№ 187
Силистра,
07.12.2016г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Силистренският окръжен съд,
гражданско отделение, публично заседание на осми ноември през две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.С.
ЧЛЕНОВЕ: Г.Е.
мл.с-я Р.Р.
при секретаря А.Ц. и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Д. С. гр. №
255 по описа за 2016 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 337/03.08.2016г., постановено по гр.д. № 422/2016г. по описа
на СРС, е отхвърлен предявеният иск от Д.П.П. за осъждане на ответника да му
заплати сумата от 15750 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи в
резултат на незаконосъобразно прекратяване на договор за контрол от 20.02.2014
г., както и иска за заплащане на законна лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба в съда - 28.03.2016 г., до окончателното й плащане. Отхвърлено
е искането на Д.П.П. за присъждане на деловодни разноски. Осъден е Д.П.П. да
заплати на „Синева” ЕООД гр. Силистра направените по делото разноски в размер
на 1200 лв. за адвокатски хонорар.
Недоволен от решението, е останал Д.П.П., който го обжалва в
законоустановения срок. Счита, че същото е неправилно и моли съда да го отмени
и да постанови друго, с което да уважи предявения от него иск. Претендира
присъждане на деловодни разноски.
Ответникът „Синева” ЕООД гр. Силистра изразява становище за
неоснователност на депозираната жалба и моли същата да бъде оставена без
уважение. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Съдът, като обсъди жалбата, доказателствата по делото и становищата на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е неоснователна.
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 82 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Не се спори по делото, че на 20.04.14г. ищецът е сключил с Община Силистра
договор за възлагане на контрола на „Синева” ЕООД. Съгласно този договор /стр.4
от делото/ П., в качеството си на контрольор на посоченото дружество, чийто
капитал е еднолична собственост на Общината, е поел задължението да следи за
спазването на дружествения договор и за опазване на имуществото на „Синева” ЕООД срещу получаване на
възнаграждение в размер на 200 % от средната месечна брутна работна заплата за
предприятието. Договорът е сключен за срок от три години от 21.02.2014 г. до
21.02.2017 г. /чл.1 , ал.2/ и подлежи на прекратяване при конкретно изброени в
чл. 14 предпоставки, сред които фигурират и такива, водещи до прекратяването му
преди изтичане на срока, с решение на Общинския съвет, а именно: при виновно
нарушение на закона, извършено от контрольора при или по повод изпълнение на
задълженията по този договор или при нарушение на разпоредбите на Наредба за
условията и реда за упражняване правото на собственост на Община Силистра в
търговски дружества с общинско участие в капитала и за участие на Общината в
граждански дружества и в СНЦ /чл.14, ал.2,т.1/ и виновно действие или бездействие на
контрольора, довели до влошаване на финансовите резултати или до щети за
дружеството /чл.14, ал.2,т.2/.
Видно от представеното на стр.8
решение на Общински съвет – Силистра № 41/26.11.15г., на 26.11.2015 г. Общински
съвет - Силистра приема решение за прекратяване на процесния договор за контрол
от 20.04.14г., считано от 01.12.2015 г., и за освобождаване на контрольора от
отговорност. В изпълнение на това решение, на 18.12.2015 г. е изготвено споразумение за прекратяване на
същия договор, изходящо от Община Силистра и подписано само от Кмета на
Общината, като няма данни за връчването му на контрольора, но по неговите
твърдения то му е връчено на 21.12.2015 г. Това решение на ОбС не представлява
властническо волеизявление на административен орган, пораждащо права и
задължения за физически или юридически лица (т.е. административен акт), а
волеизявление на органа, който упражнява правата на едноличния собственик на
капитала на “Синева” ЕООД - Община Силистра, действаща като равнопоставен
субект по правоотношение от сферата на търговското право.
Ищецът твърди, че Общински съвет - Силистра не е имал правото да прекрати
едностранно договора, тъй като не били осъществени единствените предпоставки за
реализиране на тази възможност - виновно нарушение на закона, извършено при или
по повод изпълнението на задълженията по договора, или извършване на действия
или бездействия, влошаващи финансовото състояние на дружеството или нанасящи му
щети. Поради това той претендира ответникът да му заплати обезщетение за
пропуснати ползи вследствие незаконното прекратяване на договора за контрол, възлизащо
на 15 750 лв. – размерът на месечните му възнаграждения, които би
получавал до изтичане срока на договора, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 28.03.2016 г.,
до окончателното й плащане.
Съгласно чл. 144, ал. 3 ТЗ контрольорът в едноличното дружество (ЕООД) се
назначава от собственика, като този принцип е възприет и в Наредбата за условията и реда за упражняване
правото на собственост на Община Силистра в търговски дружества с общинско
участие в капитала и за участие на Общината в граждански дружества и в СНЦ /чл.
26, ал.2 от Наредбата гласи, че контролът за спазване на дружествения договор и
за опазване имуществото на ЕООД, ако такъв е предвиден в учредителния акт, се
възлага с договори за контрол, сключени между всеки контрольор и кмета на
общината, след решение по чл. 16, ал. 1, т. 7, от настоящата наредба/. Следователно,
с волеизявлението си собственикът на капитала обвързва с правата и задълженията
по договора не самия себе си, а дружеството, в което контрольорът предстои да
изпълнява възложената му дейност. Това налага извода, че страна по
облигационното правоотношение, породено от това договаряне, се явява именно
този правен субект, който би носил спрямо контрольора имуществена отговорност,
в случай че предпоставките, които я обуславят, са налице. В този смисъл е и задължителната
практика на ВКС - Определение № 159 от 09.12.2010 г. на ВКС по т.д. 1127/2009
г, I т.о..
Горното налага извод, че субекти по възникналото с договора за контрол
материално правоотношение са именно страните в настоящото производство.
Относно мотивите за прекратяване на процесния договор ответникът се
позовава на докладна записка от 19.11.15г. /стр.26 от делото/, послужила за
гласуване на решение № 41/26.11.15г. на ОбС-Силистра. В нея е посочено, че
контрольорът, от датата на избирането му до настоящия момент, не е извършвал
никаква дейност в дружеството и на основание чл. 36, ал.3 от цитираната по -
горе Наредба на Община Силистра /който текст е възпроизведен в чл. 14, ал. 2 от
договора за контрол/, регламентиращ основанията за разваляне на този вид
договори, предлага да бъде гласувано прекратяване на договора за възлагане на контрола на ЕООД „Синева“ от
20.02.14г.
Съгласно чл. 63, ал.1 от ЗЗД, всяка от страните по договора трябва да
изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно. При наличие на
твърдение от ответника, че ищецът не е извършвал никакви действия по договора
от датата на избирането му до настоящия момент, т.е че е налице пълно
неизпълнение на договора, не може дружеството да бъде задължавано, както е
направил СРС, да конкретизира поне част от действията, включени в обема
служебни задължения на контрольора, която последният е пропуснал да осъществи.
Съобразно правилата на чл. 154, ал.1 ГПК за разпределяне на доказателствената
тежест, ответникът не е длъжен да доказва факта на пълно неизпълнение на
задълженията на ищеца по договора, тъй като неизпълнението е отрицателен факт.
Тежестта на доказване относно положителния факт на изпълнението на възложените
му договорни задължения, лежи върху ищеца, който следва да понесе неблагоприятните
последици от неустановяването му по делото. За установяването на този факт ищецът
следва да проведе главно доказване, което да формира сигурно убеждение у съда за
надлежното изпълнение на договорните задължения. Напротив-ответникът може да
проведе насрещно и то непълно доказване, което има за предмет установяването на
такива факти, които изключват възможността за осъществяване на факта на
изпълнението и разколебават сигурността в надлежното му настъпване, като по
този начин осуетяват пълното му доказване. Според настоящия съдебен състав
такова пълно доказване ищецът не е провел.
След като по делото липсват доказателства за изпълнение на поетите с
процесния договор задължения от страна на контрольора, то съдът счита, че са
налице предпоставките за разваляне на сключения с него договор и решението на Общински съвет - Силистра, чрез
което прекратяването на същия е предприето, е произвело последиците на
развалянето на договора.
Дори да не се приеме тезата за правилно прекратяване на договора поради
пълно неизпълнение от страна на ищеца, то съдът се солидаризира с довода на
СРС, че решението на Общински съвет - Силистра за прекратяване на процесния
договор е произвело своите последици, тъй като чл. 287 ЗЗД гласи, че договорът
за поръчка се прекратява, освен по други причини, посочени в закона, още и с
оттегляне на поръчката от доверителя, а договорът за контрол определено притежава
характеристиките на договор за поръчка, поради което правилата, които
регламентират мандатните правоотношения, намират приложение спрямо него. /В
този см. и Решение № 211 от 28.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 66/2009 г.,
II т. о., ТК, докладчик съдията Ваня Алексиева/.
Решението на Общински съвет - Силистра за прекратяване на договора за
контрол има значение на оттегляне на поръчката от страна на доверителя, който
разполага с възможност да го предприеме по всяко време, без да се нуждае от
допълнителни основания и предпоставки. Мандатните отношения предполагат
съществуване на доверие между страните, над което съблюдаването на срока им на
действие не би могло да вземе превес. Същевременно разпоредбата на чл. 287 ЗЗД
има императивен характер, който препятства възможността на страните да
преодолеят действието й, като уговорят забрана за оттегляне на поръчката в
рамките на срока на договора. Конкретният договор за контрол не инкорпорира
уговорка в подобен смисъл, но дори изричното изброяване на основанията за
прекратяване на договора да се изтълкува като съглашение, че прекратяването му
на други основания е недопустимо, то същото би било нищожно поради
противоречието му с императивната норма на чл. 287 ЗЗД.
Правилно СРС е съобразил, че съгласно
чл. 288, ал. 1 ЗЗД оттеглянето на поръчката не лишава довереника от правото да
иска заплащане на разноските и на уговореното възнаграждение, но това право касае
заплащане стойността на извършената до момента работа, а не обезщетяването му
за ползите, които е пропуснал да реализира до края на срока на договора,
определено на база полагащото му се до този период възнаграждение. /в този см.
и задължителната практика, обективирана в решение № 72 от 30.06.2010 г. на ВКС
по т.д. № 740/2009 г., I т.о./. От всичко това следва, че исковата претенция на
ищеца за заплащане на обезщетение на база полагащо му се възнаграждение до края
на уговорения срок на договора, се явява неоснователна и като такава следва да
бъде отхвърлена, ведно с акцесорния иск за присъждане на законна лихва върху
главницата до окончателното й плащане.
Като е достигнал до същия краен извод, СРС е постановил правилно решение,
което подлежи на потвърждаване.
Предвид изхода на процеса пред СОС, на ответника по жалбата следва да се
присъдят разноски за тази инстанция, възлизащи на 1 200 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложените съображения, СОС
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 337/03.08.2016г., постановено по гр.д. № 422/2016г.
по описа на СРС.
ОСЪЖДА Д.П.П. да заплати на „Синева” ЕООД, и адрес на управление: гр.
Силистра, ул. “Петър Бояджиев” № 99, направените по делото разноски в размер на
1200 лв. (хиляда и двеста лв.) за адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните.