Решение по дело №413/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

 

Образувано е по касационна жалба на Л. Д. Г. чрез .... Р. В. гр. В. Търново бул България № 15 ет .1 ап.1 против Решение № 166/5.4.2024г. постановено по НАХД 893/23г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е потвърдено Наказателно постановление НП № 23-1275-000708/6.6.2023г. издадено от Началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР В. Търново, с което на касатора за нарушение на чл. 6 т.1 от ЗДв П и на основание чл. 183, ал. 7 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба „ в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения - касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т., т. 1 и 2 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Основните доводи за процесуални нарушения касаят невярно установената от въззивния съд фактическа обстановка. Същият не е обсъдил всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, поради което не е установил обективната истина по делото, а именно, че полицейският служител издал АУАН не е свидетел на нарушението, същият е патрулирал с личния си автомобил, извикал е полицейските органи по личния си телефон, като същият е нарушил правилата за движение по пътищата, доколкото е извършил непозволена маневра. Освен това с оглед свидетелските показания ясно се установява, че касаторът е навлязъл в посочения в АУАН забранен участък извън указаното време, за което са представени снимки, изготвени от него, които също не са били обсъдени. Отделно от това съдът не е обсъдил и направеното възражение за маловажност на деянието, като за приложението на чл. 28 от ЗАНН съдът следва да извърши самостоятелна преценка съгласно Тълкувателно решение на ВКС 1/ 2007г.

От съда се иска да отмени атакуваното решение и се постанови друго, с което НП да бъде потвърдено.

В о.з. се явява и се представлява от .... В., която поддържа така подадената касационна жалба, като допълнителни аргументи развива в представена по делото писмена защита.

Ответник жалба – Началник Пътна полиция при ОД на МВР В. Търново не изпраща представител , не заема становище по спора.

Представителят на Окръжна прокуратура - В. Търново заема становище за неоснователност на жалбата. Намира, че ВТРС е направил задълбочен анализ на доказателствата, правилно е приложил материалния закон. Споделя доводите на съда, че административно- наказателното производство е протекло без съществено нарушение на процесуалните правила и че извършването на нарушението е доказано по безспорен начин. Предлага решението да бъде оставено в сила.

Административният съд - В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на настоящото производство е Решение № 166/5.4.2024г. постановено по НАХД 893/23г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е потвърдено Наказателно постановление НП № 23-1275-000708/6.6.2023г. издадено от Началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР В. Търново, с което на касатора за нарушение на чл. 6 т.1 от ЗДв П и на основание чл. 183, ал. 7 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба „ в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

За да постанови този правен резултат, ВТРС е приел за установено от фактическа страна следното: На 16.04.2023г. в 18:35 часа като управлява Ф. Т. С ДКН [рег. номер], собственост на Г. Г. касаторът навлиза след забранителен знак В2 при пресечката между ул. Б. К. и бул. Левски, която временна забрана за движение е установено със Заповед № РД 22-688/7.04.2023г. на Кмета на Община Велико Търново. Посоченото нарушение на чл. 6 т.1 от ЗДвП е подробно описано досежно време , място и други обстоятелства в АУАН с № 920011/16.04.2024г., съставен от св. Б. в присъствието на св. И. и св. С.. Актът е бил предявен на касатора, който е посочил, че има възражения. След изтичане на тридневния срок за тяхното подаване е издадено процесното пред ВТРС НП. За доказване компетентността на актосъставителя е представена Заповед № 812з-163/2.12.2021г.на МВР.

Тази фактическа обстановка съдът е посочил, че е установил като е ценил всички доказателства заедно и поотделно, показанията на свидетелите актосъставител св. Б., св. С., полицейски служител, който не е бил на смяна и е очевидец, на нарушението и св. По съставяне на АУАН св. И., както и на приетите писмени доказателства, подробно описани в протоколите от съдебните заседания. Съдът е обсъдил показанията на св. Бундев, който е бил в лекия автомобил към момента на нарушението, като не им е дал вяра, поради това , че същият не е видял забранителния знак и неговите показания са в пълно противоречие с останалите такива.

При така установените факти, ВТРС е направил извод, че жалбата е процесуално допустима, като подадена пред компетентния за това съд в законоустановения срок, от лице, имащо право да обжалва НП . По същество е намерил жалбата за неоснователна, като в хода на административно- наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяна на НП. АУАН и НП имат нормативно определено в чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН съдържание, съставени са преди изтичането на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Съдът е намерил, че правилно е квалифицирано и съответно доказано извършеното от касатора нарушение, правилно е определена и съответната санкционна норма по чл. 183, ал. 7 от ЗДвП. Наложеното наказание е от вида и в рамките на предвидените за цитираното нарушение по чл. 6.т1 от ЗДвП. ВТРС не е изложил мотиви досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Така постановеното решение е правилно.

Установената по делото фактическа обстановка изцяло съответства на събраните в хода на производството доказателства. Изводите на съда са изцяло подкрепени е от събраните по делото писмени доказателства и свидетелски показания, ценени от въззивния съд в тяхната съвкупност, поради което настоящата инстанция я приема за отговаряща на обективната действителност. Не се споделят доводите на касатора, че Районният съд е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, и не е попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в производството пред него факти. Както се посочи по- горе съдът е обсъдил показанията на св. Бундев и е изложил подробни мотиви защо не ги кредитира. С молба от 10.10.2023г. по делото са били представени снимки, изготвени от касатора, които съдът не е приел като доказателства, поради което не са били обсъдени от съда в процесното Решение. По искане на касатора е изискана справка от ответник жалба и такава е постъпила на 3.1.2024г. от която е видно, че на 16.04.2023г.наряд са били служителите Б. и И. с автомобил рег. № [рег. номер], като същият не е оборудван със система за видеонаблюдение. Дори да се приемат като доказателство посочените снимки , изготвени от жалбоподателя, на същите не е посочен час и дата на изготвяне, за да се приеме тезата, че не е налице нарушение, тъй като се е движело МПС преди 18,30 часа. Наистина на посочените снимки не се вижда поставен забранителен знак В2, но съгласно показанията на свидетелите такъв е бил поставен на бул Левски, при пресечката с ул. Бачо Кироа снимката касае участъка пресечна точка на ул. Цар Освободител и бул. Левски. Освен това на посочените снимки ясно се вижда, че единственият автомобил в посочения участък е само този на касатора, което е допълнителен факт установяващ извършеното нарушение. С оглед на така изложеното настоящата инстанция намира , че от ВТРС не са допуснати процесуални нарушения, като съдът е изпълнил задължението си за служебно установяване на обективната истина по спора. От страната не се твърдят нарушение на чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН, като такива не се установяват и от съда.

По приложението на материалния закон не се правят конкретни оплаквания от страна на касатора, единственото възражение е, че е управлявал МПС преди 18,30 часа, поради което не е нарушил чл. 6 , т.1 от ЗДвП. По този въпрос мотивите на съда се съдържат по- горе. Настоящата инстанция намира, че правилно е била определена от АНО нарушената материална норма а именно чл. 6, т.1 от ЗДвП, която сочи, че водачите на МПС съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Посоченият забранителен знак В2 е поставен с оглед приложената по делото издадена от Кмета на Община В. Търново Заповед. Правилно АНО е определил и санкционната норма , тази на чл. 183, ал. 7 от ЗДвП, която сочи: Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от един месец и с глоба от 300 лв. водач, който навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана за движение. Видно е , че определеното от органа наказание е в рамките на предвиденото от закона такова –„Глоба „ от триста лева в абсолютен размер и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

По приложението на чл. 28 от ЗАНН. Настина ВТРС не е изложил мотиви досежно приложението на института за маловажност, въпреки задължителната сила на Тълкувателно решение №1/12.12.2007г. по т.д.1/2007г. на ОСНК на ВКС, което сочи, че преценката на административно-наказващия орган за „маловажност” на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразността и подлежи на съдебен контрол. В ЗАНН не е предвиден законен критерий за маловажни случаи, поради което следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, при които е извършено нарушението, като определяща е ролята на степента на обществена опасност на конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси, значимостта на конкретно увредените обществени отношения. Доколкото се касае за типично нарушение, формално по своя характер, при което не се преценява липсата или наличие на вреди, степента на засягане на обществените отношения, свързани с безопасността на движението и в конкретната хипотеза с организирането на масово мероприятие, както и справката за извършени от касатора нарушения и наложени наказания, настоящата инстанция намира, че правилно АНО не е приложил чл. 28 от ЗАНН. Допуснатото нарушение на ВТРС в тази част не е съществено и не налага отмяна на процесното решение, доколкото настоящата инстанция е извършила проверка за приложението на този институт.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че решението на РС – Велико Търново, не страда от визираните в жалбата на касатора. пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

При подробно изяснена фактическа обстановка, въззивният съд, е постановил правилни изводи по съществото на спора, които изцяло се споделят от настоящата инстанция по силата на чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН..

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд - В. Търново

Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 166/5.4.2024г. постановено по НАХД 893/23г. по описа на Районен съд Велико Търново

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.