвен процент за първата една година от срока на договора е в размер на 3,90% (три цяло и деветдесет процента), а за останалия период от срока на договора- 12-месечният EURIBOR плюс надбавка от 2 % (два процента) годишно.

Заявява, че на 09.03.2016 г. в Търговския регистър към Агенцията по вписвания е вписано прехвърляне на цялото търговско предприятие на А.-клон България към Ю.Б. АД.

Твърди, че длъжниците по договора за кредит изпаднали в просрочие, поради което банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, като е изпратила уведомление за предсрочна изискуемост до всички солидарни длъжници. Уведомлението за предсрочна изискуемост до поръчителката Р.Л.Х. е връчено на 10.09.2017 г. на дъщеря й Й. Х.Х. (съгласно представена товарителница (обратна разписка) на куриерска фирма Финансови и корпоративни решения ЕООД - финансова и корпоративна поща).

След обявяване на предсрочната изискуемост банката подала заявление по чл. 417 ТПК въз основа на представен документ /извлечение от счетоводни книги/, като въз основа на него е образувано ч.гр.д. 1135/2017 по описа на Районен съд - гр. Свищов и е последвало издаване на изпълнителен лист и заповед за изпълнение. Банката е подала заявлението по чл.417 от ГПК само за част от своето вземане, а именно - за главница в размер на 7 000 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда. За остатъка от вземането банката си е запазила правото да претендира осъждане на по-късен етап.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът Р.Л.Х. дължи на “Ю.Б.” АД, ЕИК:*********, като правоприемник на „А.Б.– клон България“ КЧТ следните суми: сумата в размер на 7 000 евро, представляваща главница по Договор за кредит, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 25.10.2017г. до окончателното й изплащане. Претендират се и направените в заповедното производство разноски в размер на 273,82 лева и адвокатски хонорар в размер на 806,72 лева. Претендират се и направените в исковото производство разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника по иска като го оспорва по основание и по размер. Твърди, че и основният договор за банков кредит от 28.1.2008г., и последващите го анекси от: 08.04.2009г., 20.05.2010г., от 20.07.2010г., от 12.10.2011 г., от 31.01.2013г. и от 12.02.2014г. съдържат нищожни клаузи, които макар и да не влекат нищожност на договора и анексите като цяло, на осн.чл. 26, ал.4 ЗЗД не пораждат правни последици. Твърди, че като физическо лице, обезпечило като поръчител чужд дълг, има качеството и статут на потребител, доколкото ищецът е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Кредитополучателят има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, възпроизвеждащ чл. 2 от Директива 93/13/ЕИО. Наличието на неравноправност на клаузи от договора мотивира със съображения, че те не са индивидуално уговорени и дават възможност на банката - кредитор едностранно да променя лихвения процент, размера на общото задължение и начина на издължаването му, като с оглед на това се преурежда и формира дължимата лихва по кредита, а оттук - и размера на месечните погасителни вноски, без да посочва ясно критериите или основанията, които биха могли да наложат такава промяна на съществени елементи от съдържанието на договора, както и без кредиторът да е изпълнил задължението си да уведоми по подходящ начин длъжника и да изготви и да му предостави актуализиран погасителен план.

Твърди наличието на нищожни клаузи, както в Общите условия към първоначалния договор, така и в сключения към него анекс. Такива били: Клаузата на чл. 13 от Общите условия. Същата не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, тъй като същата е част от стандартни, изготвени предварително и типови общи условия на банката и потребителката- поръчител не е имала възможност да влияе върху съдържанието й или, че включването й е в резултат на изричното й обсъждане и съгласие на потребителите по отношение на нейното съдържание. Не е индивидуализиран метода на изчисляване на лихвата.

Клаузата на чл. 13.1, т.1 от Общите условия е напълно неясна. В същата не били определени обективни, обосновани обстоятелства, при чието проявление би възникнало потестативното право на банката едностранно да променя договорения лихвен процент. Употребеният израз „съществени изменения в икономическата ситуация в страната или чужбина и/или промени в българското законодателство” освен че отчасти представлявала квалификация, е и бланкетна, тъй като предлагала само най-обща идейна рамка, без конкретизация на съдържанието на понятията и без в случая да е възможно допълването или специфицирането им /нормативен акт или друго съглашение между страните/.Изложеното налагало на първо място извода, че на практика липсва съгласие за поемане на определено задължение, респективно за възникване на определено право, а съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД това правело договора нищожен в частта му по отношение на лихвения процент /чл. 26, ал. 4 ЗЗД/.

Твърди, че разпоредбата на чл. 143 ЗЗП обявява, че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като законодателят установява различни хипотези, без изброяването да е изчерпателно. В разглеждания случай клаузите на чл. 13.1 и чл. 13.2 от Общите условия не предвиждали възможност за потребителите да прекратят договора при едностранно увеличение на възнаградителната лихва без санкция за тях. С предвидената в чл.13.2 от ОУ предсрочна изискуемост на кредита при несъгласие на кредитополучателя с едностранното изменение на цената на финансовата услуга не се предвиждала възможност за последния да прекрати договора, доколкото с нея се изисква кредитополучателят да погаси всички дължими от него на основание сключения договор суми, т.е. не просто връщане на остатъка от главницата, а още и погасяване на дължимите възнаградителни лихви, включени в анюитетните вноски, а при тази обща формулировка, дължима би се оказала и предвидената при предсрочна изискуемост в чл. 4 от Анекса наказателна надбавка от 10% лихва над договорената такава. Следователно процесната клауза не отговаряла на изискванията за добросъвестност и водила до значително неравновесие между правата и задълженията на банката и потребителката и то във вреда на последната, тъй като при неизвестни /респ. непрозрачни/ основания тя не би могла да предвиди евентуалните промени на годишния лихвен процент. Липсата на такава информация преди да бъде сключен договорът, по принцип не може да бъде компенсирана с това, че в хода на изпълнение на договора потребителят ще бъде уведомен за промяната на лихвения процент.

Сочи нищожност на клаузата на чл.1 в Анекс №1 от 16.03.2010г.: за прибавяне лихвата върху редовната главница, просрочената лихва и наказателната лихва върху просрочената главница към редовната и просрочената главница в общ размер от 16 634,69 евро. По този начин се достигало до ново покачване на главницата по дълга, която към датата на споразумението от 16 634,69 евро става на 17 123,59 евро и независимо от извършените от кредитополучателя погасителни вноски до момента -16.03.2010г. при разрешен кредитен лимит 17000евро към 07.11.2007г., и вследствие това главницата при предоговарянето очевидно нараствало на 17 123.59евро. Тези клауза е нищожна на осн. чл. 26, ал.1 ЗЗД .

Твърди, че банката е нарушила интереса и правата на потребителя в противоречие със Закона за защита на потребителя.

Твърди, че разписаната с чл.4 от Анекс №1 клауза е нищожна, както поради обстоятелството, че уговорената с тази клауза неустойка /наказателна лихва, включваща договорения лихвен процент (Euribor плюс 2%) и наказателна надбавка от 10% е несъразмерна спрямо изискванията, приложими за потребителя, но така също и е недобросъвестна и неравноправна защото не е уговорена индивидуално. За размера на формиране на неустойката се съпоставя клаузата на чл.4 от Анекс №1 и клаузата на чл.4 от договора за банков кредит №54-221/ 07.11.2007г. Така представеният текст представлява неравноправна клауза по смисъла на чл.143 т.18 ЗЗП, тъй като представлява уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие, като ограничава правата на потребителя.

Оспорва иска и предвид това че към Анекс №1 от 16.03.2010г.- последвал първоначалния договор, нямало изготвен към датата на предоговаряне погасителен план, такъв план за погасяване е изготвен едва на 01.01.2011г. Освен това, този погасителен план не бил подписан от поръчителката, а е подписан само от кредитололучателя Т.В.. Към първоначалния договор за кредит, също, няма изготвен, съответно подписан от ответницата погасителен план, затова тя не можело да носи отговорност при евентуална последваща забава.

Прави възражение за преклузия претенцията на банката за вземането ѝ. Твърди, че в проведено заповедно производство по ч.гр.д.№ 663/2013г. на СвРС, а впоследствие и на исково производство по гр.д.№294/2014г. на СвРС,се установило вземане на ищеца спрямо съкредитополучателите Т.Х.В.и Г.К.В..

Прави възражение за обявяване предсрочната изискуемост спрямо поръчителя предвид връчването на уведомлението на непълнолетната ѝ дъщеря.

Прави възражение за изтекла погасителна давност за главница за периода, предхождащ с пет години депозиране заявлението по чл.417 от ГПК, а именно 25.10.2017г.

Сочи, че иска е неоснователен и поради факта, че вземането на банката е удовлетворено частично чрез принудителна продажба на имот на главния длъжник, обезпечаващ вземането на банката.

В проведеното съдебно заседание, ищецът не се представлява. В писмено становище по делото преди съдебното заседание моли да бъдат уважени предявените искове.

В проведеното съдебно заседание ответникът не се явява, представлява се от назначения особен представител. Поддържа становище, че не е доказано претендираното вземане и излага съображения за отхвърляне на исковите претенции.

Съдът, като взе предвид ангажираните от страните фактически твърдения и правните им доводи, и след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, прие за установено следното:

По силата на Договор за кредит № 54-221/2007 г. „Продукт нов Алфа кредит за покупка, строителство и ремонт“ от 07.11.2007 г. между „А.Б.“ АД чрез „А.Б.- клон България“ КЧТ и Т.Х.В.– кредитополучател и Г.К.В.– съкредитополучател банката отпуснала кредит в размер на 17 000 евро, за следните цели: 8100 евро за рефинансиране на 2 кредита към „Б.П.Б.“ АД и 8900 евро за ремонтни дейности на недвижим имот, находящ се в гр. Свищов. В него страните уговаряли, че кредитът ще бъде издължен за период от 204 (двеста и четири) месеца, включващ 12- месечен гратисен период, през който се дължат само лихвите дължими ежемесечно на 28-мо число. Погасяването е трябвало да бъде извършено на 192 (сто деветдесет и две) анюитетни месечни вноски, включващи главница и лихва, първата от които се изплаща един месец след датата на първото усвояване, респективно след изтичане на гратисния период. Договореният лихвен процент за първата една година от срока на договора е в размер на 3,90% (три цяло и деветдесет процента), а за останалия период от срока на договора- 12-месечният EURIBOR плюс надбавка от 2 % (два процента) годишно. Ведно с договора за потребителски кредит № 54-221/2007 г. „Продукт нов Алфа кредит за покупка, строителство и ремонт“ от 07.11.2007 г., между банката-кредитор и ответника Р.Л.Х. е сключен и договор за поръчителство, обективиран в цитирания договор за потребителски кредит, по силата на който поръчителят Р.Л.Х. се е задължила да обезпечи изпълнението на задълженията Т.Х.В.– кредитополучател и Г.К.В.– съкредитополучател по Договор за потребителски кредит за сумата по кредита.

На 16.03.2010 г. в гр. Свищов е сключен Анекс №1 към Договор за кредит № 54- 221/2007 г, между страните. В него страните уговарят, че считано от 16.03.2010 г. към редовната и просрочена главница в общ размер от 16 634,69 евро да се прибави вземането на банката по договор за кредит № 54-221/07.11.2007, включващо лихва върху редовна главница, просрочена лихва и наказателна лихва върху просрочената главница. Срокът за погасяване на кредита бил удължен до 16.05.2025г., включващ дванадесетмесечен гратисен период, през който се заплащат само лихвите. Уговорено било, че погасяването на кредита ще се извърши на 170 равни месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, като първата погасителна вноска е дължима на 16-ти април, а всяка следваща погасителна вноска - на същото число на всеки следващ месец до пълното погасяване на кредита. В анекса отново е предвидено, че при просрочие на издължаването на която и да е погасителна вноска, както и при неплащане в срок на каквито и да е такси, комисионни или разноски, кредитополучателят заплаща обезщетение за забава в размер на договорената в договора лихва плюс надбавка от 10 %. Посочено е, че учредените обезпечения запазват действието си, както и че с подписването на анекса поръчителите се задължават да отговарят солидарно с кредитополучателя при условията на чл. 138 и сл. от ЗЗД за изплащането на целия размер на кредита и лихвите. Така изготвеният анекс е подписан от представители на Банката-кредитор, както и от четиримата ответници.

В т.24 от Общите условия към договора за кредит между ответника-поръчител и банката - кредитор бил уговорено, че поръчителят отговаря солидарно и изцяло с кредитополучателя по индивидуалния договор и анексите към него.

Междувременно на 09.03.2016 г. в Търговския регистър към Агенцията по вписвания е вписано прехвърляне на цялото търговско предприятие на А.-клон България към Ю.Б. АД.

Не се спори между страните, че банката - кредитор е изпълнила задълженията си по договора, като е отпуснала договорения кредит.

Със Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, подадено на 27.10.2017 г. от настоящия ищец по делото до Районния съд Свищов било инициирано производство по чл. 417 от ГПК и образувано ч.гр.д.№1135/2017г. с искане за издаването на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ - извлечение от счетоводните книги на банката за сумата от 7 000 евро, представляваща просрочена главница. Претендирана е и законната лихва върху главницата, считано от 25.10.2017 г., до окончателното ѝ изплащане, както и разноски по делото в размер на 273,82 лева за държавна такса и 806,72 лева за адв. възнаграждение. Сумите били претендирани от банката-кредитор солидарно срещу Т.Х.В.– кредитополучател и Г.К.В.– съкредитополучател по договора за банков кредит и ответницата - поръчител. Със Заповед № 710/30.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ съдът е разпоредил длъжника Т.Х.В., Г.К.В.и ответника Р.Л.Х. да заплатят солидарно на банката - кредитор претендираните със заявлението суми. След издаването на заповедта за изпълнение и изпълнителен лист същите били представени по изпълнително дело № 20137250401446 на ЧСИ В.Г.с район на действие Великотърновски окръжен съд. След връчване на длъжникът по изпълнение на препис от заповедта за изпълнение, ведно с изпълнителен лист, по реда на чл. 414, ал. 1 от ГПК възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение, издадена по ч.гр. дело № 1135/2017 г. на СвРС, било подадено от длъжника - поръчител Р.Л.Х..

Видно от вложеното по делото гр.д. №294/2014г. на СвРС искът на банката срещу ответницата за вноски с настъпил падеж за периода от 16.03.2010г. до 24. 09.2013г. по процесния договор е отхвърлен с влязло в сила решение.

Представено по делото е уведомително писмо, адресирано до длъжника, съкредитополучателя и поръчителя, с които същите се уведомяват, че не са извършени плащанията на 88 бр. вноски по сключения между тях и „А.Б.“ АД чрез „А.Б.- клон България“ КЧТ, чиито правоприемник е Ю.Б. АД Договор за кредит № 54-221/2007 г. „Продукт нов Алфа кредит за покупка, строителство и ремонт“ и Анекс №1 към Договор за кредит от 16.03.2010г. Поради непогасяване на формираните просрочия в размер на общо 6273,65 евро и неизпълнение на договора за кредит, банката обявява същия за изцяло предсрочно изискуем преди крайния срок на погасяване на основание чл.29.2 вр. чл.28.1 от ОУ към договора вр. чл.7, ал.1 и чл.7.7 от Анекс №1 вр. чл.60, ал.2 от ВКИ. Поръчителят Р.Л.Х. е получила поканата на 10.09.2017 г. чрез нейната дъщеря Й. Х.Х..

По делото е приобщено към доказателствата Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 198 от 02.09.2001 г. на Община Свищов, видно от което е, че към датата на получаване на писмото, съдържащо поканата, дъщерята на поръчителя е била непълнолетна - на 16 години.

Представена е обратна разписка на „Финансови и корпоративни решения“ЕООД с №43 с подател „Ю.Б.“ АД и получател Р.Л.Х., е връчена на адреса на получателя: Д. гр.Свищов, .**********************. Видно от нея е, че пратката съдържаща уведомление по договор 54-221/07.11.2007г. е доставена на 10.09.2017 г. в 13,10м., като е връчена на Й. Х.Х.- дъщеря.

По делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която е прието от съда, като обосновано, правилно и компетентно дадено. Вещото лице заключава, че към 25.10.2017г. дължимите суми по процесния договор са: общо дължима главница - 14940,68евро; общо дължими възнаградителни лихви – 2020,82 евро; общо дължими наказателни лихви- 1361,08 евро; такси и застраховки - 9,84 евро; присъдени вземания за лихви - 149,17 евро; законна лихва - 504,95 евро; общо дължима сума 18986,54 евро. Съгласно представена от банката справка за извършени плащания по процесния договор изплатени са суми до 15.10.2013г. След тази датата не са постъпвали суми за погасяване на задълженията. Не са спазвани падежните дати съгласно погасителния план. На 29.03.2017г. е извършена продажба на ипотекирания имот от ЧСИ Виктор Георгиев, който е получил сумата от 22180лв. След извършено от него разпределение за погасяване на задълженията по процесния договор на 13.07.2017г. е преведена сумата 11387,78лв. Велщото лице е посочило, че в периода 25.10.2017г.-12.03.2019г. съгласно справка от Ю.Б. АД от ЧСИ В.Г.и длъжниците по процесния Договор са постъпили 1080,54 евро и 2853,24лв. за задължения по ИД №1445/2013г. и погасяване на задължения по процесния Договор. Постъпилата сума от ЧСИ В.Г.от продажбата на ипотекирания имот е 5822,48 евро. Претендираната по делото сума е в размер на 7000,00 евро. С постъпилата сума от ЧСИ В.Г.от продажбата на ипотекирания имот в размер на 5822,48евро съгласно справка от Ю.Б. АД е покрито задължение в размер на5822,48евро за присъдени лихви в размер на 3639,57евро и присъдена главница в размер на 2182,914евро.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

От процесуална страна, предявените искове са допустими. Видно е, че в законоустановения едномесечен срок за предявяване на установителен иск, от връчване на съобщението по чл. 415, ал. 1 от ГПК, ищецът е депозирал настоящата искова молба, с която иска да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи сумите, присъдени с издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по ч.гр. д. № 1135/2017 г. по описа на Районен съд Свищов.

Установява се по безспорен и несъмнен начин от събраните по делото доказателства, че е налице неизпълнение на задълженията на главния длъжник - Т.Х.В., съдлъжника - Г.К.В.и поръчителя-Р.Л.Х. по Договор за кредит № 54-221/2007 г. „Продукт нов Алфа кредит за покупка, строителство и ремонт“ от 07.11.2007 г. и Анекс №1 към него от 16.03.2010г., за заплащане на уговорените с погасителния план месечни анюитетни парични вноски, като длъжниците са в забава след 16.04.2010г., поради неплащане на цялата дължима сума на падежа на всяка една от вноските. Съгласно т.29.2 вр. т.28.2 от Общите условия на Договор за кредит № 54- 221/2007 г, в случай на просрочие в пълното или частично плащане на която и да е погасителна вноска по кредита – главница и/или лихви, такси и комисионни в сроковете за плащане, определени в сключения договор и/или просрочия по други действащи договори за кредит с банката, същата има право да обяви неизплатения остатък от кредита за предсрочно изискуем. Съгласно даденото разрешение в т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Волеизявлението на банката- кредитор следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 Закона за кредитните институции или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита. В писмения документ кредиторът може да определи и срок за изпълнение на задължението от длъжника, но във всички случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва да е изрично и недвусмислено. Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта.

