№ 746
гр. Пловдив , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на десети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело №
20205330110413 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано въз основа на предявен от М. Д. К., ЕГН:
**********, адрес: гр. П., ул. *** против Т. Р. Т., ЕГН: **********, адрес: гр. П., ул. ***, по
гр.д. № 10413 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, V гр.с., отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК в вр. с чл.439 ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от
4625 лв., представляваща дължимата наемна цена за ползване на собствения на ответника
недвижим имот – жилище, находящо се в гр. П., ул. ***, предоставено за ползване на
ищцата съгласно решение № 1073/ 28.03.2011 г. по гр.д. № 2562 по описа за 2011 г. на РС
Пловдив, за периода от 13.04.2011 г. до 03.11.2013 г., ведно със законната лихва от
04.11.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издаден
изпълнителен лист от 29.09.2015 г. по гр.д. № 17702 по описа за 2013 г. на РС Пловдив, VI
гр.с., и е образувано изпълнително дело № ***, поради изтекла погасителна
давност.Претендират се и разноски по делото.
Ищецът твърди, че на 19.08.2020 г. е получила покана за доброволно изпълнение по
изп. дело № ***, с която в уведомена, че срещу нея е издаден изпълнителен лист от
29.09.2015 г. по гр.д. № 17702/2013 г. на РС Пловдив. Сочи, че с решение по гр.д. № 17702
по описа за 2013 г. на ПРС, VI гр.с. е осъдена да заплати на ответника суми, в това число и
описаната по-горе, представляваща наемна цена на основание чл. 57, ал.1 СК, като по
отношение на този иск решението влязло в сила на 25.06.2015 г. Поддържа, че вземането
било погасено по давност на дата 26.06.2020 г., тъй като ответникът не предприел никакви
действия, които да прекъснат давността. Изпълнителното дело било образувано на
1
05.08.2020 г. – след изтичане на погасителната давност, поради което поддържа, че не дължи
процесната сума. Поради изложените твърдения, предявява настоящия отрицателен
установителен иск, моли за неговото уважаване и присъждане на сторените по делото
разноски. На основание изложените съображения се моли исковете да се уважат.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който изрично
посочва обстоятелствата, които не оспорва и допълва, че след получаване на призовка,
ищцата е депозирала пред съдебния изпълнител молба, с която е направила възражение за
изтекла в нейна полза погасителна давност по отношение на процесното вземане, както и
искане за преизчисляване на дължимия остатък, за да плати доброволно. Ответникът
признава, че вземането е погасеното по давност. Счита, обаче че така предявеният иск е
недопустим, тъй като след депозиране на молба за прекратяване на изпълнителното
производство по отношение на процесното вземане, ищцата веднага е депозирала
настоящата искова молба, като междувременно молбата й за прекратяване е изпратена от
съдебния изпълнител на взискателя – ответник за становище. На 10.09.2020 г. по
образуваното изпълнително дело № *** г. е постъпило становище от ответника, че
процесното вземане действително е погасено по давност, като съдебният изпълнител е
прекратил принудителното изпълнително производство по отношение на вземането в размер
на сумата от 4625 лв. и е направил преизчисление на дълга. До настоящия момент плащане
по отношение на останалите две вземания не е постъпило от ищцата. Твърди се
недобросъвестност в поведението на ищцата. Счита се, че настоящото производство следва
да се прекрати поради липса на правен спор. Моли се да се присъдят разноски в полза на
ответника, включително и тези, сторени при обжалването на допуснатото обезпечение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и
правна страна:
Съдът счита за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на предявения
иск. Безспорна е съдебната практика, че когато длъжникът се позовава на давност, предмет
на предявения по реда на чл. 439 ГПК иск не е съществуването или несъществуването на
вземането, а съществуването или несъществуването на правото на принудително
изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания и спирания на давността. Правната сфера
на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора /
бивш взискател / изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което,
въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено
изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи,с оглед упражняване на други
свои имуществени или неимуществени права,вкл. спрямо трети лица, които ищецът би
могъл и следва да конкретизира. Дори такива да не биха били заявени, достатъчен е
безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново
изпълнително производство. (В този смисъл Определение по ч.т.д. № 1660 / 2016 год. на 1-
2
во т.о. на ВКС).
Не се спори, че ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата в размер на 4625 лева,
съставляваща наемна цена за ползване на недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. ***, както
и останалите суми по изпълнителния лист. Не се оспорва, че вземанията са съдебно
установени с влязло в сила решение, както и че изпълнителен лист за вземанията е издадена
на 29.09.2015 г.. Не се оспорва образуването на изпълнително дело на 05.08.2020 г., както
и че на ищцата е връчена ПДИ на 19.08.2020 г. Не се оспорва и че процесното вземане е
погасено по давност.
Ответникът в съдебно заседание заявява, че не оспорва фактите по делото, но не признава
иска, поради и което не е постановено, че съдът ще се произнесе по делото с решение въз
основа на направено от ответника признание на иска.
С решение от 04.07.2014 г. по гр.д. № 17702/2013 г. по описа на ПРС, влязло в сила на
25.06.2015 г. в частта по иска по чл.57 СК и на 08.09.2015 г. по иска по чл. 59 ЗЗД са
уважени предявените искове, включително и иска по чл. 57 СК, предмет на настоящото
производство, като ищецът е осъдена да заплати на ответника сумата от 4625 лв.,
представляваща дължимата наемна цена за ползване на собствения на ответника недвижим
имот – жилище, находящо се в гр. П., ул. ***, предоставено за ползване на ищцата съгласно
решение № 1073/ 28.03.2011 г. по гр.д. № 2562 по описа за 2011 г. на РС Пловдив, за
периода от 13.04.2011 г. до 03.11.2013 г., ведно със законната лихва от 04.11.2013 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Въз основа на влязлото в сила решение е издаден изпълнителен лист за присъдените суми на
29.09.2015 г.
На 05.08.2020 г. ответникът е депозирал молба пред ***, като е поискал образуване на
изпълнително дело въз основа на издадения изпълнителен лист и предприемане на действия
по принудително изпълнение. Въз основа на молбата е образувано изпълнително дело № ***
г. с Разпореждане на *** от 05.08.2020 г. Предприети са действия по проучване на
имущественото състояние на ищеца, като на 07.08.2020 г. съдебният изпълнител е
постановил налагане на запор върху вземанията по банкови сметки на длъжника – ищец в
производството.
На 07.08.2020 г. е наложена възбрана на притежаван от ищеца недвижим имот, като същата
е вписана на 10.08.2020 г.
На 07.08.2020 г. са изпратени запорни съобщения за налагане на запор на банковите сметки
на ищеца в банка ДСК АД, ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД.
На 12.08.2020 г. е връчено на трето задължено лице *** запорно съобщение за налагане на
запор на вземането на ищеца за трудово възнаграждение до размера на сумата от общо
16716,36 лв.
3
На 12.08.2020 г. ищецът чрез адв. Н.Д. е подала молба за проучване на изпълнителното дело.
На 13.08.2020 г. по изпълнителното дело е постъпило уведомително писмо от третото
задължено лице *** с готовност ежемесечно да внася съответния дял от получаваното
трудово възнаграждение в размер от 413,25 лв. Отразено е в писмото, че за лицето няма
налагани други изпълнителни листове.
На 18.08.2020 г. е постъпило по изпълнителното дело писмо от Банка ДСК АД, че ищецът
има открита банкова сметка, по която постъпва възнаграждение за работа над установения
размер на минималната работна заплата. Със съобщение от същата дата банката е
уведомена, че поради готовност на работодателя да внася съответната сума от получаваното
трудово възнаграждение, то постъпващите по банковата сметка остатък от трудовото
възнаграждение е несеквестируем и следва да се осигури възможност на титуляра да
получава тези средства.
На 19.08.2020 г. на ищеца е връчена покана за доброволно изпълнение, в която са отразени и
наложените запори. Предоставен е 14-дневен срок за плащане. На същата дата ищецът е
депозирала молба да й бъде издадено копие от поканата, в която да е видна датата на
връчване. Към молбата е приложено влязлото в сила решение по гр.д. № 17702/2013 г. На
същата дата е депозирана и молба за прекратяване на изпълнителното производство на
основание чл. 433, ал. 1, т.8 ГПК по отношение на присъдената сума по иска по чл. 57 СК.
Ищецът се позовава на изтекла петгодишна погасителна давност, считано от датата на
влизане в сила на решението в частта, касаеща иска по чл. 57 СК. Съдебният изпълнител е
разпоредил копие от молбата да се изпрати за становище на взискателя, като след
постъпването му да се докладва.
На 20.08.2020 г. е депозирана отново молба за копие от поканата за доброволно изпълнение,
като в нея е посочено, че устно се отказва на ищеца да получи такова, като видно от
отразеното по изпълнителното дело копие от поканата е получено на 20.08.2020 г.
На 20.08.2020 г. е депозирана молба за образуване на настоящото исково производство. На
25.08.2020 г. е допуснато обезпечение чрез спиране на изпълнителното производство № ***
г. по описа на ***.
На 27.08.2020 г. ищецът е депозирал молба за спиране на изпълнителното производство, към
която е приложила и обезпечителната заповед.
С Постановление от 28.08.2020 г. съдебният изпълнител е спрял изпълнителното
производство, въз основа на издадената обезпечителна заповед, за което е уведомено
третото задължено лице – работодател на ищеца.
На 08.09.2020 г. на ответника е връчена за становище молбата на ищеца от 19.08.2020 г. за
частично прекратяване на изпълнителното производство. На същата дата е връчено и
4
уведомление за спиране на цялото изпълнително производство.
На 10.09.2020 г. ответникът е депозирал молба по становището за прекратяване частично на
изпълнителното производство по отношение на присъдената сума по иска по чл. 57 СК, като
сочи, че молбата е основателна, като е оттеглил искането си за събиране на тази сума. Моли
се да се прекрати изпълнителното производство в тази част.
С постановление от 11.09.2020 г. съдебният изпълнител е приел молбата на взискателя за
оттегляне на искането за изпълнение по отношение на сумата от 4625 лв., ведно със законна
лихва, за което е разпоредил да се уведоми длъжника.
На 02.10.2020 г. ищецът е уведомена, че изпълнителното производство е спряно, като на
същата дата е връчено и съобщение до ищеца, с което е актуализиран размерът на
задължението с оглед оттегляне на исковата претенция по отношение на сумата от 4625 лв.
На 06.10.2020 г. е депозирана от ищеца молба до *** по образуваното изпълнително дело №
*** г. по описа на *** за частично прекратяване на изпълнителното производство по
отношение на сумата от 4625 лв., ведно със законна лихва и вдигане на наложените запори.
Липсва произнасяне по тази молба.
С Постановление от 19.10.2020 г. съдебният изпълнител въз основа на Определение в ч.гр.д.
№ 2290/2020 г. по описа на ПОС, с което частично е отменена обезпечителната заповед,
изпълнителното производство е възобновено по отношение на сумата от 3165 лв. , ведно със
законна лихва и разноски.
На 23.10.2020 г. на третото задължено лице *** е връчено съобщение за възобновяване на
производството по отношение на горните суми, като е посочено, че актуалният размер на
задълженията на ищеца е 1124 лева.
На 26.10.2020 г. на ищеца е връчено съобщение за частично възобновяване на
изпълнителното производство.
На същата дата 26.10.2020 г. е депозирана молба от ищеца с искане да се връчи призовка за
доброволно изпълнение с актуалния преизчислен и ясно и точно посочен размер на дълга и
в зависимост от това дали правилно е преизчислен размера на дълга ищецът изразява
готовност да заплати доброволно или да обжалва действията на съдебния изпълнител.
Молбата е оставена без уважение от съдебния изпълнител.
Следващите действия касаят оспорвания от страна на длъжника на разноските по
делото, както и други образувани искови производства и съответно са неотносими към
настоящия спор.
От гореизложеното не се установяват твърденията на процесуалния представител на
ответника, че към настоящия момент изпълнителното производство е прекратено по
5
отношение на присъдената сума по чл. 57 СК, ведно със законна лихва.
Не се оспорва и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че с
решение от 04.07.2014 г. по гр.д. № 17702/2013 г. по описа на ПРС, влязло в сила на
25.06.2015 г. в частта по иска по чл.57 СК и на 08.09.2015 г. по иска по чл. 59 ЗЗД са
уважени предявените искове, включително и иска по чл. 57 СК, предмет на настоящото
производство, като ищецът е осъдена да заплати на ответника сумата от 4625 лв.,
представляваща дължимата наемна цена за ползване на собствения на ответника недвижим
имот – жилище, находящо се в гр. П., ул. ***, предоставено за ползване на ищцата съгласно
решение № 1073/ 28.03.2011 г. по гр.д. № 2562 по описа за 2011 г. на РС Пловдив, за
периода от 13.04.2011 г. до 03.11.2013 г., ведно със законната лихва от 04.11.2013 г. до
окончателното изплащане на вземането. На 05.08.2020 г. ответникът е депозирал молба
пред ***, като е поискал образуване на изпълнително дело въз основа на издадения
изпълнителен лист и предприемане на действия по принудително изпълнение. Въз основа на
молбата е образувано изпълнително дело № *** г. с Разпореждане на *** от 05.08.2020 г.
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД ако вземането е установено с влязло в сила решение
срокът на новата давност е всякога пет години, като в случая срокът на погасителната
давност по отношение на уваженото вземане по иска по чл. 57 СК е изтекъл на 26.06.2020 г.,
а молбата за образуване на изпълнителното производство и предприемане на действия по
принудително изпълнение е депозирана след тази дата.
Предвид така установеното, съдът счита, че към датата на образувано на
изпълнителното производство срокът на погасителната давност за вземането за сумата от
4625 лв., представляваща дължимата наемна цена за ползване на собствения на ответника
недвижим имот – жилище, находящо се в гр. П., ***, предоставено за ползване на ищцата
съгласно решение № 1073/ 28.03.2011 г. по гр.д. № 2562 по описа за 2011 г. на РС Пловдив,
за периода от 13.04.2011 г. до 03.11.2013 г., ведно със законната лихва от 04.11.2013 г. до
окончателното изплащане на вземането е изтекъл, поради и което предявеният иск е
основателен и следва да се уважи.
Ищецът е отправил до съда и искане за обезсилване на изпълнителния лист от 29.09.2015
год., което е недопустимо и производството спрямо него следва да се прекрати, тъй като
уважаването на предявения отрицателен установителен иск няма за последица
обезсилването на изпълнителния лист издаден в друго съдебно производство. Тъй като
погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде
принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува, като естествено вземане и
длъжникът да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до
доброволното му изпълнение - чл.118 от ЗЗД. В този смисъл следва да се разбира и
търсената с предявения отрицателен установителен иск съдебна защита – установяване на
недължимост на вземане поради давност като правен резултат означава, установяване, че е
погасена възможността за принудително изпълнение, а не че вземането не съществува.
6
Налице е спор по отношение на претенцията на ищеца за разноски, доколкото
съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК при уважаване на исковата претенция се присъждат разноски в
полза на ищеца, а съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, на която се позовава ответникът ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат на ищеца.
В Определение № 474 от 07.11.2019 г. по ч.гр.дело №3063/2019 г. по описа на ВКС е
прието, че ответникът при признание на предявения иск за установяване на вземането
поради погасяването му по давност не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен
титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за
предявяването на иска. В този смисъл е и Определение 95/22.02.2018г. по ч.гр.д. 510/2018г.
на ВКС, IV Г.О. на което са базирани множество други определения на ВКС, като в него е
посочено, че даже да признае иска ответникът няма да отговаря за разноски само ако няма на
свое разположение валиден изпълнителен титул, какъвто е изпълнителния лист,
включително и след прекратяване на образувано по него изпълнително дело поради т.нар.
перемпция (чл. 433, т. 8 ГПК).
В случая има валиден изпълнителен лист и даже да бе признал иска, което ответникът не
стори, то пак не би могъл да се освободи от отговорност.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че в настоящия случай съдебната практика по
отношение на приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК при признание на предявен иск за
установяване на недължимост на вземане поради погасяване по давност, не обхваща
хипотезите на образувано изпълнително дело въз основа на издаден в полза на ответника
изпълнителен титул.
Съгласно Определение №709/28.12.2012 по дело №592/2012 на ВКС, ГК, I г.о.
Предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответника, когато искът е
уважен, са посочени в чл.78 ал.2 ГПК и те са две: ищецът да не е дал повод за предявяване
на иска и да го е признал. Тези предпоставки са кумулативни и следва да се преценяват във
връзка с предмета на конкретното дело. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не
трябва да се натоварва с разноски когато неговото поведение нито е обусловило
предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. Когато
обаче сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца,
признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответника от отговорността за
разноски, защото липсва първата предпоставка на чл.78 ал.2 ГПК. В случая сезирането на
съда е условие за установяване на обстоятелството, че процесните вземания са погасени по
давност, като следва да е налице правен интерес от предявяване на иска.
Доколкото ответникът е поискал от съдебния изпълнител да събере всички вземания по
издадения изпълнителен лист, то същият е станал причина за завеждане на настоящото
производство. Ищецът не би могъл да осъществи защитата си срещу насоченото срещу него
7
принудително изпълнение за цялото вземане, включително и погасеното по давност, по
друг, различен от съдебния ред за това. Предвид така изложеното съдът счита, че не са
налице кумулативните предпоставки на чл. 78, ал. 2 ГПК, поради и което ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски.
Ищецът представя списък по чл. 80 ГПК, като претендира сумата от 696 лв.- заплатено
адвокатско възнаграждение, 187,40 лв.- внесена държавна такса, 7,40 лв.- такса за издаване
на обезпечителна заповед и 360 лв.- адвокатско възнаграждение в производството по
обжалване на обезпечителната заповед.
Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение, което с оглед фактическата и правна сложност на делото,
извършените процесуални действия и съответно материалния интерес е неоснователно,
доколкото съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минималният размер на адвокатското възнаграждение е 664,50 лв. – размер
близък до платения такъв.
Съдът счита обаче за неоснователно искането на ищеца за присъждане изцяло на разноските
за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. за производството по
обжалване на обезпечителната заповед, доколкото частната жалба е приета за основателна,
поради и което не следва ответникът – жалбоподател в това производство да носи
отговорност за направените от ищеца – въззиваема страна разноски.
На основание гореизложеното съдът счита, че следва да се уважи искането на ищеца
за присъждане на разноски до размера на сумата от 890, 80 лв., включваща сумата от 696 лв.-
заплатено адвокатско възнаграждение, 187,40 лв.- внесена държавна такса, 7,40 лв.- такса за
издаване на обезпечителна заповед.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по искането на М. Д. К., ЕГН: **********, адрес: гр. П.,
*** за частично обезсилване на изпълнителен лист от 29.09.2015 г. по гр.д. № 17702 по
описа за 2013 г. на РС Пловдив, VI гр.с. за сумата от 4625 лв., представляваща дължимата
наемна цена за ползване на собствения на ответника недвижим имот – жилище, находящо се
в гр. П., ***, предоставено за ползване на ищцата съгласно решение № 1073/ 28.03.2011 г.
по гр.д. № 2562 по описа за 2011 г. на РС Пловдив, за периода от 13.04.2011 г. до 03.11.2013
г., ведно със законната лихва от 04.11.2013 г. до окончателното изплащане на вземането.
В тази част решението има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба
пред ПОС в едноседмичен срок от връчването на препис от решението.
8
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. Д. К., ЕГН:
**********, адрес: гр. П., *** не дължи на Т. Р. Т., ЕГН: **********, адрес: гр. П., ***
сумата от 4625 лв., представляваща дължимата наемна цена за ползване на собствения на
ответника недвижим имот – жилище, находящо се в гр. П., ***, предоставено за ползване на
ищцата съгласно решение № 1073/ 28.03.2011 г. по гр.д. № 2562 по описа за 2011 г. на РС
Пловдив, за периода от 13.04.2011 г. до 03.11.2013 г., ведно със законната лихва от
04.11.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издаден
изпълнителен лист от 29.09.2015 г. по гр.д. № 17702 по описа за 2013 г. на РС Пловдив, VI
гр.с., и е образувано изпълнително дело № ***, поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА Т. Р. Т., ЕГН: **********, адрес: гр. П., *** да заплати на М. Д. К., ЕГН:
**********, адрес: гр. П., *** сумата от общо 890, 80 лв. - разноски, включваща сумата от
696 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение, 187,40 лв.- внесена държавна такса, 7,40 лв.-
такса за издаване на обезпечителна заповед Решението подлежи на обжалване пред ОС
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9