Р Е
Ш Е Н И Е
номер 117
21.11.2018
година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
тридесети октомври 2018 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Д.С.,
като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело № 116 по описа на
съда за
2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 195, ал. 2 ЗЗД във вр. с
чл. 82 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Производството първоначално е образувано по искова молба на „Мини Марица
изток” ЕАД срещу „Нютон Трансформатори С.п.А“ – Италия. Ищецът твърди, че на 24.09.2014 г. сключил с
ответното дружество договор № МТ-403/2014 г. за обществена поръчка за доставка
на 4 броя сухи силови трансформатори 5000 кVa, 20/6,3 kV, на стойност 299
237,40 лв. Твърди, че доставката на трансформаторите се осъществила на 2 етапа
– два пъти по два трансформатора. Твърди, че първите два трансформатора били
доставени на 13.03.2015 г., с повече от 10 дни закъснение от дата 21.02.2015
г., на която следвало да бъдат доставени. Твърди, че останалите два
трансформатора били доставени на 07.09.2015 г. със 138 дни закъснение от дата
22.04.2015 г., когато следвало да бъдат доставени. За доставките били съставени
приемо-предавателен протоколи. Твърди, че изпълнил задължението си за плащане
на цената в размер на 287 425,60 лв., след направени удръжки съгласно
договорните клаузи за забава при доставянето на трансформаторите.
Твърди, че на 22.08.2016 г. единият от
получените на 07.09.2015 г. трансформатори, който бил въведен в експлоатация на
17.07.2016 г. в Рудник „Трояново-север“ и с фабричен номер 36582 аварирал, като
съгласно авариен акт № 14439/25.08.2016 г. причина за аварията била прекъсната
връзка между двете секции на едната фаза, вследствие на което намотките
обгорели и били с нарушена цялост. Твърди, че лицата съставили акта били
характеризирали аварията като фабричен дефект. Твърди, че не съответствало на
истината изразено от ответника становище в констативен протокол за рекламация
от 21.06.2017 г., че болтовете не били затегнати добре преди въвеждане в
експлоатация. Твърди, че имало налице успешни 72 часови проби при въвеждане в
експлоатация в периода от 17.07.2016 г. до 20.07.2016 г., които установявали
правилната инсталация на трансформатора.
Твърди, че по същото време в Рудник „Трояново
3“ аварирал и другият доставен на 07.09.2015 г. трансформатор с фабричен номер
36581. Твърди, че след проверка се установила като причина за аварията сериозен
нагар по връзката между двете секции на едната фаза.
Твърди, че до ответника било изпратено
рекламационно писмо от 02.09.2016 г., с което било посочено да бъдат изпратени
специалисти съгласно т.9.5 от общите условия /ОУ/ на договора за изготвяне на
съвместен протокол за констатиране на проблемите. Твърди, че към момента на
изпращане на писмото двата трансфоматора били в гаранция съгласно т.6.1 от
договора, който изтичал на 30.09.2016 г.
Твърди, че от момента на изпращане на писмото
започнало некоректно поведение на ответника във връзка с отстраняването на
авариите. Твърди, че ответникът не изпратил специалисти в 3 дневен срок
съгласно т.9.5 от ОУ. Твърди, че след като не били изпратени специалисти в срок
до 19.09.2016 г., в сила влизала уговорката в т.9.6 от ОУ, според която при неявяване
в срок на специалисти, рекламацията се считала за приета от изпълнителя.
Твърди, че срокът за отстраняване на дефектите бил 120 календарни дни от датата
на подписване на протокола за рекламация. Твърди, че в този срок също никой не
се явил, а само получили неофициален отговор по имейл, с който лице с имена „D.B.“ посочила, че ответникът искал трансформаторите в Италия и без
подписване на протокол и без изпращане на техен представител. Тъй като нямали
такава договорка не изпратили трансформаторите в Италия и изпратили ново писмо
на ответника, като получили отговор на 03.01.2017 г., в което била изразена
готовност да се изпратят специалисти на дата 11.01.2017 г., на което се
съгласили и изпратили по факс на 06.01.2017 г. съгласие за това. Твърди, че на
11.01.2017 г. никой не се явил, а ответникът посочил като причина отклоняване
на самолета към Румъния. Твърди, че след изтичане на 120 дневния срок били
принудени да отремонтират трансформатора с фабричен номер 36581, тъй като
производствените нужди налагали това, а бил с по-малки повреди.
Твърди, че на 01.03.2017 г. отново поканили
ответника за среща и да отремонтира другия трансформатор с фабричен номер
36582. Твърди, че в отговор получили ново писмо от ответника за нова дата за
изпращане на специалист, с която се съгласили, но отново не пристигнал никой на
датата.
Твърди, че на 21.06.2017 г. дошъл представител
на ответника, като подписали протокол за рекламация, но било отказано да се
вземе трансформатора за ремонт в базата на ответника. Твърди, че получили от
ответника писмо на 18.07.2017 г., с което било посочено, че за отстраняването
на ремонта следвало да заплатят сумата от 19 402,50 лв., която била много
по-ниска от реалната такава за тази услуга.
Поради това искат от съда да постанови решение,
с което да бъдат обезщетени със сумата от 19 402,50 лв., с която ищцовото
дружество било ощетено, като минимална стойност за ремонт на аварията, както и
договорна лихва в размер на 4042,18 лв. съгласно т.7.2 от договора за периода
от 31.01.2017 г. до 09.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата
от 09.02.2018 г. до окончателното погасяване на задължението. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответното дружество „Нютон Трансформатори С.п.А“ - Италия, чрез адв.
Я.С.-П., в който оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че било безспорно
обстоятелството, че между двете дружества бил сключен на 24.09.2014 г. договор
№ МТ-403/2014 г. за доставка на 4 броя сухи силови трансформатори 5000 кVa,
20/6,3 kV. Твърди, че съгласно т.5 от договора бил посочен срока на доставката,
която следвало да се реализира на двата етапа по 2 трансформатора. Твърди, че
първите два трансформатора били доставени на 13.03.2015 г., а вторите на
07.09.2015 г., според подписани приемо-предавателни протоколи. Твърди, че не се
знаело защо ищецът не посочва точна дата на авария на втория трансформатор.
Твърди, че за първи път ищцовото дружество се свързало с тях на 02.09.2016 г.,
а не по-рано. Твърди, че съгласно т.9.4 от договора рекламацията следвало да се
осъществи в срок от 10 дни от откриване на дефекта, който срок не бил спазен.
Поради това считат, че не може да се приложи т.9.6 и да се счете рекламацията
за приета. Твърди, че рекламация може да се приеме за приета едва с подписване
на протокола от 21.06.2017 г., в който било посочена като възможна причина
прекъсната връзка между двете секции на средната фаза на трансформатор с
фабричен номер 36582. Твърди, че имало противоречие между двете страни за
причината за аварията, като според ответника това се дължало на недостатъчно
затягане на болтове. Поради това твърди, че изпратил покана за отремонтиране в
базата на производителя, чиято стойност с транспорт била 19402,50 лв., тъй като
счита, че гаранцията не обхваща ремонта на аварията. Поради това счита, че
искът следва да се отхвърли като неоснователен, ведно с иска за мораторна
неустойка по т.7.2 от договора. Представя писмена защита.
По реда на чл. 213 ГПК е присъединено към настоящото дело
производството по гр.д. № 155/2018 г., образувано по искова молба на „Нютон
Трансформатори С.п.А“ - Италия, срещу „Мини Марица изток” ЕАД, който спор е породен същото облигационно отношение между двете дружества по повод на доставката
на същите трансформатори. С исковата молба се предявяват два обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба „Нютон Трансформатори С.п.А“
- Италия, твърди обстоятелства за сключения договор № МТ-403/24.09.2014 г. за
доставка на 4 броя сухи силови трансформатори 5000 кVa, 20/6,3 kV, както и че
съгласно т.2.4 следвало цената да се заплати в срок от 30 календарни дни от
доставката, по банков път, след подписване на протокол и издаване на фактура.
Твърди, че ответникът по иска „Мини Марица изток” ЕАД бил в забава при
плащането на цената. Твърди, че първата доставка била на 13.03.2015 г. и във
връзка с нея била издадена фактура № 56/Е15 от 27.02.2015 г. на стойност 149
618,70 лв. с включен ДДС, които следвало да се платят в срок до 13.04.2015 г.
Твърди, че ответникът платил частично сумата от 26 041,40 лв. на 01.06.2015 г.,
а на 12.08.2015 г. бил платен остатъкът от 123 577,30 лв. Твърди, че за
забавата ответникът му дължи мораторно обезщетение в размер на 4589,97 лв. за
периода от 13.04.2015 г. до 12.08.2015 г.
Твърди, че поради забава в плащането на цената
забавил доставката на другите два трансформатора, която се осъществила на
07.09.2015 г., за която също бил подписан протокол и издадена фактура № 131/Е15
от 29.04.2015 г., с падеж на плащане 07.10.2015 г. и на стойност 149 618,70 лв.
с включен ДДС. Твърди, че било извършено пак частично плащане на 17.12.2015 г.
на сумата от 118 132,13 лв., а на 08.02.2016 г. била платена сума от 31 486,57
лв. след извършено от „Мини Марица изток” ЕАД прихващане на сумата от 11 811,80
лв., представляваща начислена неустойка. Твърди, че с няколко писма оспорили
извършеното прихващане, тъй като забавената доставка била по повод забава в
плащането на цената по първата доставка. Твърди, че за забавата ответникът му
дължи мораторно обезщетение в размер на 3471,60 лв. за периода от 07.10.2015 г.
до 08.02.2016 г.
Поради това иска от съда да осъди „Мини Марица
изток” ЕАД да му заплати мораторно обезщетение в размер на 4589,97 лв. върху
неплатената в срок главница по първата доставка за периода от 13.04.2015 г. до
12.08.2015 г. и мораторно обезщетение в размер на 3471,60 лв. върху неплатената
в срок главница по втората доставка за периода от 07.10.2015 г. до 08.02.2016
г. Претендира разноски.
Представя писмена защита.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответното дружество „Мини Марица изток” ЕАД, в който оспорва
исковете по основани еи размер като неоснователни. Считат, че предявените суми
над сумата от 6720,82 лв. е неоснователно. Прави на основание чл. 111 ЗЗД при
условията на евентуалност възражение за погасяване по давност на вземанията за
мораторно обезщетение. Твърди, че не получавали плащания от електроцентралите в
комплекса и имали финансови затруднения в периода, поради което изпитвали
затруднение в изпълнение на финансовите си задължения. Твърди, че първата
доставка била на 13.03.2015 г., която била извършена с 21 дни закъснение, но
след вземане предвид на т.18.4 от ОУ, според която първите 15 дни били
ненаказуеми, дължали обезщетение за 6 дни. Твърди, че ищецът неправилно
изчислил срока за обезщетението като не включил ненаказуемите 15 дни, като
следвало да се изчислява от дата 28.04.2015 г., а не от дата 13.04.2015 г.
Твърди, че е платило по първата доставка сумата от 26041,40 лв. на 01.06.2015
г., като закъснението им било от 33 дни, което обосновавало размер на
мораторното обезщетение от 1456,08 лв., а не претендираните от ищеца 2080,12
лв. Твърди, че остатъкът от 123577,30 лв. били платени на 12.08.2015 г. със 72
дни закъснение, за което мораторното обезщетение било в размер на 2509,85 лв.
Поради това счита, че дължимото обезщетение било в общ размер на 3965,93 лв.
По отношение на втората доставка твърди, че
била осъществена на 07.09.2015 г., като твърди, че забавата следвало да се
изчисли от дата 23.10.2015 г. Твърди, че извършил частично плащане на
17.12.2015 г. на сумата от 118132,13 лв., за която забава от 64 дни дължал
обезщетение от 2290,41 лв. Твърди, че остатъкът от дължимата главница платил на
08.02.2016 г. или сумата от 31486,57 лв. с 52 дни закъснение, за което дължал
обезщетение в размер на 464,48 лв., или общото обезщетение по втората доставка
било в размер на 2754,89 лв.
Поради това счита, че обезщетението по двете
доставки за забава в плащането е в размер на 6720,82 лв., а не претендираните
8061,57 лв.
Излага съображения за водена кореспонденция
между двете дружества по повод уреждане на отношенията им по повод начислени
неустойки и невъзможността да стигнат до общо решение.
Поради това иска да се отхвърлят исковете като
погасени по давност, а в условията на евентуалност да се отхвърлят като
неоснователни за сумата над 6720,82 лв., в случай, че не са погасени по
давност. Претендира разноски.
Съдът, като
прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед
направените доводи и възражения, достигна до следните
фактически и правни изводи:
С протоколно определение от 26.06.2018 г. е обявен
за окончателен проекта на доклад, обективиран в определението по чл. 140 ГПК №
141 от 26.04.2018 г., с който на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е
обявил за признати и ненуждаещи се от доказване фактите, че между страните е
сключен договор № МТ-403/24.09.2014 г. за доставка на 4 броя сухи силови
трансформатори 5000 кVa, 20/6,3 kV; че първите два трансформатора били
доставени на 13.03.2015 г., а вторите два трансформатора на 07.09.2015 г.;
извършени са две плащания по първата доставка на стойност 149 618,70 лв. с включен
ДДС както следва: сумата от 26 041,40 лв. на 01.06.2015 г. и на 12.08.2015 г.
остатъкът от 123 577,30 лв.; извършени са две плащания по втората доставка на стойност 149 618,70 лв. с включен
ДДС както следва: на 17.12.2015 г. сумата от 118 132,13 лв., а на 08.02.2016 г.
сумата от 31 486,57 лв. след извършено от „Мини Марица изток” ЕАД прихващане на
сумата от 11 811,80 лв., представляваща начислена неустойка.
По иска на „Мини Марица изток” ЕАД с правно основание чл. 195, ал. 2 ЗЗД във вр. чл. 82 ЗЗД:
Въпреки изложената фактическа обстановка в исковата
молба, в част от която се споменава гаранционна отговорност, сроковете за
нейното претендиране и други подобни, съдът намира, че това е изложено от ищеца
с цел изнасяне на цялостната фактическа обстановка в хронологичен ред, но
правната квалификация на спорното право се извлича от заявения в исковата молба
петитум в смисъл да се претендира заплащане на сумата, с която ищцовото
дружество твърди да е ощетено от неизпълнение на задължениета на ответното
дружество по процесния договор. Тази щета ищцовото дружество описва като цената
за отремонтиране на процесния трансформатор и я оценява на стойност 19402,50
лв. От тук следва извод, че в случая ищецът претендира обезщетение за
неизпълнение по смисъла на чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД във вр. чл. 82 ЗЗД във
вр. чл. 195, ал. 2 ЗЗД в размер на реалната претърпяна вреда.
Основният фактически състав на отговорността при
договорно неизпълнение е уреден в нормата на чл. 82 ЗЗД. Съгласно правилото на
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът
има право да иска обезщетение за неизпълнение. Посоченото “обезщетение за
неизпълнение” е уредено в разпоредбата на чл. 82 ЗЗД и това е обезщетение за компенсаторните
вреди, което не може да се кумулира с иск за реално изпълнение. Елементите на
фактическия състав включват неизпълнение на задължението по двустранен договор
по причина, която може да се вмени във вина на длъжника и изправност на
насрещната страна. Отговорността по чл. 82 ЗЗД е обусловена от настъпването на
вреда, която да е в причинна връзка с неизпълнението. Договорната отговорност
за обезщетяване на вредите от неизпълнението е ограничена до преките и
предвидими вреди. Това са вредите, настъпили като безусловен или закономерен
резултат от неизпълнението, и които нормалният и здрав човешки разум би
трябвало да допусне при пораждане на задължението. “Претърпяната загуба”, като
елемент от фактическия състав на обезщетението за вреди, е вид имуществена
вреда, изразяваща се в намаляване на имотното състояние на кредитора след
неизпълнението. Разликата между имуществото след неизпълнението и икономическото
положение, което кредиторът би имал ако задължението би било изпълнено, формира
размера на претърпяната загуба. В този смисъл, по претенцията за заплащане на
обезщетение за претърпени загуби кредиторът следва да докаже: (1) настъпването на
реална вреда, довела до негативна промяна в имущественото му състояние, която е
(2) в пряка причинна връзка с неизпълнението на длъжника, както и че (3) тази
щета не би била налице, ако задължението беше изпълнено.
С оглед отделените като безспорни обстоятелства, за
да се уважи искът с правно основание чл. 195, ал. 2 ЗЗД във вр. чл. 82 ЗЗД, то следва ищецът „Мини Марица изток” ЕАД да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е претърпял реална вреда в
размер на 19402,50 лв. за отремонтиране на процесния трансформатор, която е в
причинна връзка с неизпълнение от ответното дружество на договорните задължения
за качествено изработване на процесния трансформатор и липсата на дадени
указания за експлоатация, които са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението, както и че тази вреда не би настъпила при изпълнение на
задълженията по договора на ответното дружество.
По въпроса за вредата и дали тя произтича от
неизпълнение на задълженията на ответното дружество по договора, съдът намира
следното: от писмените доказателства и от заключенията на СТЕ /първото и
второто с вещо лице Ч. и второто заключение с вещо лице Д.Д./ е видно, че
процесният трансформатор с фабр. № 36582 и към момента е неработещ, с прегоряла
шина между двете секции, находящ се в склад на ответното дружество в рудник 2
/обозначава се така, тъй като и свидетелите и вещите лица употребяват това
наименование/. Относно обстоятелство кой клон на „Мини Марица – изток“ ЕАД е
Рудник 2, тъй като в партидата на дружеството в търговския регистър не
съществува клон с такова наименование, следва да се посочи, че се касае за
„Рудник Трояново-Север“ с ЕИК на клон: 0038. До този извод се стига по метода
на изключването, тъй като дружеството има 3 клона, като другите два са РУДНИК
ТРОЯНОВО - 1, ЕИК на клон: 0023, и РУДНИК ТРОЯНОВО 3, ЕИК на клон: 0019, т.е.
нито един от тези два клона не е № 2.
От приложеното писмо от ответното дружество /л.65 от
делото/ е видно, че с оглед осъществена проверка от служители на ответното
дружество на 21.06.2017 г. е констатирана авария на трансформатора с фабр. №
36582, като ответното дружество е предложило цена за отстраняване на аварията в
размер на 19402,50 лв. с включен транспорт отиване и връщане. Посочено е също,
че тази цена е много под реалната за тази услуга, но е била предложена с цел
запазване на добрите отношения между дружествата. С оглед на това съдът намира,
че за констатираното увреждане на трансформатора с фабр. № 36582 е нужно
отремонтиране, чиято стойност е минимум 19402,50 лв. с транспортни разходи.
Дали обаче това увреждане на трансформатора с фабр.
№ 36582 се дължи на неизпълнение на задълженията по договора на ответното
дружество.
От приетия приемо-предавателен протокол /л.30/ е
видно, че на 07.09.2015 г. са предадени стоките по фактура № 131/Е15 от 29.04.2015
г. и 2 броя алуминиеви шини и 1 кутия с аксесоари за промяна на доставените
трансформатори на 13.03.2015 г. От приетия приемателен протокол за резервни
части – ДМА № 4 от 07.09.2015 г. /л.31/ е видно, че представител на ищцовото
дружество „Мини Марица – изток“ ЕАД Т.К., началник склад № 1501 в отдел
„Логистика и Контрол“, е приела доставени от ответното дружество „Нютон
Трансформатори С.п.А“ – Италия 2 броя трансформатори 5000 кVa, 20/6,3 kV, с
посочен 1 инвентарен номер 3̽17567.
От представения предавателен протокол за резервни
части – ДМА /л.277/ е видно, че на 07.04.2016 г. Т.К., началник склад № 1501 в
отдел „Логистика и Контрол“, приела преди това двата трансформатора на склад, е
предала един от тях на Р.Р., представител на Рудник 2. Този документ по принцип
носи подписите само на служители на ищцовото дружество „Мини Марица – изток“
ЕАД и поради това не обвързва с доказателствена сила ответното дружество за
посочените в документа факти.
От представения предавателен протокол за резервни
части – ДМА /л.36, л.278/ е видно, че на 23.08.2016 г. Т.К., началник склад №
1501 в отдел „Логистика и Контрол“, приела преди това двата трансформатора на
склад, е предала и втория от тях на Р.Р., представител на Рудник 2. Този
документ също по принцип носи подписите само на служители на ищцовото дружество
„Мини Марица – изток“ ЕАД и поради това не обвързва с доказателствена сила
ответното дружество за посочените в документа факти.
Обстоятелството, че предаването на двата
трансформатора на Рудник 2 се е случило след доставката на другите два
трансформатора, заведени с идентичен инвентарен номер, поставя въпросът кои от
общо четирите доставени трансформатора са били доставени в Рудник 2 на
07.04.2016 г. и на 23.08.2016 г. По този въпрос по делото има достатъчно
индикации да се предположи с необходимата сигурност кои са били двата доставени
трансформатора на първата дата и кои са били доставени на втората дата. Това се
проследява от индивидуалните фабрични номера на трансформаторите 36579, 36580,
36581 и 36582. От представения от ответника документ /л.322/ за направени проби
на трансформатора с фабр. № 36582 е видно, че същите са направени на 30.08.2015
г., т.е. далеч след първата доставка, което пък и логично с оглед последователността
на фабричните номера, води до извод, че на първата доставка на 13.03.2015 г. са
доставени трансформаторите с фабр. № 36579 и 36580, а на втората доставка на
07.09.2015 г. тези с фабр. № 36581 и 36582.
По делото са представени достатъчно писмени
доказателства /акт за авария вх. № 14439/25.08.2016 г. на л.34, обяснение от И.В.И.
от дата 22.08.2016 г. на л.35, доклад от управителя на рудник Трояново-север
изх. № РД-17-642 от 25.08.2016 г. на л.38, писмо от ищцовото дружество до ответното
дружество изх. № РД-17-395 от 02.09.2016 г. на л.40 и други/, установяващи
обстоятелството, че на 22.08.2016 г. в 20,35 часа монтирания в ел.къща 25А,
20/6 Кв, 5МВа трансформатор с фабр. № 36582 е аварирал.
По делото е представен протокол за проведени
72-часови проби при експлоатационни условия /л.32-33/, извършени в периода от
13 часа на 17.07.2016 г. до 13 часа на 20.07.2016 г. Видно е, че комисията е
била назначена със заповед № РД-09-155/01.06.2016 г. на управителя на Рудник
„Трояново-север“, което означава, че трансформаторът е предаден преди това на
рудника за монтиране в ел.къща 25А, 20/6 Кв, 5МВа. От представения от ответника документ /л.322/ за
направени проби на трансформатора с фабр. № 36582 е видно, че същите са
направени на 30.08.2015 г. Тоест налице са извършени проби от производителя –
ответното дружество, както и от ищцовото преди въвеждане в експлоатация, които
е видно, че са показали нормална работа на трансформатора в пробния период.
По делото е приет акт за авария вх. № 14439/25.08.2016
г., подписан от служители на Рудник „Трояново-север“, в който е посочено да е
настъпила авария на 22.08.2016 г. в 20,35 часа, като причина за аварията
фабричен дефект. Посочено е, че след смяна на трансформатора с нов и
възстановяване на напрежението е започнала работата, като е налице престой от
18 часа, а на 23.08.2016 г. в 14,30 часа е машината е пусната в експлоатация.
По делото е приет в оригинал /л.311/ и в заверено
копие /л.35/ обяснение от И.В.И., на длъжност електро шлосер в участък РТНК-5,
който е посочил, че в 20,35 часа отпаднала 6 кВ, захранващи AS5000, ЗС2511 и
ЗС2512. В обяснението е налице зачекване и заличаване с коректор на част от
текста в обяснението, за което по делото не бяха дадени логични обяснения от
процесуалния представител на дружеството и от лицето, дало обяснението,
разпитано в качеството на свидетел. Този документ е компрометиран, а отделно от
това е съставен от служител на ищцовото дружество, с което то се намира в
отношения на власт и подчинение, поради което доказателствената му сила ще се
преценява стриктно и съобразно всички останали доказателства, а показанията на
свидетеля И.В.И. съобразно чл. 172 ГПК с оглед евентуална негова
заинтересованост в полза на ищцовото дружество.
От гласните доказателства е видно, че при монтажът
от служители на ищцовото дружество на процесния трансформатор с фабр. № 36582 в
ел.къща 25А, 20/6 Кв, 5МВа на територията на
Рудник 2, не са били притягани връзките на авариралата шина. Това обстоятелство
дали ще се притегнат всички връзка от монтажниците на ищцовото дружество не е
такова, което да може да се вмени принципно във вина на ответното дружеството.
Именно поради избягване на възможности да не се притегнат и да се стигне до
аварии от такова естество, ответното дружество е съставило Наръчник за монтаж,
експлоатация и поддръжка на електрически трансформатори с изолация от масло и
от смола /л.128-152/. В посочения наръчник има подброно описание как следва
трансфоматорът да бъде транспортиран, дори и при минамални премествания. Как е
превозен трансформаторът до ел.къщата няма данни, но има данни, че пътят е
„черен“, което изисква повече укрепване и внимание при транспортирането му.
Това обаче е било извън контролът на ответното дружеството. Другата вероятна
хипотеза на вещите лица по СТЕ е, че не е била притегната връзката на
прогорялата шина, което е довело до прегарянето й с оглед натоварването, на
което е била подложена. За липсата на затягане на болтовете на прогорялата шина
са налице гласни доказателства по делото, от които е видно, че такова не е било
извършвано при монтажа и последващо при експлоатацията. Както посочва вещото
лице Ч. при такова напражение и продължителност на работата на трансформатора е
логично и нормално болтовете да се развият от вибрациите при работата.
Съществува по делото една крайна неяснота кои са оригиналните шини и дали
въпросната прегоряла шина е преработвана, тъй като твърденията в исковата молба
на ищеца и доказателствата по делото съществено се разминават – кой от четирите
трансформатора е бил ремонтиран, кои шини са били ремонтирани, защо са били
ремонтирани и кога са били ремонтирани. Видно е, от разпита на вещото лице Д.Д.
по СТЕ, че към момента има 1 работещ трансформатор и 3 неработещи от процесните
доставки. На работещия е видно, че били сложени 2 шини, което очевидно е
сторено при преработване от ищцовото дружество. Затова и съдът приема, че
въпросната авария не е свързана с конкретно неизпълнение на договорно
задължение на ответното дружеството. Дори не се установява с достатъчна
сигурност, че прогорялата шина е оригиналната такава, монтирана от ответното
дружество, което да ангажира отговорност за скрит дефект. Не може да се подмине обстоятелството, че процесният
трансформатор с фабр. № 36582 има и друго прогаряне на бол с шина във видимата
част, което логично и както посочи вещото лице Ч. е станало преди или най-късно
по време на аварията с процесната прегоряла шина. За това малко прогаряне обаче
не се споменава в нито един от представените протоколи за огледи и констатиране
на аварии по трансформатора, както и защо се е появило.
С оглед всичко изложено по-горе съдът намира, че не
се установява по делото вредата от прегарянето на трансформатора да е пряко и
непосредствено свързано с неизпълнение на конкретно задължение на ответника по
договора, което да може да се вмени в тяхна вина. Затова и съдът намира този
иск за заплащане на претърпяна загуба в размер на 19402,50 лв. за неоснователен
и ще следва да го отхвърли като неоснователен.
По иска на „Мини Марица изток” ЕАД с правно основание чл. 92 ЗЗД:
Претендира се заплащане на сумата от 4042,18 лв.,
описана като договорна лихва за забава съгласно т.7.2 от договора за
отремонтиране на трансформатора за периода от 31.01.2017 г., когато изтичали
120 дена съгласно т.6.3 от договора, както и 15 дни ненаказуема забава съгласно
т.18.4 от общите условия, до датата на исковата молба 09.02.2018 г. Тази
претенция се базира на т.7.2 от договора, която има характер на неустоечна
клауза и затова претенцията се основава на чл. 92 ЗЗД.
С оглед отделените като безспорни обстоятелства, за да се уважи искът с
правно основание чл. 92 ЗЗД, то следва ищецът „Мини Марица изток” ЕАД да докаже при
условията на пълно и главно доказване наличието на валидна клауза за неустойка
за забава и нейния размер, както
и неточното изпълнение на задължението на ответното
дружество за отремонтиране на трансформатора в уговорения гаранционен срок.
Прави впечатление, че към приложените към исковата молба писмени
доказателства, е приложено на л.66-67 писмени доказателства за изчисление на
законна лихва, като е използвана за база претендираната сума по първия иск в
размер на 19402,50 лв. От тук следва извод, че претенцията за неустойка е
базирана върху неизпълнеине на задължението на ответното дружество за
гаранционно отстраняване на вредата в рамките на уговорените гаранционни
срокове.
В случая се установява, че страните са се договорили
в т.7.2 от договора е уговорено при забава или неточно изпълнение изпълнителят
да дължи неустойка в размер на ОЛП плюс 20 пункта за всеки ден закъснение върху
стойността на неизпълнението, но не повече от 10 % от стойността на договора.
Клаузата е валидна и обвързва страните. В случая се претендира тази неустойка
за неизпълнение на задължение на ответника за гаранционно отстраняване на
аварията по процесния трансформатор, която се поместена в т.6.3 от договора.
В приетия по делото договор № МТ-403/2014 г. от
24.09.2014 г. и приложения № 1 и № 2 към договора /л.10-л.28/ е видно, че в т.6
е уговорено гаранционният срок на изделията да е 12 месеца след датата на
доставка в склад на възложителя и важи до изтичането на последната дата от
текущия месец, в който изтича посочения срок. В приложение № 1 към договора –
общи условия към договора, е уговорено в раздел 9 „Качество“, т.9.3, че
възложителят има право да предяви рекламации в рамките на гаранционния срок и
до 10 дни след неговото изтичане, в случай че дефектите са настъпили в рамките
на гаранционния срок. Допълни уговорки във връзка с рекламациите са уговорени в
т.9.4 от общите условия, като рекламациите за качество, установени след
извършването на дейностите от изпълнителя, следва да бъдат доказани с протокол
от експерти на възложителя. Възложителят предявява рекламацията на изпълнителя
в срок до 10 дни от откриването на дефекта. Предявяването се изпраща по факса
на изпълнителя. Ако изпълнителят е закрил факс-номера си или поради друга
причина не може да приеме изпратеното по факс, предявяването се извършва от
възложителя на адреса на изпълнителя, посочен в договора. В уводната част на
договора е посочен следния адрес за кореспонденция на изпълнителя „Нютон
Трансформатори С.п.А“ – Италия: държава Италия, гр. Поджибонси, ПК 53036, ул.
„Виа дей Джелси“ № 15, факс: +39 **********, имейл: ****@********************.**. В случай, че изпълнителят е променил адреса си и
не е уведомил възложителя, последният, след като е изпратил нотариална покана и
е удостоверено, че изпълнителят е напуснал адреса, прилага същата към
документацията си и поканата се счита за връчена.
От приетия приемо-предавателен протокол /л.21 от
кориците на гр.д. № 155/2018 г./ е видно, че на 13.03.2015 г.
доставчикът „Нютон Трансформатори С.п.А“ – Италия е предал на купувача „Мини
Марица – изток“ ЕАД стоките по фактура № 56/Е15 от 27.02.2015 г. От приетия приемателен протокол за резервни части –
ДМА № 1 от 13.03.2015 г. /л.280/ е видно, че представител на ищцовото дружество
„Мини Марица – изток“ ЕАД Т.К., началник склад № 1501 в отдел „Логистика и
Контрол“, е приела доставени от ответното дружество „Нютон Трансформатори
С.п.А“ – Италия 2 броя трансформатори 5000 кVa, 20/6,3 kV, с посочен 1
инвентарен номер 3̽17567. С оглед на това съгласно т.6 от договора
гаранционният срок на тези два доставени трансформатора следва да изтече на
31.03.2016 г.
От приетия приемо-предавателен протокол /л.30/ е
видно, че на 07.09.2015 г. са предадени стоките по фактура № 131/Е15 от
29.04.2015 г. и 2 броя алуминиеви шини и 1 кутия с аксесоари за промяна на
доставените трансформатори на 13.03.2015 г. От приетия приемателен протокол за
резервни части – ДМА № 4 от 07.09.2015 г. /л.31/ е видно, че представител на
ищцовото дружество „Мини Марица – изток“ ЕАД Т.К., началник склад № 1501 в
отдел „Логистика и Контрол“, е приела доставени от ответното дружество „Нютон
Трансформатори С.п.А“ – Италия 2 броя трансформатори 5000 кVa, 20/6,3 kV, с
посочен 1 инвентарен номер 3̽17567. С оглед на това съгласно т.6 от
договора гаранционният срок на тези два доставени трансформатора следва да
изтече на 30.09.2016 г.
Обстоятелството, че предаването на двата
трансформатора на Рудник 2 се е случило след доставката на другите два
трансформатора, заведени с идентичен инвентарен номер, поставя въпросът кои от
общо четирите доставени трансформатора са били доставени в Рудник 2 на 07.04.2016 г. и на 23.08.2016 г. Този въпрос е от
значение, тъй като ако се касае за доставка на трансформатори от първата
доставка, то за тях ще е изтекъл гаранционният срок. По този въпрос по делото
има достатъчно индикации да се предположи с необходимата сигурност кои са били
двата доставени трансформатора на първата дата и кои са били доставени на втората
дата. Това се проследява от индивидуалните фабрични номера на трансформаторите 36579,
36580, 36581 и 36582. От
представения от ответника документ /л.322/ за направени проби на
трансформатора с фабр. № 36582 е видно, че същите са
направени на 30.08.2015 г., т.е. далеч след първата доставка, което пък и
логично с оглед последователността на фабричните номера, води до извод, че на
първата доставка на 13.03.2015 г. са доставени трансформаторите с фабр. № 36579
и 36580, а на втората доставка на 07.09.2015 г. тези с
фабр. № 36581 и 36582.
Тъй като се твърди от ищеца да е налична авария в
трансформатора с фабр. № 36582, досежно който е процесната претенция на ищеца,
то същият е доставен на втората дата на 07.09.2015 г. и както се посочи
гаранционният му срок изтича на 30.09.2016 г. В същия обаче се твърди да е
възникнал експлоатационен проблем на 22.08.2016 г., т.е. в рамките на
гаранционния срок, с оглед на което ако се установи вредата да е производствен
дефект и да е възникнала на тази дата, то същата ще следва да се покрие
гаранционно от ответника, а разбира се при кумулативно наличие на останалите
изисквания в договора за гаранционно претенция.
По делото са представени достатъчно писмени
доказателства /акт за авария вх. № 14439/25.08.2016 г. на л.34, обяснение от И.В.И.
от дата 22.08.2016 г. на л.35, доклад от управителя на рудник Трояново-север
изх. № РД-17-642 от 25.08.2016 г. на л.38, писмо от ищцовото дружество до
ответното дружество изх. № РД-17-395 от 02.09.2016 г. на л.40 и други/,
установяващи обстоятелството, че на 22.08.2016 г. в 20,35 часа монтирания в ел.къща
25А, 20/6 Кв, 5МВа трансформатор с фабр. № 36582 е аварирал, което се е случило
в рамките на уговорения гаранционен срок в договора.
Видно от съставения акт за авария вх. №
14439/25.08.2016 г. на л.34, експерти на възложителя, в случая и ищец, са
установили настъпилата на 22.08.2016 г. в 20,35 часа авария на трансформатор с
фабр. № 36582, с което е изпълнена допълнителната уговорка във връзка с
рекламацията в т.9.4 от общите условия.
Видно от представената документация за комуникация
между двете дружества във връзка с аварията на трансформатор с фабр. № 36582,
първото съставено писмо /изх. № РД-17-395 от 02.09.2016 г. на л.40/ е от дата
02.09.2016 г., т.е. на 10-ия ден от настъпване на аварията. С това е изпълнено
и условието в общите условия възложителят да предяви рекламацията на
изпълнителя в срок до 10 дни от откриването на дефекта.
Посоченото писмо от ищцовото дружество до ответното
дружество изх. № РД-17-395 от 02.09.2016 г. на л.40 е изпратено по факс на
номер 00577979678, но изпращането не е осъществено поради грешка /виж репорта
на л.41/. В договора /л.10/ е посочен като факс на ответното дружество +390577979678.
От тук е видно, че писмото не е изпратено на посочения в договора факс номер,
тъй като кодът за изпращане е бил непълен – вместо на номер 00390577979678,
писмото е изпратено на номер 00577979678, т.е. без код на държавата
Италия, което логично е довело до репорт с грешка в изпращането. От това
следва, че за неизпращането по факс на рекламацията вина носи ищцовото
дружество, тъй като се дължи на посочената по-горе причина, а да действията на
своите служители отговаря ищцовото дружество. От това е видно, че в 10-ния срок
рекламацията не е изпратена по факс на ответното дружество.
Същевременно видно от представената обратна разписка
/л.42/ писмото е изпратено на 07.09.2016 г. на ответното дружество и получено на
15.09.2016 г. /това обстоятелство се признава от ответника в отговора на
исковата молба, стр. 2 от същата, л.121 от делото/. Обаче писмото е изпратено
на 07.09.2016 г., т.е. 5 дена след изтичане на 10-ния срок за предявяване на
рекламацията. Изпращането по пощата е предвидено в общите условия при условията
на евентуалност, ако ответникът е закрил факс-номера си или поради друга
причина не може да приеме изпратеното по факс писмо. Дори да се приеме, че
очевидната грешка при изпращането на писмото по факс представлява друга причина
да не се приеме изпратеното по факс писмо, което да обуславя изпращане на
писмото по пощата, то пък няма логична и обоснована причина защо писмото е
изпратено по пощата едва на 07.09.2016 г., след като факс отчетът е върнат неуспешен
на 02.09.2016 г. в 14,03 часа.
Отделно от горното, както се посочи в мотивите към
първия иск, въобще не се установява по делото при условията на пълно и главно
доказване въпросната авария да се дължи на производствен дефект, за който ответното
дружество да отговаря, което изключва приложението на клаузите за гаранционната
отговорност. От тук следва извод, че и тази претенция, по начина на
претендирането й, се явява неоснователна и ще следва и този иск да се отхвърли
като неоснователен.
По иска на „Нютон Трансформатори С.п.А“ - Италия с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
С оглед отделените като безспорни обстоятелства, за да се уважи искът с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, то следва ищецът „Нютон Трансформатори С.п.А“ - Италия да докаже
при условията на пълно и главно доказване наличието на главни дългове, падеж за
плащане на доставките, размер на обезщетението.
От приложения по делото договор № МТ-403-
Първата доставка е осъществена на 13.03.2015 г. /виж
протокола на л.21 по гр.д. № 155/2018 г./, което обстоятелства всъщност не е
спорно между страните /виж отговора на ИМ на „Мини Марица – изток“ ЕАД на л.80
от делото, последен абзац на първа страница/. В протокола е посочено, че
стоката се предава с фактура № 56/Е15 от 27.02.2015 г. на стойност 149618,70
лв. /приложена по делото на л.18-20 от гр.д. № 155/2018 г./. С оглед на това
падежът за плащане на тази сума е била дата 13.04.2015 г. /реално е 31-вия ден,
т.к. 30-ия е 12.04.2015 г., неделя, неработен ден и невъзможност за нареждане
по банков път на сумата/. Същевременно в т.18.4 от общите условия е уговорено,
че първите 15 дни от забавата са ненаказуеми, ако не е уговорено друго. Друго
не е било уговорено в случая, поради което тази уговорка е валидна спрямо
задължението за заплащане на лихви или неустойки. Поради това след настъпване
на падежа на 13.04.2015 г. тече ненаказуем срок от 15 дни, който е изтекъл на
28.04.2015 г. Няма спор между страните, че е налице първо плащане на сумата от
26041,40 лв. на 01.06.2015 г., което води на извод, че „Мини Марица – изток“
ЕАД са били в забава в плащането на цената по доставката.
За забавата от 28.04.2015 г. до 31.05.2015 г. /деня
преди първото плащане/ ответното дружество дължи обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху неплатанета сума от 149618,70 лв., чийто размер е
1414,48 лв. /изчислен от съда по реда на чл. 162 ГПК, тъй като заключенията на
СИЕ не дават точен отговор на това изчисление/.
Не е спорно между страните, че второто плащане на
остатъкът от 123577,30 лв. е заплатен окончателно на 12.08.2015 г. Поради това
за забавата от 01.06.2015 г. до 12.08.2015 г. ответното дружество дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатанета сума от
123577,30 лв., чийто размер е 2509,85 лв. /изчислен от съда по реда на чл. 162 ГПК, тъй като заключенията на СИЕ не дават точен отговор на това изчисление/.
Или обща сума на обезщетението за забава за плащане
на сумата от 149618,70 лв. по фактура № 56/Е15 от 27.02.2015 г. е в размер на
3924,33 лв. за забавата от 28.04.2015 г. до 12.08.2015 г., до която сума е
основателен иска и ще се уважи, а за разликата до 4589,97 лв. и за периода от
13.04.2015 г. до 27.04.2015 г. ще се отхвърли като неоснователен.
Втората доставка е
осъществена на 07.09.2015 г. /виж протокола на л.24 по гр.д. № 155/2018 г./, което обстоятелства
всъщност не е спорно между страните /виж отговора на ИМ на „Мини Марица –
изток“ ЕАД на л.81 от делото, т.3/. В протокола е посочено, че стоката се предава с фактура № 131/Е15 от 29.04.2015 г. на стойност
149618,70 лв. /приложена по делото на л.22-23 от гр.д. № 155/2018 г./. С оглед на това падежът за плащане на тази сума
е била дата 07.10.2015 г. Същевременно в т.18.4 от общите условия е уговорено, че първите
15 дни от забавата са ненаказуеми, ако не е уговорено друго. Друго не е било
уговорено в случая, поради което тази уговорка е валидна спрямо задължението за
заплащане на лихви или неустойки. Поради това след настъпване на падежа на 07.10.2015 г. тече
ненаказуем срок от 15 дни, който е изтекъл на 22.10.2015 г. Няма спор между страните, че е налице първо плащане на сумата от
118132,13 лв. на 17.12.2015 г., което води на извод, че „Мини Марица – изток“ ЕАД са били в
забава в плащането на цената по доставката.
За забавата от 22.10.2015 г. до 16.12.2015 г. /деня преди първото плащане/ ответното дружество дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатанета сума от
149618,70 лв., чийто размер е 2332,06 лв. /изчислен от съда по реда на чл. 162 ГПК, тъй като заключенията на
СИЕ не дават точен отговор на това изчисление/.
Не е спорно между страните, че второто плащане на остатъкът от 31486,57 лв. е заплатен
окончателно на 08.02.2016 г. Поради това за забавата от 17.12.2015 г. до 08.02.2016 г. ответното дружество дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху неплатанета сума от 31486,57 лв., чийто размер е 473,24 лв. /изчислен от съда
по реда на чл. 162 ГПК, тъй като заключенията на СИЕ не дават точен отговор на
това изчисление/.
Или обща сума на обезщетението за забава за плащане на сумата от
149618,70 лв. по фактура № 131/Е15 от 29.04.2015 г. е в размер на 2805,30 лв. за забавата от 22.10.2015 г. до 08.02.2016 г., до която сума е основателен иска и ще се уважи, а за разликата до 3471,60 лв. и за
периода от 07.10.2015 г. до 21.10.2015 г. ще се отхвърли като неоснователен.
Възражението на ответника за погасяване по давност
на исковете е неоснователно, тъй като исковете са предявени на 08.03.2018 г., а
съгласно чл. 111 ЗЗД вземането за обезщетение за забава се погасява с
изтичането на 3 годишен давностен срок. От това следва извод, че исковете за
обезщетение с период след дата 08.03.2015 г. не са погасени по давност, а
исковите претенции касаят периоди след 08.03.2018 г. От това следва извод, че
вземанията за обезщетения за забава не са погасени по давност.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК следва „Мини
Марица – изток“ ЕАД да бъде осъдено да заплати на „Нютон Трансформатори С.п.А“
– Италия разноските за производството съобразно уважената част от иска им и
отхвърлените искове на „Мини Марица – изток“ ЕАД, които възлизат в общ размер
на 3958,07 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК „Нютон
Трансформатори С.п.А“ – Италия следва да бъде осъдено да заплати на „Мини
Марица – изток“ ЕАД разноските за производството
съобразно отхвърлените искове на „Нютон Трансформатори С.п.А“ – Италия, които
възлизат в общ размер на 33,04 лв.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Мини Марица – изток“ ЕАД, вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с
адрес на управление гр. Раднево, ул. „Г.Д.“ № 13, срещу „Нютон Трансформатори
С.п.А“ – Италия, с адрес на управление Италия, гр. Поджибонси /Сиена/, п.к.
53036, ул. „Вия Дей Джелси“ № 15, регистрирано по ф.д. № 99100/11.06.1996 г. по
описа на Търговска палата Сиена, Италия, ЕИК 00898060520, иск с правно
основание чл. 195, ал. 2 ЗЗД във вр. чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата от
19402,50 лв., представляваща реална вреда от неизпълнение на договорно
задължение от „Нютон Трансформатори С.п.А“ – Италия по договор № МТ-403/2014 г.
от 24.09.2014 г. за отстраняване на авария по трансформатор с фабр. № 36582, и
иск с правно основание чл. 92 ЗЗД във вр. т.7.2 от договор № МТ-403/2014 г. от
24.09.2014 г. за заплащане на сумата от 4042,18 лв., представляваща неустойка
за забава за периода от 31.01.2017 г. до 09.02.2018 г. върху сумата от 19402,50
лв., необходима за отремонтиране на трансформатор с фабр. № 36582, като
неоснователни.
ОСЪЖДА „Мини Марица – изток“ ЕАД, вписано в
търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. Раднево, ул. „Г.Д.“
№ 13, да заплати на „Нютон
Трансформатори С.п.А“ – Италия, с адрес на управление Италия, гр. Поджибонси
/Сиена/, п.к. 53036, ул. „Вия Дей Джелси“ № 15, регистрирано по ф.д. №
99100/11.06.1996 г. по описа на Търговска палата Сиена, Италия, ЕИК
00898060520, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 3924,33 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 28.04.2015 г. до 12.08.2015
г. върху главницата от 149618,70 лв. по фактура № 56/Е15 от 27.02.2015 г. и
сумата от 2805,30 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
22.10.2015 г. до 08.02.2016 г. върху главницата от 149618,70 лв. по фактура №
131/Е15 от 29.04.2015 г., като ОТХВЪРЛЯ
исковете в останала им част над сумата над 3924,33 лв. до размера на
претендираните 4589,97 лв. и за периода от 13.04.2015 г. до 27.04.2015 г. и за
сумата над 2805,30 лв. до размера на претендираните 3471,60 лв. и за периода от
07.10.2015 г. до 21.10.2015 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА „Нютон Трансформатори С.п.А“ – Италия, с
адрес на управление Италия, гр. Поджибонси /Сиена/, п.к. 53036, ул. „Вия Дей
Джелси“ № 15, регистрирано по ф.д. № 99100/11.06.1996 г. по описа на Търговска
палата Сиена, Италия, ЕИК 00898060520, да заплати на „Мини Марица – изток“ ЕАД,
вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр.
Раднево, ул. „Г.Д.“ № 13, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК сумата от 33,04 лв. (тридесет и три лева и 04 ст.),
представляваща разноски за производството.
ОСЪЖДА „Мини Марица – изток“ ЕАД, вписано в
търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. Раднево, ул. „Г.Д.“
№ 13, да заплати на „Нютон Трансформатори С.п.А“ – Италия, с адрес на
управление Италия, гр. Поджибонси /Сиена/, п.к. 53036, ул. „Вия Дей Джелси“ №
15, регистрирано по ф.д. № 99100/11.06.1996 г. по описа на Търговска палата
Сиена, Италия, ЕИК 00898060520, основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК сумата
от 3958,07 лв. (три хиляди деветстотин петдесет и осем лева и 07 ст.),
представляваща разноски за производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: