№ 90
гр. Пазарджик , 08.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20215220200055 по описа за 2021 година
а да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на С. А. Б. от гр. Пазарджик , ЕГН **********
против Наказателно постановление №36-0000878 от 17.12.2020г. на началник ОО
„АА” гр. Пловдив, с което на жалбоподателя е наложена на основание чл. 93,
ал.1,т.1 от ЗАвП глоба в размер на 2000 лв.
С жалбата се навеждат конкретни доводи за процесуално-правна и
материално-правна незаконосъобразност на атакуваното постановление, с които
се обосновава искането за неговата отмяна.
В съдебно заседание дружеството- жалбоподател, чрез своя представител
подържа жалбата и искането в нея.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща законов представител.
Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.63
1
от ЗАНН, прие за установено следното:
Жалбоподателят работи като шофьор в „Хебърбус" АД Пазарджик.
На 27.11.20г.,сутринта, изпълнил курс на работници от завод Костал –
Пазарджик с автобус марка "Рено", модел "Агора" с per. № ****. По време на
управлението обаче установил, че има проблем със затварянето на вратите и
затова, когато се прибрал в предприятието, изчакал пристигането на механика
св.М.Г. и го уведомил. Последният предоставил на водача друг автобус „Исузо“
****, носейки и предавайки на жалбоподателя били всички съпровождащи
превоза документи за това МПС. Докато демонстрирал проблема, свързан с
работата на вратите на автобуса „Рено“ обаче жалбоподателя оставил донесените
му документи, вкл. и пътния лист в повредения автобус и в бързината да
изпълни предстоящия втори курс по същия маршрут не взел пътния лист за
предоставения му изправен автобус.
Докато изчаквал към 14.20ч. на паркинга пред завод „Костал“ бил
проверен от служителя на ИААА св. ч. . При прегледа на представените
документи последният установил, че пътният лист е издаден не за управляваното
МПС, а за автобус марка "Рено", модел "Агора" с per. № ****. Поради това и
съставил против водача акт за нарушение по чл. 71, т.2 от Наредба 33/99г. за
обществен превоз на пътници и товари на територията на РБ.
Актът е надлежно предявен и е връчен препис срещу подпис, а въз основа
на него е издадено атакуваното НП.
То само с общи доводи се упреква в процесуално-правна неизправност.
Двата акта – констативен и санкционен от гледна точка на тяхното съдържание и
процедура по издаване, в частност и автори ( л.11), са изправни. Съответна на
отразените факти по извършване на нарушението (чрез бездействие по
отношение на предписаното с чл. 71, т.2 от Наредбата ) е възприетата по тази
норма правна квалификация.
Единственият порок от процесуална страна на санкционния акт е липсата
на конкретни мотиви за отхвърлената маловажност на случая. От описанието на
нарушението става ясно, че единственото нарушение при осъществения превоз е
липсата на пътен лист за управляваното МПС . Доколкото е описано наличието
2
на друг за същия курс, но за друго МПС, несъмнено е станала ясна причината за
подмяната на двата автобуса. Поради това и при липсата на други неизправности
в превоза , задължително е било да се изложат конкретни доводи за отхвърляне
маловажността на случая; още повече, че нарушението е на формално
извършване и от него не настъпват реални вредни последици . В НП присъства
само изводът, че „са изследвани обстоятелствата и преценени възможностите
прилагане на чл.28 от ЗАНН, в резултат на което не са установени предпоставки
за това“. Липсва задължителните обсъждане и мотиви, които гарантират
възможността за осъществяване на съдебен контрол (виж Тълкувателно
решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК).
Тази констатация ( както и още една, споделена по-долу), в процесния случай, прави НП
процесуално незаконосъобразно и обосновават директната му отмяна.
Налице са обаче и основания за отмяна по същество, които ще бъдат споделени при
условията на евентуалност –ако не се възприеме становището за процесуална негодност на
НП.
Възприетото и описано чрез съответните обстоятелства по извършването му нарушение
не се оспорва и е напълно доказано от показанията на актосъставителя, свидетеля и
приложените писмени доказателства. Установено е, че за процесния случаен ( по смисъла на
съответната дефиниция) не е бил представен пътен лист по утвърдения в приложението към
посочената норма образец, доколкото той следва да отразява по индивидуализиращите белези
( рег.номер, марка, модел) МПС, с което се осъществява превоза. Установено е обаче също
така безспорно, че от водача е бил представен( виж по делото) пътен лист за същия маршрут
от същия водач, но за друго МПС, което, както пък безспорно се установи от показанията на
св. Г., се повредило при първия курс по същия маршрут и се наложило бързо да бъде
заменено с процесното.
Правилно, при тези факти, обаче се претендира наличие на обстоятелства, които
касаят тежестта на нарушението и степента, в която го засяга охранявания обществен
интерес. Наказващият орган не е изпълнил задължението си, визирано в чл.28 от ЗАНН, а
последният е следвало да намери приложение. Съгласно посоченото горе ТР № 1/2007 г. на
ВКС преценката на административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл.28 от
ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът
констатира, че са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, но наказващият орган не го е
приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със
закона. Наказващият орган, както вече се посочи, не е изложил съображения защо отхвърля
приложението на чл. 28 от ЗАНН и то при положение, че сам е възприел като факти :
наличието на пътен лист за друго МПС , при това по същия маршрут, за същия курс и от
същия водач. Наред с това се установи, че именно грижата на водача за пътниците е била таи,
3
която своевременно до довела до неговата и на механика намеса за осигуряване на надежден
за сигурността на пътниците автобус, а бързината да се осигури превоза им за работна смяна е
предпоставила несъзнателния пропуск за снабдяване с пътния лист за осигуреното МПС,
който бил изготвен ( виж на л. 36) , но забравен.Извършеното само формално осъществява
признаците на нарушението чрез бездействие по отношение на предписаното с чл. 71, т.2 от
Наредбата. Поради своята малозначителност то е с явно незначителна степен на
обществена опасност. Дефиницията на понятието „маловажен случай“ е дадена с чл.93, т.9
от Наказателния кодекс ( препратка чрез чл.11 от ЗАНН). Според посочената наказателна
норма: маловажен случай е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид. Чл.28, б. „а“ от ЗАНН предвижда, че за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще
му бъде наложено административно наказание. Преценката за маловажност се прави на база
фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му,
на вредните последици, степента на обществена опасност, личността на дееца, моралната
укоримост на извършеното и т. н., като се отчитат същността и целите на административно-
наказателната отговорност. В процесния казус с оглед комплексната преценка на всички
обстоятелствата по извършване на нарушението се касае до едно незначително засягане на
охранявания обществен интерес. В този смисъл деянието се характеризира с явно
незначителна обществена опасност и представлява маловажен случай.
Наложената глоба е по чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвП, която санкционнна норма съдържа
и състава на нарушението. Но той е различен от описанието и квалификация , доколкото те
касаят непредставяне на документи ( вкл. пътния лист, което се санкционира по ал.2 на чл. 93)
; а санкцията по ал. 1 е за липсата въобще на такива документи. В този смисъл и доколкото и
административно-наказателната норма съдържа и състава на нарушението е налице
противоречие относно вмененото нарушение и липсата на възможност да се разбере волята на
наказващия орган какво нарушение се преписва и какво се санкционира. Наред с изложеното
горе, това е основание за директна отмяна на НП.
Това обуславя основателност на претенцията за разноски от процесуалния
представител на жалбоподателя, които са в размер на 400 лева и при наличие на възражение
за прекомерност ( виж писм . защита на л. 33, в която се претендира намаляване само до
предвидения нормативно минимален размер - „ако надвишава определения в Наредбата за
минимални адвокатски възнаграждения размер“) следва да се до установения с този
нормативен акт минимален размер 300 лева. Това решение е обосновано с оглед проведените
две открити съдебни заседания , в които е разпитан актосъставителя и само един друг
свидетел и предвид обема на относимия писмен доказателствен материал.
Предвид горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН Съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №36-0000878 от 17.12.2020г. на
директор РД „АА” гр. Пловдив към ИААА, с което С. А. Б. от гр. Пазарджик ,
ЕГН ********** е наложена на основание чл. 93, ал.1,т.1 от ЗАвП глоба в
размер на 2000 лв.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ - София
да заплати на С. А. Б. от гр. Пазарджик , ЕГН ********** сума в размер на 300
лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5