Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 221 27.06.2023 год. гр. Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд,
VІ състав, в публично съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия М. Русев адм. дело
№284 по описа за 2023 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на
чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по жалба на Г.П.Т.
*** срещу Заповед №10-00-800/02.05.2023 год. на Главен архитект на Община Стара
Загора. Жалбоподателката счита, че заповедта е постановена извън срока по
чл.102, ал.1 от АПК. Удостоверението за търпимост е било издадено на 31.05.2022
год., поради което и възобновяването на производството е следвало да стане до
01.09.2022 год., което обаче не е сторено. На 12.04.2023 год. е получила
уведомление по реда на чл.26, ал.21 от АПК, с което е била уведомена, че се
възобновява производството по подадено от нейна страна заявление
рег.№19-31-209/14.04.2022 год., като е посочено, че срокът за издаване на акта
е до 26.04.2023 год. По изложените съображения се иска отмяна на оспорения акт
и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – Главен
архитект на Община – Стара Загора, не се явява. В съдебно заседание се
представлява от юриск. В., която изразява становище за неоснователност на
подадената жалба. В представената писмена защита, излага доводи, че не е бил
налице правен интерес у Г.П.Т., да заяви издаването на удостоверението за
търпимост, тъй като не са били налице доказателства, удостоверяващи правото й
на собственост върху сградата или поземления имот. Безспорно е, че имота върху
който е изградена сградата е общинска собственост и върху него не са били
учредявани каквито и да е било вещни права в полза на жалбоподателката или
когото и да и било друг. При издаването на удостоверението за търпимост,
отменено с оспорената в настоящето производство заповед, не са били съобразени
обективни факти и обстоятелства, които са от съществено значение за
законосъобразността на административният акт. Не е било съобразено, че по
отношение на същата сграда е налице издадена заповед на Кмета на Стара Загора
за нейното премахване като незаконна. В хода на това производство е бил
изследван въпроса за търпимостта на сградата, като заповедта е потвърдена с
решение №264/01.07.2020 год., постановено по адм. дело №680/2019 год. по описа
на Административен съд Стара Загора, оставено в сила с решение №1199/29.01.2021
год., постановено по адм. дело №10050/2020 год. по описа на ВАС на Република
България. Както към датата на подаване на заявлението, така и към дата на
издаване на удостоверението, отреждането на имота, в който се намира сградата е
за обществено и делово обслужване. Процесният строеж не отговаря на приложимите
материално правни норми относно определянето му като търпим. Въз основа на подробно изложените в тази
насока доводи е направено искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна.
Съдът като взе предвид
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 05.09.2019 год. Кмета
на Община Стара Загора е издал Заповед №10-00-17881, с която е наредил
премахването на незаконен строеж, пета категория „Двуетажна жилищна сграда и
едноетажна пристройка №50“, изпълнен от И.Г.Е. /лист 38-39 от делото/. Същата е
била оспорена от М. П. Е., съпруга на И.Е. пред Административен съд Стара
Загора. По подадената от нейна страна жалба е постановено решение
№264/01.07.2020 год. по адм. дело №680/2019 год. по описа на Административен
съд Стара Загора /лист 41-44 от делото/, с което жалбата е отхвърлена като
неоснователна. Така постановеното решение е било оставено в сила с Решение
№1199/29.01.2021 год., постановено по адм. дело №10050/2020 год. по описа на
ВАС на Република България /лист 45-47 от делото/.
На 14.04.2022 год. до
Главния архитект на Община Стара Загора е подадено заявление от Г.П.Т., ЕГН **********
за издаване на удостоверение за търпимост на сграда с идентификатор
№68850.512.987.6 и с административен адрес *** /лист 30 от делото/. Към
заявлението са приложени пълномощно, нотариално заверена декларация от Г.П.Т.,
удостоверение №ДС-У-126814.04.2022 год. на Областен управител на Област Стара
Загора, удостоверение за данъчна оценка от 27.01.2022 год., скица
№15-283227/17.03.2022 год. на СГКК Стара Загора /лист 31-36 от делото/. Въз
основа на така подаденото заявление е издадено удостоверение
№19-32-270/31.05.2022 год. на ВрИД Главен архитект на Община Стара Загора, с
което се удостоверява търпимостта на заявена сграда /лист 29 от делото/.
На 13.07.2022 год. е
съставен нотариален акт за собственост на недвижими имот по давностно владение
№44, том VII, рег.№14713 по нот. Дело №1046/2022 год. на Нотариус с рег.№181 в
регистъра на Нотариалната камара, като същият е съставен въз основа на
описаните приложени доказателства /лист 11-15 от делото/.
