Решение по дело №4537/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2862
Дата: 24 октомври 2022 г. (в сила от 24 октомври 2022 г.)
Съдия: Десислава Янева-Димитрова
Дело: 20221100504537
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2862
гр. София, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-В, в закрито заседание на двадесет
и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Божана Желязкова
Членове:Любка Голакова

Десислава Янева-Димитрова
като разгледа докладваното от Десислава Янева-Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20221100504537 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. Л. М. срещу постановление за разноски,
обективирано в протокол №10555/31.03.2022 г. на ЧСИ С.П. по изпълнително дело №
20229210400717, с което е отказал да измени предходно свое постановление, обективирано в
покана за доброволно изпълнение, в частта, относно размера на таксите по изпълнителното
дело и разноските за адвокатско възнаграждение.
В жалбата се твърди, че адвокатското възнаграждение в полза на взискателя по
изпълнителното дело, било прекомерно и следвало да бъде определено по реда на чл. 10, т.1
от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на
200 лв. Не било ясно как е определен размерът на таксите по изпълнителното дело, тъй като
липсвала индивидуализация на отделните такси. В случай, че се дължат такси по т.1, т.5, т.9
и т.26 от ТТРЗЧСИ общият сбор на таксите бил в по-малък размер от определения от ЧСИ.
Ответникът по жалбата я оспорва.
В писмено становище по делото ЧСИ е изложил доводи за неоснователност на
подадената жалба.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, достигна до следните изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
Разгледана по същество – основателна, поради следните съображения:
Изпълнителното производство е образувано по молба на „У.Б.“АД, чрез неговия
процесуален представител, срещу И. Л. М. и втори солидарен длъжник по изпълнителен
лист от 10.03.2022 г., издаден по чгр.д. № 55268/2017г. на СРС.
Към молбата е приложено пълномощно за адвокатско дружество „П., А.И П.“ и
служебна бележка за платено адвокатско възнаграждение в размер на 702 лв.
1

С покана за доброволно изпълнение изх. № 8250/14.03.2022 г. частният съдебен
изпълнител е уведомил М., че задълженията по изпълнителното дело възлизат на 1636.18
лв./главница/, 768.10 лв./законна лихва за периода 11.08.2017г. – 28.03.2022 г./, 433.71
лв./неолхвяеми вземания/, 816.57 лв./присъдени разноски/, 702 лв. – разноски по
изпълнителното дело, 815.84 лв. – такси и разноски, дължими към 28.03.2022 г.
На 29.03.2022 г. в срок е подадено възражение от длъжника М., с което е поискал да
бъде намален размерът на разноските за адвокатско възнаграждение на 200 лв. и на таксите
по Тарифата към ЗЧСИ.
Със съобщение изх.№ 10555/31.03.2022 г. частният съдебен изпълнител е уведомил
М., че намалява разноските за адвокатско възнаграждение на 531.24 лв. и за такси на 647.14
лв., а в останалата част не е уважил възражението на длъжника
Постановлението на частния съдебен изпълнител изх.№ 10555/31.03.2022 г. е
неправилно, поради следните съображения:
По отношение на разноските за адвокатско възнаграждение:
Съгласно чл. 10, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие на
страната по изпълнително дело възнаграждението за образуване на изпълнително дело е
200лв.
Съгласно чл.10, т.2 от цитираната наредба, за процесуално представителство,
защита и съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания
по изпълнителното дело – минималното възнаграждение е 1/2 от съответните
възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от наредбата.
В конкретния случай е подадена единствено молба за образуване на изпълнително
дело, не са извършени изпълнителни действия с цел удовлетворяване на вземането, тъй като
в срока за доброволно изпълнение длъжникът е подал възражение срещу размера на
разноските за адвокатско възнаграждение, поради което разноските за адвокатско
възнаграждение следва да бъдат определени по реда на чл.10, т.1 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не и по чл.10, т.2
от цитираната наредба. В случай, че длъжникът не изпълни задълженията си и по
изпълнителното дело бъдат извършени действия по принудително събиране на сумата с
участието на упълномощения от взискателя адвокат, не съществува пречка разноските за
адвокатско възнаграждение да бъдат определени отново.
С оглед на изложените доводи, разноските за адвокатско възнаграждение следва да
бъдат намалени до размера на 200лв.
По отношение на посочените в поканата за доброволно изпълнение такси:
Таксите са посочени в общ размер на 647.14 лв. Едва в мотивите по повод на жалбата
ЧСИ е индивидуализирал отделните такси, включени в тази сума: по т.2 от ТТРЗЧСИ – 60
лв., по т.5 – 24 лв., по т.9 -36 лв., по т.26 -507.14 лв. и по т.31 - 20 лв.
Жалбоподателят дължи следните такси по ТТРЗЧСИ, посочени от ЧСИ: по т.2 от
ТТРЗЧСИ – за цялостно проучване имущественото състояние на длъжника, набавяне на
данни, документи, книжа и други, както и за определяне начина на изпълнение от частния
съдебен изпълнител - 50 лв., която с ДДС възлиза на 60лв.; по т.5 от тарифата за изготвяне и
връчване на покана за доброволно изпълнение в размер на 20 лв., която с ДДС е 24 лв.;
такса по т.9 от тарифата за налагане на два запора в размер на 30 лв., която с ДДС възлиза на
36 лв.
2
Таксата по т.31 от тарифата/допълнителни такси/ не се дължи, тъй като за получаване
на информация и документи, свързани с длъжника и/или неговото имущество вече е
начислена такса по т.2 от тарифата за цялостно проучване на имущественото състояние на
длжника. Не се установява да са направени допълнителни разходи, извън разходите за
проучване на имущественото му състояние.
Така общият размер на таксите по изпълнението, които са били дължими към датата
на поканата за доброволно изпълнение е по т.2, т.5 и т.9 от тарифата в размер общо на 120
лв. с ДДС./60 лв.+ 24 лв.+ 36 лв./.
По отношение на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ:
Съгласно т.26, б.”в” от ТТРЗЧСИ, за изпълнение на парично вземане се начислява
такса върху събраната сума, както следва: от 1000 до 10 000 лв. - 100 лв. + 8 на сто за
горницата над 1000 лв. Разноските за адвокатско възнаграждение се включват както в
понятието „материален интерес” по смисъла на чл.83, ал.1 от ЗЧСИ, така и в понятието
„събрана сума” по извършването на съответното изпълнително действие – чл.78, ал.1, т.1 от
ЗЧСИ, поради което следва да участват в базата при изчисляване на пропорционалната
такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. В тази насока е практиката на ВКС - решение №278/25.06.2012г.
по гр.д. № 414/2012г., четвърто гр.отделение. В конкретния случай по изпълнителното дело
към датата на поканата за доброволно изпълнение общият размер на задължението е 3037.99
лв.(1636.18лв. – присъдена със съдебен акт главница + 433.71 лв./присъдена със съдебен акт
лихва/ + 768.10 лв./законна лихва за периода 11.08.2017г. до 28.03.2022 г./ + 200 лв. за
адвокатско възнаграждение). При прилагане на метода на изчисление по чл.26, б.”в” от
тарифата върху главница от 3037.99 лв., дължимата такса възлиза на 263.04 лв. /100 + 8 %
над 1000 лв./, а с ДДС на 315.65 лв.
Поради изложените доводи, постановление изх.№ 10555/31.03.2022 г. следва да бъде
отменено в обжалваната част и вместо това да бъде изменено постановлението,
обективирано в покана за доброволно изпълнение изх. № 8250/14.03.2022 г., в следните
части: в частта за таксите по изпълнителното дело, като размерът бъде намален на
435.65лв./315.65 лв. + 120 лв./ и в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, като
размерът на разноските бъде намален на 200 лв.
По претенцията за присъждане на разноски по настоящото дело:
В настоящото производство страните не си дължат разноски. В това производство,
което е относно дължимостта и размера на разноските, определени от частния съдебен
изпълнител, не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което
разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение./определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч.
гр. д. № 3926/2017 г. на ІV г.о. ВКС/.
Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление за разноските изх.№ 10555/31.03.2022 г. по изп.дело №
20229210400717 на ЧСИ С.П. с район на действие – районът на СРС, с което е отказано да
бъде изменено постановление от 14.03.2022 г., обективирано в покана за доброволно
изпълнение изх.№ 8250/14.03.2022 г., в частта за таксите по изпълнението и за разноските
за адвокатско възнаграждение, възложени в тежест на И. Л. М., вместо което
3
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ постановлението, обективирано в покана за доброволно изпълнение изх.№
8250/14.03.2022 г., в частта за таксите по Тарифата към ЗЧСИ по изпълнителното дело,
възложени в тежест на И. Л. М., като намалява техния размер на 435.65 лв.
ИЗМЕНЯ постановлението, обективирано в покана за доброволно изпълнение изх.№
8250/14.03.2022 г., в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, възложени в тежест
на И. Л. М., като намалява техния размер на 200 лв.
Решението не подлежи на обжалване.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4