От приобщените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че преди депозирането на заявление по реда на чл. 417 от ГПК пред съда по заповедното производство, от страна на банката е изпратено уведомително писмо до длъжниците по договора, в това число и до ответника Х., в което ясно и недвусмислено е посочено, че банката обявява кредита за изцяло предсрочно изискуем, като са посочени и фактическите основания за това- неизпълнение на задължението на длъжниците за погасяване на получения кредит. С уведомителното писмо длъжниците по процесния договор са поканени да платят доброволно и им е даден срок за това. Следователно така отправените писмени покани до длъжниците съдържат ясно и недвусмислено изразено от кредитора волеизявление за преобразуването на кредита в изцяло и предсрочно изискуем. Спорно по делото е дали ответника Х. е получила уведомителното писмо на банката. Видно от приетите писмени доказателства по делото, че уведомлението е било изпратено до ответницата чрез куриерска фирма „Финансови и корпоративни решения“ ЕООД - финансова и корпоративна поща, като в отбелязването в обратната разписка за връчването е посочено, че се връчва уведомление по процесния договор. Съобщението е получено на адреса на поръчителя, посочен в сключения между страните договор като адрес за кореспонденция. Установи се по делото, че същата е връчена на Й. Х.Х. – непълнолетна дъщеря на ответницата.

Разпоредбата на чл. 45 от ГПК изисква съобщението да се връчи лично на адресата, а чл. 46, ал. 1 от ГПК визира изключение от правилото - когато съобщението не може да се връчи лично на адресата, то може да се връчи на друго пълнолетно лице от домакинството, което е съгласно да го приеме. Практиката на ВКС приема, че за да е надлежно връчването по пощата, не е необходимо то да е извършено лично на получателя. Редовно е и всяко друго връчване, което е допустимо съобразно общите правила, уредени в чл. 46 и чл. 47, във вр. с чл. 42 и чл. 44 от ГПК, както и съобразно специалния закон - чл. 36 от Закона за пощенските услуги /Решение № 283 от 6.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 507/2009 г., III г. о., ГК/. При всички случаи, за да се приеме за редовно връчването следва да отговаря на изискванията регламентирани в чл. 44, ал. 1 от ГПК и чл. 5, ал. 2 от Общите условия на Комисията за регулиране на съобщенията. За да може да се приеме, че уведомлението за предсрочна изискуемост е надлежно връчено, следва най-малкото връчителят да впише в служебните документи трите имена на лицето, получило пратката, както и в какво качество същото я е получило. Това изискване е въведено с оглед възможността при нужда съдът да провери дали третото лице, отговаря на изискванията на чл. 46, ал. 2 ГПК или не. В конкретния случай е налице нередовно връчване на пощенската пратка на ответницата, тъй като тя не е връчена на пълнолетен член на домакинството на получателя. Предвид на гореизложеното съдът приема, че уведомлението за предсрочната изискуемост на кредита, не е редовно съобщено на ответницата и по отношение на нея не е настъпила предсрочната изискуемост.

Независимо от това, съгласно с ТР № 8/02.04.2019 г. предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, искът на банката може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на ответницата длъжник преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.

В отговора на исковата молба ответницата Р.Л.Х. е направила възражение, че е обвързана като поръчител и съдлъжник с неравноправни клаузи съгласно ЗЗП и е поискала тяхното прогласяване. Действително, произтичащите от потребителската защита права за ответника възникват от датата на сключване на договора за поръчителство. По силата на тези права той може да се позовава на неравноправност на действащите клаузи на договора за кредит и да оспорва породените от тях правни последици. Възраженията на ответницата, с които се навеждат доводи за неравноправност по смисъла на общите основания в Закона за защита на потребителите и на Директива 93/13 на ЕС на клаузите на чл. 13 от Общите условия на договора за кредит, касаят начисляването на договорната лихва. В петитума на исковата молба ищецът не претендира заплащане на договорна лихва, а претендира само главница и законна лихва, поради което съдът не дължи обсъждането им.

Възражението, касаещо неподписания погасителен план към Анекс №1, съдът намира за основателно. Поръчителството се поражда от договор, уреден в чл. 138 и сл. от ЗЗД, който е каузален и акцесорен. Съгласно правното естество на договора за поръчителство, поръчителят отговаря за дълга на длъжника такъв, какъвто е този дълг и солидарно с длъжника. Предметът и обемът на отговорността на поръчителя се определят от обема на главното задължение. Както в договора, така и в последващите му изменения, всички промени по основните параметри на кредита следва да са изрично уговорени, за да може да се направи извод за волята на поръчителя да се задължи или да остане солидарно задължен наред с главния длъжник, като в последния случай следва да са налице данни относно индивидуализиращите поне в степен на достатъчна определяемост на параметрите на главния дълг. В случая Анекс № 1 от 16.03.2010 г. е подписан от ответницата в качеството ѝ на поръчител по договора за кредит и с него е договорено увеличаване на размера на главницата по кредита, като в т. 1.1 изрично се предвижда, че общият размер на вземането се определя в Погасителен план, който се генерира автоматично след подписването на анекса, а кредитополучателят се задължава да получи екземпляр от него. Видно обаче от представения погасителен план е, че същият носи подписа единствено на кредитополучателя Т.В., но не и на поръчителя. От друга страна самия погасителен план е от дата 22.03.2010 г., поради което не може да се приеме, че Р.Х. е била запозната с неговото съдържание към момента на подписването на Анекс № 1 от 16.03.2010 г. В случая съдът намира, че подписването на погасителния план от поръчителя е необходимо, тъй като с анекса се въвежда съществено изменение в съдържанието на договора, включително и утежняващи положението на длъжниците клаузи. В самия анекс в т. 1 страните договорили, че считано от 16.03.2010г. към редовната просрочена главница в общ размер на 16 634, 69 евро да се прибави вземането на банката по договор за кредит № 54-221/07.11.2007г., включващо лихва върху редовна главница, просрочена лихва и наказателна върху просрочена главница. Видно от погасителния план към Анекс №1 от 16.03.2010 г. така общия размер на дълга към датата на подписване на анекса е 17 123, 59 евро. Ищецът при условията на пълно и главно доказване не установи, че поръчителят е изразил воля да се задължи за новите размери на главницата по кредита и на всяка една вноска, доколкото новоформираната главница е изрично посочена единствено в погасителния план, неподписан от нея, а същевременно в анекса, който е подписан от нея задължението не е в достатъчна степен определено. Нещо повече, с подписания между страните анекс дълга се преформира като с него е договорено увеличаване на размера на главницата по кредита като към него се прибавя вземането за просрочена лихва и наказателна лихва върху просрочената главница. Това преоформяне на дълга, чрез натрупване (прибавяне) на просрочената и наказателната лихви към редовната усвоена и непогасена главница, е нищожно на основанието по чл. 26, ал. 1, предл. 1-во, във вр. с чл. 10, ал. 3 ЗЗД. В тази връзка основателно е възражението на ответницата за наличие на анатоцизъм, доколкото последният е допустим само в изрично предвидените в закон или в подзаконов акт на БНБ случаи. БНБ не е приемала наредба по чл.10, ал.3 ЗЗД. Единственият нормативен акт, който дава възможност за начисляване на лихва върху лихва е ТЗ и затова уговарянето на лихва върху лихва е допустимо само между търговци – Решение № 66 от 29.07.2019 г. по т. д. № 1504/2018 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС.

Предвид на горното съдът намира исковата претенция за неоснователна, като не е необходимо обсъждането на останалите възражения на ответницата.

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски възникват за ответника. Същите се претендират в размер на 1200 лева за адвокатско възнаграждение, поради което съдът ги присъжда на ответника.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Ю.Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК против Р.Л.Х., ЕГН ********** ***, че за приемане за установено, че Р.Л.Х., ЕГН ********** дължи на Ю.Б. АД, ЕИК ********* като правоприемник на дейността на „А.Б.- клон България“ КЧТ сумата в размер на 7 000 евро - представляваща част главница по Договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 25.10.2017 г. до окончателното ѝ изплащане, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 764/1.12.2017г. по ч. гр. дело № 1135/2017г. по описа на Районен съд град Свищов , като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Ю.Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на Р.Л.Х., ЕГН ********** *** СУМАТА от 1200 лева (хиляда и двеста лева) – представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново, в двуседмичен срок, от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	37
Дата:	20 март 2020 г.
Съдия:	Стела Дянкова Бъчварова

Дело:	20184150100398
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	25 април 2018 г.

Решение по дело №398/2018 на Районен съд - Свищов

Съдържание на акта