На 21.02.2023 год. е
издадено удостоверение №17-12-80 от Административно бюро Лозенец при Община Стара
Загора, съгласно което административен адрес *** в кв.“Лозенец“ по действащия
план на Стара Загора е идентичен с ***, УПИ I-987, кв.19а ИД 68850.512.987.6
/лист 16 от делото/. Издадено е и удостоверение №17-11-72/14.02.2023 год. отново
от Административно бюро Лозенец при Община Стара Загора, съгласно което парцел
с идентификатор №68850.512.987.6 е с нов административен адрес – ул.“Витоша“№70
/лист 17 от делото/. Към жалбата е приложено и удостоверение за настоящ адрес
на Г.П.Т. /лист 18 от делото/.
С писмо
изх.№10-11-5027/12.04.2023 год. на Главния архитект на Община Стара Загора,
адресирано до Г.П.Т., същата е уведомена на основание чл.26, ал.1 от АПК, че се
възобновява производството по подаденото от нея заявление
рег.№19-31-209/14.04.2022 год. /лист 28 от делото/. Последвало е издаването на
Заповед №10-00-800/02.05.2023 год. на Главния архитект на Община - Стара
Загора, с която е отменил удостоверение за търпимост №19-32-270 от 31.05.2022
год., издадено на Г.П.Т. /лист 24-25 от делото/.Тази заповед е изпратена с
писмо изх.№10-11-5825/03.05.2023 год. на Главния архитект на Община Стара
Загора и е получено от жалбоподателката на 24.05.2023 год. /лист 26-27 от
делото/
Като правно основание за
издаване на процесната заповед е посочена разпоредбата на чл.99, т.1 от
АПК - съществено е нарушено някое от изискванията за законосъобразността му. От
фактическа страна заповедта е обоснована че не е бил налице правен интерес у Г.П.Т.,
да заяви издаването на удостоверението за търпимост, тъй като не са били налице
доказателства, удостоверяващи правото й на собственост върху сградата или
поземления имот. Безспорно е, че имота върху който е изградена сградата е
общинска собственост и върху него не са били учредявани каквито и да е било
вещни права в полза на жалбоподателката или когото и да и било друг. При
издаването на удостоверението за търпимост, отменено с оспорената в настоящето
производство заповед, не са били съобразени обективни факти и обстоятелства,
които са от съществено значение за законосъобразността на административният
акт. Не е било съобразено, че по отношение на същата сграда е налице издадена
заповед на Кмета на Стара Загора за нейното премахване като незаконна. В хода
на това производство е бил изследван въпроса за търпимостта на сградата, като
заповедта е потвърдена с решение №264/01.07.2020 год., постановено по адм. дело
№680/2019 год. по описа на Административен съд Стара Загора, оставено в сила с решение
№1199/29.01.2021 год., постановено по адм. дело №10050/2020 год. по описа на
ВАС на Република България. Както към датата на подаване на заявлението, така и
към дата на издаване на удостоверението, отреждането на имота, в който се
намира сградата е за обществено и делово обслужване. Процесният строеж не
отговаря на приложимите материално правни норми относно определянето му като
търпим..
При така установеното от
фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Заповедта е връчена на
04.05.2023 год., а жалбата е депозирана в деловодството на Административен съд
Стара Загора на 16.05.2023 год., поради което, съдът намира, че жалбата е
подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес и е насочена срещу
годен за обжалване административен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество
жалбата е основателна.
Възобновяването на
административното производство на основанията на чл.99 от АПК е средство да се
отмени или измени влязъл в сила индивидуален административен акт, който не е
бил оспорен пред съд, т. е. това е правен способ, чрез който органът сам може
да премахне от правния мир един незаконосъобразен административен акт.
Производството по възобновяване е проява на принципа на правовата държава и на
следващата се от него нетърпимост в правния мир да съществува незаконосъобразен
акт на административен орган, който последният не би издал ако знаеше за
обстоятелствата станали причина за отмяната му. Формалната законна сила, с
която се ползва влезлият в сила и неоспорен пред съда административен акт,
налага да се гарантира, в съответствие с принципите на законност и
съразмерност, на определените в чл. 100 и чл. 101 от АПК субекти правен
инструмент за преразглеждане на въпроса, решен с акта. Тази правна възможност
законодателят е допуснал при лимитативно изброените чл. 99, т. 1-7 от АПК
предпоставки.
В изрично предвидените от
закона случаи и по предвидения за това ред, регламентиран в чл. 99 - чл. 106 от АПК, органът може по реда на възобновяването на приключилото административно
производство, да преодолее формалната законна сила на вече издадения акт и да
се произнесе отново по вече решения от него въпрос. В процесния случай по
подаденото от жалбоподателката заявление с вх. №19-31-209/14.04.2022 год. е бил
постановен облагоприятстващ акт – удостоверение за търпимост №
19-32-270/31.05.2022 год. Следователно единствено след възобновяване на
административното производство по заявлението на Г.Т. от 14.04.2022 год.
компетентният административен орган /Главния архитект на Община Стара Загора/
може да преразгледа въпроса за наличието на регламентираните в закона условия
да се издаде удостоверение за търпимост на заявителя.
В случая, жалбоподателят,
съгласно чл.26 от АПК, е уведомен за започването на процедура по възобновяване
на производството. Не е посочено правното основание на което се възобновява
производството, за да е ясно и на съда и на жалбоподателката, кои факти и
обстоятелства са мотивирали главния архитект да възобновява производството.
Едва в оспорената в
настоящето производство заповед на Главния архитект на Община Стара Загора, са
изложени мотиви за допуснато съществено нарушение на изискванията за
законосъобразността му и е посочено правното основание за издаването й - чл.
99, т. 1 от АПК.
В разпоредбата на чл.103,
ал.3 от АПК законодателят е предвидил възможност да се обжалва единствено
отказа да се възобнови производството, като по аргумент на противното се налага
извода, че следва да е налице издаден административен акт, с който да се
възобнови производството по издаването му. Този акт се явява част от
процедурата по издаване на нов административен акт по смисъла на чл.21, ал.5 от АПК. Такъв обаче в настоящия случай не е издаден, т.е. нямаме формирана изрична
воля на административният орган за възобновяване на административното
производство, а единствено за отмяната на издаденото удостоверение за
търпимост.
Действително съгласно
разпоредбата на чл.104 от АПК на обжалване подлежи издаденият след
възобновяване на производството нов административен акт, съответно отказът за
издаването на такъв. В тази връзка при евентуалното оспорване на новия
административен акт на проверка за законосъобразност подлежи и акта, с който е
възобновено производството, вкл. наличието или липсата на основания по чл. 99
от АПК, компетентността на издателя и на инициатора на производството, и
спазването на сроковете за издаване.
В конкретния случай възобновяването
на производството по подаденото от Г.П.Т. заявление за издаване на удостоверение
за търпимост, е извършено извън предвидения в АПК срок. Съгласно чл.102, ал.1
от АПК възобновяване на производство може да се направи в тримесечен срок от влизане
в сила на акта. Конкретното удостоверение за търпимост е било издадено на
31.05.2022 год. и доколкото същото е позитивен акт за заявителя, в случая
жалбоподателката по настоящето дело, то същото е влязло в законна сила именно
на 31.05.2022 год. Следователно от 01.06.2022 год. започва да тече тримесечния
срок по чл.102, ал.1 от АПК за възобновяването на административното
производство. Прилагайки разпоредбите на чл.60, ал.3 от ГПК, приложим по силата
на чл.144 от АПК, то тримесечния срок в рамките на който би могло да се
възобнови производството изтича на 01.09.2022 год. Доколкото уведомлението по
чл.26 от АПК за това възобновяване е от дата 12.04.2023 год., е очевидно, че
същото условно е сторено извън законовия срок, доколкото както по-горе бе
изтъкнато липсва изричен акт за възобновяване на производството. Ето защо
всички аргументи, подробно изложени в оспорената заповед не следва да бъдат
коментирани, тъй като същите биха били предмет на съдебен контрол само ако
възобновяването на производството бе станало в предвидения от закона срок.
Налице ли е или не правен интерес от страна на заявителката, е обстоятелството
което следвало да се прецени от административният орган при проверката на
допустимостта на образуването на административното производство по подаденото
заявление за издаване на удостоверение за търпимост. Несъмнено издаването на
индивидуален административен акт по едно недопустимо производство по своята
същност е нищожен административен акт. Същият не би следвало да породи желаните
правни последици за заявителя, но в случая предмет на съдебен контрол е
производството по възобновяване на влязъл в сила административен акт, а не
законосъобразността на този индивидуален административен акт.
Следователно, като е възобновил
производството по реда на чл.99, т.1 от АПК извън предвидения в закона срок,
административният орган е допуснал съществено процесуално нарушение и е издал незаконосъобразен
административен акт, поради което жалбата срещу него следва да бъде уважена.
При този изход на делото е
основателно искането за присъждане на разноски по делото от страна на
жалбоподателката. Видно от представените по делото доказателства същите
възлизат на 1 260.00 лв., от които 10.00 лв. заплатена държавна такса и
1 250.00 лв. договорено и заплатено адвокатско възнаграждение съгласно
договор за правна защита и съдействие от 09.05.2023 год. При определяне на адвокатското
възнаграждение следва да се има в предвид и стореното от страна на процесуалния
представител на ответника възражение за прекомерност на същото. Съгласно чл.8,
ал.2, т.1 от Наредба №1 от 9.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималното такова в производствата по ЗУТ е
1 250.00 лв., поради което и възражението за прекомерност е неоснователно.
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Г.П.Т. *** Заповед №10-00-800/02.05.2023 год. на Главен
архитект на Община – Стара Загора, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Община Стара Загора, представлявана от Кмета Живко Веселинов
Тодоров да заплати на Г.П.Т., ЕГН ********** *** разноски в размер на
1 260.00 /хиляда двеста и шестдесет/ лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: