ОПРЕДЕЛЕНИЕ
12.12.2017 год.,
гр. Пазарджик
Пазарджишкият районен съд, ХVІ състав, в
закрито заседание на дванадесети декември 2017 г. в състав
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
разгледа гр. дело № 2452 по описа
за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от С.Д.К. *** срещу „Първа
инвестиционна банка“ АД – София за установяване,че ищецът не дължи на ответника
сумата 2500 лв., представляваща възнаградителна лихва по договор за
потребителски кредит и поръчителство към него от 12.11.2012 г., натрупана за
времето от 12.11.2012 г. до 21.06.2017 г., и сумата 2500 лв., представляваща
наказателна лихва по същия договор за същия период.
Ищецът се позовава на чл. 113 от ГПК
относно подсъдността. Тъй като той е служител на Пещерския районен съд обаче,
съдиите от този съд са се отвели и
делото е изпратено за разглеждане на Пазарджишкия районен съд.
Съдът изготви следния проект за доклад
на делото:
Ищецът твърди, че на 12.11.2012 г. между
праводателя на банката ответник „МКБ Юнионбанк“ АД и Ангел Александров
Джамбазов е бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит, по
силата на който банката се е задължила да предостави на кредитополучателя
сумата 2300евро за рефинансиране на задължения по договор за стандартен
потребителски кредит от 20.10.2009 г. Кредитополучателят се е задължил да върне
заемната сума в срок до 15.11.2020 г. заедно с възнаградителна лихва от 15,95%
за първата година и плаващ лихвен процент, но не по-малко от 15,95%, за
следващите години. Плащанията следвало да се извършат на 96 месечни вноски,
включващи главница и възнаградителна лихва, съгласно погасителен план. Била
уговорена неустойка за забава, както и автоматична предсрочна изискуемост –
след забава от 150 дни според общите условия, но в „специфичните уговорки“ се
съдържала уговорка за изискуемост при 60 дни забава. Банката твърдяла ищецът да
е подписал договор за поръчителство, с който се е задължил да отговаря
солидарно по описания договор за кредит. През 2017 г. ищецът получил телефонно
обаждане от служител на банката, който му казал, че дължи като поръчител общо
над 10 000 лв., от които 2600 лв. главница, такси и комисионни, 2500 лв.
наказателна лихва и 2500 лв. възнаградителни лихви. От разговора със служителя
на банката ищецът разбрал, че кредитополучателят до момента не е платил нищо; в
същото време от 2012 г. до 2017 г. ищецът не бил уведомяван за това
неизпълнение, така че да може да се избегне начисляването на наказателни лихви,
такси и разноски за дългия период. Ищецът не е подписвал погасителен план към
договора и не му е предаван такъв, за да е в известност за броя, размера и
падежа на погасителните вноски. Ответникът не е предявил претенциите си към
кредитополучателя или поръчителя по исков ред или по реда на заповедното
производство.
Ищецът заявява, че на първо място
оспорва съществуването на валиден договор за потребителски кредит – той не
отговаря на изискванията на чл. 11 от ЗПК относно неговото минимално необходимо
съдържание. Освен това е недействителен и договорът за поръчителство, тъй като
за него също следва да са изпълнение изискванията на чл. 11 от ЗПК, а на ищеца
не е предоставен погасителен план и самият договор за потребителски кредит не е
предоставен на ищеца, за да може той да се запознае с него. При условията на
евентуалност, ако съдът счете, че договорите са валидни, ищецът заявява, че е
погасена отговорността му като поръчител поради изтичане на срока по чл. 147 от ГПК. Във връзка с това той твърди, че предсрочната изискуемост на цялото
задължение е настъпила още през 2013 г., като банката се е позовала на тази
изискуемост пред главния длъжник, но дори да не се е позовала на нея, от
приетото в мотивите на ТР 4/2013 г. на ВКС следва, че уведомяването от страна
на банката е необходимо само за да може уговорената в договора автоматична
предсрочна изискуемост да се противопостави на длъжниците. Ако съдът приеме, че
6-месечният преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД не е изтекъл, ищецът
заявява, че би било налице продължаване на срока по отношение на
кредитополучателя без съгласието на поръчителя, което на осн. чл. 147, ал. 2 от ЗЗД води до отпадане на отговорността на поръчителя. В случай, че и това
възражение не бъде счетено за основателно от съда, ищецът прави възражение за
изтекла тригодишна погасителна давност. Той твърди също, че е налице
злоупотреба с право и забава на кредитора по договора за кредит, тъй като
самият кредитор не е изпълнил изискването на чл. 13.1 от договора за кредит във
връзка с чл. 60 от ЗКИ да обяви на длъжниците предсрочната изискуемост, в
резултат на което дългът е нараснал двойно. За изпълнение от страна на
поръчителя е необходимо съдействието на кредитора, тъй като поръчителят няма
как обективно да знае за неизпълнението, а и банковата сметка, по която се
обслужва кредитът, е с титуляр трето лице – кредитополучателят, затова
кредиторът е следвало своевременно да уведоми поръчителя за неизпълнението и да
му предостави възможност чрез определена от него банкова сметка ***. Затова
ищецът счита, че неизпълнението е в резултат и от поведението на кредитора,
който не е предприел необходимите действия за ограничаване на вредите от него,
затова се иска освобождаване на ищеца от отговорност за възнаградителните и
наказателните лихви на основание чл. 83 от ГПК. Накрая се прави възражение и за
нищожност на клаузата от договора, предвиждаща неустойка, поради противоречие с
чл. 33 от ЗПК, съгласно който при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Представя се писмено доказателство –
договорът за поръчителство, и се иска задължаване на ответника да представи
цялото кредитно досие по кредита, както и да представи данни за актуалния
размер на задължението по кредита.
Постъпил е отговор от ответника, който на
първо място оспорва подсъдността на делото на Пазарджишкия районен съд. Във
връзка с това заявява, че седалището на банката е в гр. София, като дори
Юнионбанк да е имала клон в гр. Пещера, това е без значение след вливането и в
Първа инвестиционна банка – със заличаването на дружеството се заличават и
клоновете му, а всякаква съпоставка на клоновете на влятата банка с тези на
банката правоприемник е в противоречие с правната логика на института на
вливането. На следващо място, ищецът няма качеството на потребител, тъй като по
смисъла на § 13 от ЗЗП потребител е всяко физическо лице, което придобива
стоки или ползва услуги, които не са предназначени за търговска или
професионална дейност. С.К. не е ползвал услуги и не е придобивал стоки от
банката, а единствено се е задължил да отговаря за задълженията на
кредитополучателя заедно с него. На трето място, след отвода на съдиите от
Пещерския районен съд делото във всички случаи следва да се изпрати на
Софийския районен съд, тъй като дори ищецът да е разполагал с изборна
подсъдност, изборът му е единствено между подсъдност по седалище на ответника и
подсъдност по неговия постоянен адрес,***.
Ответникът освен това счита, че искът е
недопустим, тъй като ищецът няма правен интерес от предявяването му. Това е
така, тъй като банката не е формирала нито съдебна, нито извънсъдебна претенция
към поръчителя, с него е имало само телефонен разговор с уведомителен характер,
при което служителят не е търсил плащане от поръчителя, а е търсил чрез него
контакт с длъжника. Според него и исковата молба е нередовна, тъй като
петитумът ѝ е неясен и неточен. По същество ответникът счита, че искът е
неоснователен – няма противоречие с нормите н ЗПК, като подробно се описват
изискванията към съдържанието на договора, които законът изисква, и се излагат
аргументи за съответствието на договора с тези изисквания. По отношение на
твърдението, че поръчителят не е подписал погасителния план се сочи, че макар
такова изискване да няма, поръчителят е подписал договора за кредит и е бил
уведомен за всички съществени аргументи на договора, те са вписани и в договора
за поръчителство и не са изменени. Поръчителят е декларирал, че е запознат с
договора, а погасителният план е неразделна част от него, следователно
поръчителят е декларирал, че е запознат и с него. Срокът по чл. 147 от ЗЗД не е
изтекъл, тъй като уговорките за автоматична предсрочна изискуемост са
неприложими, предвид т. 18 от ТР 4/2013 на ОСГТК на ВКС, а банката не е
упражнявала правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Липсва и
продължаване на срока на кредита по смисъла на чл. 147, ал. 2 от ЗЗД. По
отношение на възражението за погасителна давност се заявява, че банката не е
претендирала суми от поръчителя, затова възражението е безпредметно – за да
бъде валидно, следва да е направено срещу конкретна претенция за сума и период.
Оспорват се и изводите на ищеца за злоупотреба с право, за двойно нарастване на
размера на задължението и за противоречие на уговореното обезщетение за забава
с чл. 33 от ЗПК. Сочи се освен това, че общите условия на банката нямат
приложение при този договор за кредит, а всички негови клаузи са индивидуално уговорени.
По отношение на исканията за представяне
на кредитното досие ответникът сочи, че отношение към спора имат само договорът
за кредит, договорът за поръчителство и погасителният план. Предоговаряния и
изпращани уведомления до страните липсват, а договорът за откриване на
разплащателна сметка е неотносим към спора, неотносими са и евентуалните
решения на органите на банката по повод конкретния кредит, защото „те няма да
донесат знание по предмета на делото“.
Представят се копия от договора за
кредит, договора за поръчителство и погасителния план.
По отношение на подсъдността съдът
намира, че ищецът има качеството на потребител. Не е необходимо той да получава
някаква облага в резултат от договора, за да се счита за потребител на услуга –
услуга е самото предоставяне на кредита на двамата длъжници, без значение кой
от двамата се ползва от сумата и какви са вътрешните им отношения; нелогично би
било единият от тях да се счита за потребител по смисъла на ЗЗП, а другият –
не.
Отводите на съдиите от местно
компетентния съд не водят до задължение за препращане на делото към друг съд,
който имащият право на избор ищец не е избрал, а въпросът се разрешава по общия
ред, който се прилага при невъзможност делото да бъде решено от местно
компетентния съд, ако възможност за избор на подсъдност липсва.
Не е посочено кои части от петитума на
исковата молба са неясни и неточни. Съдът не намира да са налице неясноти,
водещи до двусмислие или невъзможност да се разбере искането.
Представени са документите, от които се
установява съдържанието на договора за кредит и договора за поръчителство.
Съдът намира, че не е необходимо да бъде изисквано цялото кредитно досие (дори
ищецът да твърди, че в него са налице евентуални уведомления до главния
длъжник, банката, в случай, че желае да укрие това, би могла да не ги
представи), но следва да бъде задължен ответникът да представи данни за всички
плащания, направени по договора за кредит, както и за размера на задължението
към момента, доколкото ищецът счита, че тези данни имат отношение към спора.
Иска се изслушване на вещо лице, което
да отговори на въпроса за размера на кредита. Съдът намира, че тъй като вещото
лице ще даде отговор на този въпрос, не е необходимо задължаване на ответника
да предостави данни за размера на задължението.
Ответникът – кредитор по материалното
правоотношение – носи тежестта да докаже текста на договорите за поръчителство
и за кредит.
Ако ищецът твърди, че има изявление до
главния длъжник, с което банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, той
носи тежестта да го докаже.
По изложените съображения и на осн.
чл. 140 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Приема представените от ищеца с исковата
молба и от ответника с отговора писмени доказателства – по опис.
Оставя без уважение искането на ищеца за
задължаване на ищеца да представи цялото кредитно досие по договора, както и
данни за размера на задължението.
Допуска съдебно-счетоводна експертиза,
която да се извърши от вещото лице Милена Лавчиева и да отговори на въпросите
усвоени ли са сумите по договор за кредит № 354-424 от 12.11.2012 г., има
ли непогасени задължения по този договор и какъв е техният размер, осчетоводяван
ли е кредитът от банката като предсрочно изискуем и какви плащания са правени
по кредита от сключването на договора до момента – по размери и дати. Определя
депозит в размер 120 лв., вносими от ответника. Задачата да се съобщи на вещото
лице след внасянето на сумата.
Насрочва съдебно заседание на 02.02.2018 г. от 10,30 ч.
Препис от определението да се връчи на
страните, а на ищеца – и от отговора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: