№ 4815
гр. София, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20221110116380 по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „ФИРМА“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника Р. Б. И. с ЕГН ********** , в качеството й на
наследник на Б. Н. Г. и К. Х. И. въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника в качеството му на наследник на Б. Н. Г. и К. Х. И. , по отношение
на топлоснабден имот, находящ се в гр. АДРЕС , аб. № ***** , топлинна
енергия, като ответникът , имащ качеството на наследник на починалите /
последните като „потребители“ и „битови клиенти“ по отношение на
процесния имот за процесния период/, не е изпълнил задължение за
заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки. Съгласно приложимите общи условия, в сила
от 12.03.14г., клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия по чл. 32, ал.1, в 30-дн. срок от датата на публикуването
им на интернет страницата на продавача, поради което претендира от
ответницата сумата от 1488,04лева , представляваща продажна цена на
доставена , но незаплатена топлинна енергия до топлоснабден имот в гр.
АДРЕС , аб. № *****, за периода от 01.05.18г.- 30.04.2020г. , ведно със
законна лихва върху главницата , считано от датата на исковата молба -
29.03.22г. до окончателно изплащане на вземането както и 288лева законна
лихва за забава за периода от 15.09.19г. до 14.02.22г. , 19,58лв. – главница за
1
дялово разпределение за периода 01.01.19г.- 30.04.20г., ведно със законна
лихва от датата на исковата молба, и 4,31лв.- мораторна лихва за забава върху
сума за дялово разпределение за периода 02.02.2019г. до 14.02.2022г.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Р. Б. И. , на която препис от
исковата молба и доказателствата са връчени, не подава отговор на
исковата молба, не се явява в първото заседание по делото и не е
направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие.
Ответницата е редовно уведомена и за последиците по чл. 238 ГПК с
разпореждането по чл. 131 ГПК.
Третото лице помагач на страната на ищеца „ ФИРМА“ ЕООД не
изпраща представител за съдебното заседание.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и
поотделно и въз основа на закона, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без
да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може
да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него. Ответникът
следва да е уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, за да може да бъде
постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това, от
изложените в исковата молба обстоятелства и доказателствата по делото
следва да може да се направи извод за вероятна основателност на исковата
претенция.
Още с исковата си молба, както и с изявление, направено от
процесуалния представител на ищеца в съдебно заседание , ищецът е
направил искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу
ответника.
В случая, посочените по-горе предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение са налице: ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците по
чл. 238 ГПК, не изпраща представител в първото по делото съдебно
заседание, редовно призован е и не е направил искане да се разглежда
делото в негово отсъствие; ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение; от посочените в исковата молба обстоятелства и
доказателствата по делото – писмените такива, може да се направи извод за
вероятна основателност на предявените искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не
следва да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови
решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените искове за посочените
по-горе суми да бъдат уважени изцяло, ведно със законната лихва върху
главниците от датата на исковата молба до погасяване на задължението.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
2
ищеца следва да се присъдят направените разноски в настоящото
производство, в размер общо на общо 210,30 лева , от които за заплатена по
делото държавна такса , както и за юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, Р. Б. И. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК
******* сумата от 1488,04лева , представляваща продажна цена на доставена
, но незаплатена топлинна енергия до топлоснабден имот в гр. АДРЕС , аб.
№ ***** , за периода от 01.05.2018г. – 30.04.2020г. , ведно със законна лихва
от датата на подаване на исковата молба в съда-29.03.2022г. до изплащане на
вземането, както и 288лева мораторна лихва за забава за периода от
15.09.2019г. до 14.02.2022г., както и сумата от 19,58лв., представляваща цена
на услуга дялово разпределение за периода 01.01.19г.- 30.04.20г., ведно със
законна лихва от датата на исковата молба -29.03.22г. до окончателно
изплащане на вземането, както и мораторна лихва за забава в размер на
4,31лв. върху главница за дялово разпределение за периода 02.02.19г.-
14.02.22г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 ГПК Р. Б. И. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ НА „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК *******, разноски по делото в размер
на 210,30лева , за заплатена от ищеца държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца - „ФИРМА“ЕООД .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване – арг. чл. 239, ал. 4 ГПК.
Ответникът може да търси защита срещу решението по реда на чл. 240 от
ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3