О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260470 /25.02.2021г., гр. Бургас
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, VI въззивен граждански състав, в закрито заседание на двадесет
и пети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛКА УЗУНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ТАНЯ ЕВТИМОВА
2. мл. с. АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
разгледа докладваното от
съдия Евтимова частно гражданско дело № 123
по описа за 2021 г. За да се
произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.413, ал.2, вр. чл.279, вр.
чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по
частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Панайот Волов“
№ 29, ет. 3, представлявано от Я Б Я чрез юрисконсулт И К Т против разпореждане
от 13.11.2020г., постановено от Районен съд - Бургас по ч. гр. д. № 6954/2020г.
С това разпореждане съдът е оставил без уважение заявлението на жалбоподателя
за издаване на заповед за изпълнение против длъжника П.И. Б, ЕГН: ********** ***2
за следните суми:
61,61 лева – договорна
лихва за периода от 07.11.2018г. до 05.07.2019г. по договор за паричен заем № 5474319/08.10.2018г.,
сключен с „Вива Кредит” ООД, вземането по който е прехвърлено на „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ЕООД, тъй като искането противоречи на
добрите нрави – чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, вр. чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД;
273,20 лева – такса за
експресно разглеждане на документи;
273,20 лева – неустойка за
неизпълнение на задължението по договора за кредит, сключен с потребител,
защото е налице обоснована вероятност искането за това да се основава на
неравноправни клаузи – чл.411, ал.2, т.3 от ГПК и
182,33 лева – разноски,
представляващи разликата между претендираната сума от 230,15 лева и присъдената
сума от 47,82 лева.
В частната жалба „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД твърди, че изводите на заповедния съд, относно договорната
лихва, са неправилни. Жалбоподателят поддържа тезата, че таксата за експресно
разглеждане на документи е уговорена съгласно чл.9 на ЗЗД и е начислена на
основание чл.10а, ал.1 ЗПК. Дружеството – заявител въвежда твърдение, че неустойката
за неизпълнение не надхвърля присъщата й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция, а ако това е така, същата може да бъде намалена като
прекомерна. Жалбоподателят иска от съда да постанови определение, с което да
отмени процесното разпореждане и да издаде заповед за изпълнение на посочените
суми.
След като се запозна с твърденията на жалбоподателя и с
представените по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за
установено следното:
Частната жалба е подадена против подлежащ на обжалване
съдебен акт, в законовия срок, от надлежно упълномощен представител на
легитимирано лице и съдържа необходимите реквизити. Поради това, жалбата е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Този извод се налага по следните съображения:
ФАКТИ:
На 04.11.2020г. „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД подава пред Районен съд – Бургас заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника П.И.Б. за задължения по
договор за паричен заем № 5474319/08.10.2018г., сключен с „Вива Кредит” ООД, вземането
по който е прехвърлено на заявителя с договор за цесия, както следва:
879,31 лева – главница по
договор за паричен заем;
20,10 лева – законна лихва
за периода от 06.07.2019г. до 27.10.2020г.;
61,61 лева – договорна
лихва за периода от 07.11.2018г. до 05.07.2019г.;
273,20 лева – такса за
експресно разглеждане на документи и
273,20 лева – неустойка за
неизпълнение на задължението по договора за кредит;
230,15 лева – разноски
за заповедното производство
Районен съд – Бургас уважава заявлението за първите две суми
и за разноски в размер на 47,82 лева. Съдът отхвърля заявлението за сумите,
описани в позиция № 2, 3 и 4.
За да постанови този резултат, заповедният съд е приел,
че възнаградителната лихва в размер на 40,30 % противоречи на добрите нрави,
тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва. Таксата за експресно
разглеждане на документи противоречи на чл.10а, ал.2 от ЗПК, съгласно който
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита, а неустойката за неизпълнение вероятно
представлява неравноправна клауза поради техния размер.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Разпореждането
е правилно.
Съгласно
разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК съдът не издава заповед за
изпълнение на парично задължение, когато искането е в противоречие със закона
или с добрите нрави, както и когато се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител. В конкретния случай не е спорно, че длъжникът
има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП и чл.9, ал.3
от ЗПК, поради което заповедният съд правилно е извършил проверка за
съответствие на искането както с чл.411, т.2, така и с т.3 от ГПК. Изводът на
съда, че уговорката за ГЛП, който надвишава трикратния размер на законната
лихва, е нищожна поради противоречие с добрите нрави, е правилен.
Съгласно
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК в редакцията, обн. В ДВ, бр.35/2014г.
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на МС на РБ. Според ал.5 клаузи в договор, надвишаващи така определените,
се считат за нищожни. Целта на тази норма е да се ограничи възлагането на
несъразмерна тежест върху икономически по-слабата страна по договор за
финансова услуга – потребителят. Критерият за това е годишният процент на
разходите /ГПР/, а не възнаградителната лихва, защото към последната могат да
се прибавят допълнителни разходи като такси, комисионни и други разноски, които
на практика увеличават кредитната тежест на длъжника. Освен това, този критерий
дава възможност на кредитора да прецени дали да предложи договор с по-висока
възнаградителна лихва, която да компенсира по-ниския размер на общите разходи
по кредита в рамките на максимално допустимия ГПР или обратното.
Понятието
„общ разход по кредита за потребителя” е дефинирано в §1, т.1 от ДР на ЗПК.
Това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. В конкретния случай ГПР е в размер
на 49.46 %, но към него трябва да се прибавят и разходите по
споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги срещу възнаграждение, което е
сключено към договора за потребителски кредит. Така е, защото това възнаграждение отговоря на критериите, заложени в §1,
т.1 от ДР на ЗПК и всъщност представлява общ разход по кредита. При това
положение, общият размер на разходите по кредита надхвърля максимално
допустимия от 50 %, което води до скрито увеличение на възнаграждението за
предоставения кредит. Последното е изрично забранено от нормата на чл.19, ал.4
от ЗПК, поради което се явява нищожно. Като е достигнал до аналогичен правен
извод, касателно размера на възнаградителната лихва, но с различна правна
квалификация, заповедният съд е постановил правилно разпореждане, по отношение
на което не са налице основанията за отмяна, въведени в жалбата.
Разпореждането
е правилно и в останалата част.
Съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът
не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита.
Уговарянето на такса за експресно разглеждане на
документи в размер на 273,20 лева представлява такса, свързана с управлението
на кредита и се явява нищожна поради противоречието й с чл.10а, ал.2 от ЗПК.
Поради това, отказът на Районния съд да издаде поисканата заповед е правилен и
законосъобразен.
Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП
неравноправна е клаузата, която задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
По делото се претендира неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне
на обезпечение в размер на 273,20 лева,
а отпуснатата с договора заемна сума е в размер на 1500 лева. В конкретния
случай, определеният между страните размер на неустойката е необоснова висок,
поради което заповедният съд правилно е преценил, че искането се основава на
вероятно неравноправна клауза.
По изложените съображения, частната жалба се явява
неоснователна. Разпореждането на заповедния съд, с което е отказано да се
издаде заповед за изпълнение на парично задължение за процесните суми е
правилно и трябва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, VI въззивен
състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от
13.11.2020г., постановено от Районен съд - Бургас по ч. гр. д. № 6954/2020г., с
което е оставено без уважение заявлението на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, представлявано от Я Б Я чрез юрисконсулт
И К Т за издаване на заповед за изпълнение против длъжника П.И. Б, ЕГН: **********
***2 за следните суми:
61,61 лева – договорна
лихва за периода от 07.11.2018г. до 05.07.2019г. по договор за паричен заем №
5474319/08.10.2018г., сключен с „Вива Кредит” ООД, вземането по който е
прехвърлено на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, тъй като
искането противоречи на добрите нрави – чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, вр. чл.26,
ал.1, пр.3 от ЗЗД;
273,20 лева – такса за
експресно разглеждане на документи;
273,20 лева – неустойка за
неизпълнение на задължението по договора за кредит, сключен с потребител,
защото е налице обоснована вероятност искането за това да се основава на
неравноправни клаузи – чл.411, ал.2, т.3 от ГПК и
182,33 лева – разноски,
представляващи разликата между претендираната сума от 230,15 лева и присъдената
сума от 47,82 лева.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: