РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 21.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, III гр. състав, в публично заседание на тридесети май през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №8599 по описа за 2018
година, за да се произнесе, съобрази:
Искът е с
правно основание по чл.422 ГПК.
Ищецът “Топлофикация Русе” ЕАД, представляван от изп. директор Севдалин Желев
Желев чрез процесуалния си представител твърди, че ответницата е купувач на
доставяна от дружеството топлинна енергия в имот в гр. ***********, с абонатен
№08000120620, като по 3 бр. фактури за периода от 23.01.2018г. до 24.04.2018г.
му дължи общо сумата 141.97 лв. Ответницата дължи и лихва за забава за периода
от падежа на всяка фактура, който е 45 дни след периода на доставката до
30.09.2018г. в размер на 5.31 лв. За събиране на вземането си подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, образувано в ч. гр.
дело №6552/2018г. на Русенски районен съд. Тъй като ответницата не е намерена
за връчване на издадената от съда заповед за изпълнение, моли да се признае за
установено по отношение на същата, че му дължи сумите 141.97 лв за доставена и
разпределена топлинна енергия по 3 бр. фактури за периода от 23.01.2018г. до
24.04.2018г., заедно със законната лихва от 01.10.2018г. до окончателното
изплащане, 5.31 лв лихва за забава, както и направените разноски по ч. гр. дело
№6552/2018г. на РРС. Претендира разноските по настоящото дело.
Ответницата С.Д.П. не е заявила
становище по иска, не се е явила при разглеждане на делото, нито се е
представлявала.
По делото са
представени писмени доказателства и е приложено ч. гр. дело №6552/2018г. на Русенски
районен съд.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно е от данните по ч. гр. дело №6552/2018г.,
че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение срещу С.Д.П. за сумите 141.97 лв главница за доставена топлинна
енергия по 3 бр. фактури за периода от 23.01.2018г. до 24.04.2018г., заедно със
законната лихва от 01.10.2018г. до окончателното изплащане, 5.31 лв лихва за
забава от падежа на всяка фактура до 30.09.2018г., както и за 77 лв разноски. Ответницата
не е намерена на посочения в Справка за предоставяне на данни по реда на
Наредба №14/18.11.2009г. постоянен и настоящ адрес и няма действащи трудови
договори понастоящем, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК съдът е
указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен
срок.
От представените по делото фактури за доставена
топлинна енергия за периодите: 23.01.2018г.-23.02.2018г., 24.02.2018г.-23.03.2018г.
и от 24.03.2018г.-24.04.2018г., както и от приложеното на л.13 извлечение от
сметка по партидата на ответницата №08-00-01-2-0620 се вижда, че същата дължи
на ищеца за топлинна енергия за исковите периоди за обект в гр. ************ общо
141.97 лв, както и лихва за забава общо в размер на 5.31 лв. Счетоводното
извлечение от партидата на ответника не е оспорено, нито опровергано с противни
доказателства досежно неговата редовност, поради което и съгласно чл.182 ГПК
може да служи като доказателство за отразени в него факти.
Не се спори, че жилищният имот в гр. *********** е
присъединен чрез сградната инсталация към топлопреносната мрежа на ищеца. В
т.см са и представените по делото Договор №210/27.10.1998г. за доставка на топлоенергия
за обект блок “Добруджа“, вх. Б, В, Протокол от 25.10.1998г. от ОС на входове Б и
В и списък на живущите във вх.В. По подадено заявление вх. №АС-00881/08.09.1999г.
от името на ответницата е изключено отоплението в едно от помещенията в
жилището й (л.31).
Същата не е представила доказателства, че е изпълнила
задължението си да заплати на ищеца стойността на доставената топлоенергия за
процесните периоди.
При това положение съдът намира, че искът по чл.422 ГПК следва да се уважи, съобразно петитума на исковата молба или като се
признае за установено съществуването на вземането на ищеца за сумите 141.97 лв
главница за доставена топлинна енергия по 3 бр. фактури за периода от 23.01.2018г.
до 24.04.2018г., заедно със законната лихва от 01.10.2018г. до окончателното
изплащане, 5.31 лв лихва за забава от падежа на всяка фактура до 30.09.2018г. Ответницата дължи на ищцовото дружество 27 лв разноски по ч. гр.
дело №6552/2018г. на РРС за държавна такса и 50 лв за юрисконсултско
възнаграждение.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК,
ответникът следва да заплати на ищеца 77 лв разноски по настоящото дело за
държавна такса и 100 лв за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено съществуването на вземането на “Топлофикация Русе” ЕАД, със седалище
и адрес на управление в гр. Русе, ул. “ТЕЦ Изток”, представлявано от изп.
директор Севдалин Желев Желев, ЕИК ********* към С.Д.П. ***, ЕГН **********, за
сумите 141.97 лв главница за доставена топлинна енергия за периода от 23.01.2018г.
до 24.04.2018г., заедно със законната лихва от 01.10.2018г. до окончателното
изплащане и 5.31 лв лихва за забава.
ОСЪЖДА С.Д.П. да
заплати на “Топлофикация Русе” ЕАД сумата 77 лв разноски по ч.
гр. дело №6552/2018г. на Русенски районен съд.
ОСЪЖДА С.Д.П.
да заплати на “Топлофикация Русе” ЕАД сумата 177 лв разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: